№ 120280
гр. С., 29.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20231110143292 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от /ФИРМА/ със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Л. С. за
посочените в заявлението парични суми, с произход непогасени задължения
по сключен договор за паричен заем. Сред претендираните в заявлението
вземания са и договорна компенсаторна неустойка, поради неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция, в размер на 214.39 лв., получена след като от договорената
неустойка 470.46 лв. е приспаднато плащането на 256.07 лв. от общата
платена сума 600 лв. С последното плащане се твърди, че са погасени и
136.50 лв. – неустойка за забава по чл. 7 от договора вр. чл. 27 от ОУ, както и
разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 135 лв. и част от
законната лихва.
В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за
наличието на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за
наличието на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.
Вземането за неустойка в размер на 214.39 лв. се основава на твърдения
за уговорена такава, ако кредитополучателят не предостави обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за
даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на
неустойката – обезпечителната, е да мотивира към изпълнение на дължимия
по договора резултат. Дължимият по договора резултат не е даването на
обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. Така
предвидената в чл. 11 от договора за паричен заем неустойка има за цел да
принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора
1
задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Отделно
от това, от уговореното следва, че неустойка би се дължала и в случай, че
потребителят редовно обслужва кредита. Налице е противоречие на така
уговорената неустойка с добрите нрави, което е налице още при сключване на
договора – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за
недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не
натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – по аргумент
от чл. 71 ЗЗД. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че
неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част
заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Разходите за извънсъдебно събиране на вземания са свързани с
управлението на кредита и съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат, като на
същото основание не се дължи и неустойка, свързана с такива разходи по
повод забава в плащането на задълженията за главница и договорна лихва по
договора.
По същите изложени вече съображения, със соченото от заявителя
плащане от кредитополучателя на сума в общ размер на 600 лв., съдът
приема, че не са погасявани задължения по нищожните клаузи на договора. С
това плащане се погасяват при условията на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
задълженията на кредитополучателя за законна лихва върху непогасената в
срок чиста главница за периода от 01.08.2022 г. до 01.06.2023 г. в размер на
115.56 лв. – изцяло; задълженията за договорна възнаградителна лихва за
периода от 16.05.2022 г. до 17.10.2022 г. – изцяло в размер на 94.54 лв. по
погасителния план към Договор за паричен заем ******* №
677414/16.05.2022 г.; задълженията за главница по първите три вноски,
последната с падеж 16.08.2022 г. по погасителния план към Договор за
паричен заем ******* № 677414/16.05.2022 г. в общ размер на 386.87 лв.,
както и част от главницата в размер на 3.03 лв. по четвърта погасителна
вноска с падеж 16.09.2022 г. по погасителния план към Договор за паричен
заем ******* № 677414/16.05.2022 г.
При това положение претенцията за договорна възнаградителна лихва за
периода от 16.05.2022 г. до 17.10.2022 г. в размер на 94.54 лв., както и
претенцията за законна лихва върху непогасената в срок чиста главница за
периода от 01.08.2022 г. до 01.06.2023 г. в размер на 43.13 лв. следва да бъдат
отхвърлени, като погасени чрез плащане преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По изложените вече съображения следва да бъде уважена и претенцията за
главница до размер на сумата от 410.10 лв., от които 200.14 лв. – непогасена
част от четвърта погасителна вноска с падеж 16.09.2022 г. и 209.96 лв. –
дължима пета погасителна вноска с падеж 17.10.2022 г., а за разликата над
410.10 лв. до пълния предявен размер от 800 лв. следва да бъде отхвърлена,
като погасена чрез плащане преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
На основание изложеното по – горе, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, подадено от /ФИРМА/ срещу А. Л. С. в ЧАСТТА на претенцията за
договорна компенсаторна неустойка по чл. 6.2 от Договор за паричен заем
******* № 677414/16.05.2022 г., поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, в
размер на 214.39 лв. за периода от 16.05.2022 г. до 17.10.2022 г., на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД; за сумата от 43.13 лв. – законна
лихва за забава върху непогасената в срок чиста главница за периода на
забава от 01.08.2022 г. до 01.06.2023г., като погасено чрез плащане,
извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК; за договорна възнаградителна лихва за периода
от 16.05.2022 г. до 17.10.2022 г. в размер на 94.54 лв., като погасена чрез
плащане преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, както и за главница за разликата над 410.10 лв. до пълния
предявен размер от 800 лв., като погасена чрез плащане, извършено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3