№ 7044
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100113243 по описа за 2024 година
Ищцата Я. Н. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул.
********, излага в исковата молба, че на 03.07.2024 г. в град София около
22:30 часа на път към дома си се движила пеша по левия тротоар на ул. „Петър
Парчевич“ в отсечката между ул. „Княз Борис I“ и ул. „Цар Асен“ в посока от
бул. „Христо Ботев“ към бул. „Витоша“. Преди ъгъла с ул. „Цар Асен“, на зле
осветен участък, тя се спънала с левия си крак в повдигната от корените на
дърво тротоарна плочка, като се опитала да запази равновесие, но не успяла и
паднала върху десния си крак. От отсрещния тротоар на помощ се притекла
непозната жена, която станала свидетел на инцидента. Тя й помогнала да се
изправи и я транспортирала с автомобил до УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" за
оказване на спешна медицинска помощ.
В посоченото лечебно заведение на ищцата бил извършен медицински
преглед и рентгенография, при която се установило закрито счупване на
метатарзална кост на десния крак. Поставена била гипсова шина. Във връзка с
процесния инцидент ищцата твърди да е претърпяла подробно описани в
исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Счита, че полагането на грижа за състоянието на процесния тротоар е на
Столична община. Ето защо, предявява иск за осъждането на ответника
Столична община да й заплати сумата от 26 000 лева – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 03.07.2024г.
Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва същата. Сочи, че не са ангажирани никакви доказателства
за твърденията на ищцата в исковата молба и за механизма на увреждането,
1
поради което оспорва същия, твърдените увреждания и причинната им връзка
с твърдения инцидент. Сочи, че в процесния участък от левия тротоар на ул.
„Петър Парчевич“ липсват дървета с коренова система, надигаща тротоарните
плочи. Растителността е разположена така, че да не пречи на преминаващите.
Няма конструктивно становище за необходимост от ремонт или реконструкция
на техническата инфраструктура в процесния участък. Обръща внимание, че
липсват данни за това в какво състояние е била ищцата към момента на
инцидента, с какви обувки е била, дали е бързала и пр. Счита, че причина за
евентуално спъване и падане са единствено действията на самата ищца,
неположила дължимата грижа за собственото си здраве, като за
противоправно поведение от страна на ответника липсват каквито и да било
доказателства.
Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално – за уважаването му
в намален размер.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е
проведен разпит на свидетеля М. Д. П.. Същата заявява, че не познава ищцата,
станала е случаен очевидец на инцидента. Свидетелката живее в района на ул.
„Хан Аспарух“, прибирала се към дома си към 22 часа. Движела се на същия
тротоар на ул. „Парчевич“, на около 50 метра зад ищцата. Изведнъж видяла
жената да пада и веднага се отправила към нея, за да помогне. Друга жена
също се притекла на помощ от отсрещния тротоар. Когато свидетелката
стигнала до ищцата, другата жена вече била при нея и казала, че е паркирала
на ъгъла и може да я откара до „Пирогов“. Опитала се да я докосне по крака,
но ищцата изпищяла от болка. Свидетелката помогнала да я качат в
автомобила на другата жена.
Състоянието на тротоарната настилка на мястото, където била паднала
ищцата, било много лошо, осветлението също. Имало счупени плочки и
дърво, чиито корени били надигнали плочките. Отрича ищцата да е миришела
на алкохол или да е изглеждала повлияна от употребата му, само не можела да
си стъпва на крака. Заявява, че състоянието и на други тротоари в района е
сходно, като за тротоара на ул. „Хан Аспарух“, където живее, свидетелката и
лично е подавала сигнал в Столична община.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, който е очевидец на
описаните събития и не е заинтересован от изхода на спора. Показанията са
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
От приетите по делото медицински документи и заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М. М. се
установява, че при процесния инцидент ищцата е получила закрито счупване
на основата на петата метатарзална кост на дясното ходило.
Механизмът на получаване на процесното счупване е свързан със
2
завъртане на ходилото навътре едновременно с плантарна флексия.
Откъсването на костта настъпва в резултат на съкращаване на мускулус
перонеус бревис и от плантарната фасция. Здравото лигаментарно и богатото
сухожилно залавяне на базата не позволяват разместване на фрагментите по
време на походката.
Анализирайки представения механизъм на травмата, патоморфологията
на травматичното увреждане и проведеното лечение, експертизата приема, че
фрактурата може да се получи по описания в исковата молба механизъм.
Лечението на ищцата е проведено в в УМБАЛСМ „ Н. И . Пирогов“
ЕАД, където е извършен клиничен преглед. Установено е процесното
счупване. Поставена е гипсова шина за имобилизация. На 12.07.2024 г. след
направата на контролни рентгенографии е заменена гипсовата имобилизираща
шина с ортеза. Имобилизацията е била предписана за период от 35 дни. След
премахване на ортезата ищцата е провела курс по рехабилитация на
пострадалия десен долен крайник. Ползвала е отпуск за временна
нетрудоспособност за период от 68 дни.
В острия период болките са били силни, хематомът е нараствал, опората
на долния крайник е била нарушена, придвижването с гипса е било
затруднено. С поставената ортеза ищцата е можела да стъпва по - свободно на
задния ходилен отдел. Имобилизацията е продължила общо 35 дни, след което
е провеждала рехабилитация.
Обикновено този тип фрактура зараства напълно за 35-40 дни със здрав
калус и функционално крайникът се възстановява напълно.
Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните,
поради което съдът я кредитира изцяло.
Като обсъди заключението на СМЕ и показанията на разпитания
свидетел заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от
фактическа страна, че на процесната дата – 03.07.2024г., около 22 часа ищцата
се е движела по тротоара на ул. „Петър Парчевич“ в гр. София” с посока на
движение към бул. „Витоша“, като в района след кръстовището с ул „Княз
Борис I“, при стъпване върху участък от същия с компрометирана настилка
със счупени и разместени плочки, е загубила равновесие и е паднала, при
което е получила описаното подробно в заключението на СМЕ счупване на
дясното стъпало.
За установяване на конкретните неимуществени вреди по делото е
проведен разпит на свидетелката Х.Т.. Разпитана, същата заявява, че познава
ищцата и са доста близки, дъщерите им са на една и съща възраст. Знае за
инцидента от самата ищца. Същата вечер детето й било на гости с преспиване
в дома на свидетелката. На сутринта Я. се обадила и казала, че цяла нощ е
била в Пирогов, а в момента е обездвижена в дома си. Била изплашена,
притеснена, недоспала. Свидетелката веднага отишла в дома й, помогнала й
да се изкъпе. Напазарувала, сготвила й. Поговорили си, изготвили някакъв
3
план за грижите за детето, Я. се обадила се на родителите си в Добрич, които
на следващия ден взели детето при тях за цялото лято.
Свидетелката ходела често да помага на ищцата в този период, т.к. се
притеснявала доста за емоционалното й състояние. Първите два месеца ходела
всеки ден. Ищцата била силно притеснена от наложилите се промени. Освен
основната си работа, тя си помагала финансово с втора работа като
обслужващ персонал на кетъринг мероприятия, която дейност се наложило да
преустанови след инцидента. Спирането на допълнителния доход наложило да
търси финансова помощ както от свидетелката, така и от други хора, защото
имала текущи задължения за плащане и това много я тревожело. Случвало се
рано сутрин да се обади на свидетелката и да й казва, че се е събудила с
треперене и пристъпи на паника. Веднъж дори се наложило да й дава мента,
глог и валериан. Посъветвала я да се консултира със специалист за пристъпите
на паника и депресивните мисли.
Физически се справяла относително. В началото след инцидента много я
боляло и не можела да спи, само лежала, не можела да се изкъпе сама, да
стъпва, да се изправя сама. После започнала да се опитва да ползва патерици.
След като сменили гипса с ортеза, кракът и бил много подут и синьо-черен на
места, изпитвала силни болки.
Преди инцидента била адреналинов тип човек, карала мотор. След
инцидента не е карала, т.к. се наложило да продаде мотора, за да си посреща
разходите, предвид спирането на втората й работа.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, които са непосредствени
и отразяват релевантни за спора факти, без да се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от
фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена
работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице (чл.
