О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………..
30.11.2021
г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито
заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
административно дело № 2511/2021 г. на Административен съд-Варна, констатира
следното:
Производството е образувано по подадената искова молба
от В.И.П. с адрес: ***, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Охрана“, гр.
София, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 1 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – силно чувство на
страх, несигурност, незащитеност и малоценност, по време на конвоирането на
10.12.2019 г. от Затвора - Варна до Следствен арест - Добрич и на 13.12.2019
г., вследствие бездействие на органите на ответника, изразяващо се в
непоставянето на предпазен колан и седалки в МПС при конвоирането в нарушение
на чл. 137, т. а от ЗДП, което го е поставило в тежко и унизително положение
като му е изложен живота и сигурността при ПТП – нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧ.
Към исковата молба са приложени молби за предоставяне
на правна помощ и за освобождаване от държавна такса и разноски по делото,
както и декларация за материалното състояние на ищеца. Според декларацията на
ищеца, същият: в момента изтърпявана присъда лишаване от свобода в Затвора –
Варна; не работи в рамките на затвора от 16.06.2020 г.; няма близки или
роднини, които да му изпращат парични средства от януари 2019 г. до подаване на
исковата молба; не притежава движимо или недвижимо имущество, което да му носи
приходи или дивиденти; не е продавал или отдавал под рента движимо или
недвижимо имущество през последните 10 години; на 37 години е; неженен; относително
здрав; няма доходи от юли 2020 г., до когато е полагал платен труд (от декември
2019 г. до 16.06.2020 г.), когато е имал приход около 1300 лв., но е имал и
запор, който изплатил; няма близки или роднини; няма правна култура за
ефективна искова претенция.
Съдът, с оглед разпоредбата на чл.
83, ал. 2 от ГПК и чл. 23, ал. 3 от
Закона за правната помощ, е извърши служебна справка в НБД за лицето и е
изискал справка от Началника на Затвора – Варна за доходите на лицето,
здравословното му състояние и трудовата заетост.
От служебната справка в НБД се
установява, че родителите на ищеца са починали, като същият има сестра, която е
на 38 години.
Началникът на Затвора – Варна на
26.11.2021 г. представя информация, че ищецът е постъпил в Затвора – Варна на 25.01.2018
г. и изтърпява групирано наказание лишавана е от свобода за срок от 6 години,
като в периода 27.12.2019 г. – 16.06.2020 г. е полагал платен труд, за което е
получил доходи в размер на 1176,38 лв., но други парични средства е са
постъпвали по сметката му в затвора и към момента разполага с наличност 0,20
лв. Представена е и медицинска справка за икеца, от която се установява, че
лицето е постъпило в Затвора Варна в добро общо състояние, към момента на
справката (25.11.2021 г.) е с добро общо състояние, няма оплаквания, като се
сочи само че по причина на системна употреба на упойващи вещества лицето е с
нарушено съзъбие (опадали са му зъбите) и по тази причина му се дават
медикаменти, улесняващи храносмилането, като лицето на два пъти е обявявало
гладна стачка с различна продължителност, но без последствия за здравословното
му състояние. Лицето е извеждано на преглед при външни специалисти по повод
оплаквания, свързани с нарушения на зрението.
Към делото съдът е приобщил
и доказателства за липсата в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна на
данни за ППС, бивша или настояща собственост на ищеца. Приобщени са и данни от
ТД на НАП – Варна за неподаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ
за 2020 г. и за изплатени доходи на лицето по извънтрудови правоотношения.
Съдът намира искането за освобождаване
от държавна такса и за предоставяне на правна помощ за допустимо и основателно.
Съдът взе предвид възрастта на ищеца, липсата на доходи, липсата на движимо и
недвижимо имущество, семейното му положение и обстоятелството, че към настоящия
момент е в Затвора Варна, както и изразеното желание на ищеца. Съдът намира, че
правната помощ в случая се изисква и с оглед интересите на правосъдието, тъй
като казусът е във връзка с приложението на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Респективно случаят попада в хипотезата на чл. 23,
ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП), а и съдът е компетентен да вземе
решението за предоставяне на правната помощ – чл. 25, ал. 1 от ЗПП.
На основание чл. 83, ал. 2 и чл. 95, ал. 2-5 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК и чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от ЗПП, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА В.И.П., ЕГН **********, с адрес *** от задължението за
заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане съдебното производство по
адм. дело № 2511/2021 г. на АдмС – Варна, образувано по исковата молба на П. с
вх. № 16861/16.11.2021 г., до приключването му пред всички инстанции, в случай,
че не настъпи промяна в обстоятелствата, послужили като основание за
освобождаването на ищеца от държавна такса.
ДОПУСКА предоставяне на правна помощ на В.И.П., ЕГН **********,
изразяваща се в процесуално представителство по адм. дело № 2511/2021 г. на АдмС-Варна
до приключването му му пред всички инстанции, в случай, че не настъпи промяна в
обстоятелствата, послужили като основание за допускане на правната помощ.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на Адвокатски съвет –
Варна при Адвокатска колегия – Варна препис от определението за определяне на
адвокат от Националния регистър за правна помощ.
Определението да се съобщи чрез
изпращане на препис от него по реда на чл. 137 АПК.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: