Р Е
Ш Е Н
И Е №260044
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.Добрич
21.12.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито
заседание на двадесети ноември
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........Т..д.№234
от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ЕАД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление –гр./адрес/,представлявано от
изпълнителния директор Ш.Г.,чрез юрисконсулт А.К. против „***“АД,ЕИК *** със
седалище и адрес на управление-гр./адрес/,представлявано от Е.М.с цена на иска
сумата от 36 489 ,03
лв.,представляващи неустойка за забавено плащане по описани в исковата молба фактури и правно основание
чл.92 от ЗЗД.
С подадения отговор на
исковата молба е предявен насрешен иск от „***“АД,ЕИК *** със седалище и адрес на
управление-гр./адрес/,представлявано от Е.М.срещу „***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище
и адрес на управление –гр./адрес/,представлявано от изпълнителния директор Ш.Г..
С определение от
25.06.2018г.по т.д.№103/2018г.по описа на ДОС ,съдът е отделил за разглеждане в
самостоятелно производство предявения насрещен иск.
Предмет на настоящото производство е
претенцията на „***“АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление-гр./адрес/,представлявано
от Е.М.по отделения насрещен иск срещу „***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление –гр./адрес/,представлявано от изпълнителния директор Ш.Г. с цена на
иска сумата от 37 744,05лв.-чл.55 от ЗЗД,а именно недължимо платена и не начислена търговска отстъпка за 2016 г.
и 2017г.по описаните в исковата молба фактури.
В исковата молба се излага
следното:
Между страните е подписан Договор
за продажба на горива №**от 20.11.2007г.и съпровождащи го Анекс №1 от
04.11.2013г.,Анекс №2 от 11.02.2015г. и Анекс №3 от 11.02.2015г.
Съгласно Анекс №3 продавачът дължи
на купувача отстъпка в размер на 0,20
лв./л. и допълнителна отстъпка в размер на 0,04 лв./л.-за потребено количество
над 45 000 л.месечно.
Между страните са водени преговори
за подписването на Анекс №4 и същият е бил изпратен за подпис на ищеца ,но същият не е спазил уговорките и не е подписал
анекс №4.
Практика в търговските
взаимоотношения между страните е била,че ищецът е издавал фактури за
количеството потребено гориво и за стойността му,като в самата фактура са били
записвани и вземани предвид уговорените търговски отстъпки.Ищецът –ответник по
насрещния иск, не е спазвал договорните си ангажименти и в представените
фактури за 2016г. и 2017г. не е начислявал в едни случаи изцяло,а в други
частично търговската отстъпка,поради което се е стигнало до заплащането на
по-големи от дължимите суми по договора и анексите.
За база на всички
изчисления,предмет на предявения насрещен иск са взети приетите в Анекс №4 от
2016г./неподписан от продавача/,размер на отстъпките,или 0,21 лв./л.,въпреки че
търговската отстъпка е в по-нисък размер от тази по последния подписан между
страните Анекс №3 от 0,24 лв./л.Това е извършено,тъй като в отношенията си
страните са се водели от неподписания Анекс №4 и поради факта,че същите са
съобразявали поведението си с него и при издаването и заплащането на много
други фактури,извън процесните 28 броя.Т.е.страните са приели,че анексът е
породил действието си.
По ф-ра №**/31.10.2016г.получената
отстъпка е в размер на 10 342 ,26 лв.,вместо дължимата от 11 144,95
лв.,като е начислена отстъпка по 0,19 лв./л.,вместо по 0,21 лв./л./или 0,24
лв./л.,ако приемем ,че между страните е действащ Анекс №3/.
Дължимата отстъпка е в размер на
802,69 лв. и тази сума се явява надплатена в полза на ответника по насрещния
иск.
До това се е стигнало и в
следствие на друго договорно неизпълнение,а именно на чл.7 ал.5 от
договора,съгласно който продавачът е бил длъжен на всяко пето число на месеца
,следващ зареждането да определя на купувача търговската отстъпка,като оформя и
необходимите счетоводни документи-нещо,което никога не е било правено.Наложена
е практиката отстъпката да се вписва във всяка фактура.
По ф-ра №**/30.11.2016г.
получената отстъпка е в размер на 8 968,54 лв.,вместо дължимата от
11 069,39 лв.,като е начислена отстъпка в размер по 0,17 лв./л.,вместо
приетите за дължими 0,21 лв./л. или 0,24лв./л.,ако приемем ,че между страните
действа Авекс №3.Надплатената вследствие на това сума е в размер на
2 100,85 лв.,недължимо получена.
По ф-ра №**/31.01.2017г. е
получена отстъпка единствено за заредения бензин А-95 ,а не за заредените
бензин А-98 и Дизел.Дължима е сумата 1 490,82лв.,недължимо получена от
страна на ответника по насрещния иск.
По ф-ра №**/28.02.2017г.
получената отстъпка е единствено за заредения бензин А -95,а не и за заредения
дизел.Недължимо е получена сумата от 7 619,57 лв.
По ф-ра №**/31.03.2017г. получената
отстъпка е само за заредения бензин А
-95,а не и за заредения дизел.Недължимо е получена сумата 8 535,49
лв.-дължима отстъпка.
По ф-ра №**/30.04.2017г. получената отстъпка е само за заредения бензин А -95,а не и за заредения
дизел.Недължимо е получена сумата 8 525,27 лв.-надплатена в полза на
ищеца.
По ф-ра №**/31.05.2017г. получената
отстъпка е само за заредения бензин А
-95,а не и за заредения дизел.Недължимо е получена сумата 6 791,55 лв.
По ф-ра №**/30.06.2017г.
получената отстъпка е само за заредения
бензин А -95,а не и за заредения дизел.Недължимо е получена сумата от
2 821,34 лв.
За 2016г.неначислената отстъпка е
1 960,22лв.
За 2017г.неначислената отстъпка е 33 784,05
лв.
Видно от експертното заключение по
т.д.№325 /2017г.на ДОС дължимата отстъпка по ф-ра **/30.06.2017г. е дори в по-голям размер
–общо от 39 381 лв.
В срок от ответника по иска е постъпил
отговор,в който се излага следното:
Искът се явява недопустим,тъй като
в производството по т.д.№325/2017г.по описа на ДОС е направено възражение за
прихващане с исковата сума,което според
ответника по насрещния иск е лишило ищеца по него от правен интерес за
провеждането му.
Това твърдение не отговаря на
констатациите на настоящата инстанция,както и на Апелативен съд гр.Варна по
в.т.д.№704/2018г.по описа на съда.Изрично в мотивите на съдебното решение по
делото е записано,че възражение за извънсъдебно прихващане или такова за
съдебно прихващане не е направено от страна на ищеца по настоящия иск,поради
което съдът не разглежда възражението.Приема се,че насрещното вземане-за
стойността на дължимите отстъпки е спорно и не може да бъде направено за пръв
път във въззивното производство.Това мотивира въззивния съд да не обсъжда
събраните доказателства в тази насока.
По тези съображения съдът
намира,че ищецът има правен интерес от предявяване по реда на насрещния иск на
настоящата претенция ,по която няма формирана сила на пресъдено нещо и която е
спорна между страните.Неприложима е разпоредбата на чл.126 от ГПК,тъй като няма
две паралелно висящи съдебни производства с един и същи предмет.
Претенцията се оспорва като
неоснователна.Грешен е доводът на ищеца,че „*** „АД няма право да намалява
едностранно търговската отстъпка.Съгласно ал.4 от Анекс№1 от 04.11.2013г. към сключения между страните договор за
продажба Р.си запазва правото да променя размера на търговските отстъпки с десетдневно
предизвестие,изпратено по поща ,куриер,факс или имейл.На тази база ответникът
по насрещния иск е в правото си да намали отстъпките.Изпратено е писмо от 14.09.2017г. ,получено от ищеца ,въпреки което той не е преустановил
зареждането ,както и не е изразявал каквито и да е възражения в тази насока.Икономическата
конюнктура е предполагала по-изгодни доставни цени на горивата в обектите на ищеца.Р.е предоставял по-големи
отстъпки от договорените такива.След като през 2017г- ищецът започва да изпитва
сериозни финансови затруднения,на добра воля ответникът по насрещния иск издава
6 броя кредитни известия,с номера,посочени в отговора,за допълнителна отстъпка
от 7 134,91лв.,без за това да има подписан анекс.Анекс №4,цитиран в
исковата молба никога не е подписван от ответника по иска,нито е породил
действие между страните.Така ищецът е получил без правно основание сумата от
7134,91 лв.Позицията на ответника е изразена
в писмо ,получено на 02.10.2017г.
Прави се евентуално възражение за
прихващане, в случай ,че искът бъде изцяло
или частично уважен,от задължението на ответника да се приспадне сумата от
7 134,91 лв.-получена търговска отстъпка без правно основание.
В допълнителна искова молба се
излагат подробни аргументи за липса на идентитет между настоящия спор и фактите
и исканията по т.д.№325/2017г.Счита се,че искът е допустим,което се коментира
по-горе от съда.
Възраженията срещу основателността
на предявения иск не се споделят от ищеца по него.Ответникът коментира
единствено Анекс от 04.11.2013г.,като пропуска ,че между страните съществуват
Анекс №2 от 11.02.2015г. и Анекс №у3 от 11.02.2015г.
Отстъпките в размер на
7 134,91 лв.не са направени без основание,а в изпълнение на договорното
задължение за начисляване на отстъпки.Така с конклудентни действия ответникът
се е съгласил с действието на Анекс №4 и предхождащите го.Ищецът категорично се
противопоставя на твърдението,основано на нова ал.4 от Анекс от 04.11.2013г.,а
именно,че ответникът може едностранно в зависимост от желанието на продавача да
определи дали да има или да няма отстъпки.
Договорът е за търговска продажба
с определяема цена,а именно тази посочена на колонката в момента на зареждането
,но калкулирана с отстъпка от цената в зависимост от потребеното от ищците
гориво.Поради това няма как да се договори,че наличието или липсата на отстъпка
е в зависимост на волята на една от страните.Отстъпката е част от предмета на
договора и приемането на тезата,че продавачът едностранно може да реши какъв да
е размера й и дали изобщо да я има би лишило договора от предмет.
Прави се евентуално възражение за
нищожност на договора,поради липса на основание.
Договорът е в противоречие с
добрите нрави,тъй като едната страна би следвало да черпи само облаги от него,а
другата само задължения.
Постъпил е допълнителен отговор на
исковата молба.
Твърди се,че изявление за
прихващане е обективирано също и в писмо на ищеца от 15.09.2017г.
Що се отнася до издадените
кредитни известия за допълнителна отстъпка-те са издадени по едностранно
решение на ръководството ,а не на базата на поет по договора ангажимент.
Договорът не е нищожен ,поради
липса на предмет.
Предмет на договора е
покупко-продажба на горива от бензиностанциите,опериращи под марката „Р.“.
Ищецът е търговец ,а не потребител
по смисъла на пар.13 т.1 от ПЗР на ЗЗП,от закрилата на който не може да се
ползва.
По никакъв начин ищецът не е
заявявал несъгласие с промяната в търговските отстъпки,а е продължил да зарежда
с гориво от бензиностанциите на ответника.Несъгласието му е изразено едва с
писмо от 18.09.2017г.
В съдебно заседание страните
поддържат становищата си,изразени в исковата молба ,допълнителната искова
молба,отговора и допълнителния отговор.
Съдът,като се запозна с
доказателствата по делото,както и тези,приложени по приетото т.д.№325/2017г.по
описа на ДОС,включително с изготвените по настоящото дело експертни заключения
на съдебно икономическа експертиза,прие за установено следното:
Между страните е сключен договор
№**/20.11.2007г.за доставка на горива,по силата на който продавачът,ответник в
процеса,продава,а купувачът купува горива от собствените на продавача
бензиностанции и бензиностанциите ,опериращи под марката на Р..Продажбата се
осъществява чрез зареждане на
автомобилите на купувача на въпросните бензиностанции.За закупеното по реда на
този договор гориво купувачът заплаща цената,обявена на тотема в
бензиностанцията към момента на зареждането.Съгласно чл.6 ал.1 от договора на
всяко последно число от месеца продавачът издава на купувача данъчна фактура за
продаденото през предходния период гориво и отчетените количества заредено
гориво с картите.В края на всеки месец продавачът ще начислява на купувача
търговска отстъпка,която се определя по посочената в чл.6 ал.2 от договора
схема.
Договорът се сключва за срок от
две години.Той може да бъде прекратен,поради неизпълнение по реда на
действащото законодателство.
Към договора е сключен Анекс №1 от
04.11.2013г.,съгласно който продавачът запазва правото си да променя
търговските отстъпки по предходните алинеи с десетдневно предизвестие,изпратено
по поща,куриер,факс или имейл.
Сключен е Анекс №2 от 11.02.2015г.
по силата на който се предвижда нова схема за начисляване на отстъпки а
закупените горива,плюс допълнителна отстъпка в размер на 0,04лв./л.
На 01.12.2015г. е сключен Анекс №3
към договора,съгласно който се променя схемата на начисляваната в края на всеки
месец от страна на продавача търговска отстъпка,съгласно чл.6/2/ от анекса.Предвижда
се и допълнителна отстъпка в размер на 0,04 лв./л. с ДДС,като размера й подлежи
на преразглеждане на всеки три месеца.
От страна на продавача по делото е
предложено да се сключи Анекс №4 към договора,който е останал неподписан от
самия продавач,видно от приложеното на л.280 по делото копие от анекса.Страните
не спорят ,че анексът не е подписан,но ищецът твърди,че е прилаган в
отношенията между тях.
По делото е изслушана основна и
допълнителна съдебно икономическа експертиза,която е изчислила размера на
дължимите ,но не изцяло предоставени отстъпки на купувача от продавача ответник
,като в крайна сметка е достигнала до извода,че за 2016г.е начислена в по-малко
търговска отстъпка по делото в размер на 9 495,44 лв.,а за периода от
януари до юни на 2017г. е начислена в по-малко търговска отстъпка в размер на
сумата от 29 886,01 лв.или общо дължимата неначислена търговска отстъпка
за двете години е в размер на 37 695,42лв.
Съдът възприема първия вариант на
изготвеното основно заключение по делото,тъй като между страните не е
постигнато договорно съглашение за разделяне на обектите на зареждане и
допълнителни условия за различните обекти.
От експертизата се установява
също,че за периода януари-юни на 2017г. ответникът продавач е издал кредитни
известия за сумата от общо 9 162,02
лв.с ДДС,от които ответникът претендира по направеното възражение за прихващане
сумата от 7 134,91 лв.,което прави
евентуално в случай,че съдът уважи иска за неоснователно получени
суми,вследствие неначислени търговски отстъпки на купувача .
При направените изчисления в
табличен вид към първата поставена задача експертът е включил и отстъпката
,направена с издадените кредитни известия или те не се отразяват върху крайния
извод в заключението за размера на дължимата,но ненаправена търговска отстъпка
за периода.По тези съображения възражението за прихващане е неоснователно и не
следва да бъде уважено.
При така установените
обстоятелства,съдът намира,че предявеният иск е основателен и доказан чрез
изслушаното експертно заключение в неговия първи вариант.
Налице е действителен договор за
покупко-продажба на горива,който не е нищожен поради липса на основание,както
твърди ищецът и е изпълняван от двете страни по делото.Предмет на договора е
доставка на горива от ответника на ищеца,като се прави съответната търговска
отстъпка ,съобразно потребените количества гориво за месец,уговорена в
подписаните между страните три анекса към договора.Не е налице и нарушение на
добрите нрави.Договорът е двустранен ,възмезден,като за всяка от страните се
пораждат насрещни права,респективно задължения.Не отговаря на действителността
твърдението на ищеца,че едната страна по договора има само права ,а другата
само задължения.Ищецът получава горивата,а ответникът ги предава,съответно
ищецът дължи продажната цена с договорените двустранно отстъпки.
Що се отнася до дължимата търговска
отстъпка тя се определя в сключените и двустранно подписани анекси към договора ,взети предвид от вещото лице при
изготвяне на заключението по делото.Всички промени в условията на договора са
договаряни с двустранно подписаните анекси,неразделна част от него,като
неподписания анекс не е породил действие между страните.
Искът е доказан по своето
основание и размер и следва да бъде уважен.Като е заплащал стойността на изготвените
от ответника фактури за доставено гориво,невключващи цялата дължима търговска
отстъпка ищецът е обеднял ,а ответникът се е обогатил без правно основание със
стойността на дължимата отстъпка.Налице е хипотезата на заплатено без основание
на чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Искът следва да се уважи до
предявения размер от 37 744,05лв.
Ищецът е въвел като предмет на
делото конкретни фактури,за 2016г.и за 2017г.,за които твърди,че е
надплатил,поради неначислени в тях търговски отстъпки,но на вещото лице е
възложена задача да провери какъв е размера на дължимите ненаправени отстъпки
за цялата 2016г.и първата половина на 2017г.Така претенцията не може точно да
бъде установена по своя размер за описаните в исковата молба фактури.
Предвид разпоредбата на чл.162 от ГПК,която гласи,че когато искът е установен в своето основание,но няма
достатъчно данни за неговия размер,съдът определя размера по своя преценка или
взема заключението на вещото лице.В случая съдът определя размера на иска при
съобразяване на заключението на вещото лице.
Направеното възражение за
прихващане като недоказано и неоснователно следва да бъде оставено без
уважение.
На ищеца по делото се дължат
сторените съдебно деловодни разноски.Съгласно представения списък на разноските
,те са в общ размер на сумата от 3 679,56 лв.
Водим от гореизложеното Окръжният
съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „***“ЕАД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление –гр./адрес/,представлявано от изпълнителния
директор Ш.Г.,чрез юрисконсулт А.К. да заплати на „***“АД,ЕИК *** със седалище
и адрес на управление-гр./адрес/,представлявано от Е.М.сумата от
37 744,05лв./тридесет и седем хиляди
седемстотин четиридесет и четири лева и пет ст./-стойност на
неоснователно обогатяване,представляваща сумата ,която е била дължима като
търговска отстъпка,но не е била начислена,вследствие на което ответникът се е
обогатил неоснователно с нея,за сделки по ф-ри № **/31.10.2016г.,**/30.11.2016г.,**/31.01.2017г.,10005550/28.02.2017г.,**/31.03.2017г.,**/30.04.2017г.,**/31.05.2017г.
и ф-ра №**/30.06.2017г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от
06.07.2018г.до окончателното погасяване на главницата и сумата от 3 679,56
лв./три хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и петдесет и шест
ст./-сторени по делото съдебно деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника
възражение за прихващане със сумата от 7 134,91лв.като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: