Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 03.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на седми април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия П. гражданско дело № 20129 по
описа за 2014 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД – за
осъждане на ответника М.НА П.да заплати на ищеца сума, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника.
Производството е образувано по искова молба с предявени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ИТ И.“ ООД твърди, че на 15.12.2009 г. подписал н.а. № 29 от
2009 г. за придобиване на право на собственост върху апартамент на две нива №
А34 в сграда построена в УПИ ХV-732 кв. 5 в м. Манастирски ливади – Запад, гр.
София, като имотът бил закупен след заличаване от съдия по вписванията В.С.на
8.12.2009 г. на вписана на 10.09.2008 г. възбрана под № 234, за което били
издадени удостоверения за липса на тежести от Агенцията по вписванията. Ищецът
сочи, че в последствие се оказало, че заличаването било неправомерно извършено
и нищожно нотариално действие, което е признато по гр.д. № 17696/11 г., СРС.
Твърди се, че в резултат на възбраната (която не е била надлежно заличена)
имотът е продаден по изп.д. № 144 от 2012 г. от ЧСИ И.Ч..
Ищецът претендира ответникът М.НА П.(като държавен орган отговарящ за вредите
при незаконни действия на съдии по вписванията – ТР № 3 от 22.04.2004 г. по
т.д. № 3 от 2004 г. на ВКС) да му заплати обезщетение в размер на 53 299 лв.
(част от обща стойност 63 300 лв., съставляваща платената от ищеца при
закупуването на имота цена). Претендира се също лихва за забава върху
главницата за периода от 12.03.2013 г. до 15.12.2014 г. (дата на исковата
молба) в размер на 9557, 80 лв., и разноски. Евентуално претендира исковите
суми да се заплатят от Агенция по вписванията, тъй като нейни служители са
извършили на практика заличаване на възбраната, без да е имало одобрение от
съдия по вписванията.
С определение от 17.11.2016г. производството по предявения при
евентуалност иск срещу Агенция по вписванията е прекратено.
Ответникът М.НА П.твърди, че исковете са погасени по давност, тъй като
заличаването е извършено на 8.12.2009 г., а искът е постъпил в СГС на
15.12.2014 г. Оспорва, че се е обективирал фактическия
състав на деликта, като сочи че исковете са и
недоказани. Изтъква, че ищецът може да защити правата си по друг ред – чл. 188 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД, обжалване действия на ЧСИ и пр. Предявява обратен иск
срещу третото лице помагача В.Г..С.за заплащане от същата на исковите суми, в
случай, че М.то бъде осъдено за тях.
Третото лице помагач В.Г..С.оспорва предявените искове, в т.ч с
твърдения за изтекла давност по отношение на предявения обратен иск. Оспорва възникването
на фактическия състав на деликта с твърдения че
ищецът има друг ред за защита - с разваляне на договора за покупко
продажба, участие на публична продан на имота, липса на идентичност между
имота, предмет на продажба, възбранения имот и имота,
изнесен на публична продан.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Установено е по делото от представените писмени доказателства, че с
Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 15.12.2009г. АСЖ И. ООД е
продало на ищеца ИТ И. ООД, недвижим имот – двуспален
апартамент на две нива № А34, в сграда построена в УПИ ХV-732 кв. 5 в м. Манастирски ливади – Запад,
гр. София – запад, при цена от 53 000 лева без ДДС. При сключване на
договора е заплатена сумата от 40 000 лева без ДДС, а остатъкът – в срок
до 30.06.2010г.
При сключване на договора е представено удостоверение от Агенция по
вписванията, от което е видно, че на 10.09.2009г. е заличена вписана върху
имота възбрана. Възбраната е вписана въз основа на обезпечителна заповед,
издадена на М.М.срещу дружеството – продавач, като
допуснатото обезпечение не е било отменено /видно от удостоверение от СРС по
гр.д.№ 3409 от 2008г./
Заличаването на възбраната е поискано от Г..Ц.– управител на
дружеството продавач със заявление от 08.12.2009г., на което е поставена
резолюция „да се отбележи”.
Установено е по делото /от заключението на вещото лице по приетата графологична експертиза/, че резолюцията е поставена от съдия
по вписванията В.С., която през процесния период е
била в служебно правоотношение с М. на П., което й е възложило работа в Служба
по вписванията.
С решение, постановено по гр.д.№ 17896 от 2011г. на СРС, 29 състав, по
предявен от М.М.иск
е прогласена нищожността на извършеното заличаване на вписаната възбрана поради
противоречие със закона. Решението е влязло в сила на 28.02.2012г.
С решение,
постановено по гр.д.№ 14981 от 2013г. на СРС, 35 състав, влязло в сила на
15.04.2016г., е уважен предявения частичен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 001 лева – обезщетение за част от имуществените вреди от незаконосъобразни действия на съдия по вписванията В.С.по
заличаване на 08.12.2009г. на вписана на 10.09.2008 г. възбрана под № 234.
От
заключението на приетата ССчЕ се установява, че ищецът
е заплатил за покупка на имота сумата от 63 600.01 лева с включен ДДС. За
покупката са издадени пет данъчни фактури, по които сумите са платени в брой,
за което са издадени фискални бонове. Фактурите са включени в дневниците на
покупките при ищеца, дължимият ДДС е заплатен от нека на АСЖ И. ЕООД, като
последното дружество е декларирало в дневниците за продажбите фактурите за процесния имот.
От
заключението на приетите по делото СТЕ /основно и допълнително/, се установява,
че средната пазарна цена на имота към датата на отстраняване на ищеца –
05.11.2012г. е 109 603 лева, към датата на подаване на исковата молба –
16.12.2014г., -114 674 лева. Вещите лица установяват и идентичност между
имота, описан в нотариалния акт за покупко продажба,
обезпечителната заповед от 08.09.2008г. и постановлението за възлагане на
имота.
От
показанията на свидетелката П. – Нотариус, изповядал сделката за покупко – продажба на имота, се установяват обстоятелства
във връзка със сключването на договора. Свидетелката не установява факти,
релевантни в настоящия процес, още по-малко обстоятелството, че сделката би
била сключена дори и при наличието на вписана възбрана.
От
показанията на свидетелката З.Д.се установяват обстоятелства, свързани с преддоговорните отношения между ответника - собственик и ищеца
- купувач на недвижимия имот. Свидетелката е категорична, че както от
документите, така и от думите на управителя на дружеството, собственик на
имота, било ясно, че върху имота няма наложена възбрана.
От
показанията на свидетелката З.В.– съдия по вписванията през 2009г. при СРС, се
установява интензитета на работа, начина по който се издават удостоверенията за
вещни тежести, начина, по който се извършва заличаването на възбраните, като
във връзка с обема на работа към датата на заличаване на възбраната са
представени множество писмени доказателства.
Неотносими към предмета на делото са решението, постановено по гр.д.№
3409/2008г. на СГС, установяващо, че към датата на извършване на сделката
продавачът не е бил собственик на имота, предмет на договора от 15.12.2009г.,
както и показанията на св.М., изготвила архитектурните проекти на сградата,
поради което съдът не ги обсъжда.
По
делото са приети като писмени доказателства архитектурните проекти на сградата,
в която се намира имотът, предмет на договора за покупко
– продажба от 15.12.2009г. Посочените документи съставляват част от инвестиционния
проект на сградата – т.н. архитектурна част. Същата представлява чертеж, който
не материализира нито удостоверително нито каквото и да било друго изявление.
Чертежът не се ползва с доказателствена сила, поради
което неговата истинност не може да бъде
оспорена по реда на чл.193 от ГПК. Инвестиционният проект, в т.ч. и в
архитектурната му част, съставлява предвиждане за местоположението на обекта,
разпределението на етажите и подпокривните линии,
височините, нивата и вертикалната комуникация в сградата. Същият би могъл да
бъде променян в хода на строителството, а санкцията за съответствието,
респ.липсата на съответствие на изградените обекти с одобрените се дава с
разрешение за ползване на сградата, респ. с отказа за издаването му. След като
са одобрени, проектите стават задължителни за участниците в строителството,
поради което не може да се поставя въпрос за тяхната вярност, доколкото
чертежите не съдържат информация за действително фактическо положение –
участниците в строителството следва да изпълнят одобрения проект, в противен
случай може да се стигне до отказ за издаване на разрешение за ползване,
какъвто не е настоящия случай. Оспорването на тези документи следва да бъде
отхвърлено.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.49 от ЗЗД.
В
настоящия случай се претендират вреди – остатъкът от заплатена цена на недвижим имот, от който ищецът бил
отстранен, поради наличието на възбрана, заличена по разпореждане на съдия по
вписванията, което заличаване е прогласено за нищожно, като за другата част от
сумата е уважен изцяло предявен частичен иск по гр.д.№ 14981 от 2013г. на СРС, 35
състав Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право /т.2 от №3/2016г. по т.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС/, какъвто е настоящия случай.
С решението,
постановено по гр.д.№ 14981 от 2013г. на СРС, 35 състав, е уважен предявения
частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 001
лева – обезщетение за част от
имуществените вреди от незаконосъобразни действия на
съдия по вписванията В.С.по заличаване на 08.12.2009г. на вписана на 10.09.2008 г. възбрана
под № 234. Със сила
на пресъдено нещо е установено, че правопораждащиге отговорността на ответника юридически
факти, а именно - осъществяването на противоправно
причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при
или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа,
наличие на причинно - следствена връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца вреди /в настоящия случай
– имуществени/, са осъществени.
Съгласно
разясненията в ТР №3/2016г. по т.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС/в мотивите по т.2/,
при уважаване на
частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението,
въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало
валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало,
нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с
което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и
заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ
процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално
право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право, като непреклудирани
остават правопогасяващите и правоотлагащите
възражения на ответника за останалата част от вземането
Предвид
това не следва да се обсъждат релевираните и в
настоящото производство правопогасяващи възражения на
ответника за липса на елементи от фактическия състав за ангажиране на
отговорността му, в т.ч. и възраженията за неплащане на продажната цена, както
и възражението, че ищецът не е реализирал правата си спрямо продавача,
произтичащи от осъществената евикция. Възраженията са
обсъдени в производството по частичния иск, а доводите за реализиране правата
на евинцирания купувач са обсъдени във въззивното производство. Досежно
плащането на продажната цена - приложените в настоящото производство фактури и
приетото заключение на вещо лице установяват извършено плащане от страна на
ищеца по договора за покупко – продажба на недвижимия
имот
По
същите съображения не следва да бъдат обсъждани и възраженията на третото лице помагач В.С.,
свързани с допустимостта на настоящото производството, обективните и
субективните предели на СПН на решението, постановено по гр.д.№ 17696 от 2011
г. на СРС, с което е прогласена нищожността на заличаването на възбраната,
както и твърденията, че
ищецът има друг ред за защита - с разваляне на договора за покупко
продажба, участие на публична продан на имота, и др.. Тези
възражения, макар и релевирани от ответника при
разглеждането на предявения частичен иск, са обсъдени от въззивната
и касационната инстанции по делото, като задължителната сила на решението
следва да бъде зачетена и в настоящото производство с оглед разпоредбата на чл.297 ГПК.
С
оглед разясненията, дадени в ТР №3/2016г. по т.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС,
допустими за разглеждане в настоящия процес са единствено и само възраженията
на ответника за липса на идентичност между закупения от ищеца имот, възбранения такъв и изнесения на публична продан, както и правопогасяващото му възражение за давност.
Идентичността
на имота е безспорно установена по делото от заключенията на вещите лица по
приетите съдебно технически експертизи, съгласно които е налице идентичност
между имота, описан в нотариалния акт за покупко
продажба на недвижим имот, обезпечителната заповед от 08.09.2008г. и
постановлението за възлагане на имота, а възражението в противната насока се
явява неоснователно.
Неоснователно
е и възражението за изтекла давност.
Както е посочено в решение № 105 от
30.09.2021г., постановено по гр.д.№ 2610 от 2020г. на ВКС, ГК, Трето ГО,
относно погасителната давност и тълкуването на чл. 114 ЗЗД разрешенията в
практиката на Върховния касационен съд почиват на принципа, че давностният срок започва да тече от момента, в който се
поражда правото на иск. Този момент е обусловен от вида на правоотношението и
от характера на субективното право (реш. №
400/01.04.2016 г. по гр. д. № 7379/2014 г., ІV г. о.,). При облигационните
правоотношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало
изискуемо .Вземането, което е без срок, е изискуемо с възникването му
Погасителната давност започва да тече от деня, в който искането за принудително
осъществяване на правото е могло да бъде упражнено.Съгласно приетото в ППВС №
2/1981 г . и ТР № 5/2005 г . ОСГК и ТК на ВКС, вземането от непозволено
увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още
тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване. Разпоредбата на
чл.114, ал.3 определя за начало на погасителната давност откриването на дееца, който
в повечето случаи е известен, качеството му на длъжник по отношение на деликвента възниква от момента на увреждането. За
останалите релевантни факти, непозволено увреденият поначало знае, поради това
от увреждането започва да тече срока при погасителна давност, ако деецът е
известен. Презумираното към момента на увреждането
знание на увредения обаче не във всички случаи е определящо за изискуемостта, съответно
за отброяването на давностния срок, в който
пострадалият следва да поиска обезщетението. Влязло в сила съдебно решение ще
постави начало на давностия срок, когато по този ред
се установява елемент от фактическия състав на правото при репарация на вреди
(установява се: увреждането, причинната връзка - реш.№.202/20.04.11
по г.д.№.1635/10, ІV ГО, реш.№.2/25.02.15 по г.д.
№.2402/14, ІІІ ГО, реш.№.119/12.07.13 по
г.д.№.675/12, ІV ГО,реш. № 72/2018 по г.д.№3123 за
2017г ІІІ ГО, или правонарушението - реш №1189 от
17.10.2006г. по гр.д.№1908/2005г. на ВКС, реш№
137/2019 по гр.д №2957 за 2017 год. ІІІ ГО, реш № 380
от 13.10.2011 г. по гр. д. № 429/2011 г., IV ГО. на ВКС.), какъвто е настоящия
случай.
С решение, постановено по гр.д.№ 17896 от
2011г. на СРС, 29 състав, е прогласена
нищожността на заличаването на вписана възбрана поради противоречие със закона.
С това съдебно решение е установен елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане – извършено незаконосъобразно действие от съдия по
вписванията, без пряко да има за предмет правото на обезщетение. Поради това за
отговорността на ответника – възложител на работата, чиято отговорност е
обективна, за начало на давностния срок следва да се
съобрази решението, установяващо противоправността,
като елемент от фактическия състав на правото на обезщетение и давност започва
да тече от неговото влизане в сила, което в случая е 28.02.2012г. Броен от
тогава, 5-годишният давностен срок изтича на 28.02.2017г.,
като към датата на подаване на исковата молба 15.12.2014г. не е изтекъл.
Поради
това, съдът прие, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана и
същият дължи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, съизмерими
със заплатената от него цена за имота, който е бил продаден на публична продан.
Досежно размера на претърпените имуществени вреди са представени
фактури, а от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ
се установява, че ищецът е заплатил за покупка на имота 63 600.01 лева. От
посочената сума следва да бъдат приспаднати признатите с решението по гр.д.№ 14918
от 2013г. на СРС, 35 състав 10 001.00 лева, при което незаплатени остават
53 600 лева.
Предявеният
иск по чл.49 от ЗЗД е основателен в пълен размер /предявен за сумата от
53 299 лева/, в който следва да бъде уважен. Ответникът дължи и лихва за
забава от датата на увреждането, което настоящият състав приема, че е
05.11.2012г. – когато имотът е продаден на публична продан до датата на
подаване на исковата молба. Дори и да се приеме за дата на увреждането датата
на извършеното окончатилно плащане на продажната цена
– 25.01.2010г., в настоящия процес лихвата са претендира от по-късна дата
12.03.2013г, поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло за претендирания период и в претендирания
размер, определен по чл.162 от ГПК. Ответникът дължи и законната лихва от
датата на подаване на ИМ до окончателното плащане на сумата.
По
предявения иск с правна квалификация чл.54 от ЗЗД
Уважаването на иска
по чл.49 от ЗЗД срещу М.НА П.налага разглеждането на предявения от последното
срещу третото лице помагач иск по чл.54 от ЗЗД – за осъждане на В.С.за
заплащане на присъдените в полза на ищеца суми, като пряк причинител на вредите,
чието репариране М.то дължи, като резултат от виновното й и противоправно
действие – разпореждане за заличаване на възбрана.
Установено е
по делото , че на 08.12.2009г. В.С.като съдия по вписванията в служебно правоотношение
с М.НА П.което й е възложило работа в Служба по вписванията, е постановила
заличаване на вписана възбрана, което заличаване е прогласено за нищожно с
влязло в сила решение.
Съдията по вписванията е в трудови правоотношения с М.НА П./чл.281 от Закона
за съдебната власт/. В отношенията между работодателя и работника по
учредената трудово-правна връзка, съгласно чл.293 от ЗСВ, действие ще имат
разпоредбите на чл.203-206 от КТ. За вреда, която е причинена умишлено или в
резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.За вреда,
причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата,
но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.С нормата на чл.206
ал.3 от КТ изрично е уредено правото на регрес, което възниква в полза на
работодателя, обезщетил третите лица за причинените от служителя вреди.
В настоящия случай работодателят – М. на П., не установи
елементите от фактическия състав на чл.203 ал.1 от КТ - вредата да е причинена
умишлено, да е в резултат на престъпление или да не е при или по повод
изпълнение на трудовите задължения, само в които случаи се прилага гражданския
закон. В случая не бе установен умисъл у ответника, нито извършено
престъпление, а незаконосъобразните действия са извършени при и по повод
изпълнението на трудовите задължения на съдията по вписванията.
От друга страна ограничената имуществена отговорност се
реализира по специален ред. В тези случаи, работодателят издава заповед, с
която определя основанието и размера на отговорността на работника или
служителя.Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата или
от плащане на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от
причиняването й. Ако в едномесечен срок служителят не оспори основанието или
размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума по трудовото
възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в ГПК.
Предвиденият специален ред за ангажиране ограничената имуществена отговорност
на работника или служителя изключва възможността това да бъде направено в
настоящото производство.
Предявеният обратен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, без да се обсъждат останалите доводи на третото лице помагач –
ответник по иска, в т.ч. и възраженията за изтекла давност.
При
този изход на делото разноски се дължат на ищеца и третото лице помагач – като ответник
по обратния иск, които следва да бъдат възложени на ответника.
Ищецът
е извършил разходи в размер на 7184.28 лева, третото лице помагач – 3 661.19
лева /по чл.38, ал.2 от ЗА/, които се присъждат изцяло.
Разноски
на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ оспорването на верността на Проект за разпределение на кота +1490 и +1750 на сграда, построена в УПИ ХV-732 кв. 5 в м. Манастирски
ливади – Запад, гр. София.
ОСЪЖДА на основание 49 от ЗЗД М. НА П., гр.София, ул. ********, да заплати на ИТ И. ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, сумата 53 299 лева /частичен иск от 63 300
лева/ - обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на
съдия по вписванията В.С.по заличаване на 08.12.2009г. на вписана на 10.09.2008 г. възбрана
под № 234, ведно със законната лихва от 15.12.2014г. до окончателното
плащане, сумата от 9 557.80 лева - лихва за забава за периода 12.03.2013г.
до 15.12.2014г., както и 7184.28 лева –
разноски по далото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. НА П., гр.София, ул. ********, срещу В.Г..С.***
- за осъждане на ответницата да заплати сумата от 53 299 лева – обезщетение за причинени от нея вреди при и по повод
изпълнение на задълженията й като съдия по вписванията – незаконосъобразни
действия по заличаване на 08.12.2009г. на вписана на 10.09.2008 г. възбрана под № 234, ведно със
законната лихва от 15.12.2014г. до окончателното плащане, както и сумата от
9 557.80 лева - лихва за забава за периода 12.03.2013г. до 15.12.2014г.
ОСЪЖДА М. НА П., гр.София, ул. ********, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв.С.Г.Л., ЕГН **********, от САК, сумата 3 661.19 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. НА П., гр.София, ул. ********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на В.Г..С.като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
СЪДИЯ: