№ 763
гр. София, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110159624 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл.432 КЗ.
В исковата молба от името на ищцата М. В. М. пълномощникът й твърди, че
доверителката му претърпяла травматични увреждания , изразяващи се в „сътресение на
мозъка, разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, охлузвания в лявата челно
теменна област на главата, охлузвания на дясното рамо , охлузвания на дясното коляно ,
кръвонасядания в дясната челна област на главата , кръвонасядания по дясно рамо,
кръвонасядания по дясна мишница, кръвонасядания в областта на корема към дясното
бедро, кръвонасядания по дясно коляно, кръвонасядания по ляво бедро”, и преживяла стрес
в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 05.07.2023г. в град София ,
осъществено по вина на водача на автобус „***” , рег. № **** - Н. Й. Д. , който поради
движение с несъобразена скорост и неспазване на достатъчно разстояние от предните
автомобили самокатастофира , спирайки рязко , при което пътници в автобуса падат и
получават травми , сред които и ищцата. Според ищцовата страна ответното дружество като
застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП-то водач следва да й
заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди , изразяващи се в
преживените от нея болки и страдания от уврежданията й и влошеното психическо
състояние, за което тя предявила извънсъдебна претенция , вх. № 99-4959/27.07.2023г. , по
която ответното дружество образувало щета № 0411-195-0022-2023, но не се произнесло в
срок, а неоснователно поискало представяне на допълнителни документи, което според
ищцовата страна е отказ от плащане на полагащото се застрахователно обезщетение.
1
Окончателното искане на ищцата към съда е да осъди ответното дружество в
качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на
автобус „***” , рег. № **** , който е бил управляван от деликвента Н. Й. Д. по време на
осъщественото по негова вина ПТП на 05.07.2023г. в град София, да й заплати сумата от 20
000 лв, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
представляващи претъпените от нея болки и страдания от травматичните увреждания ,
изразяващи се в „сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в областта на дясната
вежда, охлузвания в лявата челно теменна област на главата, охлузвания на дясното рамо
, охлузвания на дясното коляно , кръвонасядания в дясната челна област на главата ,
кръвонасядания по дясно рамо, кръвонасядания по дясна мишница, кръвонасядания в
областта на корема към дясното бедро, кръвонасядания по дясно коляно, кръвонасядания
по ляво бедро” , стрес и влошено психичеко състояние , причинени й в резултат на
осъщественото на 05.07.2023г. пътно-транспортно проишествие в град София, причинено от
водача на автобус „***” , рег. № **** - Н. Й. Д., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите” в ответното дружество, заедно със законната лихва върху
това обезщетение от 27.07.2023г. до окончателото плащане и разноските по делото.
Увеличението на размера на иска е допуснато на основание чл.214,ал.1 ГПК с
протоколно определение , постановено в откритото заседание на 15.10.1025г. по искане на
пълномощника на ищцата , предявено с писмена молба от 02.10.2025г. .
В хода на съдебното производство ищцата и пълномощниците й поддържат предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 15.10.2025г. адвокат на ищцата е пледирал за
уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представената на
21.10.2025г. писмена защита от адвокат на ищцата.
Ответникът ЗАД Ф”АД оспорва иска по основание и по размер видно от
изявленията на пълномощника му в представения на 20.08.2024г. отговор на исковата
молба по гр.д. № 2965/2024г. на Плевенския районен съд , VІІ граждански състав. Оспорват
се : механизма на процесното ПТП ; осъществяването на противоправно поведение от
водача на автобус „***” , рег. № **** - Н. Й. Д.; наличието на причинно-следствена връзка
между ПТП-то и твърдените от ищцата неимуществени вреди; вида , характера и тежестта
на травматичните увреждания на ищцата от ПТП-то, както и размера на претендираното
обезщетение. Предявено е възражение за съпричинителство на вредите от страна на ищцата
, тъй като не е била седнала на предназначените за това седалки в автобуса и не се е била
захванала здраво за длъжките , така че да си осигури стабилна позиция в автобуса , каквито
са задълженията на пътниците в автобуса.
В хода на съдебното производство пред СРС пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. В откритото заседание на 15.10.2025г. , в което е даден ход по
същество, не е присъствал представител на ответника , но с писмена молба от 15.10.2025г.
юрисконсулт на ответника е пледирал за постановяване на решение „съобразно събраните
по делото доказателства” , като в случай , че съдът приеме исковете за основателни , да ги
уважи в „намален размер”, тъй като от събраните по делото медицински документи се
2
установява , че ищцата е претърпяла „предимно охлузвания и кръвонасядания” , а
„диагнозата мозъчно сътресение не е потвърдена” , като дори и да е имало мозъчно
сътресение , то е било в лека степен и оплакванията от него са отзвучали за 7-10 дни според
приетото по делото заключение по съдебно-медиинската експертиза, както и оплакванията
от другите повърхностни наранявания на ищцата. Изтъква се , че по делото „не е доказано,
че именно процесното ПТП е отключило епилепсия при ищцата” , а и „няма данни , че тя
действително страда от това заболяване”.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , намира за
установено от правна и фактическа страна следното :
Относно местната подсъдност на иска :
Исковата молба първоначално е предявена пред Софийския районен съд, пред който е
било образувано гр.д. № 21626/2024г. по описа на 68 състав.
СРС, 68 състав с определение № 18706/30.04.2024г. е прекратил образуваното пред
него гр.д. № 21626/2024г. и е изпратил делото за разглеждане по местна подсъдност по
чл.115 ,ал.1 ГКК на Плевенския районен съд , който е съдът по настоящия адрес на ищцата.
В Плевенския районен съд е образувано гр.д. № 2965/2024г. по описа на VII
граждански състав.
Плевенският районен съд е събрал доказателства за доходите и задравословното
състояние на ищцата, освободил я е от плащане на държавни такси и разноски и е
изпълнил процедурата по чл.131 ГПК, като е връчил преписите от исковата молба и от
приложенията към нея на ответника, който е представил отговор на исковата молба.
Плевенският районен съд, VII граждански състав с определение №
3857/17.09.2024г. е повдигнал спор за местна подсъдност пред Плевенския окръжен съд ,
вместо да постанови определение по чл.140 ГПК и да насрочи открито заседание , тъй като
е започнал разглеждането на делото , изпратено от СРС.
Плевенският окръжен съд, II въззивен граждански състав с определение №
1369/01.10.2024г. е постановил , че исковете следва да подължат да се разглеждат от СРС , а
не от Плевенския районен съд и е изпратил делото в СРС.
В СРС е образувано настоящото гражданско дело №59624/2024г. по описа на 68 състав,
което е продължило с разглеждането на предявения иск от процесуалния етап , на който
делото е изпратено от ПРС – постановяване на определение по чл.140 ГПК и насрочване на
първо открито съдебно заседание за допускане и събиране на поисканите от страните
доказателства.
Относно процесуалния ред за разглеждане на иска :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявеният
осъдителен иск по чл.432 КЗ произтича от търговска сделка по чл.1,ал.1, т.6 ТЗ , делото
следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното
исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като искът е родово подсъден на районен , а
3
не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).
Относно основателността на иска :
Предявеният иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Като писмено докзатаелство по настоящото дело е приет Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № К-390/05.07.2023г. на Отдел „Пътна полиция” – СДВР, от който
се установява , че на 05.07.2023г. около 10.56 часа в гр.София на бул. „*** било
осъществено пътно-транспортно проишествие поради „неспазване на достатъчно
разстояние” от други превозни средства от водача на автобус „***” , рег. № ****
(собственост на „****”ЕАД) - Н. Й. Д., при което пострадали трима пътници в автобуса ,
сред които е посочена и М. В. М. (ищцата по настоящото дело), на която били причинени
травматични увреждания : „контузии на раменен пояс и мишница , открита рана на главата”.
Според посоченото в Констативния протокол № К-390/05.07.2023г. , както и в
приетото в заседанието на 02.07.2025г. заключение по съдебната авто-техническа
експертиза, неоспорено от страните, от причината за настъпването на процесното ПТП е
„от субективен характер – действията на водача на автобуса с органите за управление” .
Според констататциите на вещото лице от водачът на автобуса „***” , рег. № **** го е
управлявал „на недостатъчно разстояние от движещо се пред него МПС” , предприел е
„маневра за спиране с отрицателно ускорение около 3-4 м/с”, въпреки че е „имал
техническа възможност да управлява на разстояние , при което при намяляване на
скоростта и спиране , отрицателното ускорение да бъде 1,5-1,8 м/с, при което пътниците
да не загубят равновесие”. Експертът е посочил и , че „няма данни за препятствия на
пътното платно, огриничаващи видимостта на водача” , нито за метеорологични условия
или за техническа причина ,които да са способствали за ПТП-то.
От съдържанието на писмо , рег. № 4332р-25244/07.04.2025г. на разследващ полицай
при отдел „Разследване” на СДВР и писмо № ПД 11/2025г. от 09.04.2025г. от прокурор при
СРП до настоящия съдебен състав , се установява , че във връзка с процесното ПТП е
образуваното досъдебно производство № 11209/2023г. по описа на СРПТ– СДВР , пр. пр. №
26588/2023г. по описа на СРП , по което е внесен на 07.01.2025 обвинителен акт в СРС.
По искане на ответника в съдебното заседание на 02.07.2025г. като свидетел е
разпитан Н. Й. Д. – водачът на автобуса „***” , рег. № **** , който е потвърдил , че срещу
него „се води наказателно производство , защото не е спазил дистанция от 20 метра”.
Водачът на автобуса посочва , че се движил в дясната лента с 40 км/ч и спрял рязко , за да не
удари движещ се пред него учебен автомобил , при което хората в автобуса „изпопадали” и
имало „пострадали”. Твърди , че слязъл от автобуса, обадил се на 112 и извикал линейка , а
също и , че вдигнал жена , която била паднала в автобуса на предното стъкло. На
местопроишествието дошли две линейки , полиция , линеен контрол от дружеството за
градски транспорт. Взели му проби за алкохол и наркотици , които били отрицателни. Според
водачът на автобуса той няма вина за ПТП-то, което се доказвало с показания на „двама
свидетели – пътници от автобуса и жена , която била отвън на тротоара” , но това твърдение
4
на свидетеля Н. Й. Д. не се подкрепя от никое друго доказателство по настоящото дело и
е очевидно негова защитна теза.
От установените факти във връзка с механизма на процесното ПТП е видно, че по
делото са доказани противоправността на поведението (деянието) на водача на автобус
„***” , рег. № **** (собственост на „****”ЕАД) - Н. Й. Д. и причинната връзка между
неговото поведение и процесното проишествие, в резултат от което са причинени вреди на
ищцата.
Според посоченото от вещото лице в приетото по настоящото дело заключение по
съдебната авто-техническа експертиза „пътникът не е имал техническа възможност да
реагира за предотвартяване на проишествието чрез по-здраво задържане към
приспособленията или промяна на опората на долните крайници, а причината за ПТП-то е
поведението на водача на автобуса. Следователно възражението на ответника за
съпричинителство от страна на ищцата е недоказано , т.е. неоснователно.
Страните не спорят , че между собственика на автобус „***” , рег. № **** -
„****”ЕАД и ЗАД „Ф”АД към датата на ПТП-то - 05.07.2023г. е съществувало
застрахователно правоотношение с клауза "Гражданска отговорност на
автомобилистите" по застрахователна полица № BG /23/123000759265. Това се признава от
ответната страна в писмо , изх. № 99-5004/31.07.2023г. от експерт ”Ликвидация ИЗ” в ЗАД
„Ф”АД до адвокат на ищцата (представено с исковата молба – б.с.) във връзка с предявената
от нея Извънсъдебна претенция по чл.380,ал.1 КЗ с входящ № 99-4950/27.07.2023г.
(представена с исковата молба – б.с.), по която е била образувана от ответното
застрахователно дружество щета № 0411-195-0022-2023г. , но по която от ответника е
постановен отказ за плащане на обезщетение „до представяне на изискуеми документи” от
ищцата според изрично посоченото в писмото , изх. № 99-7043/27.10.2023г. на двамата
изпълни директори на ЗАД „Ф”АД до адвокат на ищцата , представено с исковата молба по
насотящото дело. Допълнително изисканите от ответника документи са изброени в
писмото , изх. № 99-5004/31.07.2023г. и това са : всички експертизи , снимков материал и
протоколи за разпити на свидетели от досъдебното производство, окончателен акт за
приключване на досъдебното производство , банкова сметка и адвокатско пълномощно, за
които не се спори , че не са били представени от ищцовата страна.
От приетото в съдебното заседание на 02.07.2025г. заключение на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото
медицинска документация, неоспорено от страните, се установява,че вследствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука на 05.07.2023г. ищцата е получила следните
травматични увреждания : „разкъсно-контузна рана на дясната вежда; оток и
кръвонасядане на долния клепач на дясното око и дясната буза; охлузване на челото; две
охлузвания на дясното рамо; кръвонасядане на дясната мишница; кръвонасядане на десния
лакът; охлузване и кръвонасядане на дясното коляно; кръвонасядане на лявото коляно”.
Вищото лице посочва , че „от тези повърхностни травматични увреждания ищцата се е
възстановила напълно” , като „раната е заздравяла за около 10-14 дни”, но е оставила белег
5
, а „кръвонасяданията и и охлузванията са отзвучали също в срок до 1—15 дни”, без да
оставят никакви белези. Вещото лице уточнява, че на ищцата е била оказана спещна
медицинска помощ и е било проведено 5 –дневно болнично специализирано лечение в
неврохирургичното отделение на УМБАЛСМ ”Пирогов”, израяващо се в „прегледи от
хирург, рентгенолог, неврохирург и невролог”, хирургично обработване на рабата ,
профилактика против тетанус,приемане на медикаменти „Дексофан”, „Перфалган”,
„Лифурокс”, вливане на физиологичен разтвор и „Клексан” през периода 05-10.07.2023г.
поради раната на лицето й и „съмнение за претърпяно мозъчно сътресение”. Според
посоченото от вещото лице „мозъчно сътресение” е „вписаната приемна диагноза при
хоспитализацията” на ищцата , но няма данни да е имало загуба на съзнанието , което сочи
„лека степен на сътресение” , оплакванията от което и „със или без назначено лечение
отзвучават за 7-10 дни”.
При приемането на заключението по съдебно-медицинската експертиза в откритото
заседание на 02.07.2025г. по настоящото дело вещото лице М. Г. в отговорите на въпросите
на представителя на ответната страна във връзка със съдържанието на заключението по
съдебно-психологическата експертиза по делото , е посочила , че „травматична епилепсия
не може да се развие от мозъчно сътресение” , но „ако лицето има заболяване
„епилепсия”, тогава може да се отключи епилептичен пристъп от мозъчно сътресение” .
