№ 2019
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330205997 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-007784 от 12.08.2021г.
на М.В.М., на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
МВР, допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на
ТР. СЛ. Р. от ****, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174,
ал.3, пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено Глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В наказателното постановление
е посочено, че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12
точки.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление /НП/
поради неговата неправилност и незаконосъобразност, както и за издаването
му в противоречие на материалния и процесуалния закон. Представят се
твърдения за непълно и неточно отразяване на фактическата обстановка,
както и за обвинение за две отделни нарушения и наложено едно наказание в
1
противоречие с чл.18 от ЗАНН
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Въззиваема страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. Преди давен ход на делото е депозирано писмено становище от
началника на сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в което излага съображения
за потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление /НП/ е издадено на основание
констатациите, съдържащи се в съставен на 20.07.2021г. против
жалбоподателя Р. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия АА, бланков № 922430 от свидетеля СТР. Г. К. – полицейски
служител при ОДМВР Пловдив за това, че на 20.07.2021г., около 15,00 часа в
община Родопи на път Първи клас № I-8, км.233, посока от гр.Пловдив към
гр.Първомай, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, лична
собственост, като извършва следното нарушение: 1. Водачът отказва да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо
средство Дрегер Дръг Чек 3000 с фабричен № ARNL 0981,8325581. Издаден
e талон за медицинско изследване № 0066397, с връчени 7 бр. стикери
А034965, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП, във връзка с чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя Р.,
който саморъчно е вписал в графата за възражения/обяснения „ нямам“.
Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от
жалбоподателя. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта.
В представения по делото талон за изследване № 0066397 е вписано от
жалбоподателя „не приемам“. В законоустановения три дневен срок пред
контролните органи не са били представени писмени възражения от
жалбоподателя относно съставения му АУАН.
С издаденото НП, с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. НП е
връчено на жалбоподателя на 18.08.2021г. В срок пред РС Пловдив е
2
обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание, полицейският служител С.К.,
потвържава авторството на АУАН и личното установяване на фактите
отразени в акта. Свидетелят посочи, че при изпълнение на служебните си
задължения в процесното време и място забелязал жалбоподателят Р. да
управлява конкретния автомобил на много близко разстояние от автомобила
пред него. Видяното накарало свидетелят да спре за рутинна проверка водача
и го поканил за извършване на проба за алкохол и наркотични вещества.
Жалбоподателят дал проба за алкохол, която показала отрицателен резултат,
но отказал да се тества за употреба на наркотици, за което му бил издаден
талон за медицинско изследване. Нарушителят бил видимо притеснен и със
зачервени очи.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и
потвърждаващи се от другите приети по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
3
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна
следното: Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и
задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление. Във връзка с посоченото, съдът
констатира че АУАН, така и обжалваното Наказателно постановление са
4
издадени от оправомощени за това лица, притежаващи нужната за това
компетенция съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и приложените
оправомощителни Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. и Заповед № 8121з-
825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи. Както в АУАН, така
и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в
чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. Обжалваното НП също е издадено в срок. По
делото безспорно се установява от обективна и субективна страна
извършеното от страна на жалбоподателя Р. нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, тъй като на 20.07.2021г., около 15,00 часа в община Родопи на път
Първи клас № I-8-км 233, посока от гр. Пловдив към гр.Първомай, управлява
лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № **** и при извършена проверка отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство Дрегер Дръг Чек 3000 с фабричен № ARNL
0981,8325581. Не се установява да се е изследвал посредством кръвна проба,
въпреки издадения медицински талон. Тези фактически констатации са
установени от писмените доказателства и от гласните доказателства -
показанията на разпитания по делото актосъставител в качеството на
свидетел, който освен че потвърждава авторството на АУАН и направените
констатации, споделя личните и непосредствените си впечатления от
жалбоподателя по време на проверката, а именно, че последният е бил във
видимо притеснено състояние и със зачервени очи. Описанието на
нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, а жалбоподателят е
разбрал за какво е ангажирана отговорността му.
Предвид безспорно установените всички признаци от състава на
извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, отразени в
обстоятелствената част на АУАН И НП, правилно на основание чл.174, ал.3,
предл. 2 от ЗДвП, наказващият орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца, които наказания са фиксирани от
законодателя по размер и срок и не подлежат на редуциране от страна на
съда. За по-голяма прецизност съдът намира за необходимо да отбележи за
частично разминаване в квалификацията на нарушението, доколкото в АУАН
е отразено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, вр. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а в
НП по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Всъщност привръзката по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
5
е направена доколкото да обуслови наказуемият отказ на водач да бъде
тестван за наркотици и упойващи вещества, тъй като е забранено
управлението на МПС под въздействието на наркотици и упойващи
вещества. Констатираното нарушение е несъществено, тъй като в никаква
степен не накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност
лице, последното напълно наясно за какво негово деяние е наказан. Това
разминаване е преодоляно от наказващия орган с правомощието му, дадено
по чл.53, ал.2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при
нередовност на акта, когато е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както в
случая. Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се различава с по-ниска обществена
опасност от типичната такава за нарушения от този вид. Напротив, видно от
наличната по делото справка за нарушител/водач, че установява, че
жалбоподателят многократно е нарушавал Закона за движение по пътищата,
индиция от една страна, определяща го като лице с по-висока степен на
обществен опасност, а от друга - основание да не се придаде маловажност на
случая, доколкото последният не представлява изолирана проява на дееца.
Следва да се вземат предвид и накърнените с нарушението прани норми,
чийто предмет са значими обществени отношения, осигуряващи безопасното
движение по пътищата на всички участници в него и най-вече закрила на
техния живот, наред с евентуално засегнати имуществени интереси. При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Предвид горното,
неоснователни са наведените в тази посока възражения от жалбоподателя. С
оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
Горното безусловно влече и потвърждаване на постановеното от
наказващия орган „отнемане на 12 контролни точки“, което няма
самостоятелна правната природа, а следва на основание наложеното
административно наказание или принудителна административна мярка. То се
извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление и не
съставлява санкция, подлежаща на самостоятелно обжалване, а фактическо
действие с контролно-отчетен характер, имащо предупредителна за водача и
6
информационно-статистическа
за контролните органи функция, като се обуславя от наличието на влязло в
сила наказателно постановление. Необходимо е да се отбележи, че това
отнемане на контролни точки е законосъобразно, постановено на основание
чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които
от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
/Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.1 от 04.01.2013г.,
в сила от 04.02.2013г./, съгласно която разпоредба за наложено наказание по
реда на чл.174, ал.3 от ЗДвП, свързано с отказ на водач, който управлява
МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се отнемат 12 контролни точки. На основание чл.63, ал.3 от
ЗАНН страните в административнонаказателните производства имат право на
разноски. Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски
има въззиваемата страна. Същата не искане за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение, поради което и съдът не дължи произнасяне
с настоящето решение.
Във връзка с изложеното и на основание чл.63, ал.1от ЗАНН , Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-007784 от
12.08.2021г. на М.В.М., на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на МВР, допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на
МВР, с което на ТР. СЛ. Р. от ****, ЕГН **********, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
7
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр. Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8