Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. Пловдив, 17 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отд., ХVІІІ състав в открито заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2511 по описа на съда за
2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от
Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба на Ж.И.А., ЕГН **********,
чрез адв. И.И.- пълномощник, срещу Решение УРИ № 251000-16434 от 13.08.2021г. на
директора на ОДМВР-Бургас, в частта с която е отказано заличаване на личните му
данни, обработвани в информационните фондове на МВР.
В жалбата се сочат доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Твърди се, че иска заличаване на данни, събрани
във връзка с наказателно преследване за извършено престъпление, за което е
наложено наказание, то е изпълнено и А. е реабилитиран по право и това се е
случило преди 28 години. Сочи се, че решението е постановено и в противоречие с
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016
г., тъй като администраторът на лични данни не доказва по никакъв начин
необходимостта от обработването им, доколкото жалбоподателят е бил реабилитиран
по право. Молбата е съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания
акт, в частта на отказа. Претендират се направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. И., която поддържа
жалбата и моли за отмяна на оспорвания акт в посочената му част.
Ответникът – Директор на ОДМВР-Бургас,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено
становище от 16.12.2021 г. оспорва жалбата. Поддържа, че решението, в
обжалваната част, е законосъобразен административен акт и не са налице сочените
основания за отмяна.
Административен съд- Пловдив, в настоящия
състав, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало
по Заявление рег. № 251000-12287/17.06.2021 г. по описа на ОДМВР-Бургас,
подадени от Ж.И.А., с което е поискал да бъдат заличени личните му данни от
информационните фондове на МВР, свързани с образуваните и водени срещу него
преписка № 994/15.08.1996г. по описа на РУ-Несебър и съдебно дело № 183/1997г.
на РС-Несебър.
Във
връзка с депозираното заявление е разменена кореспонденция между ОДМВР-Бургас,
РУ-Несебър и РС-Несебър е изготвена Докладна записка УРИ, рег. №
2511-28933/13.08.2021г. от служител в дирекцията. От последната е видно, че в
автоматизираните информационни фондове за общо ползване се обработват лични
данни на Ж.А., както следва: - „Извършител“ по преписка ЗМ №994/15.08.1996г. по
описа на РУ Несебър при ОДМВР Бургас, образувана за извършено престъпление по
чл. 198 от НК – грабеж;
-„Доведени
лица – уличен“, задържане от полицейски орган със заповед за задържане №
2772/14.08.1996г. по описа на РУ Несебър при ОДМВР Бургас за извършено деяние
по чл. 194 от НК – кражба;
-„Обвиняем“
по ПП 1870/1993г. по описа на ОСС Бургас, образувано по чл. 115-118 от НК -
умишлено убийство. По наказателното производство е наложено условно наказание с
присъда №183/1997г. на РС Несебър по НОХД №51 /1994г. за престъпление по чл.
124 -убийство по непредпазливост след нанесена телесна повреда. Присъда
„Лишаване от свобода за 1г. за срок 4г.“; - „Доведени
лица – новозадържан“, задържане от полицейски орган в РСС Несебър на
03.09.1993г. за извършено деяние по чл. 115-118 от НК-умишлено убийство.
Със същата докладна записка е предложено на
директора на ОДМВР-Бургас да изтрие личните данни на Ж.И.А. с ЕГН **********,
обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с - „Извършител"
по преписка ЗМ №994/15.08.1996г. по описа на РУ Несебър при ОДМВР Бургас,
образувана за извършено престъпление по чл. 198 от НК – грабеж и - „Доведени
лица - уличен", задържане от полицейски орган със заповед за задържане № 2772/14.08.1996г. по описа на РУ
Несебър при ОДМВР Бургас за извършено деяние по чл. 194 от НК – кражба, така
също да откаже изтриване /заличаване/ на личните данни на Ж.И.А. с ЕГН **********,
обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с - „Обвиняем" по
ПП 1870/1993г. по описа на ОСС Бургас образувано по чл. 115-118 от НК -
умишлено убийство. По наказателното производство е наложено условно наказание с
присъда №183/1997г. на РС Несебър по НОХД №51 /1994г. за престъпление по чл.
124 -убийство по непредпазливост след нанесена телесна повреда. Присъда „Лишаване от свобода за 1г., за срок
4г." и - „Доведени лица –
новозадържан ", задържане от полицейски орган в РСС Несебър на
03.09.1993г. за извършено деяние по чл. 115-118 от НК - умишлено убийство.
Ответният административен орган е издал
решение УРИ 251000-16434/13.08.2021г.на основание чл. 25. ал.З чл.26, ал.2 и
чл.29, ал.1 от ЗМВР, , чл.8, т.1, чл.14,ал.5, чл.15, ал.1 и чл.17т ал.1, т.2
т.4 от Вътрешните правила за организацията на работа в Министерството на
вътрешните работи по постъпили заявления от физически лица във връзка с
обработването на техните лични данни в МВР, утвърдени със заповед №
8121з-1110/08.10.2029г. на министъра на вътрешните работи, както и заповед №
8121з-1111/08.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, за /оправомощаване
на длъжностни лица да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите
на данни искания за упражняване на права по чл. 12 ~ 22 от Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно освободеното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
и по чл. 53-56 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), както и да
изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл.
68 ЗЗЛД/, като по т. 2 е отказал заличаването
на личните данни на Ж.И.А., обработвани в информационните фондове на МВР, като
подробно са описани образуваните и водени срещу него досъдебни производства,
както и изтърпяните наказания.
Решението е получено от връчено на 31.08.2021
г., лично срещу подпис.
По делото е представена Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, с която директорите и заместник-директорите на областните
дирекции на МВР са оправомощени да разглеждат и да се произнасят по постъпили
заявления за достъп до лични данни по чл. 53-56 от ЗЗЛД и упражняване на права
по чл. 68 от ЗЗЛД, както и писмо УРИ 251р-21740/2021 от 23.06.2021г., писмо
рег. № 251р-21740/03.08.2021г., писмо рег. № 304000-10263/22.07.2021г., писмо
изх. № 853/27.07.2021г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от
надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Процесният административен акт, в
обжалваната част, е издаден от компетентен административен орган – директор на
ОДМВР-Бургас. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че администратор
на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага
обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Съгласно чл.
53, ал. 1 във връзка с чл. 53, ал. 3 от ЗЗЛД администраторът предприема
необходими мерки за предоставяне на субекта на данни на информацията по чл. 54
и за кореспонденция с него във връзка с чл. 52, ал. 5, чл. 55 – 58 и 68 относно
обработването на лични данни в сбита, разбираема и леснодостъпна форма, като
използва ясен и прост език. Администраторът предоставя информацията по начина
на постъпване на искането. Когато това е невъзможно или изисква несъразмерно
големи усилия, информацията се предоставя по друг подходящ начин, включително
по електронен път администраторът
отговаря на искането на субекта на данни или го информира писмено за
действията, предприети във връзка с неговото искане, в срок до два месеца от
получаване на искането.
Така изрично предвидената делегация е приложена
със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с
която на основание чл. 28, ал.1, чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, във вр.
чл. 12-22 и чл. 34 от Регламент(ЕС) 2016/679 и чл. 53-56 и чл. 68 от ЗЗЛД, са
оправомощени директорите и зам.-директорите на областни дирекции на МВР да се произнасят
по постъпили искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент(ЕС)
2016/679 и чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент(ЕС)
2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. Процесното решение, в обжалваната част,
е постановено и в предписаната от закона форма – мотивиран отказ по чл. 53, ал.
3 ЗЗЛД, с посочване на фактически и правни основания за постановяването му,
както и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Оспореното решение е постановено и в съответствие
с приложимите материалноправни норми.
Обработването на лични данни от органите на
МВР е допустимо и се осъществява при условията и по реда на Закона за
Министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни.
Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързано с
дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на
престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното
производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории
лични данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция №
8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни,
обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на
наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на
проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер /Инструкцията/. В
чл. 2, ал. 1 от Инструкцията е предвидено, че в МВР се изграждат информационни
фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на
наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за
престъпления от общ характер. Целта на обработката и съхранението на личните
данни по ал. 1 е защита на националната сигурност, противодействие на
престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред /чл. 2,
ал. 2 от Инструкцията/.
В чл. 3, т. 1-8 от Инструкцията са
предвидени материалноправните предпоставки за заличаване на личните данни по
чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на
престъпления. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни се заличават ако: 1.
е постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл.
24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 2. не е образувано наказателно производство в случаите
на чл. 24, ал. 5 НПК; 3. наказателното производство е прекратено :
а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено
или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр.
2 НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не
е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; в) на
основание чл. 24, ал. 5 НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; д) на
основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява
административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно
производство); 4. влязла в сила оправдателна присъда; 5. изтекъл давностен срок
по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс НК) при: а)
постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24,
ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; б)
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с
изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 6. наложена е глоба по
административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата
на извършване на деянието; 7. освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание (чл. 78а НК); 8. лицето е починало – във
всички останали случаи.
В процесния случай безспорно се установява
по делото, че по отношение на жалбоподателя нито едно от цитираните основания
не е налице. По делото не е спорно и се установява с приетите писмени
доказателства, че ПП 1870/1993г. по описа на ОСС Бургас образувана по чл.
115-118 от НК - умишлено убийство. По наказателното производство е наложено
условно наказание с присъда №183/1997г. на РС Несебър по НОХД №51 /1994г. за
престъпление по чл. 124 — убийство по непредпазливост след нанесена телесна
повреда. Присъда „Лишаване от свобода за 1г. за срок 4г." и е влязла в
сила на 26.11.1997г. и „Доведени лица - новозадържан", задържане от
полицейски орган в РСС Несебър на 03.09.1993г. за извършено деяние по чл.
115-118 от НК -умишлено убийство във връзка с това ДП.
При така установените факти,
законосъобразен е изводът на административния орган, че по отношение на
жалбоподателя А. не е налице нито едно от изрично и изчерпателно изброените в
чл. 3, т. 1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. основания за заличаване
на личните му данни.
Не е спорно по делото между страните също
така, че жалбоподателят е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т.
1 от НК. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя
за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако
в някое отношение със закон е установено противното. В процесния случай
"противното" по смисъла на цитираната норма е чл. 3 от Инструкция №
8121з-748/2014 г. Целта на реабилитацията, като институт на наказателното право
и целта на обработването на лични данни в информационните фондове на МВР – чл.
2, ал. 2 от Инструкция № 8121з-748/2014 г., са различни, поради което
настъпването на реабилитация не е основание за заличаване на личните данни на
едно лице. Това е така, защото обработването на личните данни в информационните
масиви на МВР е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а
от факта на извършването на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация
по право или т. нар. "абсолютна реабилитация" по смисъла на чл. 88а
от НК, то такова основание за заличаване на личните данни не е предвидено в чл.
3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. В тази връзка следва да се има предвид, че
хипотезите, при които се заличават личните данни, обработвани в информационните
масиви на МВР, са лимитативно изброени и административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с
установените с чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. материалноправни
предпоставки. Целта на обработката и съхранението на личните данни в
информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност,
противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на
обществения ред. С оглед на това разпоредбата на чл. 3 от Инструкция №
8121з-748/2014 г. е специална, като това обуславя, както приоритетът на тази
разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни,
така и невъзможността да бъде извършено заличаване на лични данни, обработвани
в информационните фондове на МВР, на основания, различни от сочените в
цитираната норма.
В контекста на изложеното съдът намира, че
с оспорената част на акта не е нарушен и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица
във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на
такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. С Регламента са въведени нови
правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на
личните им данни, но е предвидено, че тези правила не се прилагат при
обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването,
разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или
изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и
предпазване от заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал. 2, б.
"г" от Регламента. Поради това и администраторът не е длъжен в този
случай да доказва необходимостта от обработването им. Следва да се подчертае,
че правото на общността не изключва възможността за обработване на лични данни
в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите
лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за
целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното
преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното
движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/П. на Съвета,
изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да
определят операции по обработване и процедури за обработване в национални
правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични
данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични
данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни
производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното
преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват
лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването,
разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън
този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да
установят връзки между различни разкрити престъпления.
Предвид гореизложеното настоящата съдебна
инстанция намира, че така подадената жалба е неоснователна и недоказана и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора ответникът има
право на разноски, но такива не са искани и съдът не дължи произнасяне.
Ето защо съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.А.,
ЕГН **********, срещу Решение УРИ № 251000-16434 от 13.08.2021г. на директора
на ОДМВР-Бургас, в частта, с която е отказано заличаване на личните му данни,
обработвани в информационните фондове на МВР.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: