Решение по КНАХД №131/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С. С. Я., с посочен адрес - [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], против Решение №242 от 05.12.2024 год., постановено по АНД №816/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е изменен електронен фиш [серия] №[номер], издаден от ОДМВР - Кърджали, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, като с решението е преквалифицирана санкционната норма по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и е намален размерът на наложеното наказание „глоба“ от 100.00/сто/ лева, на 50.00/петдесет/ лева.

Касаторът заявява в жалбата, че решението на Районен съд - Кърджали следва да се отмени като незаконосъобразно, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалноправни разпоредби.

Като допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила касаторът твърди, че при постановяване на решението не били разгледани в цялост възраженията му, които бил направил при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (!?) и че Районен съд - Кърджали бил изследвал частично условията за повторност за налагане на наказанието, което трябвало да се направи с изричен акт, за което да се съставят необходимите документи. Твърди, че няма посочване на протокол за конкретното АТСС, което е установило нарушението и не е посочен компетентен патрул, който да е обучен да борави с АТСС, за да установи законосъобразно, дали има нарушение или не и дали това нарушение е при условията на повторност или не. Твърди освен това, че същевременно, не бил извикан в ОДМВР - Кърджали за да даде показания и съответно, да предостави своето виждане по фактите. Според касатора, Районен съд - Кърджали потвърдил неправилните действия на административния орган, като не бил отчел факта, че са минали повече от три месеца от установяване на нарушението до налагане на наказанието при условията на повторност или по-скоро с електронния фиш въобще не се спазвала процедурата по ЗАНН. Твърди също, че не били спазени изискванията на чл.27 от ЗАНН при определянето на наказанията и че Районен съд - Кърджали изменил санкцията, но наложил втора санкция като го осъдил да заплати 80 лева юрисконсултско възнаграждение при условие, че електронния фиш е изменен. Според касатора, не може два пъти да бъде санкциониран при положение, че му е издаден незаконосъобразен акт и той е изменен, а най-вероятно трябвало да бъде отменен.

По отношение нарушенията на материалния закон касаторът твърди, че Районен съд - Кърджали неправилно приел, че административният орган може да го накаже по чл.21, ал.1.... (липсвало основанието в ЕФ [серия] №[номер] - за това дали е категория Б или друга) и на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, без да се посочва дали предходното наказание е за същото деяние и следвало да бъде наказан за повторност на същото основание и следователно, административният орган не посочил първо законосъобразно, как е нарушил закона, какво е наказанието, как се получава случай на повторност и защо се налага санкция в двоен размер и същевременно, не се посочвала и възможността за обжалване, което също било нарушение на закона. Според касатора, това обстоятелство само по себе си правело ЕФ [серия] №[номер] незаконосъобразен поради което следвало да бъде отменен изцяло.

С жалбата касаторът моли да бъде отменено, като незаконосъобразно, Решение №242 от 05.12.2024 год. на Районен Съд - Кърджали по АНД №20245140200816.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът С. С. Я., с посочен постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, ОДМВР – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. По делото е депозирана молба от процесуалния представител на ответника – гл.юрк. С. Ч., в която заявява, че оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение намира за правилно и в съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. Счита също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е изменен обжалваният електронен фиш, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение/!?-каквото всъщност въобще не се претендира от касатора и данни и доказателства за заплащането на каквото, въобще няма по делото/.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че първоинстанционното решение не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна, поради което, моля да го оставите в сила. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Кърджали, с което е било изменено и намалено наказанието на касатора с ЕФ за налагане на глоба за скорост от 20.07.2024 година.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираните от касатора касационни основания са неправилно приложение на материалният закон и съществено нарушение на процесуалните правила, което отговаря на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №242 от 05.12.2024 год., постановено по АНД №816/2024 год., Кърджалийският районен съд е изменил електронен фиш за налагане на глоба [серия] №[номер], издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 100 лева, на С. С. Я., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 20.07.2024 год. в [населено място], като е преквалифицирал санкционната норма по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба” от 100/сто/ лева, на 50/петдесет/ лева.

Със същото решение, Кърджалийският районен съд е осъдил С. С. Я., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали сумата от 80.00/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 20.07.2024 год. полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ - Кърджали при ОДМВР – Кърджали изпълнявали служебните си задължения, като този ден работели с уред за контрол на скоростта, представляващ автоматизирано техническо средство с №[номер], който бил разположен в [населено място], на [улица], до *** и контролирали автомобилите, движещи в посока от [населено място] към ***. В 07:54 часа средството за видеоконтрол отчело превишена скорост от лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], от 63 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. в рамките на населеното място, а именно в [населено място]. След обработване на информацията от заснемането бил издаден електронен фиш №[номер], в който като нарушител бил вписан в съответната графа собственикът на автомобила, а именно - Ц. Р. А. - законен представител на *** ЕАД. В описателната част на електронния фиш било посочено движение с установена скорост от 63 км/ч. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на собственика на автомобила било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 лева. Собственикът на автомобила се възползвал от разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, като предоставил в законовия срок писмена декларация с данни за лицето, на което бил предоставен лекият автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер] и съответно е извършило нарушението на 20.07.2024 год., ведно с копие на свидетелството за управление на МПС на това лице. Първоначално издаденият електронен фиш [серия] №[номер] на името на Ц. Р. А. - законен представител на *** ЕАД, бил анулиран, като бил издаден нов такъв на посоченото лице в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, срещу жалбоподателя С. Я., а именно - обжалвания електронен фиш за налагане на глоба [серия] №[номер].

Горната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от веществените доказателствени средства - Снимка №[номер] от 20.07.2024 год., в която е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име и GPS координати, както и писмените доказателства - Електронен фиш за налагане на глоба [серия] №[номер]; Електронен фиш за налагане на глоба [серия] №[номер]; справка за собственост на МПС от 11.10.2024 год.; писмо *** от 05.08.2024 год.; декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП; свидетелство за управление на МПС на С. Я.; Електронен фиш за налагане на глоба [серия] №[номер]; Заповед №1300з-4 от 01.02.2022 год.; списък от 01.02.2022 год.; протокол от проверка от 15.04.2024 год.; протокол за използване на АТСС от 22.07.2024 год.; Заповед №292з-1145 от 15.06.2022 год.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; Справка от БИМ от 10.02.2023 год.; справка от АИС-АНД с peг.№1300р-7765 от 11.10.2024 год.; справка от АИС - АНД с рег.№1300р-7766 от 11.10.2024 год.; справка от АИС-АНД с peг.№13300р-8129 от 23.10.2024 год.; опис от 09.10.2024 год.; разписка от „Български пощи“ от 07.10.2024 година.

От тези доказателства, ведно със становището, дадено от ВПД началник на сектор „Пътна полиция“ - Кърджали при ОДМВР - Кърджали, който е оправомощен от административнонаказващия орган със Заповед №292з-1145 от 15.06.2022 год., съдът е установил, че използваната АТСС е била одобрена по реда на Закона за измерванията и е преминала последваща проверка, съгласно чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година.

При така приетата за установена фактическа страна, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На следващо място съдът е посочил, че разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/час и че видно от атакувания електронен фиш, мястото на нарушението е в [населено място] и тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение в населено място с 13 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба”, в размер на 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 11 до 20 км/ч. и следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е отбелязъл, че посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., както изисква чл.755, ал.1 т.2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Съдът обаче е констатирал, че не се установява от материалите по делото нарушението да е извършено „повторно“ по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, като е посочил, че съгласно дефиницията, дадена в цитирания текст, то „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съдът е посочил, че видно от вписаните в атакувания фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателя с Електронен фиш [серия] №[номер], но че в този фиш е посочено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и от словесното описание в него става ясно, че предходното нарушение на жалбоподателя С. Я. се състои в превишаване на допустимата скорост за движение извън населено място, за което той е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП. Според районния съд това означава, че на жалбоподателя не е било наложено наказание за същото по вид нарушение като процесното, което се състои в превишаване на разрешената скорост за движение в населено място, въведена с пътен знак и че поради това, признакът „повторност“ на нарушението не е доказан, но че от друга страна, установеното на инкриминираната дата поведение на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“, в размер на 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 11 до 20 км/ч. Съдът е посочил, че именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът С. Я. е превишил допустимата скорост за движение в населено място, като превишаването е с 13 км/ч., като е приел, че поради това и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т. 1 от ЗАНН, въззивната съдебна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдът е приел също, че няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, като е посочил, че по силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка, както и че такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Съдът е приел, че в случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, са описани в атакувания акт и че по изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание, на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 50 лева.

При извършената служебна проверка районният съд не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Съдът е посочил, че нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и че по делото е представен задължителният, в случаите на ползване на мобилно АТСС, протокол по чл.10 ал.1 от Наредбата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Съдът е отбелязъл, че настъпилата законодателна промяна в ЗДвП предвиди възможността електронен фиш да се издаде и когато нарушението е установено с мобилно техническо средство, а последното е било включено в обхвата на автоматизирано техническо средство по смисъла на §6, т.65 от ДР на ЗДвП, приложим във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е посочил, че към момента законодателната уредба позволява издаване на електронен фиш, както когато нарушението е установено посредством стационарно техническо средство, така и когато е установено е мобилно такова и че за целта е издадена и нарочна Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като в случая са спазени установените в Наредбата изисквания. Посочил е също, че обжалваният електронен фиш е издаден от органа, посочен в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно - от териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, като същият е и в законоустановената форма, като притежава всички предвидени в закона реквизити - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Въззивната инстанция не е споделила доводите за отмяна на обжалвания електронен фиш, изложени от жалбоподателя в жалбата му, като е изложила следните съображения: приел е за вярно, че на жалбоподателя не е посочен в обжалвания фиш срок за възражение, но същият е получил цялата възможна защита, обжалвайки го пред компетентния съд; при определяне на наказанието са спазени изискванията на чл.27 от ЗАНН и е наложено наказание в единствено възможния размер. Съдът е приел, че са спазени и правилата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, тъй като собственикът е представил изискуемата се декларация и копие на свидетелството за управление на МПС на ползвателя, поради което правилно първоначално издадения електронен фиш е бил анулиран и е бил издаден обжалвания електронен фиш.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган, съдът е намерил това искане за основателно, като е приел, че следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като е счел, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и че по него не е налице явяване, а депозиране само на молба, поради което и следва да присъди същото към предвидения минимален размер. Съдът е отбелязъл, че разноските за юрисконсулт следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР - Кърджали, която е юридическото лице, както е поискано по делото. Въззивната инстанция е преценила, че не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя, тъй като такива не са претендирани от него.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Съдът в настоящия състав намира, че на всички оплаквания, инвокирани в касационната жалба, районният съд принципно е дал законосъобразни и обосновани отговори в мотивите към обжалваното решение. Настоящият състав на касационната инстанция намира за правилни и обосновани изводите на районния съд, предвид приобщените по делото и анализирани доказателства, за това, че описаното в процесния електронен фиш деяние е осъществено, на посочената дата, час и място и с описаното в него МПС, като ги споделя в пълна степен. В пълна степен се споделят и изводите на съда, въз основа на които е обоснована и извършената преквалификация на санкционната правна норма, съобразно правомощията на първоинстанционния съд по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, а именно - от чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и съответно е намален размерът на наложеното наказание „глоба“, от 100 лева, на 50 лева.

Настоящият касационен състав намира за напълно неоснователни оплакванията, инвокирани в касационната жалба, а някои от тях намира и за абсолютно несъстоятелни. Така, абсолютно несъстоятелно е оплакването, че при постановяване на решението не били разгледани в цялост възраженията на касатора, които би направил при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Тук на касатора следва да се разясни, че в опростеното производство, регламентирано в чл.189, ал.4 - ал.5 от ЗДвП, по налагане на глоба с електронен фиш за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, никъде не се предвижда съставянето, респ. връчването, на акт за установяване на административно нарушение, т.е. в това производство не се съставят и връчват актове за установяване на административното нарушение, както вероятно си представя касатора. От друга страна, няма как решаващият състав на районния съд да знае, какви биха били тези възражения на касатора, за да ги разгледа в цялост, а от друга страна, всички тези възражения същият е могъл да изложи безпроблемно в подадената жалба против процесния електронен фиш, до първоинстанционния съд. Тук следва да се отбележи, че жалбата, подадена против електронния фиш, до Районен съд – Кърджали, като съдържание, респ. като оплаквания и доводи, е почти идентична с касационната жалба, задвижила настоящото производство.

На следващо място, напълно несъстоятелно е оплакването, че Районен съд - Кърджали е изследвал частично условията за повторност за налагане на наказанието, което трябвало да се направи с изричен акт, за което да се съставят необходимите документи. В мотивите към обжалваното решение съдът много ясно се е обосновал, защо в конкретния случай не е налице повторност на нарушението и поради това го е преквалифицирал по основния състав и съответно е намалил наложеното наказание „глоба“ наполовина – от 100 лева на 50 лева, съобразно правомощията си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, която норма регламентира, че съдът изменя акта по чл.58д, в случая електронния фиш за налагане на глоба, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В конкретния случай, правилно и законосъобразно съдът е изменил процесния електронен фиш за налагане на глоба, като е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Абсолютно несъстоятелно е твърдението за някакъв „изричен акт“, с който, според представите на касатора, Районен съд - Кърджали е трябвало да изследва условията за повторност за налагане на наказанието, за което да се съставели необходимите документи (!?). Актът, с който се произнася съдът и в който са изложени всички фактически установявания и правните изводи, обосновани въз основа на установените факти, е съдебното решение и съответно, в случая, в неговите мотиви се съдържат ясни и безпротиворечиви изводи, защо в случая не е налице квалифициращия признак „повторност“ на конкретното нарушение. За сведение на касатора, съдът намира за нужно да посочи, че в тези случаи, нито ЗАНН, нито който и да е друг закон, предвиждат да се издава някакъв друг „изричен акт“, нито пък да се съставят каквито и да е „други документи“.

На следващо място, напълно неоснователно е оплакването в жалбата, че нямало посочване на протокол за конкретното АТСС, с което е установено нарушението и не бил посочил компетентен патрул, който да е обучен да борави с АТСС, за да установи законосъобразно, дали има нарушение или не. В мотивите към обжалваното решение, районният съд ясно е посочил, по делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Този протокол е приет като доказателство по делото – на л.18 от делото/Протокол за използване на АТСС с рег.№1300р-5575 от 22.07.2024 год. на ОДМВР – Кърджали/ и е описан като такова писмено доказателство, въз основа на което съдът е установил и възприел фактическата обстановка относно извършеното нарушение. По делото са приети и описани като доказателства и Заповед №1300з-4 от 01.02.2022 год. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ – Кърджали/на л.15/, с която е наредено, на посочените в нея служители от сектор „Пътна полиция“ – Кърджали да се извърши обучение за работа с АТСС/СПУНС/ и Списък с Рег.№1300р-1369 от 01.02.2022 год. на ОДМВР – Кърджали/на л.16/, в който, служителите, на които е проведено това обучение в изпълнение на посочената заповед, са удостоверили това с подписите си.

На следващо място, абсолютно несъстоятелно е и оплакването в жалбата, че касаторът не бил извикан в ОДМВР – Кърджали, за да даде показания и съответно, да представи своето виждане по фактите. И тук следва, за сведение на касатора, да се посочи, че нито в разпоредбите на ЗДвП, регламентиращи издаването на електронни фишове за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, нито пък в разпоредбите на ЗАНН, не е предвидено и не съществува изискване, преди издаването на електронния фиш, водачите, респ. собствениците на МПС, които са заснети и с които е извършено нарушението, свързано с превишение на разрешената скорост за движение, да бъдат викани в съответната Областна дирекция на МВР, за да дават показания и да „представят своето виждане по фактите“.

На следващо място, абсолютно неоснователно е и оплакването, че Районен съд - Кърджали потвърдил неправилните действия на административният орган, който не е отчел факта, че са минали повече от три месеца от установяване на нарушението до налагане на наказанието при условията на повторност и че по-скоро, с електронния фиш въобще не се спазвала процедурата по ЗАНН. Видно е от процесния електронен фиш, че нарушението е извършено на датата 20.07.2024 год., а от разписката за връчване към същия е видно, че електронният фиш е връчен на касатора на датата 22.09.2024 год., т.е. електронният фиш е бил издаден преди тази дата, а самото му връчване е осъществено два месеца и два дни след датата на извършване и установяване на самото нарушение. Пределно ясно е предвид това, че никакви три месеца от датата на установяване на нарушението до налагането на наказанието, не са изминали и остава неясно, как касаторът е изчислил този срок и защо твърди това.

Напълно неоснователно е и оплакването в жалбата, че не били спазени изискванията на чл.27 от ЗАНН при определянето на наказанията. Наказанието всъщност е едно и то е „глоба“, като районният съд, с изменението на процесния електронен фиш и преквалификацията на нарушението, е наложил това наказание, на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, в единствено възможния, предвиден в закона, размер, а именно „глоба“, в размер на 50 лева.

Напълно неоснователно е и оплакването на касатора, че Районен съд - Кърджали изменил санкцията, но наложил втора санкция, като го осъдил да заплати 80 лева юрисконсултско възнаграждение при условие, че електронният фиш бил изменен и че не можело два пъти да бъде санкциониран при положение, че му бил издаден незаконосъобразен акт и той бил изменен, а най-вероятно трябвало да бъде отменен. С обжалваното решение касаторът действително е осъден да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева, но това не е „втора санкция“, а са дължими разноски по делото, съобразно разпоредбите на чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата на ал.1 на чл.63д от ЗАНН регламентира, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно ал.4 на същия текст, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д/в случая електронния фиш/, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. На тези основания е присъдено в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали и юрисконсултското възнаграждение в минималния размер, регламентиран в нормата на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, т.е. пределно ясно е, че не става дума за „втора санкция“, а за присъдени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Най-сетне, неоснователни са и изложените в касационната жалба оплаквания за нарушения на материалния закон, като всъщност, от изложеното в тази част на жалбата не става много ясно, от какво изразява недоволство касаторът. Касаторът твърди, че Районен съд - Кърджали неправилно „изменя“, че административният орган може да го накаже по чл.21, ал.1. ... (липсва основанието в ЕФ [серия] №[номер] - за това дали е категория Б или друга)". Във връзка с това съдът намира за нужно да посочи, че нарушената материалноправна разпоредба е именно тази на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в която е определена скоростта на движение в населено място, която не трябва да се превишава при движение на пътното превозно средство. В случая нарушението е извършено в [населено място] и тази максимална скорост е 50 км/час, като тя се отнася за всички пътни превозни средства, посочени в тази норма, с изключение на самоходните машини и превозните средства категория АМ, т.е. мотопеди с конструктивна максимална скорост 45 км/час и работен 50 cm³, каквото пътно превозно средство, управляваният от касатора лек автомобил, [Марка], [модел], определено не е.

Неоснователно е и последното твърдение на касатора в жалбата, че административният орган не посочил първо законосъобразно, как е нарушил закона, какво е наказанието, как е получен случай на повторност и защо се налага санкция в двоен размер. Противно на това твърдение, всички тези обстоятелства ясно са посочени в процесния електронен фиш, а освен това, същите са обсъдени в мотивите към обжалваното решение, поради което настоящият състав не намира за нужно да ги коментира повече.

Най-сетне, по отношение оплакването, че в електронния фиш не се посочвала възможността за обжалването му, което също било нарушение на закона, съдът намира, че действително, в процесния електронен фиш не е указано, в какъв срок и пред кой съд същият може да се обжалва, но е пределно ясно, че касаторът го е обжалвал в законоустановения срок, пред местно компетентния районен съд и че по повод жалбата му е било образувано надлежно съдебно производство, като съдът се е произнесъл по жалбата и със съответния съдебен акт, т.е. правото на защита на наказаното лице, т.е. на касатора, не е било накърнено в никаква степен. Предвид това настоящият състав намира, че дори и това да е някакво нарушение на административнопроизводствените правила, то не е такова от категорията на съществените, което само по себе си да обуславя незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Така, при това положение и предвид всички изложени по-горе съображения се налага крайният извод, че касационната жалба, подадена от С. С. Я., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], с изложените в нея оплаквания и доводи, се явява неоснователна и недоказана, а обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразно и правилно, постановено при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, както и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция в депозираната молба от процесуалния представител на ответника, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на ответника по касация да се присъди такова юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на ответника по касация – издател на процесния електронен фиш, но същият е изготвил и депозирал писмена молба със становище преди съдебното заседание, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния регламентиран размер от 80.00 лева. Доколкото издателят на обжалвания електронен фиш е Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени дължимите разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.I/първо/, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.IV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №242 от 05.12.2024 год., постановено по АНД №816/2024 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА С. С. Я., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес - [населено място], [улица], с [ЕИК], сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.