№ 6151
гр. С., 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110163114 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Д. В. Д. и
Д. В. Д., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „Д.“, бл. 5В, вх. А, ет. 3, ап. 16, аб. № 17****. Поддържа, че съгласно тези ОУ
е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответниците му дължат в условията на солидарна отговорност
следните суми: сумата от 1625,68 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
за забава от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 227,08 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 16.10.2020 г. до 08.08.2022 г., сума в размер
на 45,40 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2019
г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 23.08.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 9,49 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.08.2019
г. до 08.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от 06.09.2022 г. по ч.гр.д. № 45494/2022 г. по описа
на СРС, 56 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане №
9923/18.01.2024 г. по ч.гр.д. № 45494/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответниците в отговора на исковата молба оспорват иска по размер, като считат
1
претенциите за завишени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за претендираната цена по договор за
продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на
топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната
стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните
предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
2
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство – наличието
на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните
по делото, като качеството на двамата ответници потребители на топлинна енергия се
обуславя от установената по делото принадлежност на правото на собственост върху
процесния имот.
От приложена по делото Заповед № РД03/29.03.1999 г. на кмета на Район И.,
Столична община /л. 14/ се установява, че ответницата Д. В. Д. е настанена заедно със
съпруга си Д. В. Д. в апартамент № 16, находящ се в ж.к. „Д.“, бл. 5В, ет. 3 безсрочно
въз основа на Решение на комисията по чл. 9 ППЗОС по протокол № 3/01.03.1999 г.,
въз основа на която заповед е следвало да се сключи договор за наем.
Представена е молба-декларация от 02.04.1999 г., подписана от Д. В. Д. за
откриване на партида да негово име по отношение на същия имот, като е посочено, че
семейството му се състои от двама членове. След така възникналите правоотношения –
на 27.07.2000 г., ответниците са придобили правото на собственост върху процесния
имот въз основа на Договор за продажба на недвижим имот частна общинска
собственост /л.18 – 19/. Като продавач в придобивния акт е вписана ответницата Д. В.
Д., но с оглед обстоятелството, че към момента на придобиването същата е бела в брак
с Д. Д. /доказателство за което представлява отбелязването на това обстоятелство в
горецитираната заповед/, и с оглед възмездния характер на придобивното основание, то
имотът е придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена общност на
основание чл. 19, ал. 1 СК /1985 г./. Това обстоятелство не се оспорва от страните по
делото.
От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5,
3
том II, рег. № 6539, дело № 196/2000 г. от 19.12.2000 г. се установява, че Д. В. Д. и Д. В.
Д. са продали на Илияна В. Попова 1/10 ид.ч. от собствения си, бридобит по време на
брака, апартамент № 16, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 5В, вх. А, ет. 3. От
удостоверение за наследници на И. П. /л. 26/ се установява, че неин единствен
наследник по закон е майка Янка Илиева Попова, която не е страна по делото. По
делото не са представени доказателства, от които да се установява правоприемство от
И. П. или Я. П. по отношение на прехвърлената 1/10 ид.ч. от процесния имот обратно в
полза на ответниите. При тези писмени доказателства се установява по делото
принадлежността на правото на собственост в полза на ответниците по отношение на
9/10 ид.ч. от процесния имот, притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена
общност.
Обстоятелството, че същият се ползва за семейно жилище не се оспорва от
ответниците, а и се установява предвид факта, че препис от исковата молба и
призоваването на двамата за открито съдебно заседание са извършени на този адрес, а
отделно това е и регистрираният постоянен и настоящ адрес и на двамата.
Следователно и на основание чл. 32, ал. 2 СК ответниците като съпрузи поначало
отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството,
каквито са разходите за ползване на семейното жилище.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 5В, с което етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия между ищеца и ответниците по отношение на процесния обект до размера на
притежаваните от тях квоти в съсобствеността – 9/10 ид.ч.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота за процесния период е имало 2 бр. монтирани отоплителни
тела и съответно 2 бр. топлоразпределители, както и щранг лира в банята, по която се
изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ, а така също се ползва топла
вода и има 2 бр. водомери за отчитането . Количеството топлинна енергия за сградна
инсталация се изчислява на база отопляемия обем на жилището от 126 куб.м. Съгласно
4
заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от
1806,28 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и
действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума.
Съобразно гореизложените съображения за обема на отговорността на
ответниците, искът за главница за доставена топлинна енергия срещу двамата
ответници е доказан по основание за сумата от 1625,65 лв., представляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза ответницата Д. Д. е
извършила следните плащания за погасяване на процесните вземания: на 02.10.2023 г.
е платила сумата от 212 лв., а на 17.01.2024 г. – сумата от 200 лв. В счетоводните
регистри на ищеца е отразено, че сумата от 159,39 лв. е отнесена за погасяване на
съдебни разноски, а сумата в общ размер от 259,61 лв. – за погасяване на лихва. Няма
данни ответницата сама да е посочила с извършените плащания кое вземане погасява.
Предвид обстоятелството, че плащанията са извършени в хода на процеса, при което
липсват към момента на извършването им присъдени с влязъл в сила съдебен акт
разноски, то така извършеното от ищеца отнасяне на суми за погасяване на разноски не
обвързва съда при преценката на погасителния ефект. Извършеното плащане, като
настъпил в хода на производството факт, следва да бъде съобразен на основание чл.
235, ал. 3 ГПК, като се отчете погасителния ефект по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания – предвид установения като доказан по основание
размер на всяко от вземанията, и при съобразяване поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
По делото ищецът претендира от ответниците и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 23.08.2022 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете
срещу двамата ответници са доказани по основание. Съображенията за това са
следните:
Съгласно идентичните разпоредби чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
2014 г. и 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
5
периода от 31.07.2019 г. до 30.04.2021 г. са издадени описаните в таблица 3 от
заключението фактури на обща стойност – 45,40 лв. – по отношение на 9/10 ид.ч. от
имота, до който размер искът се явява доказан по основание.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /таблица 4/ се
установява, че размерът на мораторната лихва за периода от 16.10.2020 г. до 08.08.2022
г., начислена върху процесните общи фактури за главницата за топлинна енергия,
относима за 9/10 ид.ч. от имота, възлиза на сумата от 226,99 лв., до който размер искът
се явява доказан по основание срещу ответниците. Искът за мораторна лихва,
начислена върху възнаграждението за дялово разпределение, следва да се отхвърли
като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца сумата от
9,49 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г ., следва да се
отхвърли като неоснователен.
Спрямо така доказаните по основание искове за сумата от 1625,65 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., за сумата от 45,40 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г ., и за сумата от 226,99 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 16.10.2020 г. до 08.08.2022 г., следва на
6
основание чл. 235, ал. 3 ГПК и при съобразяване на поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД да
бъде съобразен погасителният ефект на плащането на сума в общ размер от 412 лв.,
извършено от ответницата в хода на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Предвид изтъкнатото по-горе обстоятелство, че към момента на
плащането не са присъдени разноски с влязъл в сила съдебен акт, то погасителният
ефект следва да се отнесе към претендираните в настоящото производство материални
притезателни права. Със сумата от 412 лв. , погасено изцяло вземането за лихва в
размер на 226,99 лв., като остатъкът от 185,01 лв. се отнася към погасяване на
главниците. С тази сума се погасява изцяло главницата за дялово разпределение в
размер на 45,40 лв., а остатъкът от 139,61 лв. се отнася към главницата за реално
доставена топлинна енергия. С оглед извършеното плащане с оглед доказания по
основание размер от 1625,65 лв., след приспадане на сумата от 139,61 лв., като
дължима остава сумата от 1486,04 лв., представляваща незаплатен остатък от
стойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. До този
размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 1486,04 лв. до пълния
предявен размер от 1625,68 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Исковете за главница за възнаграждение за услугата дялово разпределение и иска за
лихва върху главницата за реално доставена топлинна енергия подлежат на отхвърляне
като погасени чрез плащане в хода на процеса, а искът за лихва върху възнаграждение
за услугата дялово разпределение – като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът и ответниците.
Разноските, които претендира ищецът възлизат на обща стойност от 648,50 лв.
исковото производство и 83,15 лв. в заповедното производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплати на ищеца сумата от 505,18 лв., представляваща разноски
направени в исковото производство, и сумата от 64,77 лв., представляваща разноски
направени в заповедното производство.
Ответниците не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че Д. В. Д., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН ********** дължат на „Т. С.“
ЕАД, ЕИК: ********* при условията на солидарна отговорност на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 1486,04 лв., представляваща незаплатен
остатък от стойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021
г., ведно със законната лихва за забава от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането,
което вземане се отнася до топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 5В,
вх. А, ет. 3, ап. 16, аб. № 17**** и за което е издадена заповед за изпълнение на
7
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 06.09.2022 г. по ч.гр.д. № 45494/2022 г.
по описа на СРС, 56 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане №
9923/18.01.2024 г. по ч.гр.д. № 45494/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че Д. В. Д., ЕГН ********** и Д. В. Д.,
ЕГН ********** дължат на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* при условията на солидарна
отговорност
сумата от 45,40 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., като погасен чрез плащане в хода на процеса,
сумата от 227,08 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от
16.10.2020 г. до 08.08.2022 г., като частично неоснователен и частично
погасен чрез плащане в хода на процеса,
сумата в размер на 9,49 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.08.2019 г. до
08.08.2022 г., като неоснователен,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл.
5В, вх. А, ет. 3, ап. 16, аб. № 17**** и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 06.09.2022 г. по ч.гр.д. № 45494/2022 г.
по описа на СРС, 56 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане №
9923/18.01.2024 г. по ч.гр.д. № 45494/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. В. Д., ЕГН ********** и Д. В. Д.,
ЕГН ********** да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* /в условията на
разделност/ сумата от 505,18 лв., представляваща разноски направени в исковото
производство, и сумата от 64,77 лв., представляваща разноски направени в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Б.“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8