14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл.
30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява
чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
4
границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по
тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във
възможно най- кратък срок, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от
ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната)
за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания, е на съответната община.
Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и
съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба (чл. 30,
ал. 4 от ЗП), задължението за поддържането му е на общината. Следователно
ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и
тяхната настилка във вид, съответен на предназначението им за безопасно
ползване от гражданите, чрез свои служители или чрез трети лица.
В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на тротоара на ул. „Петър Парчевич“ в състояние,
годно за безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили
доказаните, съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в правната
сфера на ищцата. От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че причината за уврежданията на ищцата е
загубата на равновесие или стъпване накриво, което от своя страна е
причинено от компрометираната тротоарна настилка със счупени и
надигнати плочки.
Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи
от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни
длъжностни лица не е необходимо.
След определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,
в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на
увреждането, установено по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията;
продължителността на лечебния и възстановителен от около 68 дни, през
което време ищцата е ползвала отпуск по болест; поставената имобилизация –
гипсова, след което ортеза за период от 35 дни необходимостта от ползване на
помощни средства – патерици и неудобството и необходимостта от чужда
помощ за елементарни битови нужди във възстановителния период, възрастта
на пострадалата – 38 години; отражението на случилото се върху психичното
й състояния, което се установява от свидетелските показания и като съобрази
социално-икономическите условия към момента на инцидента и към
настоящия момент, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.49
от ЗЗД за неимуществени вреди е изцяло основателен.
Наведеното от ответника възражение за неоснователност на предявения
5
иск, поради причиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца чрез
невнимателно придвижване по тротоара съдът намира за напълно
неоснователно. При нарушена цялост на елементите, от които е изградена
тротоарната настилка, създаващи опасност за пешеходците, и липса на
твърдения, съответно и доказателства, тази опасност да е била обозначена от
стопанисващия тротоара - с цел гражданите да проявяват повишено внимание
в периода до отстраняването на повредените елементи - очакването, че
последните по презумпция трябва да проявяват специално внимание при
движението си, е необосновано. Няма данни ищцата да се е придвижвала по
необичаен за ежедневието начин, от свидетелските показания не се установява
нито същата да е бързала особено, нито да е била с неудобни обувки или под
въздействието на алкохол. Няма причина и да се очаква повишено внимание
от нейна страна при липса на обозначения за опасности на тротоара. Не
съществува нормативно установено задължение за пешеходците при
движението си по тротоара да не отклоняват поглед от неговата настилка и да
следят непрекъснато за евентуални неравности, дупки и други повреди на
настилката му, нито пък според съда такова поведение се включва в понятието
обичайна житейска предпазливост.
Ето защо, искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно доказателства по
делото и представения списък по чл.80 от ГПК, същите възлизат общо на
сумата от 4 771,80 лв., от които 3 200 лв. адвокатски хонорар.
Ответникът е навел възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
След постановяването на Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на
СЕС, съдебната практика трайно приема, че когато определя адвокатско
възнаграждение при предоставена от адвоката безплатна правна помощ, както
и когато се произнася по възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК,
съдът следва да съобразява вида на спора, материалния интерес, обема на
предоставената защита и преди всичко фактическата и правна сложност на
конкретното делото. Минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /сега Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ не
обвързват съда и могат да бъдат ползвани само като ориентир. Като взе
предвид всичко изложено, съдът намира, че справедливо и адекватно на
фактическата и правна сложност на конкретното дело /иск за деликтно
6
обезщетение/, интереса /26 000 лв./и обема на свършената работа /делото е
разгледано в три открити съдебни заседания, събрано е заключението на СМЕ,
разпитани са двама свидетели/, е адвокатско възнаграждение от 2 730 лв. Така,
общият размер на разноските възлиза на 4 301,80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. София, ул.
„Московска“ №33, представлявана от кмета В.Т., да заплати на Я. Н. В., ЕГН
********** от гр. София, ул. „******** следните суми:
сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на
здравето, настъпило на 03.07.2024г. в гр. София, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното плащане;
сумата от 4 301,80 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7