Определение по дело №2430/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1536
Дата: 8 юни 2020 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20193100502430
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова

въззивно гражданско дело № 2430 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 11764/19.05.2020 г., подадена от С.И.С., чрез адв. Г.П., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските Решение № 341/04.03.2020 г. по настоящото дело като бъдат присъдени такива в полза на молителката съразмерно на отхвърлената част от жалбата на Е.А.Б., действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б..

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Е.А.Б., действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б., чрез адв. Б.З., изразява становище за недопустимост на молбата, евентуално за нейната неоснователност.

За да се произнесе, съдът съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивни жалби, както следва:

1.Въззивна жалба, вх.№ 726/07.10.2019г., подадена от Е.А.Б., действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б. срещу решение № 3999/02.10.2019г., постановено по гражданско дело № 8338 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу С.И.С. иск с правно основание чл.150 СК за изменение на размера на дължимата от ответницата месечна издръжка за разликата над присъдената сума от 200лв. до пълния претендиран размер от 350лв., считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.05.2019г.

2. Въззивна жалба вх.№81453/05.11.2019г., подадена от С.И.С. срещу решение № 3999/02.10.2019г., постановено по гражданско дело № 8338 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е увеличен размера на дължимата от въззивницата в полза на детето Е.Б. от 150лв. на 200лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.05.2019г.

С Решение № 341/04.03.2020 г.  Варненският окръжен съд е отменил  решение № 3999/02.10.2019г., постановено по гр.д. №8338/19г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от Е.А.Б., действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б. срещу С.И.С. иск с правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената с решение по гр.д. №8220/2018г. на ВРС издръжка, в полза на детето Е.А.Б. и дължима от С.И.С., за  разликата над 200 лв. до 250 лв., като вместо това е изменил размера на месечната издръжка, дължима от С.И.С. в полза на Е.А.Б., действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б., като я увеличава на 250лв., считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.05.2019г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл.150 СК.

            Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е допуснато изменение на присъдената с решение по гр.д. №8220/2018г. на ВРС издръжка, в полза на детето Е.А.Б., действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б., и дължима от С.И.С. посредством увеличаването й от 150 лв. на 200 лв. и изменено  в частта за разноските, като е определено, че С.И.С. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по уважената част от иска за изменение на издръжката сума в размер на 100 лева, на осн. чл.78 ал.6 ГПК. С.И.С. е осъдена да заплати на адв. Б.С.З. сумата сумата от 100лв., представляваща адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Е.Б. в производството пред въззивния съд, на основание чл.38, ал.2 ЗА.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.И.С. има право да претендира присъждане на направените от нея разноски за защитата си срещу неоснователната жалба на насрещната страна.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от С.И.С., чрез адв. Г.П., с подадения отговор на въззивната жалба на Е.А.Б., действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б.. Пред въззивната инстанция молителката е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който претендира присъждане на такива в размер на 385.00 лв., от които 25.00 лв – държавна такса и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение. Към списъка е приложен договор за правна защита и съдействие от 03.02.2020 г. от който се установява, че С.С. е заплатила на адв. Г.П. сума в размер на 360 лв., представляваща възнаграждение за “представителство и защита по в. гр. д. № 2430/2019 г. по описа на ВОС“. В представения списък по чл. 80 от ГПК, както и в договора за правна защита и съдействие липсва разграничение каква част от адвокатското възнаграждение по коя от жалбите е заплатено, дори напротив – в договора е посочено, че се касае за процесуално представителство по делото. Поради тази причина за съда е невъзможно да направи преценка каква част от адвокатското възнаграждение е заплатено за защита срещу неоснователната жалба на Е.А.Б., действащ със съгласието на своя баща и законен представител А.Б.Б..

По изложените съображения, не са налице предпоставки за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 11764/19.05.2020 г., подадена от С.И.С., чрез адв. Г.П., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 341/04.03.2020 г., постановено по в. гр. дело № 2430/2019 г. по описа на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.