Вещото лице М. Г. е заявила , че „теоретично /не в конкретния случай/” е възможно „една
травма на мозъка да се диагностицара като мозъчно сътресение , а тя да е по-тежка, особено
ако изследването е било бързо”.
От приетото в съдебното заседание на 02.07.2025г. заключение на вещото лице по
съдебно-психологическата експертиза (СПЕ), се установява , че на 23.06.2025г. ищцата е
предоставила на вещото лице по СПЕ допълнителни медицински документи , които не са
приложени по настоящото дело. Тези документи са посочени от вещото лице в
заключението по СПЕ и според експертът в тези документи , издадени на 23.06.2025г. от
ОПЛ д-р Ваня Пиянечка е вписана основна диагноза „епилепсия , неуточнена” , както и
дигноза „с малки припадаци или без тях , неуточнени ” , както и е посочено , че след
процесното ПТП ищцата е била в „посттравматична депресия” , след което „отключва
атипични (само нощни) гърчове в съня си с пяна на устата и тонично клинични състояния”
, „лежала е в клиника по неврология и след консултации и изследвания е диагностицирана с
епилепсия” . Вещото лице по СПЕ изрично посочва че , освен тези допълнителни документи
, които ги няма по делото , „не разполагаме с данни за проведени психологични или
психиатрични прегледи или консултаци” на ищцата и „не разполагаме с документи от
престой в неврологична клиника” на ищцата. Вещото лице по СПЕ е осъществила среща –
преглед на ищцата на 19.06.2025г. в присъствието на нейната сестра-близначка . Ищцата
разказала на вещото лице „за зачестилите напоследък припадаци , които са й разказани от
сестра й , с която тя живее” , като тези припадаци се случват нощем , а през деня ищцата
изпитва „много силна болка горе вдясно” и няма много спомени и за ПТП-то и за други
ежедневни неща от работотата й като съдебен заседател. Вещото лице по СПЕ констатира ,
6
че описаното от ищцата и от сестра й „биха могли да бъдат обсъждани като картина на
някоя от формите на епилепсия”, но няма представени „специлизирани изследвания на М.
В. М. , които да потвърждават категорично наличието на епилепсия” , а такава диагноза
може да бъде поставена от невролог , съответно последиците за психиката от епелептичните
симптоми следва да бъдат консултирани с психиатър. Според вещото лице по СПЕ поради
липсата на „обективни данни” за „характеровите и личностни черти на ищцата” преди
ПТП-то , както и поради липсата на „данни за психиатрични консултации и проведена
психотерапия” „не може да се заключи , че единствената причина за наблядаваното е
преживяното ПТП”. Вещото лице отбелязва , че описаните от ищцата пристъпи е
възможно да са „проява на посттравматична епилепсия с произтичащите от това
психологически неблагополучия- нарушена концентрация на вниманието, повишена
уморяемост , понижено самочувствие и самооценка , включително и поради очакването на
следващия пристъп” . Според вещото лице тези пристъпи обуславят „незадоволително
качество на живот” на ищцата с оглед „депересивността , преживяването за
непълноценност и опасения за последваща инвалидизация”, но ако бъде поставена
диагнозата „епилепсия” и с подходящо лечение от специалист „ищцата до голяма степен би
могла да води обичаен начин на живот”.
При приемането на заключението по съдебно-психологическата експертиза в
откритото заседание на 02.07.2025г. по насотящото дело вещото лице Б. П. Конажева
изрично е посочила в отговори на пълномощника на ответника, че е изготвила
заключението и въз основа на документи , които допълнително са й били предоставени от
ищцата , която я уводомила , че има още много други документи , които се намират при
баща й , от когото й е трудно да ги вземе. Според вещото лице по СПЕ диагнозата
„епилепсия” е поставена на ищцата от общо-практикуващ лекар , като вещото лице не
може да прецени „дали това е медицинският орган , който е компетентен да поставя
такава дигноза”.
В заседанието на 02.07.2025г. по делото при приемането на заключението по съдебно-
психологическата експертиза , юрисконсултът на ответника изрично е оспорил заключението
по СПЕ в частта му , в която са изследвани документи , които не са представени по
делото като писмени доказателстваи които са издадени две години след процесното
ПТП”.
В заседанието на 02.07.2025г. по искане на ищцата като свидетел е разпитана и Надя
В. М. , която е сестра-близначка на ищцата и живее заедно с нея в една къща.
Свидетелката е очевидец на процесното ПТП, тъй като е пътувала в автобуса заедно с
ищцата , но е била седнала на седалка по-назад в превозното средство. Според свидетелката
след рязкото спиране на автобуса не само сестра й , но и други жени паднали на пода на
автобуса , а една жена пробила с главата си стъклото. Когато свидетелката видяла ищцата ,
тя била паднала на пода на автобуса с лице към пода и върху нея имало ръце и крака на
други хора , а тя не била в съзнание, не реагирала и очите й били затворени. Обърнала я по
гръб и вдяла , че по главата и по тялото й има много рани и обилно тече кръв от прорезна
7
рана близо до окото й. Ищцата лежала в „Пирогов” пет дни, като през това време нямала
никакъв спомен , само гледала и не реагирала, цялата била в лепенки , бинтове и марли.
Раните й били зашити от пластичен хирург. Обиколили десет медицински кабинета, като им
казали , че има съмнение за мозъчно сътресение. Според свидителката ищцата нощем изпада
в пристъпи, не могат да спят и затова ходят по невролози , за да я дигностицицират , за което
правят много разходи.Ищцата била в отпуск един месец след ПТП-то, като за нея отгогава се
грижи свидителката. Според свидетелката към настоящия момент ищцта няма външни
белези , но има психични травми, чувства се трагично , губи й се късата памет , изнервена е
, неспокойна и избухлива.
Предвид изложеното по делото е доказан правопораждащият фактически състав за
ангажирането спрямо ищеца на отговорността по чл.432 КЗ на ЗАД ”ФАД:
застрахователно правоотношение по клауза "Гражданска отговорност на
автомобилистите" със собственика на автобус „***” , рег. № **** - „****”ЕАД,
управляван по време на процесното ПТП от деликвента Н. Й. Д..; застрахователно
събитие- нанасяне на непосредствени травматични увреждания на ищцата , изразяващи се
в „разкъсно-контузна рана на дясната вежда; оток и кръвонасядане на долния клепач на
дясното око и дясната буза; охлузване на челото; две охлузвания на дясното рамо;
кръвонасядане на дясната мишница; кръвонасядане на десния лакът; охлузване и
кръвонасядане на дясното коляно; кръвонасядане на лявото коляно”, както и изживяване на
силен стрес и влошено психическо състояние, причинени й от противоправно виновно
деяние на служител на застрахованото лице (пътно-транспортното проишествие,
осъществено на 05.07.2023г.); неимуществени вреди, изразяващи се в претъпените от
ищцата болки и страдания в резултат от нанесените й непосредствени травматични
увреждания и преживения психически стрес от ПТП-то, и причинна връзка между тях и
поведението на виновния деликвент- служител на застрахованото дружество.
Не се спори между страните , че ответникът не е определил и не е изплатил на ищцата
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди , причинени й от травмите от
процесното ПТП , въпреки предявената извънсъдебна застрахователна претениця от
27.07.2023г. (представена по настоящото дело – б.с.).
Следва да се отбележи , че в предмета на предявения по настоящото дело иск по
чл.432 ГПК , както е очертан в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба ,
по която е образувано настоящото съдебно производство, се включва САМО претенция за
обезщетение на неимуществени вреди , изразяващи с в претърпените от ищцата болки и
страдания от причинените й при процесното ПТП непосредствени травматични
увреждания , представляващи: „сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в областта
на дясната вежда, охлузвания в лявата челно теменна област на главата, охлузвания на
дясното рамо , охлузвания на дясното коляно , кръвонасядания в дясната челна област на
главата , кръвонасядания по дясно рамо, кръвонасядания по дясна мишница,
кръвонасядания в областта на корема към дясното бедро, кръвонасядания по дясно коляно,
кръвонасядания по ляво бедро”, както и преживения от нея стрес и влошеното й психично
8
състояние.
Никъде в исковата молба – нито в обстоятелствената й част , нито в петитума не
се съдържат твърдения за диагностициране на ищцата след процесното ПТП с
„посттравматична епилепсия” , за нощни припадъци и съпътстващите ги последици
за здравето на ищцата, съответно с исковата молба няма предявено искане за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди , изрзяващи се в
страдания на ищцата от постравматична епилепсия и нощни припадъци. Към
исковата молба не са приложени никакви медицински документи , удостоверяващи
такава диагноза на ищцата и лечение на ищцата от такава диагноза. Това е посочено
както от вещите лица по делото , така и от пълномощникът на ответника.
Следователно с исковата молба, по която е образувано настоящото дело, не е
предявен иск по чл.432 КЗ за присъждане на ищцата на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди , представляващи болки и страдания, причинени й от влошаване на
здравословното й състояние в резултат на възникнала след ПТП-то посттравматична
епилепсия с нощни припадъци и други последствия. Поради липсата на предявен такъв
иск по настоящото дело съдът няма правомощия да се произнесе по претенция за
присъждане на застрахователно обезщетение за вреди , причинени от посттравматична
епилепсия на ищцата. Това е така , тъй като основен принцип в гражданския процес е
т.нар. диспозитивно начало (чл.6,ал.2 ГПК), според който субективните и обективните
граници на предмета на съдебния спор се определят от твърденията и исканията на ищеца.
Съдът в съответствие с диспозитивното начало в исковия процес е обвързан от искането на
ищеца. Следователно в производството по иск по чл.432 КЗ съдът следва да се
произнесе само по претенцията за обезщетение на вредите, посочени от ищеца в
исковата молба. Предметът на защитата на ответника и на проверката на съда по
осъдителния иск по чл.432 КЗ се определят от конкретните аргументи , наведени в
исковата молба от ищеца във връзка с твърдените от него вреди от застрахователното
събитие. Факти, касаещи вреди , на които обаче ищецът не се е позовал изрично нито в
исковата молба ,нито по-късно в хода на процеса до първото съдебно заседание чрез
искане за изменение на основанието на осъдителния иск по чл.432 КЗ при спазване на
съответните предпоставки по чл.214, ал.1 ГПК , не следва в съответствие с принципа
за т.нар. диспозитивно начало да бъдат предмет на съдебния спор относно исканото
застрахователно обезщетение. Съществуването на претендираното от ищеца право на
обезвреда се изследва от съда само в рамките на правния спор , така както е очертан от
твърденията и исканията на ищеца, предявени до първото съдебно заседание пред първата
съдебна инстанция. Присъждане на застрахователно обезщетение за вреди, непосочени
от ищеца в исковата молба или по реда на изрично изменение по чл.214,ал.1 ГПК на
иска , означава произнасяне от съда по непредявен иск, т.е. постановяване на
недопустимо решение (чл.270,ал.3 , изр. ГПК), подлежащо на обезсилване от
въззивната инстанция. Казано по-опростено : Съдът не може да присъди на ищеца
обезщетение за вреди , които не са посочени в исковата молба (например : да присъди
9
обезщетение за имуществени вреди , ако се претендира обезщетение за неимуществени
вреди , или да присъди обезщетение за вреди от други увреждания , различни от тези ,
които са посочени от ищеца в исковата молба ).
Поради посочените причини твърденията и доказателствата , касаещи възможно
дигностициране на ищцата с постравматична епилепсия , свързана с процесното ПТП (за
което по настоящото дело не са представени никакви медицински документи , и което се
твърди единствено от ищцата и от нейната сестра-близначка пред вещото лице по съдебно-
психологичната експертиза и в свидетелските показания по настоящото дело) не следва да
се бъдат разглеждани по настоящото дело, доколкото с исковата молба няма предявен
такъв иск по чл.432 ГПК.
Според вещите лица по приетите по настоящото дело заключения по съдебно-
медицинската експертиза и по съдебно-психологическата експертиза в медицинските
документи , съставени непосредствено след процесното ПТП на 05.07.2023г. , няма вписана
диагноза на ищцата „постравматична епилепсия” , нито описани нощни припадъци ,
губене на съзнание , липса на спомени , както и всички останали симптоми във връзка с
тези оплаквания , разказвани от ищцата и от нейната сестра-близначка. Според вещото
лице по съдебно-психологичната експертиза диагноза „епилепсия” е вписана в медицински
документи , съставени през месец юни 2025г. от общо-практикуващ лекар (т.е. почти две
години след процесното ПТП и то не от медицнски компетентния лекар-спецалист), които
документи са били предоставени от ищцата на вещото лице по СПЕ , но които не са
приложени по настоящото дело, който факт изрично се оспорва от ответната страна.
Дори и да беше доказано по делото диагностирициране на ищцата с постравматична
епилепсия , очевидно това не е травматично увреждане, настъпило непосредствено в
резултат на процесното ПТП , а допълнително влошаване на здравословното й състояние ,
настъпило значително по-късно след ПТП-то , което поради тази причина представлява
ексцес, усложнение на съществуващо заболяване (доколкото според вещото лице по
съдебно-медицинската еекспертиза епилепсия не може да се развие от травма или мозъчно
състресение, а само да се отключи пристъп на съществуващо такова заболяване).
Следователно искът за обезщетение за вреди от посттравматична епилепсия е иск за вреди
от ексцес, който е различен от иска за вреди от непосредствени травматични увреждания
от застрахователното събитие, какъвто е предявен с исковата молба , по която е образувано
настоящото дело, и по който съдът следва да се произнесе с настоящото решение.
Доколкото по настоящото дело не е предявен иск за обезщетение на вреди от ексцес ,
изразяващи се в претърпените от ищцата болки и страдания от постравматична епилепсия,
възникнала като последица от ПТП-то , решението по настоящото дело няма да има сила
на присъдено нещо относно такъв иск, т.е. няма да е процесуална пречка за предявяването
на такъв иск , поради което ищцата има право да предяви с отделна искова молба
осъдителен иск за тези вреди.
Горезложеното означава , че по настоящото дело съдът следва да се произнесе само
по предявения иск за застрахователно обезщетение за неимуществените вреди , причинени
10
на ищцата от непосредствените травматични увреждания от ПТП-то, описани в исковата
молба , а именно: „разкъсно-контузна рана на дясната вежда; оток и кръвонасядане на
долния клепач на дясното око и дясната буза; охлузване на челото; две охлузвания на
дясното рамо; кръвонасядане на дясната мишница; кръвонасядане на десния лакът;
охлузване и кръвонасядане на дясното коляно; кръвонасядане на лявото коляно”, сред които
не е постравматична епилепсия, която е дигностицирана по твърдения на ищцата
значително по-късно– две години след процесното ПТП.
