Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 174
гр. Сливен, 25. 10. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Р. Желева и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното
от административния съдия административно
дело № 317 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
във връзка с чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация
– Сливен” ООД с ЕИК: …….., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ………
№ …, п. от у. С.Р.Р., подадена против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 68 от 25.08.2017 г.,
издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/,
с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е
установено следното публично държавно вземане: по Разрешително № 01410005 от 15.05.2008
г., издадено от Министъра на околната среда и водите, такса за водовземане от повърхностни
води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в
размер главница 2 575 339,20 лева и лихва за забава 762 107,61
лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е
следствие на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че: административният
орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните
и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; административният орган
не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на
оспорения акт; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за
възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано
материалноправно основание; административният орган не е приложил института на
погасителната давност. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията
си. Счита, че: дружеството не е уведомено за започване на административното
производство; при издаване на оспорения акт не са спазени изискванията на чл.
194б и чл. 195б от ЗВ; дружеството не е
изпаднало в забава, тъй като административният орган не е изпълнил задълженията
си по чл. 194б от ЗВ. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 г. и 2011 г.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
встъпила в образуваното съдебно производство, дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Разрешително за водоползване от повърхностен воден
обект № 01410005 от 15.05.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и
водите, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” /“ВиК
Сливен“/ ООД е предоставено право на водоползване от повърхностен воден обект:
язовир „Асеновец“, изграден на река Асеновска, с цел
на водоползването: Питейно-битово водоснабдяване на
гр. Сливен, място на водовземане: Водовземна кула, с
лимит на ползваната вода - до 22,0 млн. м3/годишно, с разрешен режим на
водоползване: 24 часа в денонощие целогодишно, място на водоползване: Питейно-битово водоснабдяване на гр. Сливен, с краен срок на действие на разрешителното –
15.05.2023 г.
Видно от Дневници за данните от измерванията на
добиваните водни количества от язовир „Асеновец“, подадената вода по години е
както следва: за 2010 г. – 23 233 000 м3, за 2011 г. –
24 643 000 м3, за 2012 г. – 21 878 000 м3, за 2013 г. –
22 983 000 м3, за 2014 г. – 20 413 600 м3, за 2015 г. – 21 777 193 м3, за
2016 г. – 22 777 167 м3.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г., от У.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително №
01410005 за водовземане от повърхностни води от язовир „Асеновец“, че иззетото
количество вода за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. е 21 940 000 м3.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., от У.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително №
01410005 за водовземане от повърхностни води, че иззетото количество вода за
периода от 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г. е 22 983 000 м3.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от У.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително №
01410005 за водовземане от повърхностни води - от язовир „Асеновец“, че
иззетото количество вода за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е 20 414 000 м3.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от У.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително №
01410005 за водовземане от повърхностни води - от язовир „Асеновец“, че
иззетото количество вода за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е 21 777 833 м3.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., от У.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително №
01410005 за водовземане от повърхностни води - от язовир „Асеновец“, че
иззетото количество вода за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е 22 034 167 м3.
С Констативен протокол № СЛ 415 от 17.07.2017 г.,
съставен от главен експерт в БД ИБР /л.317-л.319/, е
обективирана проверка във връзка с Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г. В
протокола е констатирано, че на основание ежемесечното отчитане на подадените
водни маси за питейно-битовото водоснабдяване на гр. Сливен, измерени по
водомерно устройство, потреблението от язовир „Асеновец“ и съответно дължимите
такси по години са, както следва:
През отчетения период от 01.01.2010
г. до 31.12.2010 г. са подадени 23 233 000 м3 водни маси. Дължимата такса е
изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от
28.07.2000 г., и е Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 23 233 000
м3 = 464 660 лева.
През отчетения период от 01.01.2011
г. до 31.12.2011 г. са подадени 24 643 000 м3 водни маси. Дължимата такса е
изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000
г., и е Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 24 643 000 м3 = 492 860
лева.
През отчетения период от 01.01.2012
г. до 31.12.2012 г. са подадени 21 878 000 м3 водни маси. Дължимата такса е
изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г.,
и е Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 21 878 000 м3 = 437
560 лева.
През отчетения период от 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г. са подадени 22 983 000 м3 водни маси. Дължимата такса е
изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г.,
и е Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 22 983 000 м3 = 459 660
лева.
През отчетения период от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. са подадени 20 413 600 водни маси. Дължимата такса е
изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г.,
и е Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 20 413 600 м3 = 408 272
лева.
През отчетения период от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. са подадени 21 777 193 м3 водни маси. Дължимата такса е
изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г.,
и е Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 21 777 193 м3 =
435 543,86 лева.
През отчетения период от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. са подадени – 22 777 167 м3 водни маси. Дължимата такса е
изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г.,
и е Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 22 777 167 м3 = 455 543,34
лева.
С Констативен протокол № СЛ 438 от 21.07.2017 г.,
съставен от главни експерти в Дирекция „Контрол“ при БД ИБР /л.41-л.42/, е
обективирана последваща проверка по документи във връзка с Разрешително №
01410005 от 15.05.2008 г. и са направени корекции относно размера на таксите за
периодите от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. и от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. В протокола е констатирано, че:
за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.
дължимата такса е 23 233 000 м3 х 0,02 лв/м3 х 0,5 =
232 330 лева; за погасяване на дължимата такса за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. по сметката на БД ИБР са
постъпили суми на обща стойност 100 000 лева, както следва: на 03.09.2010
г.– 30 000 лева; на 08.11.2010 г. – 30 000 лева; на 25.03.2011 г.–
10 000 лева; на 02.05.2011 г. – 10 000 лева; на 13.06.2011 г. –
10 000 лева; на 24.08.2011 г.– 10 000 лева; след приспадането на
заплатената сума от 100 000 лева, дължимата и незаплатена такса за периода
е в размер на 132 330 лева; за периода от 01.01.2011
г. до 31.12.2011 г. дължимата такса е 24 643 000 м3 х 0,02 лв/м3
х 0,5= 246 430 лева.
Истинността на горепосочените Констативни протоколи е
оспорена от оспорващия и с Определение, постановено в открито съдебно заседание
на 14.12.2017 г., е открита процедура по извършване проверка истинността на оспорените
документи.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД
ИБР – Изх. № ПО-02-9 от 21.07.2017 г. /л.17-л.19 от АД № 2758 / 2017 г. по
описа на Адм. съд- Пловдив/, “ВиК
Сливен“ ООД е поканено да заплати доброволно, в седемдневен срок от
получаването й, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗВ,
като титуляр по Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №
01410005 от 15.05.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, представляващо
такса за правото на водовземане от повърхностни води - язовир „Асеновец“, за питейно - битово водоснабдяване
на гр. Сливен за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2016 г., в размер на 2 575 339,20
лева, върху която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава.
В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на
дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
Горепосочената покана заедно с Констативен протокол №
СЛ 438 от 21.07.2017 г., за който е отразено, че е относим за периода 01.01.2010 г.– 31.12.2011 г., и с Констативен протокол № СЛ
415 от 17.07.2017 г., за който е
отразено, че е относим за периода 01.01.2012 г.–
31.12.2016 г., са връчени на оспорващото дружество на 25.07.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 68 от 25.08.2017 г. на Директора
на БД ИБР е установено по основание и размер следното задължение на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен” ООД: дължима такса за водовземане от повърхностни води
по Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г., издадено от Министъра на околната
среда и водите, за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2016 г. в размер главница 2 575 339,20 лева и лихва за периода на забава 762
107,61 лева. В акта е извършено позоваване на издаденото Разрешително за
водоползване от повърхностен воден обект, на гореописаните Констативни
протоколи, в които са обективирани проверки на 17.07.2017 г. и на 21.07.2017
г., както и на изпратената до дружеството Покана за доброволно изпълнение.
В хода на съдебното дирене са представени осем броя
платежни нареждания, видно от които от “ВиК Сливен“
ООД са извършени плащания общо в размер
на 140 000 лева по сметка на БД ИБР с посочено основание: такса за водовземане
от язовир „Асеновец“ по Разрешително № 01410005 за периода 2010 г., както следва: на 03.09.2010 г. – 30 000 лева; на
05.10.2010 г. – 30 000 лева; на 08.11.2010 г. – 30 000 лева; на 25.03.2011
г. – 10 000 лева; на 02.05.2011 г. – 10 000 лева; на 13.06.2011 г. – 10 000
лева; на 21.07.2011 г. – 10 000 лева; на 24.08.2011 г.– 10 000 лева
/л.391-л.398/. Извършените плащания са отразени и в представените от
административния орган извлечения по разплащателни сметки и данни за транзакции
/л.401-408 и л.412/.
По делото са назначени, изслушани и приети, неоспорени
от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.С.И.
със специалност „ВиК“, и съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице Р.Д.Т. - Ч. с висше икономическо
образование, чиито заключения съдът възприема като компетентни и кореспондиращи
с останалия доказателствен материал по делото.
Вещото лице И. дава заключение, че: към датата на
съставяне на АУПДВ водните количества, освен от представените декларации, могат
да бъдат проверени по дневниците за данните от измерванията на добиваните водни
количества; при проверката от експертизата е било установено, че има минимални разминавания
между въпросните дневници от измерванията и представените декларации; механизмът
на отчитането е ставал на базата на ежегодно подадени от “ВиК
Сливен“ към БД ИБР декларации и от Таблица-справка за подадени количества вода за
иззети водни количества от съответния водоизточник; дължимата такса на годишна
база е следната: 01.01.2010 г.– 31.12.2010 г. = 232
330 лева; 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. = 246 430 лева;
01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. = 437 560 лева; 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. = 459 660 лева; 01.01.2014 г.– 31.12.2014 г. = 408 272 лева; 01.01.2015 г.– 31.12.2015 г.= 435 543,86 лева; 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. = 455 543,34 лева.
Изчислените от вещото лице И. такси са идентични с
размерите на таксите, определени в оспорения акт.
Вещото лице Ч. дава заключение, че: за погасяване на
дължимата такса от 232 330 лева за 2010 г., “ВиК
Сливен“ ООД е извършило няколко частични плащания на обща стойност 140 000
лева, както следва: 03.09.2010 г.- 30 000 лева; 05.10.2010 г. - 30 000 лева;
08.11.2010 г. - 30 000 лева; 25.03.2011 г.- 10 000 лева; 02.05.2011 г. - 10 000
лева; 13.06.2011 г. - 10 000 лева; 21.07.2011 г.- 10 000 лева; 24.08.2011 г. -
10 000 лева; плащанията, извършени на 05.10.2010 г. и на 21.07.2011 г., не са
взети предвид при съставяне на оспорения акт, но са съобразени от вещото лице
при изчисляване на лихвите; общият размер на лихвите върху дължимите главници
по оспорения акт до дата на издаване на акта е 722 936,17 лева, както
следва: за 2010 г. върху сумата 142 330 лева до 92 330 лева
/съобразно извършените плащания/ от 01.02.2011 г. – 62 872,41 лева; за
2011 г. върху сумата 246 430 лева от 01.04.2012 г. – 133 530,15 лева; за 2012 г. върху
сумата 437 560 лева от 01.04.2013 г. – 192 799,88 лева; за 2013 г. върху
сумата 459 660 лева от 01.04.2014 г. – 156 468,24 лева; за 2014 г. върху
сумата 408 272 лева от 01.04.2015 г. – 98 056,73 лева; за 2015 г.
върху сумата 435 543,86 лева от 01.04.2016 г. – 60 987,03 лева; за 2016 г.
върху сумата 455 543,34 лева от 01.04.2017 г. – 18 221,73 лева.
Налице е разлика при изчислените от вещото лице Ч.
лихви върху главните задължения спрямо размерите на лихвите, определени с
оспорения акт. Изслушана в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че
разликите в размера на лихвите са по причина, че вещото лице е съобразило
всички плащания при изчисляване на лихвата, че за 2010 г. административният
орган е изчислил лихвата, считано от 01.01.2011 г.,
както и поради това, че за всички години административният орган е изчислил
лихвите на база 365 дни, а вещото лице е изчислило лихвите на база 360 дни.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на
оспорващото дружество на 31.08.2017 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез
изпращане по пощата на 13.09.2017 г. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1
от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна
по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Таксите,
размерът на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1,
т. 1, б."а" от ЗВ – за водовземане от повърхностни води. Съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ,
компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с
които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон, е
директорът на съответната Басейнова дирекция. В разглеждания случай оспореният
акт е издаден от титуляра на правомощието – Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район, от което следва, че е издаден при наличие на
компетентност.
Таксите за водовземане от повърхностни води
представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са
нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2,
т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински
такси, установени по основание със закон.
Основанието за дължимите такси е регламентирано със
ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане.
Начинът на изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В
чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет. В разглеждания случай относимите тарифи са: Тарифа за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /приета
с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001
г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012
г./ и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване /приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн.,
ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.,
отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017
г./. Таксите за водовземане са годишни и съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от
2000 г., се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от
31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011
г., се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни
основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на
представени от оспорващото дружество дневници за данните от измерванията на
добиваните водни количества от язовир „Асеновец“ за периода 2010-2016 г.
Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по
издаване на АУПДВ заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, съставена
въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията.
След установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно
изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не
споделя доводите на оспорващия, че актът е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Неоснователни са и твърденията на оспорващото
дружество, че същото не дължи изчислените в акта задължения за такси. Размерите
на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на представените
от самото дружество дневници за данните
от измерванията на добиваните водни количества за конкретните периоди. “ВиК Сливен“ ООД е
представило на БД ИБР и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2012 г. - 2016
г. В декларираните количества има известни разлики спрямо дневниците за данните
от измерванията на добиваните водни количества. За 2012 г., 2014 г. и 2015 г.
декларираните количества са с по-висока стойност спрямо измерените по
дневниците, за 2013 г. няма разлика в количествата, а за 2016 г. декларираното
количество е по-малко от измереното по дневника. При извършените проверки в БД
ИБР тези разлики са констатирани и правилно са взети предвид данните от
дневниците, които съдържат измереното месечно и съответно годишно количество от
водомерното устройство и по този начин отразяват информация за реално
подадените водни маси. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ, водоползвателите -
титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните
и използваните води. По делото не са представени други данни от измерване на
ползваните води по процесното разрешително, освен тези, установени от
служителите на БД ИБР в Констативен протокол № СЛ 438 от 21.07.2017 г. – относим
за периода 01.01.2010 г.– 31.12.2011 г., и в
Констативен протокол № СЛ 415 от 17.07.2017 г. – относим за периода 01.01.2012 г.– 31.12.2016 г., съставени въз основа на
информацията, предоставена от оспорващия. С оглед на изложеното и след
извършена проверка в откритото по чл. 193 от ГПК производство, съдът счита, че
следва на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, да
признае за недоказано оспорването на истинността на Констативен протокол № СЛ
415 от 17.07.2017 г., съставен от главен експерт в БД ИБР, и на Констативен
протокол № СЛ 438 от 21.07.2017 г., съставен от главни експерти в Дирекция
„Контрол“ при БД ИБР.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, ежегодно към 31 януари
на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
Министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда
и водите. Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал.
6, въз основа на които се изчислява таксата /чл. 194б, ал. 2 от ЗВ/. Това е
сторено с подадените дневници за данните от измерванията на добиваните водни
количества към административния орган за периода 2010 г. – 2016 г., и с представените
декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2012 г. - 2016 г. Посочените количества
в дневниците са идентични със стойностите, установени като задължения с
оспорения АУПДВ.
Приетите в оспорения акт стойности на таксите за
процесния период се потвърждават изцяло и от изготвената и приета по делото
като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Изчислените от
вещото лице такси са идентични с размерите на таксите, определени в оспорения
акт.
По делото не се спори, че таксите за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. не са заплатени от оспорващото
дружество. Спорен е размерът на плащанията, извършени от “ВиК
Сливен“ ООД за погасяване на таксата от 232 330 лева за 2010 г. От събраните по
делото доказателства е установено, че оспорващият е извършил плащания на обща
стойност 140 000 лева, поради което съдът приема, че за 2010 г.
оспорващият дължи такса за водовземане в размер на 92 330 лева. С оглед на
изложеното административният орган неправилно е приел в оспорения акт, че
остатъкът от дължимата главница за отчетен период 01.01.2010
г.– 31.12.2010 г. е в размер на 132 330 лева.
Частично основателни са твърденията на оспорващия
относно началната дата, от която се дължи законната лихва за забава върху
таксите. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г., таксите за водовземане
са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно
от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011
г., таксите се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и съответно – началната дата, от която се дължи законната лихва.
В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания, е предвидено, че неплатените в срок държавни вземания се събират със
законната лихва. Следователно, върху неплатеното задължение за 2010 г. се дължи
законна лихва за забава, считано от 01.02.2011 г., а върху установените
задължения за периода 2011 г. – 2016 г. се дължи законна лихва за забава,
считано от 01.04. на съответната следваща година. Поради изложеното, в разглеждания
случай началната дата 01.01.2011 г. на дължимите
лихви за задълженията за 2010 г. е определена незаконосъобразно от
административния орган, вместо 01.02.2011 г., а началната дата на дължимите
лихви за задълженията за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
– 01.04. на съответната следваща година, е
определена законосъобразно от административния орган.
Не се споделя тезата на оспорващия, че задължението за
заплащане на такса и съответно за изпадане в забава възниква от писменото уведомяване
на титуляря на разрешителното от страна на директора на басейновата
дирекция за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по
която таксата следва да бъде заплатена, съобразно чл. 194б, ал. 4 от ЗВ. Тази
теза не намира опора в закона, доколкото същият определя съответен краен срок
за заплащане на таксата за водовземане. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ изрично е
предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното
изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В горепосочените
тарифи е определен начинът на изчисляване на таксите за водовземане и срока за
плащането им. Използваното количество вода се измерва от титуляра на
съответното разрешително, поради което за задълженото лице не съществува необходимост
от определяне размера на таксата от директора на басейновата
дирекция. В случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало информативен
характер, а не конститутивен за възникване на
задължението. Задължението за такса за водовземане, с оглед разпоредбата на чл.
194, ал. 1 от ЗВ, възниква при наличие на установените в закона
материалноправни предпоставки. За да се установят материалноправните
предпоставки за възникване и за установяване на задълженията за такса по чл. 194,
ал. 1 от ЗВ, законодателят е наложил на правните субекти задължение за
деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на задълженията
факти. Размерът на дължимите такси за
водовземане се определя според използваното количество вода от водоползвателя. Същият е задължен да уведомява съответната
басейнова дирекция за ползваното количество вода. Нещо повече, пълното или
неточно изпълнение на това задължение не означава, че се освобождава титулярът на разрешителното за водоползване от задължението
за заплащане на такса в установените от закона срокове. Задълженията за такса
възникват по силата на закона с осъществяване на визираните в правната норма
факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и субекта, на
изискуемата правна връзка между тях. Нито възникването, нито изпълнението на
това задължение, законодателят е обвързал с издаването на нарочен акт от Басейновата дирекция, който при това да е надлежно връчен
на задълженото лице. Предвиденото в разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ
задължение за Директора на Басейновата дирекция да
уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса,
срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена,
не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който да е правопораждащ за тези задължения и който да ги прави
ликвидни и изискуеми. Посоченото уведомление не е индивидуален административен
акт за установяване размера на задълженията. Този акт имат само информативен
характер - за улеснение на задълженото лице. По изложените съображения, когато
задълженото лице не е получило съобщение по чл. 194б, ал. 4 от ЗВ и не е
заплатило в срок задълженията си за такса, Директорът на съответната Басейнова
дирекция има правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 от ДОПК, с който да
установи наличието и размера на задълженията. В този смисъл е константната
съдебна практика на Върховен административен съд на Република България,
включително: Решение № 1755 от 10.02.2017 г. по адм.
дело № 109 / 2016 г., VII о.; Решение № 16853 от 16.12.2013 г. по адм. дело № 9638 / 2013 г., VII о.; Решение № 9518 от
13.07.2009 г. по адм. дело № 15528/ 2008 г., I о.
Гореизложеното следва и от разпоредбата на чл. 195б,
ал. 2 от ЗВ, според която актът за вземанията за незаплатените по реда на чл.
195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства,
включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и
други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана
към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението. В цитираната разпоредба не е посочено като
основание за издаването на акта изпращане на уведомление по чл. 194б, ал. 4 от
ЗВ, което потвърждава извода, че това уведомление има само информативен
характер. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ е
спазена, като за съществуващите задължения са съставени констативни протоколи
от извършения контрол за изпълнение на задълженията и е изпратена покана за
доброволно изпълнение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност за задълженията за 2010 година и за 2011 година, съдът счита следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед предвидените
срокове за плащане на таксите, съответно в чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г.
/ не по-късно от 31 януари на следващата година/ и в чл. 15, ал. 1 от Тарифата
от 2011 г. /не по-късно от 31 март на следващата година/, давностният срок за
задълженията за 2010 г. започва да тече от 01.01.2012
г. и изтича на 01.01.2017 г., а за задълженията за
2011 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013
г. и изтича на 01.01.2018 г.
С оглед на изложеното, задълженията са 2010 г. са
погасени по давност. Оспореният акт в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД е установено задължение за такса за
водовземане за периода 01.01.2010 г.-31.12.2010 г. в
размер главница 132 330 лева и лихва за забава 91 741,79 лева, е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен в тази част.
Давността за задълженията за 2011 г. е започнала да
тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 01.01.2018 г., но изтичането на давността е прекъснато с издаването
на оспорения АУПДВ /чл. 172, ал. 2 от ДОПК/. Съставянето и предявяването на оспорения
АУПДВ № 68 от 25.08.2017 г. е прекъснало горепосочения давностен срок, поради
което е започнала да тече нова петгодишна давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/. Не
е изтекъл и 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК,
съгласно който с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.
По изложените съображения задълженията за 2011 г. не
са погасени по давност.
Относно размера на определените в оспорения акт лихви
за забава, съдът намира жалбата за частично основателна. Изчислените от вещото
лице лихви върху главните задължения са с различна – по-ниска стойност, от
определените в АУПДВ лихви. Съдът кредитира изцяло експертното заключение, като
изготвено компетентно, безпристрастно и съобразено, както със сроковете за
плащане на таксите, определени в съответните тарифи, така и с нормите на
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член единствен, ал. 2 на
Постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 /ОЛП на
БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10
процентни пункта/. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че
разликите в размера на лихвите са по причина, че административният орган е изчислил лихвите на база 365 дни, а вещото
лице е изчислило лихвите на база 360 дни, съобразно ПМС за определяне на
законната лихва. С оглед на изложеното, оспореният акт е незаконосъобразен в
частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД е
установено задължение за лихва за забава
за периода от 01.04.2012 г. до 25.08.2017 г. общо в размер над 660 063,76
лева до 670 365,82 лева, и следва да бъде отменен в тази част.
Във всички останали части оспореният АУПДВ е
законосъобразен, а подадената срещу него в тези части жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от
жалбата, БД ИБР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество
направени по делото разноски в размер на 1 694,06 лева /234 373,85 : 3 337 446,81
= 0,07 х 24 200,80 = 1 694,06/.
Воден от гореизложеното и на основание и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването истинността на Констативен
протокол № СЛ 415 от 17.07.2017 г., съставен от главен експерт в Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”, и на Констативен протокол № СЛ 438 от 21.07.2017 г.,
съставен от главни експерти в Дирекция „Контрол“ при Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”.
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 68 от 25.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА, с която е установено на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. …….. № .., пр. от С.Р.Р.,
задължение за такса за водовземане от повърхностни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер главница 132 330 лева
и лихва за периода от 01.01.2011 г. до 25.08.2017 г.
в размер на 91 741,79 лева; И В ЧАСТТА, с която е установено на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ……..,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ………. № …, пр. от С.Р.Р., задължение за
лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 25.08.2017 г. общо в размер над 660
063,76 лева до 670 365,82 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД с ЕИК: ………., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ……… № …,
п. от у. С.Р.Р., подадена против Акт за установяване
на публично държавно вземане № 68 от 25.08.2017 г., издаден от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, В ЧАСТИТЕ, с които на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: …….., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. ………. № …, пр. от С.Р.Р., са установени следните
задължения: такса за водовземане от повърхностни води за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 443 009,20
лева и лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 25.08.2017 г. общо в
размер на 660 063,76 лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” –
гр. Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ………,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул………. № …,
п. от у. С.Р.Р., сумата 1 694,06 /хиляда шестстотин
деветдесет и четири лева и шест стотинки/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: