Решение по дело №266/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 151

гр. Видин, 22.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в открито заседание на

двадесет и четвърти октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

266

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на В.А.Р. *** против Заповед №РД-02-370/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Едноетажна паянтова жилищна сграда-лятна кухня“, находяща се в УПИ IV-1227 в кв.93 по плана на с.Арчар, административен адрес с.Арчар , общ.Димово , обл.Видин , ул.“Дунав“ №46 от и за сметка на В.А.Р. -собственик, възложител и извършител на строежа.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се , че не са установени всички заинтересовани лица , както и че строежът не е изграден от него , а преди повече от 30 години и си е бил в този вид. Твърди също , че строежът не е незаконен, тъй като са налице предпоставките да бъде приет за търпим строеж като административният орган не е събрал данни кога е построен обекта и от кого.

Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна и да му се присъдят разноските по делото. 

Ответникът по делото-Кметът на Община Димово , чрез процесуалния си представител , оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на получен сигнал от ДНСК за проверка на посочени имоти, от Община Димово е извършена проверка на имот с административен адрес с.Арчар , ул. Дунав №46 на място и по документи. Резултатите от проверката са оформени в Констативен акт № 3/19.07.2019г. Работната група е установила , че имотът е собственост на наследници на A.Р.А..  Установено е при проверката, че имотът се ползва от посочените в КА лица, сред които и жалбоподателя. Прието е , че извършител на строежа е жалбоподателят в качеството си на наследник на A.Р.А., като по негови данни строежът е завършен през 1989г. Същият представлява едноетажна паянтова жилищна сграда–лятна кухня с размери 5,92м./5,78м. и височина 2,40м. със ЗП 26 кв.м.  Изготвена е скица на разположението на обекта в имота . Приложена е и скица на имота № 748/18.07.2019г. , от която е видно, че обектът не е нанесен в действащия ПУП на с.Арчар. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя. За строежа не са установени налични строителни книжа и разрешение на строеж. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 26.07.2019г. В посочения в констативния акт срок от същия не са постъпили възражения. Въз основа на Констативния акт от кмета на Община Димово е издадена обжалваната заповед , с която, като е приел, че така изграденият обект представлява строеж пета категория, извършен без да е разрешен съгласно ЗУТ в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ и при изложените по-горе фактически обстоятелства, на основание чл.225а от ЗУТ е наредено за бъде премахнат от и за сметка на жалбоподателя като собственик, извършител и възложител на строежа. Приел е , че предвид това , че строежът е построен в нарушение на предвижданията на ПУП–няма необходимите отстояния от вътрешната имотна граница с УПИ VII-1220/1221 за него са неприложими разпоредбите на  §.16 от ПР на ЗУТ и §.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Кмета на Община Димово с оглед разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.225а от ЗУТ. Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Съгласно ал.2 заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

В случая нареденият за премахване обект „Едноетажна паянтова жилищна сграда-лятна кухня“, има характеристиките на строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ и представлява постройка на допълващо застрояване, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж съгласно чл.148,ал.1 от ЗУТ. В случая за строежа липсва издадено такова, поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която разпоредба строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. На основание чл.225а,ал.1 от ЗУТ като такъв същият подлежи на премахване.

В съставения в хода на административното производство Констативен акт № 3/19.07.2019г. като време на извършване на строежа е приета 1989г. . Същият като официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства, което не е сторено в настоящето производство. От административния орган с оглед приетото от него време на изграждане на строежа са изложени съображения и за липса на търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД на ЗУТ- тъй като е построен без необходимите отстояния на вътрешната имотна граница в нарушение на предвижданията на ПУП. Видно от приложената по делото скица на имота, процесният строеж действително е разположен на вътрешната имотна граница в нарушение на предвижданията на действащия към момента на извършването му и към момента ПУП на с.Арчар , в сила от 1988г., съгласно чл. 41,ал.2 от ЗУТ, като не са ангажирани доказателства, че представлява свързано застрояване с постройки на допълващо застрояване със съседния УПИ, както и че не се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот. Видно е , че същият не съответства и на правилата  и нормите по време на извършването му, тъй като надвишава допустимата квадратура съобразно чл.120 от НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство,отм. 26.07.1995 г. /най-много 20 кв.м/. и е в нарушение на чл.121,ал.1 от посочената наредба, като предпоставките на чл.121,ал.2 , ал.3 и ал.4 не се установяват да са налице.

В настоящето производство въпреки указаната доказателствена тежест по повод оплакванията в жалбата не се установява търпимост на процесния незаконен строеж по смисъла на §.16, ал. 1 ПР ЗУТ и  §.127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тежест на жалбоподателя е доказването на обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство. На жалбоподателя е указана необходимостта да докаже твърдените в жалбата обстоятелства, за което същият е поискал ангажиране на релевантни по делото доказателства, но в хода на съдебното производство изрично се отказа от същите, въпреки указаната доказателствена тежест.

Възражението на жалбоподателя за опорочаване на процедурата с оглед обстоятелството, че констативният акт и заповедта не са връчени на другите ползватели на имота е неоснователно. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване. Съгласно § 3, ал. 2 от Наредбата, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 ЗУТ лица, отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството. Оспорващият е наследник на собственика и извършител на строежа. В чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ също са посочени лицата, за чиято сметка е премахването на незаконните строежи, като съобразно ал.5 отговорността между лицата е солидарна. С оглед така посочения характер на отговорността право на издателя на акта е да избере срещу кого да насочи заповедта си за принудително премахване, като в случая издателят на заповедта разполага с оперативна самостоятелност, предоставена му от закона. В конкретния случай адресат на заповедта е един от съсобствениците на строежа в качеството му на наследник, което е в съответствие с предоставената дискреционна власт на административния орган, като обстоятелството, че адресат на заповедта не са и другите съсобственици-наследници на имота, не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и не е основание за нейната отмяна. С оглед засиления контрол върху строителството разпоредбата на чл.225а,ал.2 от ЗУТ дава възможност за съставяне на КА дори и при неизвестен извършител. Ползвателите на имота, ако нямат някое от посочените по-горе качества , изобщо не биха могли да бъдат адресати на подобна заповед, поради което доводите , че не са уведомени и другите ползватели на имота , са неоснователни.

Неоснователно е и направеното възражение за неяснота на обекта, който подлежи на премахване, с оглед погрешната индивидуализация на имота, в който се намира обекта, в констативния акт. Действително, видно от КА, в същия е посочено, че строежът се намира в УПИ XIII-1214 в кв. 9 по ПУП на с.Арчар, докато съобразно представените по делото писмени доказателства-разписен лист и скица, е видно, че се касае за УПИ IV-1227 в кв.93 по плана на с.Арчар. Посочен е и административният адрес на строежа, поради което не е налице неяснота относно строежа, подлежащ на премахване. Видно е, че се касае за допусната техническа грешка в КА, която е отстранена в оспорената заповед, а не за неяснота на волята на издателя на акта относно местонахождението на обекта или имота, в който е извършена проверката, поради което допусната нередовност в акта не води до незаконосъобразност на заповедта.

При служебна проверка за законосъобразност на заповедта съдът констатира, че процесният строеж не представлява строеж пета категория, а шеста, тъй като съобразно посоченото от административния орган представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване-лятна кухня. Разпоредбата на чл.137,ал.1,т.5,б.“в“ определя като пета категория „строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория“ като съобразно чл.137,ал.1,т.6 от ЗУТ шеста категория са строежите по чл.147 от ЗУТ. Процесният строеж следва да се категоризира като такъв по чл.46,ал.1 от ЗУТ, но съобразно чл.147,ал.1,т.1 от ЗУТ и за този вид строежи е необходимо издаване на разрешение за строеж, което в случая не е налице . Съобразно чл.225а от ЗУТ в компетентността на кмета е премахването на незаконни строежи и от шеста категория. Горното не влече незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като не променя установените обстоятелства, а именно, че за процесния строеж е било необходимо разрешение за строеж , като липсата на такова прави строежа незаконен по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

С оглед изхода на спора и поисканите от ответника разноски, на основание чл.143,ал.4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.1 АПК Съдът

                                 РЕШИ:

ОТХЪРЛЯ жалбата на В.А.Р. *** против Заповед №РД-02-370/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Едноетажна паянтова жилищна сграда-лятна кухня“, находяща се в УПИ IV-1227 в кв.93 по плана на с.Арчар, административен адрес с.Арчар , общ.Димово , обл.Видин , ул.“Дунав“ №46 от и за сметка на В.А.Р..

ОСЪЖДА В.А.Р. *** разноски по делото за процесуално представителство в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                        Административен съдия: