Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 436
24.06.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева, и. административно дело № 1226
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по предявен от М.Ф.И. ***, с посочен
съдебен адрес:***, адвокат Д.А., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. С. ****, бул.„ген. Н. Г. С.“ №***, ж.к. „Б.“, иск с правно
основание чл.284 от ЗИНЗС, във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ,
във връзка с чл.203 и сл. от АПК, за присъждане на обезщетение в размер на 10
000 (десет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 07.04.2017
г. до 11.09.2017 г.
В исковата молба се твърди, че същата се предявява за
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат
на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“. Същите се изразили в това, че от
администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ не му осигурили нормални
условия на живот, тъй като в Затвора С. З. било пренаселено, липсвал
законоустановения минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от
свобода, като бил настанен в тясна килия от 10 кв. м., с две двойни легла
(персон), метален шкаф 1,2х1,2 м., маса 0,8м х 0,8 м., които заемали почти
цялата килия и свободната площ била един квадратен метър, при минимално
изискуема и предвидена по закон свободна
площ от 4 кв. м. на човек. Килията била с недостатъчна светлина – един прозорец
1 м. х 1 м. с дебели решетки отвън, от който се отваряло само едното крило, без
мрежа против насекоми и с много висока влажност – влага и мухъл по стените от
течовете и от изпраните дрехи, които простирали и сушели в стаята, тъй като
нямало къде другаде, без санитарен възел и течаща вода. Поради липсата на
проветрение температурата в килията била
изключително висока, било много влажно и горещо и не можело да се диша и да се
спи нормално. На постройка пред тях имало гълъби, които кацали на прозореца и
оставяли изпражненията си, които миришели нетърпимо и непоносимо. Ползвали една
баня и една тоалетна в коридора около 40 затворника, като същата била с лоша
хигиена и миришела непоносимо. Миризмата от тоалетната идвала и в килията, била
нетърпима и пречела на ищеца да спи нормално и пълноценно. Храната била
некачествена, безвкусна и не отговаряла по грамаж, разнообразие и калоричност
на установените норми, включително и не била
в повишена дажба за ищеца като работещ. Поради това изобщо не ядял от
нея, тъй като била напълно безвкусна и некачествена и ако нямал друга храна,
често гладувал. Полагал му се по закон един час престой на открито (разходка на
каре) от 16-17ч., като в този час излизали едновременно повече от 100 човека,
поради което не можел да се разхожда и стои спокойно, да пазарува от лавката –
храна, закуски, цигари и др., тъй като ставала голяма навалица и времето било
недостатъчно, на което също имал право, което му създавало напрежение,
дискомфорт и неприятни изживявания. На „карето“ нямало телефон, като по този
начин бил лишен от възможност за комуникация с роднини, близки и др., нямало и
тоалетни, което било пречка по това време да се облекчават естествените нужди,
поради което се налагало да стиска, което също причинявало дискомфорт и
неудобства. Осигуряването на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности
съгласно ЗИНЗС било задължение на ГД „ИН“ чрез администрацията на Затвора С. З..
Фактически действия по предоставянето на посочените вещи според количествата и
сроковете, определени в таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, по
отношение на ищеца не били извършвани от затворническите администрации на
Затвора С. З. за целия процесен период. Така описаните незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ в
Затвора С. З. за периода на престоя на ищеца там – неосигуряването на
достатъчно дневна светлина, чист въздух и минимална обитаема площ, необходими
за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво човешко
същество; принуждаването му да обитава помещения с висока температура и
влажност, населени с гризачи и други вредители, без да му бъдат осигурени
необходимите вещи, утвърдени по списък от министъра на правосъдието;
принуждаването му с риск за здравето да се храни с храна, която не отговаряла по
грамаж, разнообразие и калоричност на установените норми, липсата на специален
режим на лечение, не оказване на адекватна и на необходимата специализирана
медицинска помощ, изследвания, лечение и медицинско обслужване и на специални и
по-добри условия на живот с оглед получената травма по време на работа в
затвора, представлявали незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“. Сочи се, че в резултат на тези
действия и бездействия ищецът живял при унизителни и нехуманни условия на
живот, преживял унижения, срам и неудобство; емоционални страдания и психически
стрес, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието „Лишаване от
свобода“. Видно било, че били налице предпоставките на чл.284, вр. чл.3 от ЗИНЗС за уважаване на иска, като за обезщетяване на тези вреди се претендира
сумата от 10 000 лева. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати
на ищеца сумата от 10 000 лева като обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди за периода 07.04.2017г. до 11.09.2017г. вследствие на
противоправни действия и/или бездействия на длъжностни лица на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, ведно със законната лихва върху сумата от
07.04.2017г. до окончателното ѝ заплащане и разноските по делото. Моли се
да бъде осъден ответника да заплати на адвоката, който оказва безплатна правна
помощ на ищеца, възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за
всяка съдебна инстанция.
Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София, в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния
си представител по делото – юрк. Ч., заема становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция.
Претендира искът да бъде отхвърлен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че единственото доказано твърдение на ищеца в исковата молба е по отношение на
неосигуряване на минимално изискуемата жилищна площ. По отношение на останалите
твърдения в исковата молба, намира същите за недоказани. По отношение на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, моли да бъде определен същия
по справедливост, с оглед действително търпените и доказани вреди, както и за
техния интензитет.
С Определение в з. з. от 15.01.2019г. по
настоящото дело е разделен, на основание чл.144 от АПК, вр. чл.210, ал.2 от ГПК
предявен срещу ГД „ИН“ гр. София, иск за неимуществени вреди, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията към ГД „ИН“ гр. С., в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, с цена на иска 10 000 лева и
предявен срещу ГД „ИН“ гр. С. иск за неимуществени вреди, причинени от
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията към ГД „ИН“
гр. С., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 40 000 лева.
Прието е, че настоящото производство следва да се продължи по отношение на
предявения иск срещу ГД „ИН“ гр. С., за неимуществени вреди, причинени в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, с цена на иска 10 000 лева. В тази
връзка, в настоящото производство не следва да се обсъждат наведените в
исковата молба твърдения за незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД
„Изпълнение на наказанията“, изразяващи се в липсата на специален режим на
лечение, не оказване на адекватна и на необходимата специализирана медицинска
помощ, изследвания, лечение и медицинско обслужване и на специални по-добри
условия на живот с оглед получената травма по време на работа в затвора,
поради неотносимостта им към настоящото
производство.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено
доказателство по делото е приета Справка изх. №103/21.01.2019 г. от Началника
на РС „ИН“ Х. (л.23), с която се удостоверяват следните обстоятелства:
М.Ф.И. ***.2017
г. като осъден по НОХД №868/2016г. на РС Свиленград и на 10.04.2017г. е
изпратен в Затвора С. З..
По време на
престоя си в арест Хасково лицето е било настанено в килия №14 – обща площ
12.18 кв. м.; с четири легла, една маса и две табуретки. Има неотваряем
прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем на
вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в
килията е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията
са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта
светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна
система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Посочено е също, че
лицето е пребивавало в килия №14 с Г. Г. К., М. Ф. С. и И. А.. Отразено е, че
помещенията в арест Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща вода.
Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява: - по
утвърден график в ареста – от 06.00 ч. до 08.00 ч. – личен тоалет, почистване и
подреждане на килиите и закуска; - от 17.30 ч. до 22.00 ч. – вечеря, личен
тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията, когато със задържаните лице
не се извършват ПСД времето от 08.30ч. до 17.00ч. се ползва от тях за лично
време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в
ареста; - при заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно т.20.1
от Заповед №JI-4102/06.10.20016
г. за вътрешния ред в арестите на Главния Директор на ГД „ИН“. Поради факта, че
същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се
изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния
възел. В справката е посочено също, че поддържането на хигиената и чистотата на
килиите е задължение на самите задържани лица. Личната хигиена се осигурява
както през горепосочените часове в работни дни, така и с осигуряване на допълнително
време за къпане и пране през почивните дни. Средствата за санитарно-хигиенни
нужди се осигуряват от ОС „ИН“ Бургас. В ареста не се е случвало да липсват
дезинфекционни препарати. Хигиенните материали, необходими за почистване се
раздават на задържаните лица от дежурните по арест без да се попълват документи
за това. Организацията по почистването се осъществява и контролира от дежурните
длъжностни лица и медицинския специалист на ареста, съгласно Заповед за
вътрешния ред на Главния Директор на ГД „ИН“. Освен ежедневното почистване и
дезинфекциране на килиите и общите помещения в ареста, периодично се извършват
и мероприятия по дезинфекция и дезинсекция от оторизирани фирми. Поради краткия
престой на задържаното лице в арест Хасково точно тогава не били извършени
мероприятия по ДДД обработка. Най-близката дата за извършено такова била
01.03.2017г.
Представена
е и справка (писмо изх.
№249/06.02.2019г. – л.49-50) от Началник на Затвора С. З., относно престоя
на М.Ф.И. при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора С. З. за периода 03.05.2017г. – 11.09.217г. Видно
от същата, л.св. М.Ф.И. е постъпил в Затвора С. З. на 07.04.2017г. Изтърпявал е
наказанието си до 11.09.2017г., когато е освободен. След първоначалният
адаптационен етап в Приемно отделение е разпределен в 7-ма група, където
пребивава от 03.05.2017г. до 11.09.2017г. По време на престоя си в 7-ма група
на 03.05.2017г. е настанен в спално помещение №4 в коридор 2Г на Корпуса на
затвора, където е пребивавал до 11 септември 2017г., когато е и освободен. Във
въпросното помещение за периода са били настанени общо 2 „лишени от свобода“, а
общата численост на 7-ма група за същия период варира от 24 до 26 „лишени от
свобода“. В същия период 7-ма група е разполагала с общи за коридора санитарни
възли с тоалетни и умивалници с течаща вода, достъпът до които е свободен
денонощно. В справката е отразено също, че посоченото по-горе спално помещение
№4 е с размери – 4.25 м. дължина, 2,40 м. ширина и 4.00 м. височина. Площ –
10.2 кв.м. В спалното помещение има 4 броя легла, разположени в две двойки едно
над друго, шкафче за лични вещи и масичка. Площта е съгласно нормативните
изисквания. Проветряването и достъпът до дневна светлина се осъществява с един
голям двукрилен прозорец с едно отваряемо крило. Корпусът на Затвора е на
централно парно отопление. Спалното помещение, в което е бил настанен И. се
отоплява с чугунен радиатор с 9 ребра. Осветлението през тъмната част на
денонощието е подсигурено от едно луминесцентно осветително тяло с една лампа
тип „пура“. Спалните помещения, както и общите в коридора се почистват от
лишените от свобода по установен график. Почистването на спалните помещения е
осъществявано ежедневно от самите лишени от свобода, настанени в съответното
помещение, под ръководството на отговорника на спалното помещение. За целта
ежемесечно за тези нужди се изписват и доставят санитарно-хигиенни препарати. При
постъпването в Затвора на всеки лишен от свобода се зачисляват постелъчни
материали. Тяхното изпиране, както и на работните дрехи на работящите, се
осъществява периодично (ежеседмично) в пералнята на Затвора по установен
график. За лични и битови хигиенни нужди на лишените от свобода ежемесечно се
полагат и осигуряват по един брой тоалетен сапун и един брой сапун за пране.
Към
справката са приложени документи, сред които и копие на заверени списъци за
ежемесечно раздаване на сапун, заверени копия на фактури за ежемесечно
раздаване на санитарно-хигиенни материали и препарати.
Представена
е и справка (писмо изх.
№964/14.05.2019г. – л.91-92), видно от която лишеният от свобода М.Ф.И. е
постъпил в Затвора гр. С. З. на
10.04.2017г., където е настанен в 1 група /Приемно отделение/ - Корпуса на
Затвора гр. С. З., за да премине периода на адаптация. Там пребивавал до
03.05.2017г., когато бил разпределен в 7 група /работещи/ Корпуса на Затвора,
поради факта, че е с постановен режим от съда „Строг режим“, „Закрит тип“.
Първа група е с площ 85.08 кв.м. и 20.15 кв.м. Помещение за общо ползване.
Същата група разполага с 5 на брой спални помещения, където се настаняват от
три до шест лишени от свобода на диференциран принцип. Спално помещение №2 е с
площ 17.81 кв.м. разполага с 4 броя легла, площ на санитарния възел 1.71 кв.м.
и 3 на брой прозореца; спално помещение №3
е с площ 18.91 кв. м., разполага с 4 броя легла, площ на санитарния
възел 1.71 кв. м. и 3 на брой прозореца; спално помещение №6 е с площ 24.80 кв.
м. разполага с 6 броя легла, площ на санитарния възел 1.71 кв. м. и 4 на брой
прозореца; спално помещение №7 е с площ 11.78 кв. м. разполага с 3 броя легла,
площ на санитарния възел 1.71 кв. м. и 2 на брой прозореца; спално помещение №8
е с площ 11.78 кв. м. разполага с 3 броя легла, площ на санитарния възел 1.71
кв. м. и 2 на брой прозореца; л. св. И. е разполагал със самостоятелно легло
/стандартни размери/ и шкафче за лични вещи с размери височина 80 см., широчина
45 см., дължина 40 см. Всички помещения
разполагат със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода с осигурен денонощен достъп до него,
прозорци с възможност за отваряне по всяко време на денонощието по преценка на
лишените от свобода с цел осигуряване на естествена светлина, проветрение и
естествена вентилация. Помещенията са оборудвани със стандартни легла,
шкафчета, закачалки, маса и столове. Изкуственото осветление е реализирано с 2
бр. луминесцентни осветителни тела 2х36 W. Отоплението е реализирано с
локално парно и разположени в помещенията чугунени радиатори. Всеки от
коридорите разполага с помещение, оборудвано с умивалници и огледала; помещение
за къпане, оборудвано с душове и помещение за сушене на пране, достъпът до
които е свободен от 6.00ч. до 20.00 ч. всеки ден. В справката се сочи, че не може
да се предостави информация относно протоколите от вечерната проверка за
визирания период, тъй като според номенклатурните изисквания не се налага
същите да се съхраняват. По тази причина не можело да се посочи в кое спално
помещение и с колко други е пребивавал лишения от свобода И..
Събрани са гласни доказателства, чрез
разпит като свидетели на лицата С.Д.И. и Г. Г. К..
Свидетелят С.Д.И. *** от юни 2016г. М. го познавал от там,
били в една група – 7-ма група, килиите им били една срещу друга. За седма
група можел да каже за условията. В целия коридор били около 30 човека, една
тоалетна и един душ бил за всички 30 човека. В килиите нямало санитарен възел.
Сутрин се чакало много. В тяхната килия /на ищеца/ били 4 човека, а килията била
около 2,50 м. на около 3,50 м. На две двойни „вишки“ били. Прозорците били с
мрежа, решетката отделно имала мрежа. Миришело на птичи изпражнения, защото
гълъбите точно на прозореца мътели и постоянно вътре влизали пера и изпражнения
– с една дума: нямало условия за нормален живот. Имало в килията едно шкафче
1,50 м. на 0,40 м. и една маса 1 м. на 1м., и оставало място само да се мине
около 50 см. Това било само за седма група, в другите отряди всяка килия имала
тоалетна направена, но преди нямало. Вечер като им се приходи до тоалетна,
трябвало да излизат от килията, за да отидат до тоалетна в коридора, а
старшините мрънкали и не давали да се излиза. Килиите били отворени вечер, но
не давали да се разхождаш вечер. На „каре“ като се излизало, нямало тоалетна,
нямало телефон. Имало една чешма за пиене на вода, но тя миришела на сяра и
никой не пиел от там. По време на „карето“, ако им се приходи до тоалетна – не ги
пускали да се приберат и да отидат. Нямало слънчева светлина в килиите. На
решетката имало една ситна мрежа, но нямало светлина. Зимата било студено,
лятото било горещо. Особено лятно време като се отвори прозореца и миришело на
птичи изпражнения. Имало централно отопление, но не го пускали достатъчно. Било
студено. Лятото не можело да се спи от жега, отваряло се едно прозорче само от
единия край. Вентилация нямало. През мрежата си влизали мухи, комари и не можело
да се спи. Като ги нахапят комарите и отидели до лекарския кабинет – там им давали
аналгин или аспирин. Не давали такива препарати. За храната в столовата – на обед било само
горе-долу добре. Нямало хигиенични условия там – чиниите се изплаквали само, а
не се миели. Масите били мръсни от предишното хранене, столовете били в трохи.
Мишки имало. Самото ядене миришело на препарата, с който мият чиниите.
Количеството не било достатъчно. По закон на обяд се падало по 125 гр. месо, а
те давали 25 гр. месо, свидетелят го теглил. За закуска имало половин пастет и
едно парче хляб. На вечеря имало само зелен боб, фасул – такава храна. А който бил
с язва и е на диета, му давали само ориз и нищо друго. В столовата даже не давали
да станеш да пиеш вода. За препарати и дрехи – давали само на работещите. И то
давали работни дрехи. Не давали да се перат, давали дрехите за пране и си ги
вземали два пъти по-мръсни от пералнята. Препарат давали на хигиениста само за
коридора. Свидетелят бил тогава хигиенист на тази група, давали 1,5 литра
препарат за цял месец. За килиите не давали препарат. Свидетелят знаел, че преди
да дойде в техния отряд, ищецът бил в приемната 14-15 дни. Там около 15-20 дена
държали в приемната докато го разпределят в отряд. Там условията били по-добри,
в килията имало тоалетна и мивка. Там тоалетната била с врата. В приемната били
по 6-7 човека в килия, но зависело от килията. Имало и по трима. Имало случаи и
да са повече. Например килията била за 4 човека, а пък те били 6 човека вътре.
Например сега в тази група, в която бил свидетеля, килията била за 4 човека, а те
били 8 човека. Сега в момента в 7-ма група било пренаселено. И М. като бил, било
същата работа, нямало промяна. Той като бил, били 4 човека в килията – М., А.,
Р. и един З. с доживотна присъда. Тази килия свидетелят мисли, че била № 4, а свидетелят
бил в № 5 срещу тази на ищеца и
постоянно бил при ищеца на гости. Вечер нямали право да
се разхождат по коридора свободно, само през деня.
Леглата в килията на И. били двойни. През цялото време били 4
човека. Относно размера на прозореца в тази килия свидетелят мисли, че е около 1,20 м. на 1,50 –
1,60м. Две крила били, само горната част се отваряла. Принципно имали право нощно време да ходят до тоалетна, но старшините мрънкали да не се ходи
много-много, само по голяма нужда. Два пъти
например, можели да отидат до тоалетна, по принцип – можело, но имало старшини, които много
мрънкали и се карали. Казвали, като им се ходи до тоалетната, и отивали, но по
малка нужда повечето момчета, за да не им се карат и да ги бият, вземали си
едно шише от 10 литра и вътре в килията уринирали и на сутринта го изхвърляли в
тоалетната. Сутрин, за да се вредят до тоалетната – чакали половин час, да влязат,
да се измият и да тръгнат на работа. По принцип в килията имало една метла и
пластмасова лопата. Килията я чистели хората, които са в нея, но като се отвори
прозореца и постоянно се пълнело с боклуци и прахоляк.Като квадратура на килията свидетелят сочи около 2,50-2,60 м., на 3,50-3,60м. Килията била тясна и
дълга, двете „вишки“ били отляво и отдясно като се влезе, преди „вишките“ имало
маса отляво, а отдясно имало едно шкафче 0,50 м. на 1м. и на 1,60м.
приблизително. Въпреки мрънкането на старшините през нощта ходели до тоалетна,
но само по голяма нужда. По малка нужда избягвали. Това не било тяхно решение.
Старшините така казвали, след 19,30ч. много-много да няма движение по коридора,
защото камерите гледали и да не им се карат началниците. Само ако е спешно до
тоалетната. Това с бутилките по принцип било техен избор и някои от старшините
казвали да си взимат по едно шише. Като им се ходело по малка нужда ги пускали,
но с мрънкане. Дюшеците били обикновени, тънки. Стари били, изпокъсани, те си
ги шиели да си ги направят горе-долу да има някакви условия да легнат.
Свидетелят Г.Г.К.заяви, че изтърпявал наказание в
Затвора - С. З., между 07.04.2017г. и 20.01.2018г. Познавал ищеца, заедно
влезли на 07.04.2017г. Първоначално като влезли, били в приемна, където всеки,
който влизал, отивал там. Били в килия 12 човека, която килия едва ли имала 20
кв.м. Били 6 двойни „вишки“, дюшеците били супер тънки, почти си спели на
арматурите, дето били отдолу заварени. Леглото нямало нито пружини, нито
матрак. Тоалетната била отвратителна, защото вратата била развалена и не се
затваряла. Тоалетната била в килията и миришела. В столовата имало влага,
миришело на мухъл, тръбите за канализацията минавали оттам. В самата килия в
приемното имало два прозореца около 60 на 40см., отваряли се, но нямали мрежа.
Държали се отвратително старшините и не обръщали внимание, лекарите и те не обръщали внимание. В тази приемна
килия били около 20 дни, след това с М. ги разделили по отрядите. Свидетелят бил
в 10-та група, а ищецът мисли, че бил в 7-ма. В една и съща столова ходели.
Храната била отвратителна, не я ядяли, хранели се с каквото си купят от лавката
и от свижданията. Извеждали ги за 1 час на „каре“. Там нямало телефон, нямало
къде да отидеш по нужда. В „карето“ понякога вадели по два-три отряда, това били
по 70-80 човека наведнъж, не можело да смогнеш да си купиш ядене, блъскали се.
Работели с ищеца заедно в дърводелната. На приемното вратата не била отключена
денонощно, в седем часа вечерта ги
заключвали, даже понякога и преди седем, или след вечеря. През деня можело да
се разхождат в коридора само.
От така
събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:
С оглед практиката на Европейския съд по
правата на човека по дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване
от свобода, настоящият състав намира за необходимо разглеждането на предявения
иск за неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и
бездействия на органите на ГД
„Изпълнение на наказанията“, да бъде осъществено при прилагането на
кумулативния подход, като се вземе под внимание кумулативния ефект от
условията, при които ищецът е бил поставен при задържането. Ето защо исковата
претенция следва да бъде разгледана като един иск, основан на незаконосъобразна
административна дейност - неосигуряване на минимално необходимите битови и
санитарно-хигиенни условия на задържания /на постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода; на минимална свободна жилищна площ и на други битови
условия в помещението, в което е бил настанен/, при претендирано обезщетение в
размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, вследствие на твърдяното поставяне
на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по см. на
чл.3, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на Държавата, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, с териториални служби, в т.ч. затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ /чл.12, ал.3, вр. чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/.
Предвид горното, съдът намира, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и
срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК, във вр. с
чл.284, ал.1, във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Съдът приема, че предявеният срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа
страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение
на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от
служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ и претърпяно увреждане вследствие
на условията, при които лицето е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода в Затвора – гр. С. З., е допустим и подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, като делото е подсъдно на
Административен съд Хасково.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният
иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София се явява доказан по основание за периода на престой
на ищеца в Затвора С. З. от 10.04.2017г. до 11.09.2017г., по следните
съображения:
В разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 - т. е. на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение вкл. и по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В конкретния случай с предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената
част и петитума на подадената от М.Ф.И. искова молба, релевираната като
основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност се
изразява в неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни
условия на същия при изтърпяване наказанието лишаване от свобода в Затвора С.
З. - на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална
свободна жилищна площ; на други битови условия в помещението, в което е бил
настанен /пряк и директен достъп до естествената светлина и възможност за
естествено проветряване и др./.
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража.
Съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС /сега ал.4/,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не
може да бъде по-малка от 4 кв. м. Първоначално в §13 от ПЗР на ЗИНЗС изрично е
било посочено, че тази разпоредба влиза в сила три години след приемането на
програма по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на
условията в местата за лишаване от свобода, а с изменение на ЗИНЗС /ДВ бр.103/
2012 г./, е било предвидено разпоредбата на чл.43, ал.3 и регламентираното в
нея изискване за минимална жилищна площ да влезе в сила от 1 януари 2019 г. В
чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на
чл.20 - че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Съгласно §9 от ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на
чл.20 влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на
ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване
от свобода.
Независимо, че към процесния период тези
разпоредби не са влезли в сила, затворническата администрация е била длъжна да
осигури на лицата, лишени от свобода, такива условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване
на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на
Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание.
Горното задължение на ответника се извежда от
разпоредбите на чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно
която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо
отношение, и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, която е ратифицирана от Р.България и с оглед разпоредбата на чл.5,
ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната, където също е прокламирано,
че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени
углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно
право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. На това право на лишените от свобода лица съответства насрещното
административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени
необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им /
чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в
местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006 г. по
делото Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007 г. по делото Навущаров
срещу България, Решение от 28.06.2007 г. по делото Малечков срещу България, Решение
от 27.11.2008 г. по делото Славчо Костов срещу България, Решение от 08.07.2014
г. по делото Харакчиев и Толумов срещу България, пилотно Решението на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото Нешков и други срещу България и др. В тези решения се
съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото "Нешков и други срещу България"
е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл.3 от
ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство,
достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и
нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел,
че нарушенията не са следствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен
проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на
чл.3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства
(справка изх. №964/14.05.2019г. на Затвор – С. З.) се установява, че ищецът е постъпил
в Затвора гр. С. З. на 10.04.2017г., където е настанен в 1 група /Приемно
отделение/ - Корпуса на Затвора гр. С. З., за да премине периода на адаптация.
Там е пребивавал до 03.05.2017г., когато е бил разпределен в 7 група /работящи/
Корпуса на Затвора. Съгласно справка изх. №249/06.02.2019г. на Затвора – С. З.,
след първоначалния адаптационен етап в приемно отделение ищецът е разпределен в
7-ма група, където пребивава от 03.05.2017г. до 11.09.2017г., като по време на
престоя си в 7-ма група на 03.05.2017г. е настанен в спално помещение №4 в
коридор 2Г на Корпуса на Затвора, където е пребивавал до 11 септември 2017г.,
когато е освободен. В справката е посочено също, че във въпросното помещение са
били настанени общо 2 лишени от свобода, като площта на посоченото спално
помещение №4 е 10.2 кв. м. В същото време от показанията на разпитания по
делото свидетел С.Д.И. се установява, че в килия №4 по време на престоя на
ищеца там са били общо 4 човека. След представяне на справка изх.
№249/06.02.2019г., в с. з. на 23.04.2019г. е дадена възможност на ответната
страна да ангажира писмени доказателства във връзка с периода на престой на
ищеца от 07.04.2017г. до 03.05.2017г., както и да се ангажират допълнителни
доказателства относно броя на лицата, пребиваващи в килия №4, в 7-ма група, за
периода от 03.05.2017г. до 11.09.2017г. Видно от представената в тази връзка
справка изх. №964 от 14.05.2019г. на Затвора – С. З., лишеният от свобода М.Ф.И. е
постъпил в Затвора гр. С. З. на 10.04.2017г., където е настанен в 1 група
/Приемно отделение/ - Корпуса на Затвора гр. С. З., за да премине периода на
адаптация, където е пребивавал до 03.05.2017г., когато бил разпределен в 7
група /работящи/ Корпуса на Затвора, поради факта, че е с постановен режим от
съда „Строг режим“, „Закрит тип“. Описани са общо условията за първа група,
като е посочено, че не може да се предостави
информация относно протоколите от вечерната проверка за визирания период, тъй
като според номенклатурните изисквания не се налага същите да се съхраняват и
по тази причина не може да се посочи в кое спално помещение и с колко
други е пребивавал лишения от свобода И..
С оглед горното, съдът кредитира с доверие показанията на разпитания по делото
свидетел И., в частта, в която сочи, че
за периода от 03.05.2017г. до 11.09.2017г.
в килия №4 по време на престоя на ищеца там са били общо 4 човека.
От справка изх. №249/06.02.2019г. и от
показанията на свидетеля И. се установява също, че в посочения период в спалното
помещение (№4) има 4 броя легла, разположени в две двойки едно над друго,
шкафче за лични вещи и масичка.
Наред с това, от показанията на свидетеля
К. се установява, че в приемната
били в килия 12 човека, която килия едва ли имала 20 кв.м. Били 6 двойни
„вишки“.
От така установеното следва, че свободната
жилищна площ /определена на база общата площ на килията, наличното оборудване и
мебели и броя на настаняваните в нея лица/, както в приемната, така и в килия
№4, е била значително под 4 кв.м. за всяко задържано лице. Ето защо за
безспорно установена по основание съда приема претенцията на ищеца, касаеща
липсата на минимално изискуема площ за обитаване за целия период от
10.04.2017г. до 11.09.2017г.
Наред с това, в приемната, както сочат и
свидетеля И., и свидетеля К., условията били малко по-добри – имало тоалетна и
мивка в килията, но в килия №4 не е имало санитарен възел и течаща вода. Ето
защо за безспорно установена по основание съда приема претенцията на ищеца,
касаеща липсата на санитарен възел в килия №4.
На следващо място, от данните по справка изх.
№249/06.02.2019г. и от показанията на свидетеля С.Д.И., сочещи наличието на прозорец
с отваряемо крило на килия №4 за осигуряване на свеж въздух, съдът достигна до
извода за наличието на възможност за
приток на свеж въздух и за осигуряване на дневна светлина. Същото се отнася и за
приемната – от показанията на свидетеля Количев се установява, че там безспорно
е имало два отваряеми прозореца.
С оглед изложеното, съдът приема за
доказани фактите досежно описаните в исковата молба санитарно - битови условия,
при които е бил поставен ищецът при изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода в Затвора С. З. за периода от 03.05.2017г. до 11.09.2017г. в частта им,
касаеща липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липсата
на минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението, съответно за
периода от 10.04.2017г. до 03.05.2017г. - в частта им, касаеща липсата на
минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението.
Като недоказани се приемат от съда
твърденията относно липсата на пряк
достъп на дневна светлина и липсата на възможност за естествено проветряване,
доколкото от писмените доказателства по делото /посочената по-горе справка/ и
от показанията на свидетеля И. се установява наличието на прозорец с отваряемо
крило на килия №4 за осигуряване на слънчева светлина и проветряване, съответно
за приемното се установява от показанията на свидетеля Количев, че е имало два
отваряеми прозореца.
Като недоказани съдът приема и изложените
в исковата молба твърдения, че през целия процесен период на ищеца не се
осигурявали облекло, обувки и спални принадлежности. Не се излагат и твърдения ищецът
да не е разполагал със собствени такива при престоя му в Затвора С. З., с оглед
на което, настоящият състав намира, че администрацията на затвора не е била
безусловно задължена с тяхното предоставяне за процесния период.
Недоказани останаха и твърденията за
нарушение на чл.151, ал.2 от ЗИНЗС, за
липсата на извършвани процедури по дезинфекция и дезинсекция на помещенията, а
като резултат от това в помещенията да е имало гризачи и други вредители. Видно
от изложеното в представените по делото справки, поддържането на хигиената и
чистотата на килиите е била задължение на самите задържани лица. Средствата за
санитарно-хигиенни нужди се осигурявали от администрацията на службата.
Разпитаният по делото свидетел И. също сочи, че сами си почиствали килиите.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които М.Ф.И. е изтърпявал
наказанието лишаване от свобода в Затвора С. З., в рамките на периода 10.04.2017г.
- 11.09.2017г., накърняват правата му по чл.29, ал.1 от Конституцията на Р.
България и респ. от страна на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“
е допуснато нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи и на чл.2, т.3, чл.3 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС.
Липсата на осигурени елементарни битови
стандарти от гледна точка на минимална обитаема площ, необходима за спокойното
биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество;
пребиваването заедно с други 11 човека в килия, която е около 20 кв. м. (в
приемното, за периода от 10.04.2017г. до 03.05.2017г.) и съответно с 3 души в
помещение от 10.2 кв.м. (килия №4, за периода от 03.05.2017г. до 11.09.2017г.),
липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода (в килия №4, за
периода от 03.05.2017г. до 11.09.2017г.), неминуемо водят до потискане и
неблагоприятно засягане на личността. По степен и интензитет създаденото на М.Ф.И.
неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като "причиняващо
страдание и унижаващо достойнството", доколкото минимално необходимата
площ за живот и по - скоро нейната липса би могла да рефлектира неблагоприятно
върху психическото здраве на всеки човек. Дори и обстоятелството, че ищеца е
лице, лишено от свобода, което по своето естество предполага ограничаване
свободното придвижване на лицето, същото не следва да бъде поставяно в
унизителни условия за изтърпяване на съответното наказание. Така установените
санитарно - хигиенни и битови условия,
при които И. е бил принуден да търпи наложеното му наказание, сами по себе си
предполагат настъпването на неблагоприятни последици от нематериален характер
за ищеца и са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права на И.
и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на
уважение на присъщата на човешката личност достойнство/, като са рефлектирали
неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на
живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не
накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен И. при
престоя му в Затвора С. З., предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат
квалифицирани като унизителни и нехуманни.
В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ
следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания,
квалифицирани като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране.
Пребиваването за период около 5 месеца, заедно с други 11 човека в килия, която
е около 20 кв. м., съответно заедно с още 3 лица в помещение от 10.2 кв.м.,
част от която площ е заета от мебели и друг инвентар, не може да не доведе до
неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и
до физически болки и страдания.
Още повече предвид разпоредбата на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на отговорността на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода лица от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС /вкл. и по
см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна
активност, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност/, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
При прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно
която разпоредба в случаите по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, съдът
приема, че увреждането в степента и характера на преживените страдания от
ищеца, има за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е
налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и на чл.3 от ЕКПЧОС.
При осъществяване на правно - регламентирана дейност
длъжностните лица от администрацията на ГД "Изпълнение на
наказанията" са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС.
Действително, по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на лишеното от свобода лице и до емоционални и физически страдания.
Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3
от ЕКПЧОС /Решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ по делото И.И. срещу България,
Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото "Нешков и други срещу
България" и др./. Освен това отговорността както по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, така
и по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, е обективна - държавата отговаря за вредите,
причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност /вкл. от специализираните органи по изпълнение на
наказанията/, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове,
действия и бездействия /вкл. от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС/, без значение дали
са причинени виновно от тях, което отличава този вид отговорност от деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че в случая
негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на М.Ф.И.,
надвишаващи неизбежното ниво, макар и без конкретно увреждане на здравето,
доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните под стража лица и зачитане на
правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният от М.Ф.И. иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията", е доказан по основание за периода
10.04.2017г. до 03.05.2017г. В останалата част – относно периода от
07.04.2017г. до 10.04.2017г., доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че ищецът не е бил в Затвора – С. З., а е бил
задържан в Арест Хасково (справка изх. №103/21.01.2019г.) претенцията се явява
недоказана.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на
10 000 лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Размера на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Нешков и други срещу България", въвеждащо като насока за
определяне размера на паричната компенсация като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност; периода
на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство/; предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето
/физическо или психическо/, при съобразяване на пилотното Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България" и при
прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва да бъде
уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 465 лв., а в останалата си част до размера на
претендираното от ищеца обезщетение от 10 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Следва да се уважи и претендираната
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
заплащане.
Предвид изхода на делото, основателна се явява
претенцията за присъждане в полза на ищеца заплатената ДТ в размер на 10 лв. По
отношение претендираното от адв. Авранов, възнаграждение по реда на чл. 38,
ал.2 от ЗАдв, следва да се има предвид, че последната законова разпоредба
задължава съдът
да определи възнаграждение на адвоката осъществил процесуално представителство,
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да
го заплати, тогава когато това е станало при условията на чл. 38, ал.1 от ЗАдв.
По делото се предоставя договор за правна защита и съдействие от 05.12.2018г.
сключен между ищеца и адв. А., като в същия липсва уговорено възнаграждение, на
осн. чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАдв. Последните разпоредби изискват
представляваното лице да е в затруднено материално положение и да е роднина на
предоставящия правна помощ адвокат. По делото не се представят доказателства в
която и да е от двете насоки, предвид което настоящият състав намира, че не би
могло да се приеме, че осъщественото от адв. А. процесуално представителство е
станало при която и да било от предвидените в чл. 38, ал.1 от ЗАдв възможности,
предвид което не е изпълнена нормата на чл. 38 , ал.2 от същия закон даваща
право на адв. А. да иска присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред.
Водим от горните мотиви
Административен съд Хасково
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр.С. **,
бул."Ген. Н. Г. С." №***, ж.к. „Б.“, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС да заплати на М.Ф.И., ЕГН ********** *** 52, сумата от 465 /четиристотин
шестдесет и пет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени от М.Ф.И. неимуществени вреди от
нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ф.И., ЕГН ********** *** 52, срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - гр.С. иск в останалата му част и до
размера на претендираното обезщетение от 10 000 лв., като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр.С., бул."Ген.
Н. С." № **, на осн. чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС да заплати на М.Ф.И., ЕГН ********** *** 52, разноски по делото в размер на 10
лева( десет лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: