№ 16559
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110122832 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано въз основа на исковата молба от С. А. М. с ЕГН **********, и адрес .,
съдебен адрес . (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адв. Т.
П.. Ищецът твърди, че на 27.11.2021 г. бил със семейството си в дома си в .. Посочва, че
около 01, 00-01, 30 часá се чул оглушителен трясък от стъклопакета на хола, който звук
наподобявал взрив, като в същият момент се намирал в хола, а жена му и дъщеря му в
съседната стая. Твърди, че голяма греда (бордова дъска) от строителен обект в съседство,
влетяла в хола им, чупейки тройния стъклопакета с размери 2,3 м на 2,3 м., като
сигнализирали веднага за настъпилия инцидент на телефон 112. По случая била образувана
преписка УРИ № 228000 - 15853/2021 г. по описа на 04РУ-СДВР, като било установено, че
неукрепена кофражна греда от съседния строеж е излетяла и се е забила в стъклопакета на
хола на ап. 504. След удара в стъклопакета, гредата се е свлякла по фасадата на сградата и е
паднала на пътеката до блока, където е била намерена от полицаите. Посочва, че е била
извършена проверка и от Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК),
при която било установено, че при изпълнение на СМР по фасадите, незахваната за скелето
бордова дъска при силен вятър е счупила прозорец на съществуваща сграда в съседния имот.
Сочи, че на 09.12.2021 г. е била извършена смяна на стъклопакет за сметка на единия от
ответниците - „.“. Твърди, че на 02.01.2019 г. бил сключен договор за строителство между
възложителя „.“ ЕООД и изпълнителя (строител) „.“ АД. Твърди, че работниците на
ответното дружество - „.“ АД, което строи сградата непосредствено до сградата и
апартамента не са обезопасили в достатъчна степен строителния обект, представляващ
новостроящата се многофункционална сграда в поземлен имот с идентификатор ., УПИ III,
кв. 128, м. „.“, район „.“, не са положили необходимите усилия и старание, да укрепят
конструкцията, скелето, бордовите дъски и гредите, вследствие на което са допуснали
огромна греда (бордова дъска) да полети към съседната сградата и апартамента, в който бил
ищецът, която греда/дъска е счупила тройния стъклопакет на ап. 504 и е нанесла щети.
Посочва, че в резултат на инцидента е получил силен шок и стрес. Твърди, че изпитвал страх
от момента на инцидента да стои в близост до прозорци, както и от всеки по-силен вятър.
1
Освен това бил принуден да прекара над 10 дни в зимен период в жилище със счупен
стъклопакет с площ 5,29 кв. м. С оглед гореизложеното моли за солидарното осъждане на
ответниците .“ ЕАД, правоприемник на „.“ ЕООД, и строителя „.“ АД да заплатят на ищеца
сумата в размер на 3 000 лева (три хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от
датата на инцидента (деликта) - 27.11.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на инцидента на 27.11.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ ЕАД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление ., съдебен адрес ., действуващ чрез надлежно
упълномощения процесуален представител адвокат И. Г.. Ответникът „.“ ЕАД не оспорва, че
вследствие на лоша метеорологична обстановка и силни пориви на вятъра е настъпил
посочения инцидент, който е довел до счупване на стъклопакета на . както и че „.“ ЕАД е
подменило за своя сметка стъклопакета в посоченото жилите. Оспорва инцидентът да е
настъпил е резултат на противоправно бездействие на работници на „.“ АД. Оспорва, че
твърдените неимуществени вреди са в причинна връзка с настъпилия инцидент. Твърди, че
договор за строителство от 21.01.2019 г., сключен между „.“ ЕООД (праводател на „.“ ЕАД)
и „.“ АД последното дружество има качеството на „изпълнител“, а съгласно чл. 1.1. от
Договора изпълнителят следва да извърши на свой риск и със свои сили и средства всички
строително-монтажни работи, поради което цялата работа е минала под надзора на другия
ответник. Твърди, че инцидентът е настъпил поради случайно събитие/непреодолима сила -
силен вятър. Твърди, че по време на извършване на работата са спазвани всички нормативни
изисквания, като са правени проверки на място от съответните компетентни органи. Оспорва
ищецът да има процесуална легитимация да претендира претърпените вреди, а освен това
оспорва да е материално легитимиран да отговаря за претърпените вреди. Моли за
отхвърлянето на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „.“ АД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ., съдебен адрес ., действуващ чрез надлежно
упълномощения процесуален представител адв. Н. Н., член на Силистренската адвокатска
колегия. Ответникът „.“ АД не оспорва, че вследствие на лоша метеорологична обстановка и
силни пориви на вятъра е настъпил посочения в исковата молба инцидент, който е довел до
счупване на стъклопакета на . както и че тази вреда е поправена. Оспорва, че вследствие на
инцидента са настъпили твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и че
посочените негативни изживявания представляват такива вреди, които да подлежат на
обезщетяване. Твърди, че инцидентът е настъпил в резултат на случайно
събитие/непреодолима сила - наличие на силни пориви на вятъра. Твърди и че по време на
извършване на работата са спазвани всички нормативни изисквания, като са правени
проверки на място от съответните компетентни органи. Оспорва легитимацията на ищеца,
доколкото не се твърди противоправност спрямо него. С оглед гореизложеното моли за
отхвърлянето на предявения иск.
По делото беше конституирано „.““ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
като трето лице помагач на страната на ответника „.“ АД. От негово име чрез
упълномощения процесуален представител юрисконсулт В.К. е депозирано становище по чл.
219 ГПК, с което заявява, че поддържа отговора на исковата молба на „.“ АД. Отрича да са
настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди, механизма на причиняването им,
както и „.“ АД да е допуснало нарушение на изисквания за осигуряване на безопасност при
осъществяването на строително-монтажните работи. Ако все пак се установи настъпването
на твърдените от ищеца неимуществени вреди, то заявява, че те са били причинени от
непреодолима сила/случайно събитие. Освен това намира претендирания от ищеца размер
на обезщетение за твърдените неимуществени вреди за завишен и в противоречие с
принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Прави освен това и възражение за
последваща вина на пострадалия за съпричиняване на вредите съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД,
изтъквайки, че ищецът не е предприел мерки за своето лечение. Формулира възражения във
2
връзка с разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от ищеца.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128
ГПК. При това положение тя е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
Ищецът предявява два субективно съединени иска с правни основания чл. 49 във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е претърпял твърдените неимуществени вреди;
размерът, интензивността и продължителността на вредите; противоправно поведение
(действие или/и бездействие) на лице, на което ответниците са възложили работа; наличието
на пряка причинна връзка между настъпването на вредите и противоправното поведение на
съответното лице, на което ответникът е възложил работа. Предвид въведеното от третото
лице помагач евентуално възражение с правно основание чл. 83, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е положил дължимите грижи за
намаляването и отшумяването на твърдените неимуществените вреди. В тежест на
ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване липсата на вина на
лицето, на което е била възложена съответната работа. Освен това ответниците следва да
докажат възраженията си, че инцидентът е настъпил в резултат на случайно събитие.
Съобразявайки събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали
съдът приема за установена следната фактическа обстановка. Ищецът живеел от 2020 г. в .
находящ се в . в сградата, построена в поземления имот с идентификатор .. Жилището
обитавал заедно със свидетелката Л.А.А. на семейни начала и двете им деца. В съседство „.“
ЕООД (праводател на ответника „.“ АД) било възложило през 2019 г. на ответника „.“ АД
(последният в качеството на строител) изграждането на многофункционална сграда с офиси,
ателиета, жилища и подземни гаражи в съседния поземлен имот с идентификатор ., като
строителният надзор се осъществявал от „С Консулт“ ЕООД под ръководството на свидетеля
инж. С. Р.. Гражданската отговорност на ответника „.“ АД в качеството му на професионален
строител била застрахована от третото лице помагач „.““ АД по силата на застрахователна
полица № 21 120 1317 ********** от 02. 11. 2021 г. с период на застрахователно покритие
06. 11. 2021 г. – 05. 11. 2022 г. Строителната площадка била открита на 11. 01. 2019 г.
Височината на строежа (кота било 53 м.) била значително по-голяма от тази на сградата в
съседния поземлен имот, която се намирал апартаментът на ищеца, като разстоянието между
двете сгради било 6 м. През 2021 г. конструкцията на строящата се сграда била вече
завършена и трябвало да се завърши само фасадата. За да бъде завършена фасадата
ответникът „.“ АД наел от трето неустановено лице фасадно скеле марка „PERI“. Скелето
било прегледано и прието първо от служител на ответника „.“ АД, а след това и от служител
на третото лице „С Консулт“ ЕООД, осъществяващо строителния надзор, за което бил
съставен протокол. Скелето било сглобено по протежение на цялата сграда.
На 26. 11. 2021 г. „.“ АД довършвало остъкляването на фасадата. На този ден
средиземноморски циклон понижил атмосферното налягане и предизвикал силен поривист
вятър. Скоростта на вятъра постепенно се увеличавала до следващия ден, особено по
склоновете и върховете на планините, където достигнал над 25 м/с (около 90 км/ч;
класифицира се като буря, която изкоренява дървета и причинява повреди на сгради и
съоръжения по скалата на Бофорт). Силен вятър духал в частност и от планината Витоша
към нейното подножие (фьон), който на височина достигал на моменти скорост от 80 км/ч.
Фьонът е пулсиращ вятър, чиято скорост в един момент може да е 14 м/с, а в следващия – 25
3
м/с. Строежът се намирал близко до склона на планината и около него нямало други сгради,
които да отслабят поривите на вятъра.
На 27. 11. 2021 г., през нощта, около 01, 00 – 01, 30 часá, ищецът лежал на дИ.а във
всекидневната в апартамента си, докато свидетелката Л.А.А. и дъщеря им, която била на
тримесечна възраст, спели в спалнята. Под напора на фьона устройствата за
предотвратяването на повдигането (заключващите механизми) на една от подовите талпи в
най-горната част на скелето на съседната сграда се деформирали/разкривили. Подовата
талпа, която била с правоъгълна форма (дължина около 2 м, широчина 30 – 40 см) и тегло
около 10 кг, се отделила от скелето и се понесла настрани и надолу към сградата, в която се
намирало жилището на ищеца. Преминавайки разстоянието от 6 м между двете сгради там
тя се стоварила върху прозореца на всекидневната, който се намирал до дИ.а, на който лежал
ищеца. Ударът бил така силен, че прозорецът (троен стъклопакет) се счупил и парчета
стъкло паднали на пода на всекидневната. Шумът от удара бил като от взрив и събудил
както ищеца, така и свидетелката А. и дъщеря им.
Ищецът бил силно стресиран от случилото се – видимо притеснен, с широко
отворени очи, говорел несвързано, изказал предположение, че някой може би поразил
сградата им с бомба и се обадил на спешната телефонна линия 112. Чувствувал се притеснен
както за самия себе си, така и за свидетелката А. и дъщеря им. След случилото се
продължил да изпитва опасения то да не се повтори, като избягвал да застава в близост до
същия прозорец, правил забележки за това на дъщеря си, не можел да спи през нощите със
силен вятър и обмислял да продаде апартамента и да се премести да живее със семейството
си другаде.
Тази фактическа обстановка съдът приема за непротиворечиво установена въз основа
на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателствени материали, основно
значение между които имат експертното заключение по комплексната съдебна техническа и
метеорологична експертиза, както и показанията на свидетелите С. Т. Р. и Л.А.А..
Свидетелят Р. е ръководил строителния надзор и има непосредствени впечатления както от
процеса на изграждането на сградата, така и от самия инцидент; възпроизвежда конкретно и
подробно техническите характеристики на скелето и описва подробно самата подова талпа,
която се отделила от него и била намерена от свидетеля, в това число и разкривените й
заключващи механизми. Първостепенният съд се доверява изцяло на показанията на този
свидетел. Вещите лица в значителна степен са използвали данните от показанията на
свидетеля Р. при изготвянето на експертното заключение, а наред с тях са използвали от
собствени източници и данни за метеорологичната обстановка в град София към датата на
инцидента и за техническите характеристики на скелето. Особено полезна е приложената
към експертното заключение извадка от инструкцията за сглобяването на скелето, която
съдържа илюстрация на начина на поставянето на подовите талпи и на устройствата за
предотвратяването на повдигането, които свидетелят Р. нарича заключващи механизми (л.
254). Показанията на свидетелката А. са насочени към установяването на самия инцидент
(ударът в стъклото на апартамента), както и към доказването на твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Нейните показания трябва да бъдат внимателно преценявани от съда
с оглед на възможната заинтересованост на свидетелката при условията на чл. 172 ГПК,
защото тя живее на семейни начала с ищеца и имат деца. Но възможната заинтересованост
на свидетелката от изхода на делото сама по себе си не е достатъчно основание
първостепенният съд да не се довери на показанията й. В разглеждания случай показанията
на свидетелката А. възпроизвеждат нейни непосредствени сетивни възприятия и са
подробни, детайлни и вътрешно непротиворечиви, като се подкрепят в частите относно
самия удар на подовата талпа с прозореца на апартамента и бурния вятър от показанията на
свидетеля Р. и данните от експертното заключение по комплексната експертиза. Поради тези
причини първостепенният съд намира, че следва да се довери изцяло на показанията на
свидетелката А.. От друга страна, макар и свидетелят П. Н. Т., служител на РДНСК – София,
4
да не е заинтересован от изхода на делото, първостепенният съд намира, че не следва да се
доверява на основната част от неговите показания. Този свидетел само е посетил
местопроизшествието и е забелязал счупения прозорец на апартамента на ищеца, но не си е
направил труда нито да разгледа самото скеле, нито откъсналият се негов елемент, който е
счупил стъклото, а само се задоволил да провери документацията във връзка с приемането и
предаването на скелето, която преценил за изрядна. Неговите свидетелски показания, за
разлика от тези на свидетеля Р., са лаконични и общи/неконкретизирани. За изясняването на
фактическата обстановка допринесоха и събраните по делото писмени доказателства
относно възлагането и осъществяването на строителството, както и приложените към
исковата молба фотоснимки.
При така възприетата фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Ищецът е въвел фактически твърдения в исковата молба, с които е предпочел да
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 49 във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вместо на основание чл. 50 ЗЗД. Теорията и съдебната практика
определят отговорността по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД като гаранционно-
обезпечителна. Тя е отговорност за чуждо противоправно и виновно поведение.
Поведението на ответника по иска по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с което той е
възложил изпълнението на съответната работа, само по себе си е правомерно. Ако самият
ответник е физическо лице и самото негово поведение е противоправно и виновно, то той би
отговарял за причинените вреди на общо основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 49 във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД (Постановление на Пленума на ВС № 7 от 1958 г.). За да бъде
ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 във връзка с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД не е нужно да бъде установено поведението на кои точно негови работници
е било противоправно и виновно (Решение № 27 от 1982 г. по гр. дело № 126 от 1981 г. на
ОСГК на ВС). Достатъчно е да бъде установено само че някой от работниците на ответника
е имал противоправно и виновно поведение (като вината се предполага до доказване на
противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД), както и че това противоправно и виновно поведение
е било осъществено при или по повод на извършването на възложената работа.
Началната материалноправна предпоставка на гаранционно-обезпечителната
отговорност е противоправното поведение на работника или работниците на ответника. В
самата искова молба ищецът твърди следното противоправно поведение: първо, че
бордовата дъска не е била захваната за скелето („при изпълнение на СМР по фасадите,
незахваната за скелето бордова дъска при силен вятър е счупила прозорец“), и второ, че
не са били положени усилия и старание строителния обект и скелето да бъдат обезопасени в
достатъчна степен („не са обезопасили в достатъчна степен строителния обект (…), не са
положили необходимите усилия и старание, да укрепят конструкцията, скелето,
бордовите дъски и гредите“). Във връзка с тези фактически твърдения най-напред тук
следва да бъдат внимателно разграничени конструкцията, фасадата и скелето. ЗУТ не
съдържа легална дефиниция за понятието „конструкция на сграда“, макар и да борави с него
при даването на други законови определения (например т. 43 от пар. 5 от Допълнителните
разпоредби към ЗУТ). На настоящия съдебен състав е служебно известно, че конструкцията
представлява онази част от сградата, която носи тежестта й. При строителството на
монолитни сгради тя се изгражда с полагането на арматура и излИ.ето на бетонна смес в
кофражни форми, след което бетонната смес постепенно се втвърдява. След втвърдяването
на бетонната смес кофражните форми се отстраняват и конструкцията се счита завършена.
Фасадата на сградата, от друга страна, според определението на т. 55 от пар. 5 от
Допълнителните разпоредби към ЗУТ, е външната ограждаща стена на сградата, която
стъпва на дворното място. Предназначението на фасадата се изразява в ограждането на
вътрешното пространство на сградата и изолирането на това пространство от
неблагоприятни външни фактори като вятър, шум, топлина, студ, влага и светлина.
5
Нормативно определение за понятието „скеле“ се съдържа в пар. 1, т. 4 от Допълнителната
разпоредба към Наредба № РД-02-20-3 от 2.12.2020 г. за техническите изисквания за
проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на скелета на министъра на
регионалното развитие и благоустройството (Наредбата). Според това определение скелето е
временно съоръжение за строителство с различна широчина, дължина и височина,
конструирано от стоманени или алуминиеви компоненти в съчетание с дървен материал и
предназначено за многократна употреба в строителни обекти от високо и ниско
строителство, за вътрешен и външен монтаж и осигуряване на безопасен достъп за работа до
всяко едно ниво. В строителството на сгради се ползуват различни видове скелета.
Цитираната наредба не се прилага за изработването на кофражни форми (чл. 1, ал. 2) и
съответно не дава определение на понятието „кофражно скеле“. Но на настоящия съдебен
състав е служебно известно, че има и такъв вид скеле. Кофражът се състои от определен
брой кофражни платна, свързващи средства и кофражно скеле. Кофражните платна
образуват кофражните форми, в които се излива бетонната смес, и се носят от кофражното
скеле. Фасадното скеле трябва да се разграничава от кофражното. Според легалната
дефиниция на пар. 1, т. 13 от Допълнителната разпоредба към Наредбата, фасадното скеле е
стоящо скеле с надлъжно ориентирани работни площадки, поставено пред фасади или стени.
Ако кофражното скеле с оглед на предназначението си и разположението на кофражните
платна би могло да бъде подвижно, конзолно, висящо или катерещо се, то другите видове
скелета, в това число и фасадното с оглед на дадената легална дефиниция, са стоящи
(стационарни).
От показанията на свидетеля Р. се установява по несъмнен начин, че към момента на
инцидента сградата вече е била изградена на „груб строеж“ и конструкцията й е била
построена. Довършвало се е само остъкляването на фасадата. „Не е бил налИ. бетон, за да
има кофраж и кофражни греди на строежа“, казва свидетелят. При това положение
първостепенният съд достига до извода, че към момента на инцидента съответната сграда е
била опасана само от фасадно скеле, а не от кофражно скеле. Към момента на инцидента
това фасадно скеле вече е било построено (или сглобено). За да бъде построено едно скеле,
трябва преди това при доставянето му в разглобен вид да бъде съставен протокол за
предаване и приемане на техническата документация на скелето, с която техническа
документация след това се съобразява монтирането му (чл. 30 от Наредбата). Преди да
започне сглобяването на скелето всички негови елементи и съединения (напречни тръби,
подови талпи, вертикални рамки, парапети, анкери и т.н.) се проверяват за видими дефекти,
като не се допуска употребата на повредени части, части с ръжда или друг вид корозия,
изкривявания и др. (чл. 33 от Наредбата). Следва да се отбележи, че с оглед на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд нормативната уредба е
установила и задължение на строителя преди да започне сглобяването на скелето да прецени
съществуващите рискове за работещите от различни опасни фактори, в това число и
атмосферни условия като силен или ураганен вятър, и въз основа на оценката на тези
рискове строителят трябва да определи необходимите мерки за безопасност на труда (чл. 32
от Наредбата). Едва след това се пристъпва към монтирането на скелето. През време на
сглобяването на скелето строителят чрез назначено от него квалифицирано лице е длъжен да
извършва проверки, в това число отново за дефектни елементи в конструкцията му и за
обезопасяването на всички части срещу случайното им изместване (чл. 37 от Наредбата).
След завършването на скелето се съставя нов протокол – протокол за предаване и приемане
на скелето, който удостоверява, че монтираното скеле няма дефекти и напълно съответства
на проектната документация (чл. 38 от Наредбата). Тук следва да бъде отбелязано, че
съгласно чл. 40, т. 1 от Наредбата след приемането на скелето по надлежния ред строителят,
който го ползва, започва да „отговаря“ за него. Макар и съответният текст да не уточнява за
какъв вид отговорност става въпрос (би могла да е и наказателна за нарушаване на
здравословните и безопасни условия на труда, което поставя в опасност живота и здравето
6
на работниците), според разбирането на настоящия съдебен състав този текст на наредбата
се отнася до обективната отговорност по чл. 50 ЗЗД в хипотезата на вещ, намираща се под
надзора на строителя. Т.е. правилото на чл. 40, т. 1 от Наредбата е неотносимо към
предявения по настоящото дело иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
С приемането на скелето обаче проверките не приключват. Дори и след приемането
строителят е длъжен периодично (през не повече от три месеца) да установява и
документира състоянието на скелето (чл. 39 от Наредбата).
В дадения случай по делото не беше представен като доказателство нито един от
двата протокола по чл. 30 и по чл. 38 от Наредбата. Все пак косвено от съставените от
служителите на РДНСК документи (л. 115) се установява, че на 23. 06. 2021 г. протокол за
приемане и предаване на фасадното скеле по чл. 38 от Наредбата е бил съставен. Този
протокол е бил представен на свидетеля П. Н. Т.. Макар и той да не си направил труда сам да
провери на място така приетото фасадно скеле, съдът може да се довери на свидетелските
му показания поне в смисъл, че протоколът е бил редовен от външна страна, т.е. че е носил
подписите на участниците в строителството така както изисква чл. 38 от Наредбата.
Следователно най-късно на 23. 06. 2021 г. скелето е било монтирано. Както вече беше
обсъдено, това скеле по техническото си естество е било фасадно и стоящо (стационарно).
Щом като е било стоящо (стационарно), значи неговите сглобени елементи след 23. 06. 2021
г. не са били повече премествани от работниците на строителя до самия завършек на строежа
на фасадата. След монтирането на фасадното скеле са били извършвани и периодични
проверки, резултатите от които са били отразени в представените по делото контролни
технически листа за проверка на скеле (л. 80 – 85).
В показанията си свидетелят Р. прави фактически извод, че отделянето на подовата
талпа в нощта на инцидента се дължи на дефект на заключващ механизъм. Първостепенният
съд не е обвързан от този фактически извод на свидетеля. А дори и съдът да достигне до
същия фактически извод, от значение за изхода на делото е освен това към кой момент се е
проявил този дефект: дали към момента на доставянето на разглобеното скеле, дали към
момента на сглобяването му (например поради неправилно сглобяване от работник на
строителя) или след сглобяването му поради силните пориви на вятъра. Във връзка с това
следва да бъде обсъдена и доказателствената сила на протоколите по чл. 30 и чл. 38 от
Наредбата и на техническите листа от периодичните му проверки по чл. 39 от Наредбата.
Протоколите по чл. 30 и чл. 38 от Наредбата, както и техническите листа по чл. 39 от
Наредбата, се съставят от редица физически лица: квалифицирано лице по чл. 31 от
Наредбата, служител на консултанта, осъществяващ строителен надзор, служители на
възложителя и строителя, както и от координатора на здравословните и безопасни условия
на труда. За да се признае на един документ качеството на официален свидетелствуващ
документ, той трябва да е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установения за това ред и в надлежна форма (чл. 179, ал. 1 ГПК). ГПК не съдържа
определение на понятието „длъжностно лице“. Такава легална дефиниция е дадена в т. 1 на
чл. 93 от Наказателния кодекс НК). Според нея длъжностно лице е това, на което е
възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в
държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално
изпълнение; или б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус,
частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Макар и изброените
физически лица формално да отговарят на определението по чл. 93, т. 1, б. „б“ НК,
първостепенният съд все пак счита, че съставените от тях протоколи и технически листа не
представляват официални удостоверителни документи. Това е така, защото с цитираните
текстове на Наредбата на тези физически лица не им се възлага осъществяването на
официални/публични удостоверителни правомощия (каквито например законът възлага на
7
нотариусите, връчителите на съдилищата, длъжностните лица по гражданската регистрация
и т.н.). Наредбата възлага на тези физически лица съставянето на документите с други цели
– да бъдат предотвратени възможни злополуки и да бъде изяснен въпросът с личната
отговорност (преди всичко наказателната), ако такива злополуки все пак възникнат.
След като първостепенният съд приема тези документи не за официални, а за частни
свидетелствуващи документи, то те не се ползуват с т. нар. материална доказателствена
сила. От подписалите тези документи физически лица като свидетел беше разпитан
единствено С. Т. Р., чиито показания първостепенният съд възприе по изложените вече
съображения. В тези негови свидетелски показания липсват данни въпросните дефекти да са
били констатирани още при съставянето на протоколите по чл. 30 и чл. 38 от Наредбата,
нито има данни такива дефекти той да е видял при която и да е от периодичните проверки на
скелето преди инцидента. Според показанията на свидетеля Р. той е видял за пръв път
дефектите в заключващия механизъм на подовата талпа чак след нощта на инцидента.
Допълнителна индикация, че тези дефекти не са били изначално налице, е преценката на
вещото лице по техническата част на комплексната експертиза, според която скелетата
марка „PERI“ са международно утвърдени и поначало качествени. Не са налице и
категорични доказателства заключващият механизъм да е бил увреден при монтирането на
подовата талпа от работник на строителя. И тъй като тежестта на доказването на
противоправното поведение на работниците на строителя лежи върху ищеца,
първостепенният съд намира, че се налага да приложи спрямо ищеца неблагоприятните
последици на тежестта на доказването за тези съответните фактически твърдения на ищеца
и да приеме за установено, че нито служителите на ответниците, подписали протоколите по
чл. 30 и чл. 38 от Наредбата, са пропуснали да констатират изначален дефект в заключващия
механизъм на съответната подова талпа, нито работниците на ответника „.“ АД са го
повредили при сглобяването на фасадното скеле. Вместо това първостепенният съд трябва
да приеме за установено, че заключващите механизми на съответната подова талпа са били
напълно изправни до нощта на инцидента, в която под напора на бурния вятър устройствата
за предотвратяване на повдигането, описани от свидетеля Р. като „заключващи механизми“
и „куки“, са се разкривили. Ето защо първостепенният съд приема за недоказано първото
твърдяно от ищеца противоправно поведение на работниците на ответника „.“ АД,
изразяващо се в пропуск подовата дъска/талпа да бъде захваната към скелето.
По отношение на второто твърдяно от ищеца противоправно поведение на
работниците на „.“ АД нещата стоят иначе. Както вече беше изложено, на плоскостта на
задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд нормата на чл.
32 от Наредбата задължава строителя чрез неговите работници да прецени рисковите
фактори при работата на скелето, в това число и в случаите на бурен и ураганен вятър. Ако
такива рискови фактори съществуват, работниците на строителя, заемащи съответните
ръководни длъжности, са длъжни да вземат всички необходими мерки за обезопасяването на
скелето, така че да не бъдат поставени в опасност здравето и живота на работниците. Това
нормативно задължение е конкретизирано проявление на по-общото задължение на
работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд в рамките на трудовото
правоотношение – чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ. Не може обаче да бъде отречено, че работниците на
строителя имат идентично по съдържание задължение и към всички трети за трудовото
правоотношение лица. Това тяхно идентично по съдържание задължение произтича не от
трудовото правоотношение, а от общата забрана да не се вреди другиму, прогласена в чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. В дадения случай липсват данни работниците на ответника „.“ АД да са
предприели каквито и да е мерки по обезопасяването на фасадното скеле след неговото
сглобяване, в това число и в най-високите части на скелето, където вятърът е най-силен и
съставлява източник на повишена опасност. Такива мерки, изразяващи се в поставянето на
шплентове, подсигуряващи опънна връзка между последните нива на скелето, са били
предприети например на 01. 04. 2022 г., след като при бурен вятър елементи на скелето
8
отново са се отделили от него (л. 138 – 139). Въпреки бурния вятър още в деня преди
процесния инцидент обаче подобни обезопасителни мерки не са били предприемани. Затова
и първостепенният съд приема за доказано твърдението на ищеца, че работниците на
ответника „.“ АД противоправно са бездействували, като до нощта на инцидента 27. 11. 2021
г. не са предприели мерки по обезопасяването на последните нива на фасадното скеле срещу
бурния вятър.
Вината на работниците се предполага до доказване на противното. Тук
първостепенният съд трябва внимателно да обсъди дали бурният вятър на 27. 11. 2021 г. не
представлява непреодолима сила, която би могла да изключи презюмираната им вина.
Законовото определение за непреодолимата сила се съдържа в чл. 306, ал. 2 от Търговския
закон. Според него непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключването на договора. За целите на настоящия
казус, който не е свързан с договорно отношение между ищеца и ответниците, последната
част от законовото определение трябва да се разбира съответно като събитие, възникнало
след доставянето на скелето на работниците на строителя. Дори и първостепенният съд да
признае извънредността на събитието с оглед на голямата скорост на вятъра, който според
данните от експертното заключение по комплексната експертиза е могъл да изкоренява
дървета и причинява значителни повреди на сгради и съоръжения, това събитие все пак нито
е било непредвидимо, нито е било непредотвратимо. Това е така, защото фьонът, както се
разбира от експертното заключение, е типичен за тази част на град София вятър.
Работниците на строителя са могли и са били длъжни да предвидят, че той ще е особено
силен в най-високата част на фасадното скеле. Преди нощта на 27. 11. 2021 г. те са могли и
да предприемат същите обезопасителни мерки, каквито са предприели на 01. 04. 2022 г., така
че да предотвратят откъсването на подовата талпа от последното ниво на скелето, като
укрепят чрез шплентове последните нива на скелето, където вятърът е бил най-силен. Затова
и първостепенният съд приема, че фьонът е бил предвидимо събитие, съответно че
отделянето на подовата дъска е било предотвратимо. Следователно не е налице
непреодолима сила. Работниците на ответника „.“ АД са бездействували виновно. Вината им
се характеризира като професионална непредпазливост.
В пряка причинна връзка с това противоправно и виновно бездействие ищецът е
претърпял неимуществени вреди. Тук първостепенният съд следва да прецени внимателно
справедливия размер, в който те да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Понятието
„справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни фактори във всеки отделен случай (т. II от Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на
Пленума на ВС). В конкретния случай падането на подовата талпа не е причинило каквито и
да било травматични увреждания на ищеца благодарение на високото качество на прозореца
на апартамента му, който е бил с троен стъклопакет. Неимуществените вреди са изцяло
психични и се изразяват в стрес, тревога и притеснения. Голямата сила на удара и силният
трясък, времето на събитието – около един час след полунощ, докато ищецът е почивал,
както и обстановката – в жилището, където се намирали жената, с която фактически
съжителства, и тримесечната им дъщеря, както и позвъняването на спешния телефон 112
обуславят извод, че негативните психични преживявания на ищеца надхвърлят обичайните
битово-ежедневни. Непосредствено след удара те са били с голяма интензивност. В дните
след това интензивността на тези негативни психични преживявания е намаляла, но не е
изчезнала до завършването на фасадата на съседната сграда и премахването на скелето.
Ищецът е продължил да има притеснения, че инцидентът може да се повтори. Тези опасения
са били обосновани предвид настъпилия около 01. 04. 2022 г. аналогичен инцидент, в който
елемент от фасадното скеле отново се отделил и се врязал в прозореца на друго жилище в
същата сграда, в която е апартаментът на ищеца. Евентуалното възражение на третото лице
помагач по чл. 83, ал. 2 ЗЗД първостепенният съд намира за неоснователно. Действително,
по делото не се установи ищецът да е потърсил съдействие от психолог във връзка с така
9
претърпените психически преживявания. Това обстоятелство обаче не обуславя възражение
по чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът не е потърсил консултация с психолог, по-
скоро следва да бъде отчетено от съда при определянето на справедливия размер на
обезщетението за неимуществените вреди, че след нощта на инцидента интензивността им е
намаляла значително. Съобразявайки всички тези обективни фактори, а така също и
икономическата конюнктура в страната към момента на постановяването на настоящото
решение, характеризираща се с инфлационни процеси, първостепенният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза на
1 250 лева.
Строителството на сградата е било възложено от праводателя на ответника „.“ ЕАД
на ответника „.“ АД, който на свой ред го е възложил на работниците си. При това
положение и двамата ответници отговарят пред ищеца по реда на чл. 49 във връзка с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. Понеже тази гаранционно-обезпечителна отговорност се родее с деликтната
отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, то за нея важи съответно правилото на чл. 53 ЗЗД: щом
работата е възложена от неколцина, то те отговарят солидарно за причинените вреди. Затова
двамата ответници трябва да бъдат осъдени да заплатят солидарно обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди пропорционално на
страните сторените от тях съдебни разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 120 лева, от които
пропорционално следва да му бъдат присъдени общо 50 лева. Адвокат Т. П. му е
предоставял безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Минималното адвокатско
възнаграждение с оглед на цената на предявените два субективно съединени иска съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията, действувала към момента на сключването на договора за правна защита и
съдействие, е в размер на 440 лева. Това възнаграждение се дължи за всеки един иск на
основание чл. 2, ал. 5 от същата наредба, т.е. общо 880 лева. Доколкото делото е разгледано в
рамките на три съдебни заседания на адвоката се дължи и възнаграждение по 7, ал. 9 от
същата наредба в размер на още 100 лева. Общото адвокатско възнаграждение в размер на
980 лева не е противоречи на легитимните цели, прогласени в практиката на СЕС, и не
следва да бъде допълнително намалявано предвид фактическата сложност на делото, както
иска третото лице помагач. От така дължимото минимално възнаграждение в размер на
общо 980 лева пропорционално на уважената част от иска следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 408 лева и 33 стотинки. Отговорността за разноски е
разделна и затова всеки един ответник трябва да бъде осъден да заплати половината от
съответните разноски.
Ответникът „.“ ЕАД е сторил разноски за възнаграждения на вещите лица в размер на
общо 445 лева и 3 стотинки и за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, уговорено
и реално заплатено по банков път. От така сторените разноски в размер на общо 1 165 лева и
3 стотинки пропорционално на неуважената част от иска на този ответник се полага сумата
в размер на 679 лева и 60 стотинки.
Ответникът „.“ АД е сторил разноски за възнаграждение на вещите лица в размер на 1
780 лева и 11 стотинки, от които пропорционално на неуважената част от иска на този
ответник се полага сумата 1 038 лева и 40 стотинки.
Третото лице помагач не претендира разноски, а и такива не му се полагат предвид
нормата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Мотивиран от всичко изложено, 150-и състав на Софийския районен съд
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците „.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., и „.“ АД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ., да заплатят солидарно на основание чл. 49 във
връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите в полза на ищеца С. А. М. с
ЕГН **********, и адрес ., сумата в размер на 1 250 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на отделяне и удар на подова талпа от
фасадното скеле на сградата, която се е строила в поземления имот с идентификатор ., в град
София, на 27. 11. 2021 г., около 01, 00 – 01, 30 часá, ведно със законовата лихва от 27. 11.
2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 250 лева до
пълния претендиран размер 3 000 лева.
ОСЪЖДА ответника „.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати в
полза на ищеца С. А. М. с ЕГН **********, и адрес ., сумата 25 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника „.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Т. Р. П., член на
Софийската адвокатска колегия, личен номер на адвокат ., адрес ., сумата 204 лева и 17
стотинки, представляваща възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати в
полза на ищеца С. А. М. с ЕГН **********, и адрес ., сумата 25 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Т. Р. П., член на
Софийската адвокатска колегия, личен номер на адвокат ., адрес ., сумата 204 лева и 17
стотинки, представляваща възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ищеца С. А. М. с ЕГН **********, и адрес ., да заплати в полза на
ответника „.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата в размер на 679 лева и
60 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ищеца С. А. М. с ЕГН **********, и адрес ., да заплати в полза на
ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата в размер на 1 038 лева и
40 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.““ АД с ЕИК .,
седалище и адрес на управление ., на страната на ответника „.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
11
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12