Решение по КНАХД №1280/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. С. Д., [ЕГН], от [населено място], чрез адв. М. К. от Адвокатска колегия – Пловдив, срещу Решение № 457/29.04.2025 г., постановено по АНД № 807/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив (РС – Пловдив).

Поддържат се оплаквания за неправилност на въззивното решение. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за допуснати съдопроизводствени нарушения, тъй като съдът не е извършил задълбочена проверка по чл. 168 във вр. чл. 142 АПК на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК към момента на издаването му, дори такива непосочени от жалбоподателя. Излага, че въззивният съд е формирал погрешно заключение, тъй като не е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на въпроса, и необосновано не е кредитирал свидетелските показания на Г. И.. Сочи, че е налице съществено противоречие между изложените в АУАН обстоятелства, при които е извършено нарушението, и дадените от актосъставителя показания в хода на съдебното производство, доколкото в последните се твърди да са извършени два пълни кръга на кръстовището, което само по себе си не може да се възприеме за „дрифт“, независимо дали при това е бил форсиран двигателят на МПС. Касаторът намира, че не е налице яснота относно конкретните действия, които изпълват деянието, както и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доколкото свидетелските показания и тези на актосъставителя се разминават по отношение съществени обстоятелства като климатичните условия. Това несъответствие се потвърждава и от приетата по делото справка от НИМХ – филиал Пловдив. Горното противоречие в обстоятелствата, при които е извършено нарушението, за което е издадено процесното НП, нарушават правото на защита на касатора, тъй като същият е бил поставен в положение да не разбира с кои точно свои действия е осъществил нарушението, за което му е наложено наказание с обжалваното НП.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение на РС – Пловдив и решаване на спора по същество с отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява. В допълнителна молба чрез процесуалния представител адв. К. не се възразява да се даде ход на делото, поддържа се касационната жалба и претенцията за разноски. Представят се списък с разноски за касационното производство и договор за правна защита и съдействие от 25.09.2025 г.

Ответникът - началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 06 – Пловдив, не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 25-3389-000001/21.01.2025 г. на началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 06 - Пловдив, с което на А. С. Д. на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания – глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

За да постанови този правен резултат, съдът приема от фактическа страна следното:

На 11.01.2025 г. около 21.40 часа жалбоподателят и настоящ касатор управлява в [населено място] лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. №[рег. номер], собственост на „МИКОС ТРАНС“ ЕООД – клон Пловдив, по [улица], с посока на движение от север към юг. На кръстовището на [улица]и [улица]водачът предприема резки маневри, преднамерено изважда МПС извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми (дрифт), като по този начин автомобилът се завърта два пъти в самото кръстовище на 360 градуса.

По същото време полицейските служители Б. С. Д. – старши полицай при 06 РУ – Пловдив и Г. Л. С. извършват обход със служебен автомобил по [улица]и се намират на около 20-30 метра от кръстовището с [улица], като непосредствено възприемат действията на касатора, последват го и спират автомобила на известно разстояние по [улица], по която МПС продължава движението си.

На А. Д., в негово присъствие, е съставен АУАН серия GA с №3449915 от 11.01.2025 г., с актосъставител Б. Д., като е прието, че водачът на лекия автомобил с действията си (резки маневри, преднамерено изваждане на МПС извън контрол до загуба на сцепление на предните гуми – дрифт, с което блокира движението и застрашава останалите участници в движението), използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. На нарушението е дадена правна квалификация по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Въззивният съд приема, че АУАН е съставен при отказ на нарушителя А. Д. да го подпише, въпреки че се е запознал със съдържанието, който отказ е надлежно оформен.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от страна на нарушителя не са направени писмени възражения срещу АУАН.

Административнонаказващият орган (АНО) изцяло възприема и възпроизвежда в процесното наказателно постановление, както фактическите констатации, така и правната квалификация, изложени в АУАН, като на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то ЗДвП налага на А. Д. административни наказания глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца.

В хода на въззивното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – ст. полицай Б. С. Д. и лицето Г. М. И., посочен от жалбоподателя и настоящ касатор.

В показанията си св. Д. описва фактите и обстоятелствата, при които е съставен АУАН и които са непосредствено възприети от него. Сочи, че са извършвали обход със служебен полицейски автомобил на [улица], като когато са на около 20-30 метра от кръстовището с [улица], което е широко, виждат л.а. с [Марка], бяло на цвят, да извършва два кръга вътре в кръстовището, след което се оттегля в посока [улица]. Въртенето в кръг е изпълнено с форсиране на двигателя на л.а. МПС е било спряно малко след това с подаване на звуков сигнал. Актосъставителят не си спомня мястото на съставяне на АУАН, но потвърждава, че актът е съставен в присъствието на водача.

Разпитан е и посоченият от жалбоподателя свидетел И., който заявява, че е бил в колата заедно с водача А. Д., разхождали са се по [улица]и при завой на ляво на кръстовището, задницата на автомобила поднася, тъй като е валял сняг. На не повече от 150 метра след това ги спира полицията, биват отведени в районното управление и на Д. е съставен акт за нарушение за дрифт. Твърди, че Д. не е форсирал двигателя и автомобилът не се е въртял в кръстовището.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд приема, че фактическата обстановка, при която е извършено нарушението е безспорно установена от събраните писмени и гласни доказателства, в частта на показанията на актосъставителя. Намира същите за подробни и логични, като се потвърждава, че водачът е започнал да извършва резки маневри, да форсира двигателя, като чрез дрифт е успял да завърти в самото кръстовище два пъти лекия автомобил на 360 градуса. Съдът не кредитира показанията на другия свидетел, като намира твърдението му, че автомобилът е поднесъл еднократно заради снеговалежа, за изолирано и неподкрепено от другите събрани по делото доказателства, доколкото от показанията на актосъставителя и отразеното в АУАН се извлича противното. От субективна страна съдът приема, че действията са извършени преднамерено, като с поведението си жалбоподателят е ползвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, извършвайки резки маневри, изваждайки автомобила извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми (дрифт), в резултат на което автомобилът е завъртян на 360 градуса в кръстовището. Съдът намира, че деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици - както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците – извеждане на МПС извън контрол, с което нарушението е извършено при пряк умисъл.

Въззивният съд намира, че не са налице основания за приложение института на маловажния случай с оглед изричната норма на чл. 189з ЗДвП и законодателната преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за нарушенията по този закон. Допълва аргументите си като сочи, че по делото не са установени никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид, а напротив - касае се за поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, което в градовете застрашава живота и здравето на хората, на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващите пешеходци. Като взема предвид и възрастта на водача, съдът достига до извода, че наложеното му наказание би способствало да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства превъзпитателно и предупредително и върху останалите граждани на обществото.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление, приема също, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено от компетентен орган, с оглед представените по делото оправомощителни заповеди.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗАНН, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато се установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, а с оглед ал. 2 на същия член – наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В тази връзка, наказателното постановление следва да съдържа законоустановен обем информация, в противен случай не би могъл да предизвика целените с издаването му правни последици. Какво следва да съдържа наказателното постановление като писмено обективирано волеизявление на АНО, е посочено в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, съставляват мотивите на този акт с правораздавателен характер – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от АНО санкционен резултат.

Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защита на правата и признатите от закона интереси на гражданите и организациите, страни в административнонаказателното производство.

Касационната инстанция намира, че не е установен по безспорен начин фактът на извършване на нарушение, като наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 53 ЗАНН, тъй като същото не съдържа фактическите основания, послужили за обосноваване на постановения правен резултат.

В производството по чл. 63 ЗАНН съдът осъществява преценка по съществото на спора, като следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи. В настоящия случай, въззивният съд не е съобразил, че от обстоятелствената част на АУАН и НП, което дословно преповтаря съдържанието на акта, не става ясно нито какви са били извършените от лицето резки маневри, нито в какво се изразява загубата на сцепление на задните гуми, посредством които управляваният от Д. автомобил преднамерено е изведен извън контрол, за да се обоснове извод, че водачът е използвал пътя за други цели, различни от предназначението му за превоз на хора и товари. Всъщност в НП не са описани други обстоятелства за механизма на извършване на деянието, освен посоченото – „Извършва резки маневри, като по този начин преднамерено изважда автомобила извън контрол до загуба на сцепление на задните гуми (дрифт)“. Допълването, че с тези действия „блокира движението и застрашава останалите участници в движението“ представляват последици, но не и описание на механизма на деянието. В тази връзка съдът изцяло се позовава на дадените от актосъставителя показания, които обаче описват различна от отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, и които са в противоречие с дадените от посочения от жалбоподателя свидетел показания за случилото се. Следва да се посочи, че извършването на резки маневри при управлението на МПС и загубата на сцепление на задните гуми (дори в конкретния случай да се приеме, че е установено по несъмнен начин, доколкото и свидетелят на касатора съобщава, че „поднесе малко задницата“), само по себе си не води до извод, че конкретният път, отворен за обществено ползване, не се използва по предназначение от водача на автомобила, т.е. не води до извод, че е осъществен състав на нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

В АУАН липсва описание при какви точно обстоятелства актосъставителят е възприел извършването на нарушението. Тези обстоятелства са от съществено значение за извода, че не просто са извършени резки маневри от страна на водача Д., но че същите са извършени преднамерено, с цел дрифт, за да им се даде посочената от АНО в наказателното постановление правна квалификация. Извършването на резки маневри и загубата на сцепление на задните гуми би могло да се дължи на различни причини, а в настоящия случай са налице не само свидетелски показания, че тази загуба е следствие от снеговалеж, които въззивният съд напълно необосновано не взема предвид, но и писмени доказателства. В мотивите на обжалваното понастоящем решение въобще не са обсъдени предоставените от НИМХ – филиал Пловдив данни за метеорологичната обстановка на датата 11.01.2025 г., и по-конкретно данните за валежи от дъжд и сняг в периода 17 ч. до 22:30 ч. Тези данни напълно подкрепят изложеното от свидетеля И. и са в противоречие с констатациите в АУАН. Необосновано съдът дава вяра на свидетелските показания на актосъставителя, който веднъж съобщава, че „точната случка не я помня в детайли“, а същевременно описва доста подробно извършените от водача Д. действия с автомобила – „извършва два кръга с автомобила си, вътре в самото кръстовище, след което се оттегли в посока към [улица]и „Кръговете бяха изпълнени с форсиране на двигателя. Бяха два пълни кръга в самото кръстовище в тъмната част на денонощието“, без тези конкретни обстоятелства за начина на извършване на нарушението да са описани в АУАН. Не може да бъде подминато и противоречието по отношение метеорологичната обстановка, тъй като свидетелят твърди, че времето е било сухо, а на това твърдение се противопоставят показанията на другия свидетел и справката от НИМХ. Горното само идва да покаже, че начинът и обстоятелствата, при които твърдяните резки маневри са извършени, са от съществено значение за квалифициране на деянието като нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Дори да се приеме, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението съответстват именно на показанията на свидетеля Д., който непосредствено ги е възприел и е съставил АУАН, а именно, че Д. е предприел резки маневри, като преднамерено е извадил автомобила си извън контрол до загуба на сцепление на задните гуми с пътя (дрифт), като по този начин е направил две пълни завъртания на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място]), тези обстоятелства следва да се съдържат в АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Недопустимо е свидетелските показания да допълват съдържанието както на акта за нарушение, така и на наказателното постановление. В качеството си на очевидец на случката, актосъставителят е следвало да направи подробно, ясно и точно описание на възприетото от него нарушение и на обстоятелствата, при които то е било извършено (включително обстановка и метеорологични условия, състояние на пътя и др. значими обстоятелства).

В настоящия случай, описаните в АУАН, а в последствие възпроизведени дословно в НП обстоятелства, не само не дават яснота относно механизма на деянието, което съставлява нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, но и не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства, поради което изводът, че нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП е налице, е необоснован. НП е издадено в нарушение на чл. 53, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗАНН, тъй като не е установено по безспорен начин извършването на нарушението. Вместо да констатира това, съдът обосновава извода си за законосъобразност на НП единствено върху показанията на актосъставителя, като дори описва неточно механизма на деянието по следния начин: „…извършил резки маневри, преднамерено е извадил МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми (дрифт), в резултат на което два пъти е завъртял лекия автомобил на 360 градуса в кръстовището“.

Гореизложеното сочи на основателност и на другите доводи на касационния жалбоподател. Целта на точното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено, както и посочването на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, съответства на конституционно гарантираното право на защита на нарушителя – по този начин той бива запознат със съдържанието на акта и придобива яснота за какво конкретно нарушение ще бъде ангажирана неговата отговорност като правонарушител. По този начин се дава възможност за пълноценно реализиране на правото му на защита срещу обвинението за извършено правонарушение, първо, чрез противопоставянето на възражения при съставянето на акта, и на следващо място – при упражняване правото на възражение в тридневен срок от подписването на АУАН (чл. 44, ал. 1 ЗАНН). Пълноценната защита изисква още на етапа на съставяне на АУАН да е налице пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и на нарушените законови разпоредби – само при корелация между фактите и обстоятелствата и тяхната правна квалификация може да се приеме, че се проявява в пълнота и в съответствие с целта на закона придадената на АУАН материална доказателствена сила при необорима презумпция. Фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доколкото ако установяват по безспорен начин извършването му, наред с установяването самоличността на нарушителя и неговата вина, по силата на закона преодоляват евентуално допуснати нередовности в акта, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика. С други думи – ангажирането на административнонаказателната отговорност на дадено лице не може да почива на предположения, а на конкретни факти и обстоятелства.

Горното не е съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради което съдът е достигнал до неправилен извод за законосъобразността на обжалваното пред него наказателно постановление, в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това налага отмяна на съдебното решение със следващата от това отмяна на наказателното постановление.

При този изход на спора, с оглед своевременно отправената претенция за присъждане на сторените в производството пред двете съдебни инстанции разноски, и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. чл. 143, ал. 1 във вр. чл. 228 АПК, такива следва да бъдат присъдени в полза на касационния жалбоподател. В производството пред Районен съд – Пловдив е доказано извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 (хиляда и триста) лева, а в настоящото производство – разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева. Разноските за двете съдебни инстанции в общ размер от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР – Пловдив.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 457/29.04.2025 г., постановено по АНД № 807/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-3389-000001 от 21.01.2025 г. на началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 06 - Пловдив, с което на А. С. Д., [ЕГН], от [населено място], на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то ЗДвП са наложени административни наказания – глоба размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на А. С. Д., [ЕГН], от [населено място], разноски в общ размер от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.