Обемът на отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ се определя от задължението
за обезвреда по чл.45 ЗЗД на застрахования деликвент. Размерът на обезщетението по чл.432
КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД за неимуществените вреди (доколкото се касае за вземане,
породено от непозволено увреждане) се определя съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по
справедливост с оглед на обстоятелствата по делото. В съответствие с критерия ,
посочен в чл.52 ЗЗД и
конкретизиран в раздел ІІ,т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г. , съдът преценява , че
претърпените от ищцата физически болки и страдания и психически стрес вследствие от
непосредствените травматични уврежданияот ПТП-то (охлузвания и кръвонасядания по
рамената и коленете , повърхностна лицева рана и леко мозъчно сътресение), които са й
причинили физически дискомфорт за около 15 дни (според изрично посоченото от вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза), представляват неимуществени вреди, които
следва да бъдат надлежно обезщетени от застрахователя по риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите” на виновния за ПТП деликвент. Съдът обаче отчита и наличието на
фактори, ограничаващи тези неимуществени вреди и следователно намаляващи размера на
дължимото за тях обезщетение: липсата на тежки и необратими физически травматични
увреждания; краткотрайността и ниската интензивност на физическите болки (които не
са налагали инвазивна медицинска помощ); отсъствието на инвалидизиране и
благоприятното развитие на физическите увреждания – окончателно им излекуване. С
оглед на посочените обстоятелства, съдът счита че дължимото от ответника на ищцата
обезщетение за неимуществените вреди от непосредствените травматични увреждания
(охлузвания и кръвонасядания по раменете и коленете, повърхностна лицева рана и леко
мозъчно сътресение) следва да бъде в размер на 5 000 лв. Тази сума следва да бъде
присъдена на ищцата. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен
частично- за 5000 лв.
В останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 лв искът за обезщетение за
неимуществените вреди от непосредствените травматични уврежданияот ПТП-то
(охлузвания и кръвонасядания по раменете и коленете, повърхностна лицева рана и леко
мозъчно сътресение) следва да бъде отхвърлен като частично неоснователен.
Както бе посочено , за вредите от ексцеса от ПТП-то (посттравматична епилепсия)
ищцата следва да предяви отделен иск.
Относно дължимата лихва върху обезщетението по чл.432 КЗ :
Според съдебната практика ищците по искове във връзка с непозволено увреждане
11
(какъвто е и искът по чл.432 КЗ) не следва да доказват размера на лихвите върху
дължимото им обезщетение. Вместо това на тях им се присъжда законната лихва не от
датата на предявяването на исковата молба , а от датата на увреждането, т.е. от
изпадането на длъжника (деликвента) в забава според чл.84,ал.3 ЗЗД. Тези лихви не са
мораторни, а компесаторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на
увреждането (2345-58-І).
По настоящото дело обаче ищцата претендира присъждане на законната лихва върху
обезщетението не от датата на увреждането – 05.07.2023г. , а от по-късна дата – 27.07.2023г.
(датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие с
предявената извънсъдебна претенция). Предвид принципа на т.нар. диспозитивно начало в
граждаския процес (чл.6,ал.2 ГПК) съдът е обвързан от искането на ищеца , поради което
законната лихва следва да бъде присъдена от датата, посочена в исковата молба.
Относно разноските:
На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски по настоящото дело, тъй като не
са представени доказателства за осъществени от нея разходи във връзка с настоящото дело ,
тъй като с определение № 2446/19.06.2024г. по гр.д. № 2965/2024г. на Плевенския районен
съд , VІІ граждански състав (постановено преди изпълнението на процедурата по чл.131
ГПК от ПРС и преди повдигането на препирнята за местна подсъдност пред ПОС) ищцата е
била освободена на основание чл.83,ал.2 ГПК от задължението за плащане на държавни
такси и разноски в производството по предявения от нея иск. Поради тази причина по
настоящото съдебно производство , което е продължение на гр.д. № 2965/2024г. на
Плевенския районен съд , VІІ граждански състав, всички разноски , дължими от ищцовата
страна , са плащани от бюджета на съда.
Тъй като ищцата е била представлявана по настоящото дело от адвокат по реда на
чл.38 ,ал.1 ЗА видно от представения Договор за правна защита и съдействие № ****. ,
следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
адвокат К. В. Д. , с който е сключен договора за правна защита и съдействие № ****. ,
възнаграждение , чийто размер следва да бъде определен според чл.7,ал.2,т.3 от Наредба№
/2004г. на ВАС (2 200 лв). На адвоката на ищцата следва да бъде присъдена част от така
изчисленото възнаграждение, пропорционална на уважената част от иска.
Предявеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорал на
пълномощника на ищацата , не следва да бъде уважено , тъй като ищцата и адвокатът й не
са уговорили размер на адвокатско възнаграждение , а присъденото от съда възнаграждение
по чл.38,ал.2 ГПК е в минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
На ответника следва да да бъде присъдена част от разноските – платените от него
депозити за съдебно-медицинска експертиза (350 лв) и за съдебна авто-техническа
експертиза (350 лв) и такса за призоваване на свидител (50 лв), пропорционална на
отхвърлената част от иска.
По настоящото дело ответното дружество претендира присъждане и на юрисконсулско
12
възнаграждение, каквото му се полага , тъй като е представлявано от юрисконсулт.
Освобождаването на ищцата от плащане на такси и разноски се отнася само за плащанията ,
дължими към бюджета , но не и за разноските, осъществени от насрещната страна (от
ответника) за депозити , такси и юрисконсулски възнаграждения , когато тя е загубила
правния спор. Поради тази причина ищцата следва да бъде осъдена да плати на ответника
част от полагащото му се юрискунсулско възнаграждение по чл.78,ал.8 ГПК (100 лв),
пропорционална на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС държавната такса за уважената част от иска , както и част от платените от
бюджета на съда депозити за съдебно-медицинската експертиза (350 лв), за съдебна авто-
техническа експертиза (350 лв) и за съдебно-психологическа експертиза (350 лв), от
внасянето на които ищцата е била освободена на основание чл.83,ал.2 ГПК с определение
№ 2446/19.06.2024г. по гр.д. № 2965/2024г. на Плевенския районен съд , VІІ граждански
състав, пропорционално на уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Ф”АД, ЕИК: ****, гр.София, ж.к.. "***, ДА ЗАПЛАТИ на М. В.
М. , ЕГН: **********, гр. София, ул. *** със съдебен адрес: гр. София, ул. „***, чрез
адвокат К. Д., на основание чл.432 КЗ сумата от 5 000 лв (пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
представляващи претъпените от нея болки и страдания от непосредствените травматични
увреждания , изразяващи се в „разкъсно-контузна рана на дясната вежда; оток и
кръвонасядане на долния клепач на дясното око и дясната буза; охлузване на челото; две
охлузвания на дясното рамо; кръвонасядане на дясната мишница; кръвонасядане на десния
лакът; охлузване и кръвонасядане на дясното коляно; кръвонасядане на лявото коляно”,
както и в силния стрес и влошено психическо състояние, причинени й в резултат на
осъщественото на 05.07.2023г. пътно-транспортно проишествие в град София от водача на
автобус „***” , рег. № **** - Н. Й. Д., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите” в ответното дружество, заедно със законната лихва върху това
обезщетение от 27.07.2023г. до окончателото плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част като неоснователен частичния осъдителен иск по
чл.432 КЗ до пълния предявен размер от 20 000лв (двадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗАД „Ф”АД, ЕИК: ****, гр.София, ж.к.. "***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
К. В. Д., с личен адвокатски № **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „***,
сумата от 550 лв ( петстотин и петдесет лева), представляваща част от адвокатското
възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в
съотвествие с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г. на ВАС в качеството му на пълномощник
на ищцата М. В. М. по настоящото гр.д. № 59624/2024г. по описа на СРС, 68 състав,
13
пропорционална на уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. В. М. , ЕГН: **********, гр. София, ул. *** със съдебен адрес: гр.
София, ул. „***, чрез адвокат К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Ф”АД, ЕИК: ****,
гр.София,ж.к.. "***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 562,50 лв (петстотин
шестдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща част от направените от
ответника разноски по настоящото дело-платените от него адвокатско възнаграждение и
депозити за съдебно-медицинска експертиза и за съдебна авто-техническа експертиза,
пропорционална на отхвърлената част от иска, както и на на основание чл.78, ал.8 ГПК
сумата от 75 лв (седемдесет и пет лева), представляваща част от полагащото се на
ответното дружество юрисконсулско възнаграждение по насотящото дело, пропорционална
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Ф”АД, ЕИК: ****, гр.София, ж.к.. "***, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78,ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 200 лв (двеста лева),
представляваща държавната такса за уважената част от иска, от внасянето на която
ищцата е била освободена на основание чл.83,ал.2 ГПК с определение №
2446/19.06.2024г. по гр.д. № 2965/2024г. на Плевенския районен съд , VІІ граждански
състав, и сумата от 262,50 лв ( двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки) ,
представляващи част от платените от бюджета на съда разноски по настоящото дело –
депозити за възнаграждения за вещите лица по съдебно-медицинската експертиза , по
съдебната авто-техническа експертиза и по съдебната психологическа експертиза, от
внасянето на които ищцата е била освободена на основание чл.83,ал.2 ГПК с определение
№ 2446/19.06.2024г. по гр.д. № 2965/2024г. на Плевенския районен съд , VІІ граждански
състав, пропорционално на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14