№ 4983
гр. Варна, 31.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20253100502191 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, ЕИК130277958, срещу Решение №1462/28.04.2025г. по гр. дело
№14675/2023г. на ВРС, 50-ти състав, в частите с които са отхвърлени
исковете за признаване за установено между страните по делото, че С. И. Г.,
ЕГН **********, дължи на „ЕРП Запад“ ЕАД, следните суми:
- 204.20лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.04.2023г.
до 11.08.2023г. върху главницата от 5 691.41лв., съставляваща корекция на
сметката на потребителя за ел. енергия за обект, находящ се в с. Брежанци,
община Симитли, ул. „Станой Крекмански“ № 1, за периода от 02.12.2022г. до
01.03.2023г.;
- 24.00лв., представляваща разходите за извършване на метрологична
експертиза по ценоразпис на БИМ, за която е издадена Фактура № **********
от 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
заявлението в съда – 17.08.2023г. до окончателно изплащане на задължението;
- 0.20лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2023г. до
11.08.2023г. върху разходите за експертиза в БИМ от 24.00лв.;
- 30.00лв., представляваща разходите по демонтиране и изпращане на
проверявания електромер на БИМ, за която е издадена Фактура № **********
от 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
заявлението в съда – 17.08.2023г. до пълно изплащане на задължението;
- 0.25лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2023г. до
11.08.2023г. върху разходите за демонтиране и изпращане на СТИ от 30лв., за
които суми е издадена Заповед №5394/13.09.2023г. за изпълнение на парично
1
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11643/2023г. на ВРС.
Подадена е също и въззивна жалба на С. И. Г., ЕГН **********, срещу
Решение №1462/28.04.2025г. по гр. дело №14675/2023г. на ВРС, 50-ти състав,
в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните
по делото, че отв. С. И. Г. дължи на ищеца „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, ЕИК130277958, сумата 5 691.41 лв., представляваща главница за
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на ел. енергия за обект, находящ се в с. Брежанци, община Симитли,
ул. „Станой Крекмански“ № 1, за периода от 02.12.2022г. до 01.03.2023г., за
която е издадена Фактура № ********** от 11.04.2023г., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.08.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена Заповед №5394 от 13.09.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11643/2023г. на
ВРС.
Във въззивната жалба на „ЕРП Запад“ ЕАД се твърди, че решението на
ВРС, в отхвърлителните за исковете части, е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. ВРС не е дал указания на ищеца, че следва да докаже изпращането на
КП от проверката на СТИ, на експертизата на БИМ и на процесните фактури
на потребителя, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила, отразило се на правилността на решението. От друга страна ПИКЕЕ
не съдържат изисквания за реалното връчване на посочените документи на
абоната като условие за дължимост на кокрекционните суми и на разходите за
процедурата по откриване неправомерното вмешателство, а ЕРП е изпратило
с всички нужни документи с препоръчани писма, приети по делото, с което е
изпълнило задълженията си по ПИКЕЕ. А с последната товарителница
потребителят е бил поканен да плати задълженията си с известяване и за
падежите на задълженията по фактурите. В противовес с материалите по
делото ВРС е приел липса на доказателства за реално извършване на
разходите за демонтаж и изпращане на СТИ в БИМ и за обследване на
електромера в БИМ. И двете дейности не са безплатни, но са задължителни за
корекционната процедура и в случая са реално извършени, а разноските за тях
фигурират в приобщените по делото и изпратени на абоната фактури, поради
което и съобразно чл.44, ал.4 от ПИКЕЕ са разходите следва да се репарират
от ответника по делото. По същество се моли решението да бъде отменено в
обжалваните му части, като отхвърлените от ВРС искове да бъдат уважени от
въззивния съд с присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата със съображения, поддържани и пред ВРС, като взема
отношение по основните въззивни доводи. Решението, в обжалваните от
ищеца части, счита за правилно и обосновано, за което излага съображения.
Липсват нарушения от ВРС при докладване на делото, няма доказателства за
2
връчени писма и покани до потребителя, нито за заплатени от ЕРП разходи за
сумите, претендирани от ответника. Моли за потвърждване на решението на
ВРС в отхвърлителните за исковете части, както и за разноски пред ВОС.
Във въззивната жалба на С. Г. се поддържа, че решението на ВРС, в
частта по уважения иск за корекционна сума, е недопустимо, тъй като с
диспозитива първоинстанционният съд се е произнесъл по различно вземане
на ищеца спрямо предявеното и докладваното. Решението, в същата му част, е
и неправилно по следните обобщени причини: Не е доказано съществувалото
между страните правоотношение за пренос и достъп до ел. мрежа конкретно за
собствения на ответницата първи етаж от къщата в с. Брежани, общ.
Симитли; ако е бил присъединен етажът това се е случило без знанието на
ответницата. При постановяване на решението ВРС не е взел предвид
показанията на св. К., но е възприел безкритично заключението по СТЕ. За
спорния период на корекция е нямало одобрена от КЕВР цена за продажба от
ЕРП на ел. енергия. Ищцовото ЕРП не е легитимирано да претендира от
абоната стойността на ел. енергия след корекция, тъй като това е право само
на крайния снабдител с ел. енергия. ПИКЕЕ са приложени от ВРС без
съобразяване с правилата на ЗЕ, на други закони и на директиви на ЕС.
Решението е постановено и при неспазване на принципи на ГПК относно
съдопроизводството и крайния акт по него. Моли по същество за обезсилване,
евентуално за отмяна на решението в частта му по уважения главен иск по
чл.422 от ГПК и отхвърляне на последния, ведно със съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата със съображения, поддържани и пред ВРС, като взема
отношение по основните въззивни доводи. Решението, в обжалваните от С. Г.
части, счита за правилно и обосновано, за което излага съображения. Налице
са лицензия, основание, спазена процедура и точен размер на сумата за
корекция в полза на ищеца по делото. Моли за потвърждване на решението на
ВРС в уважителните за исковете части, както и за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбите са подадени в законовия
срок, от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и
съдържат изискуемите реквизити за редовност, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
Молбата на С. Г. за произнасяне по „преюдициалното запитване от
първоинстанционното производство“ на първо място не съдържа нито ясно и
конкретно искане до ВОС, нито обосновка на същото. Отделно въззивният съд
намира, че относимите към спора правни норми са ясни, а по приложението
им е налице съдебна практика, включително на ВКС на РБ, поради което не е
нито обосновано, нито необходимо, преюдициално запитване до СЕС.
3
По доказателствата: Молбата на Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД за приемане на представени с въззивната жалба писмени доказателства е
неоснователна. На първо място след изготвяне на определението по чл.140 от
ГПК с проекта за доклад, с молба за първото о.с.з. ищецът изрично е заявил:
„нямам възражения по доклада към делото и моля същият да бъде обявен за
окончателен“. На второ място ВРС е разпределил на ищеца тежест да докаже
включително, „че претендираните разходи за проверка на измервателната
схема и за процедурата по демонтаж и изпращане на проверявания
електромер на БИМ са реално извършени“. И на трето място искане за
представяне на приложените към жалбата документи в производството пред
ВРС изобщо не е имало. По тези причини в съвкупност не са налице
предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК.
Други доказателствени искания няма заявени пред ВОС.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 15.12.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. за произнасяне от ВОС по
„преюдициалното запитване от първоинстанционното производство“, на осн.
чл.628 от ГПК.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД за приемане на представените с въззивната жалба
документи – протоколи, писма и фактури (л.7-12 от въззивното дело).
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
4
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5