№ 798
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110113664 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от /фирма/ срещу Д. Л. Л. по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот в /адрес/ в периода м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г. в размер
на 424,49 лв., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 02.08.2022 г. в размер на 91,20 лв., такса за
дялово разпределение за периода от 07.2019 г. до 04.2021 г. в размер на 31,90
лева, ведно със законната лихва за забава от 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 6,31 лева за обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г. Претендира
направените разноски по заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение,
както и такса за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че липсва договорно
правоотношение между страните, оспорва сградата да е топлоснабдена,
оспорва да са монтирани средства за дялово разпределение, оспорва да е
сключен договор за дялово разпределение на топлинна енергия с /фирма/.
Оспорва също така цената на претендираната битова енергия да е утвърдена
по надлежния ред, както и оспорва /фирма/ да има лиценз за производство и
1
пренос на топлинна енергия. На следващо място, твърди, че ответникът не е
ползвал топлинна енергия. Оспорва общите условия да са публикувани по
предвидения в закона ред. Счита, че топлинната енергия не е измерена по
надлежния ред. Оспорва ответникът да е изпаднал в забава, както по
отношение на топлинната енергия, така и по отношение на дяловото
разпределение. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач Д. не взема становище по исковата молба.
Прилага писмени доказателства в хода на производството.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. Във връзка възражението за изтекла
погасителна давност ищецът следва да установи, че са налице основания за
спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за които
не сочи доказателства. По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и
отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение. Ищецът не сочи доказателства, че е отправил, а ответникът е
получил покана да заплати дължимата такса за дялово разпределение. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици. Ответникът следва да докаже възраженията си срещу
съществуването на вземанията, респективно изискуемостта им.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно
т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
2
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес /адрес/ е бил топлофициран и
че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа посредством приетото по делото
заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено. Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение
между ответника и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия – нотариален акт № 71, том ХVII, рег. № 3288, от 1995 г., че Д. Л. е
закупил процесния апартамент и молба за открИ.не на партида от Д. Л. до
/фирма/ от 22.10.1997 г. Следователно ответникът несъмнено има качеството
на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, които
са публикувани по реда, предвиден в ЗЕ.
Установено е от писмените доказателствата: изравнителни сметки за
абонатен № ******, главни отчети за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.
и според заключението на СТЕ, което настоящият състав кредитира като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, че в процесния имот
четирите отоплителни тела са били демонтирани, което е отбелязано в
отчетните формуляри от 29.05.2019 г., 12.06.2020 г. и 04.06.2021 г. Общият
топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка през 2
годишен период. За целия процесен период няма изчислена топлинна енергия
за отопление на имот, нито ТЕ за битово горещо водоснабдяване, нито
топлинна енергия за отопление на общи части. Вещото лице заключава, че
начислените суми са за отдадена от сградна инсталация топлинна енергия.
През периоди 18/19 г. и 19/20 г. ТЕ за отопление отдадена от сградна
инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г., вместо по формула от Наредба № 16-334, изменение от
01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като за компонента Q
пр е въведена проектна мощност вместо инсталирана мощност на
отоплителната инсталация. Само за период от 20/21 г., топлинната енергия за
отопление на сградната инсталация е изчислена по формула от Наредба № Е-
РД -04-1 от 12.03.2020 г. Изчисленията са на база пълна отопляема кубатура.
Изчислените проценти от ФДР за периоди м.10.2018 г. – м.04.2019 г. са 60,88
%, м.10.2019 г. – м.04.2020 г. са 63,23 % и м.10.2020 г. до м.04.2021 г. са 26,22
%. Предвид това, вещото лице потвърждава единствено изчислената сума за
период 2020/2021 г. в размер на 74,34 лева.
Видно от ССчЕ за процесния период няма извършени плащания, които
да са отразени по партидата на ответника. Начислените и неплатени суми за
топлинна енергия за процесния период са посочени в таблица, приложение №
3
1, разбити по месеци и по отделни пера. Видно от същото, за отоплителен
сезон 2018 -2019 г. начислени и неплатени суми за топлинна енергия са в
размер на 177,35 лева и лихва в размер на 50,35 лева, за отоплителен сезон
2019 г. - 2020 г. начислени суми за топлинна енергия са в размер на 176,81
лева и 30,43 лихви и за отоплителен сезон 2020 г./2021 г. е в размер на 74,34
лв. и 6,65 лева – лихви.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Независимо че
абонатът не ползва топлинна енергия за отопление на имота си и битово
горещо водоснабдяване, съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда –
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части и дължат
цената за топлинна енергия за сградна инсталация. Това следва и от
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2018 г. по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК на Върховния касационен съд и ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016
г. на ОСГК на Върховния касационен съд, както и с Решение № 5 от
22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ.
Предвид горното и поради установените посредством СТЕ
несъответствия на изчислените суми за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация за периода 2018 г. /2019 г. и 2019 г./2020 г. с
предвидената методика в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (изм. бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г.) и
Наредба № Е- РД-04-1 от 12.03.2020 г., съдът приема, че по делото е доказана
по несъмнен начин потребената от ответника топлоенергия единствено за
отоплителен сезон 2020/2021 г. в размер на 74,34 лева, а в останалата част за
сумата от 350,15 лв., исковата претенция за топлинна енергия следва да бъде
отхвърлена.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание съгласно ССчЕ
единствено за главницата за период 2020 г./2021 г. в размер на 6,65 лева, за
която съдът приема, че е доказана, а в останалата част искът за лихва за
забава подлежи на отхвърляне поради неоснователност на главната
претенция. ССчЕ установява, че за процесния период няма извършени
плащания.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от
ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
- етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
4
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Основание за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на /дружество/ е услугата
за дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това
обстоятелство се установява както посредством представените отчети за
процесния период от Д., така и от СТЕ. По данни от ССчЕ, стойността на
услугата за дялово разпределение възлиза на 31,90 лева за процесния период.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно исковата претенция за сумата от 6,31 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на /дружество/ са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период
приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявлението по чл. 410
ГПК е подадено на 26.08.2022 г. Следователно непогасени по давност са
вземанията за топлинна енергия за отоплителен сезон 2020 г./2021 г. в размер
на 74,34 лева, както и лихвата в периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2022 г. в
размер на 6,65 лв., както и 31,90 лева за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до м. 04.2021 г. За тези суми, искът следва да бъде уважен, а
исковите претенции в останалите части – отхвърлени.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в
размер на 25 лева. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за заповедното производство на ищеца в размер на 15,29 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева и
на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева
и 700 лева – депозити за ССчЕ и СТЕ. В тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за исковото производство на ищеца в размер на 157,95
лева.
5
Ответникът е претендирал сума в размер на 500 лева за заповедното
производство, доказани съгласно договор за правна защита /л.19 от
заповедното/. Настоящият състав приема, че Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не предвижда ред за
определяне размера на адвокатското възнаграждение, платимо от длъжник в
заповедно производство за подаване на възражение по чл.41 ГПК. Размерът
на възнаграждението следва да се определи като се съобразят общите
критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът му да бъде справедлив
и обоснован. Предвид едностранния характер на заповедното производство,
съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия,
извършени от заявителя и от длъжника не са еднакви. Това е така, защото
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
е необходимо действие от страна на кредитора, предполага предварителна
подготовка, проучване и посочване на фактите, от които произтича
претендираното вземане, които подробно се описват в заявлението.
Същевременно, възражението по чл. 414 ГПК е по образец, който не изисква
излагане на обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде
в срок и съгласно попълнен образец. Въз основа на горното, настоящият
състав намира, че за размера на адвокатското възнаграждение за действията
по подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата /изм. ДВ бр. 88/2022 г./, а именно: за
изготвянето на книжа и молби, минималният размер на възнаграждението е
200 лева, който е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2
ЗА. Съобразно изхода на спора за заповедното производство на ответника се
дължи 159,22 лева.
За исковото производство, ответникът претендира сумата от 500 лева,
доказани съгласно договор за правна защита / л. 144/. Направеното
възражение за прекомерност на ответната страна е основателно. Съгласно
приложимата редакция на чл. 7, ал.2, т. 1 НМРАВ, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 400 лева. Ето защо и на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК
и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до този размер.
Съобразно изхода на спора на ответника се дължи сумата от 318,43 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/ срещу Д. Л. Л.,
ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена
топлинна енергия в топлоснабден имот в гр. София, ж.к. Връбница - 2, бл.
601, вх. В, ет. 9, ап. 98 в периода м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. в размер на
74,34 лв. ( седемдесет и четири лева и 34 стотинки), ведно със законната
лихва от 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021
г. до 02.08.2022 г. в размер на 6,65 лв. ( шест лева и 65 стотинки), такса за
дялово разпределение за периода от 07.2019 г. до 04.2021 г. в размер на 31,90
лева ( тридесет и един лева и 90 стотинки), ведно със законната лихва за
6
забава от 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на доставена от /фирма/ топлинна енергия за
периода от месец 05.2018 г. до месец 04.2021 г. за разликата над 74,34 лева
до пълния предявен размер от 424,49 лв., както и иска за обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.08.2022 г.
за разликата над 6,65 лева до пълния предявен размер от 91,20 лева , както
и иска за сумата от 6,31 лева за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г.
до 02.08.2022 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Л. Л., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК *********
сумата от 15,29 лева (петнадесет лева и 29 стотинки), разноски за
заповедното производство и 157,95 лева (сто петдесет и седем лева и 95
стотинки), разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на Д. Л. Л., ЕГН **********
сумата в размер на 159,22 лева ( сто петдесет и девет лева и 22 стотинки) –
възнаграждение за един адвокат за заповедното производство и 318,43 лева (
триста и осемнадесет лева и 43 стотинки)- възнаграждение за един адвокат за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната
на ищеца Д..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7