№ 238
гр. С., 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и трети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. МоллаХ.
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20254230100381 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от А. С. К.,
искова молба против „Лев Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 10 000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания от настъпило на 25.08.2024 г. ПТП, причинено виновно
от Х. Ю. Н., управлявал лек автомобил „****, застрахован при ответника по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на
непозволеното увреждане до окончателно изплащане на сумата, както и за заплащане
на сумата от 120 лв. – имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със
законната лихва върху главниците считано от 09.09.2024 г. до окончателното плащане.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
на 25.08.2024 год. около 06:17 часа в гр. С., на кръстовището между ул. **********,
водачът Х. Ю. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., **********, управлявайки лек
автомобил марка ********** преминава на червен светлинен сигнал на светофарната
уредба и отнема предимството на лек автомобил марка „****, управляван от Х. Н.К.,
с ЕГН **********, който преминава на зелен светлинен сигнал на светофарната
уредба, с което реализира пътнотранспортно произшествие (ПТП).
Вследствие на настъпилото ПТП пострадала ищцата, която била пътничка в лек
автомобил **********
Пътнотранспортното произшествие било документирано с Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 50538 от 30.08.2024 год..
След настъпването на пътния инцидент същата била прегледана в Спешното
отделение към ФСМП - С..
В резултат на ПТП-то на ищцата били причинени следните телесни увреждания:
кръвонасядане и оток в дясната слепоочна област на главата, кръвонасядане и оток на
клепачите на дясното око, кръвонасядания на дясното бедро, охлузвания на двете
колена, кръвонасядане вътрешно на лявото коляно; контузия на дясната раменна става
с данни за сублуксация на дясната акромио -клавикуларна става с изразен болков
синдром и затруднение на движението. Получените увреждания довели до временно
1
разстройство на здравето, неопасно за живота. И към настоящия момент същата не
била възстановена напълно.
Освен претърпените физическите болки и страдания при ищцата бил налице
пост-травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, нарушение на апетита,
главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.
За така описаните и претърпени от ищцата увреждания на физическото и
психическото здраве, представлявали неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното ищцата депозирала до ответника претенция за
изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди с
посочване на банкова сметка.
Към датата на завеждане на исковата претенция ответното дружество не било
изплатило обезщетение, въпреки че изминали повече от три месеца от момента на
депозирането на претенцията и независимо, че в Кодекса на застраховането ясно е
предвидено задължението на застрахователя да определи и изплати или мотивирано да
откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Искането към съда е да бъдат уважени така предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответика, с който
изцяло се оспорват предявените искове.
Поддържа се, че ПТП не било настъпило единствено по причина действията на
застрахования при ответника водач, ищцата имала съществен принос за възникването
му, като водачът на автомобила в който е пътувала не спазил чл. 20 от ЗдВП. Оспорва
се да са настъпили посочените в исковата молба травми, както и причинно-
следствената връзка с механизма на ПТП. Твърди се, че травмите настъпили поради
липса на поставен предпазен колан от страна на ищцата. Оспорва се размерът на
претенцията, оспорва се и претенцията за имуществени вреди, както по основание,
така и по размер.
Искането към съда е да отхвърли така предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и
застрахователя – ответник.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване
факта на сключен към момента на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и собственика на лек автомобил ********** с Д****, договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От заключението на САТЕ и приобщените по делото писмени доказателства,
2
съдът изведе следния механизъм на процесното ПТП, а именно на 25.08.2024., около
06:17 ч. в гр. С. на кръстовище образувано от ул. **** и ул. **** е реализиран ПТП с
участието на лек автомобил **** и лек автомобил **** движещи се по същите. На
процесното кръстовище има монтирана, работеща и светеща с индикации светофарна
уредба, от която има и наличен видео клип на събитието. В момента на
произшествието, светофарната уредба е била в режим зелена светлина за движещите
се по ул. **** и червена светлина за движещите се по ул. ****. Лек автомобил ****
излиза от дясна пътна лента за движение на ул. ****, а лек автомобил **** от лява
пътна лента за движение на ул. ****. Ул. **** има две пътни ленти в посока
кръстовището и една пътна лента излизаща от кръстовището. В момента на удара и
двете МПС-та са се намирали в кръстовището върху, лява пътна лента за движение по
ул. **** (по огледа) в кръстовището на дясна пътна лента за движение на ул. ****,
между собствената надлъжна ос на лек автомобил **** спрямо осевата линия е 70°, а
на лек автомобил **** - 25°. Вещото лице в о.с.з. изяснява, че водачът на лек
автомобил **** е преминал на червена светлина, което е и основната причина за
настъпване на ПТП.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза като пълно и компетентно изготвено, съответстващо на
събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол и гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля М..
С оглед изложеното, безспорно действията на водача на МПС **** с Д****
съставляват граждански деликт.
Съгласно заключението на допусната и изготвена по делото Съдебно
медицинска експертиза, в пряка причинна връзка от произшествието ищцата А. К. е
получила следните травматични увреждания: кръвонасядане и оток в дясната
слепоочна област на главата, кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око,
кръвонасядания (3 броя) външно-странично на дясното бедро, охлузвания на двете
колена (външностранично на дясното коляно, външно-предно на лявото коляно),
кръвонасядане вътрешно на лявото коляно; контузия на дясната раменна става с данни
за сублуксация на дясната акромио-клавикуларна става (сухожилно-ставно съчленение
между външния край на дясната ключица и акромиалния израстък на лопатката) - с
изразен болков синдром и затруднение на движението, характеризиращи се с медико –
биологичния критерий „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
които са в причинно - следствена връзка с произшествието.
Вещото лице е посочило, че не е възникнала опасност за живота и няма трайно
затрудняване на движението на крайник (не в обема и смисъла на загуба на функцията
му за над 1 месец). Имало е ограничение на движението и болки в дясната раменна
става, за срок около един месец, като болките са продължили над този срок.
Оздравителният период за външните увреждания е около 10-14 дни. Възможно е да е
останал подкожен хематом като уплътнение във времето след този период, като
постепенно, бавно се резорбира и изчезва. Оздравителният период за сублуксация на
акромио-клавикуларната става е до 1 месец, като е възможно да има болки за по-дълъг
от този период. В конкретния случай, във връзка с останала болезненост и намален
обем на движение, до третия месец от травмата е проведен курс от процедури
физиотерапия и лечебна физкултура, до възстановяване на обема на движение. Към
момента движението на засегнатия крайник/става е възстановено до нормален обем и
функционалност. Има оплаквания от остатъчна болка в дясната раменна става при
натоварване.
3
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е
покрита по силата на сключен с ответното дружество договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, доколкото съдът с доклада по делото е обявил за безспорен
и ненуждаещ се от доказване фактът, че към момента на настъпване на процесното
ПТП между ответното дружество и собственика на лек автомобил **** с Д****, е бил
наличен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на размера му са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.
Както се изложи по-горе от заключението на вещото лице се установят
настъпилите травми и увреждания от медицинска страна. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно и компетентно изготвено, съответстващо с
останалите доказателства приети по делото – САТЕ и гласни доказателствени средства.
От показанията на разпитания по делото свидетел - Х. Н.К. /съпруг на ищцата/
се установява, че след инцидента главата на съпругата му била подута и не можела да
си движи рамото. Имала признаци на живот, но като я питал, не можела да ми
отговори на въпросите рамките на няколко минути. Ищцата постъпила на болнично
лечение. Прибрала се със страхотни болки вкъщи. Месец и половина взимала
обезболяващи. Рамото много я боляло, не можела да си вдига ръката. Не можела да се
облича сама. Месец и половина било това възстановяване. Започнала раздвижване.
Съдът кредитира показанията на свидетеля и при преценката им по реда на чл.
172 ГПК ги намира за последователни, хронологично издържани и кореспондиращи
със събрания по делото доказателствен материал. Същите са в унисон със
заключението на вещото лице по СМЕ.
При определяне размера на дължимото се обезщетение настоящият съдебен
състав съобрази констатациите на вещото лице по СМЕ, досежно причинените на
ищцата травматични увреждания, съдът взима предвид необходимия възстановителен
период, който според вещото лице, досежно ограничението на движението и болки в
дясната раменна става е за срок около един месец, като болките са продължили над
този срок, а оздравителният период за външните увреждания е бил около 10-14 дни.
Оздравителният период за сублуксация на акромио-клавикуларната става е до 1 месец,
като е възможно да има болки за по-дълъг от този период. В конкретния случай,
следва да се вземе предвид и факта, че във връзка с останала болезненост и намален
обем на движение, до третия месец от травмата е проведен курс от процедури
физиотерапия и лечебна физкултура, до възстановяване на обема на движение.
По изложената аргументация, след като съобрази изпитаните от ищцата болки и
страдания, тяхната продължителност, вида и характера на телесните увреждания,
благоприятните прогнози за пълно възстановяване както и периода, необходим за
възстановяване съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата
обезщетение в размер на 7000.00лв., който размер съответства и на социално
икономическите условия в страната съществуващи към датата на настъпване на
произшествието – 25.08.2024 г.
По отношение на релевирано възражение за съпричиняване, съдът намира
следното:
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
4
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така
ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г.,
Съдът намира, че по делото безспорно се установява от неоспореното
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, че
ищцата не е била с предпазен колан – вещото лице изяснява, че при огледът на
автомобила, съобразно изготвените снимки от него, коланът е бил плътно прибран, а
от видео записът се вижда, че ищцата излиза от стъклото. Съобразно изложеното,
съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел - Катов, в частта в
която свидетелят твърди, че съпругата му била с обезопасителен колан по време на
инцидент.
С Решение № 350 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г. о., ГК, е
прието, че винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на
вредата, той съпричинява същата. От друга страна съдебната практика последователно
приема, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. За да е налице принос на увредения към щетата, е необходимо не само
извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл са
изискванията на ППВС 17/1963 г., ППВС 4/1975 г., както и Решение № 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 316/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 66 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 650/2016 г., I
т. о., ТК и др.
Т.е изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилото н а чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало
за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го
е улеснило.
Безспорно, пътувайки без предпазен колан, пострадалата е нарушила правилата
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП. Експертът по назначената съдебно-медицинска експертиза
обаче в категоричен, че предвид установения механизъм на ПТП, а именно страничен
удар, дори и при поставен обезопасителен колан уврежданията биха били същите,
разлика би имало само при условие, че ударът е бил със значителна сила.
Ето защо, съдът намира за неоснователно направеното от застрахователя
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неизползване на
предпазен колан от страна на пострадалата, тъй като това не е допринесло за
настъпване на вредите.
Предвид гореизложеното предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен до размера от 7000 лева и да бъде отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 10 000 лева.
По иска за имуществени вреди:
По делото са представени писмени доказателства – фактура от 26.08.2024 г. за
рентгенография на акромиоклавикуларна става – на стойност 30 лв. и фактура от
същата датата за заплатена такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение в
размер на 90 лв. Направените от ищцата разходи за лечение са пряко свързани с
уврежданията от процесното ПТП, поради което предявеният иск за имуществени
вреди следва да бъде уважен изцяло.
5
По отношение на дължимата лихва:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, при изпълнение на изискванията
на чл. 380 от КЗ за уведомяване на застрахователя. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от поранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106,
ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от
тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в
срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането
по изречение първо. Чл. 496, ал. 1 от КЗ предвижда, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 09.09.2024 г.,
което е видно от обратната разписка. С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от
КЗ законна лихва се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция –
09.09.2024 г.
По отговорността на страните за разноски:
При този изхода, на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е претендирал присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, за което е представил
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Съдът определя възнаграждението на адвокат Ж. Д. в размер на 800 лв., от които
съобразно уважената част на предявените искове следва да бъде присъдена сума в
размер от 563 лв.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 376 лева
съобразно отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК, от общо
направени в размер на 1270 лева, от които 700 лв. – депозити за експертизи и 540 лв. –
юрк. възнаграждение. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 540 лева.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по
сметка на РС - С. държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер от
284,80 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на А. С. К., ЕГН
6
**********, с адрес: с. Г., общ. С., обл. Г. ул. ****, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/ – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени и сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/ – обезщетение за имуществени
вреди от настъпило на 25.08.2024 г. в гр. С., на кръстовището между ул. **********
ПТП, по вина на водача на лек автомобил ********** с Д**** , застрахован при
ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законна лихва от 09.09.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 10
000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, да заплати на адв. Ж. Д., ВТАК, сумата от 563 лв.
/петстотин шестдесет и три лева/ – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.6 ГПК
да заплати по сметка на РС - С. държавна такса съобразно уважената част от
исковете в размер от 284,80 лв. /двеста осемдесет и четири лева и осемдесет ст./.
ОСЪЖДА А. С. К., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. С., обл. Г. ул. ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* сумата от 376 лв. /триста седемдесет и шест лева/ – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7