№ 9781
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110158077 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната м. Ж.ва р., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М. Д. Г., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК срещу Ж. П. Р., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 200,00 лв. на 500,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /20.02.2023 г./, предвид допуснато изменение на основание чл.
214 ГПК относно размера на предявения иск с протоколно определение от 23.04.2024 г.
Направено е и искане по чл. 146 СК за присъждане на законна лихва за забава.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по
силата на одобрено споразумение да му заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв.
Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период от време от определяне на
предишния размер на издръжката и нейното израстване. Сочат се нужди, включително и за
обучение, извънкласни дейности, спорт и други. В съдебно заседание ищцата поддържа
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
иска за размер над 300,00 лв. месечно, поради липса на възможност ответникът да заплаща
издръжка в увеличен размер предвид размера на доходите си и доходите на майката на
ищеца. В съдебно заседание ответникът поддържа отговора, като с допълнителна молба
отправя предложение за постигане на спогодба за размер на издръжката от 450,00 лв.
месечно.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Между страните не е спорно, а и се установява от представеното по делото удостоверение
за раждане /л. 10 от делото/, че ищцата м. Ж.ва р., ЕГН **********, е малолетна към датата
на подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания по делото, като нейни
родители родители са М. Д. Г., ЕГН **********, и Ж. П. Р., ЕГН **********. Следователно
ответникът, като баща на малолетната ищца по делото, е задължен да й дава издръжка.
Съгласно решение № 1961/08.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1440/2014 г. по описа на
СГС, ГО, III бр.с-в, влязло в сила на 28.12.2016 г. /л. 11-13 от делото/, ответникът е
задължен да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от
20.12.2016 г. От определяне размера на издръжката на ищцата са изминали повече от седем
години, като към датата на устните състезания същата е на 10 години. Съдът намира, че
израстването на ищцата в периода от определяне предишния размер на нейната издръжка
само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката й.
Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи, училищни
нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на биологичното й
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
2
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява, че ответникът в периода от м. 01.2023 г. до м. 08.2023 г. има
деклариран средномесечен облагаем доход в размер на около 8 300 лв. от правоотношение с
„Ди Екс Си България“ ЕООД /л. 46 от делото/, като по реда на чл. 176 ГПК същият заявява,
че доходът му не е променен към датата на устните състезания – 23.04.2024 г. Същият има
още едно малолетно дете – м. Ж.в Р., родено на 28.10.2023 г. /л. 47 от делото/. Не е спорно
между страните, а и се установява от представени на л. 36-44 от делото, че ответникът
заплаща присъдената в полза на ищцата издръжка. Ответникът притежава в собственост лек
автомобил „АУДИ А 5“, с дата на първа регистрация – 12.11.2009 г. /л. 45 от делото/.
Майката на ищцата, видно от справка, постъпила от ТД на НАП – София, офис „Изток“ /л.
75-77 от делото/, получава доходи от трудово правоотношение с „БАРЕНЦ-България“
ЕООД, при основна заплата от 1400 лв. и деклариран средномесечен облагаем доход в
периода от м. 01.2023 г. до м. 01.2024 г. в размер на около 13 800 лв. Видно от служебна
бележка на л. 103 от делото средномесечното брутно трудово възнаграждение на същата в
периода м. 02.2023 г. – м. 01.2024 г. е в размер на около 14 150 лв. Видно от служебна
бележка на л. 85 от делото, ищцата посещава тренировки по тенис и е картотекирана като
състезател в „ТЕНИС КЛУБ 15-40“, като в зависимост от сезона и конкретните месечни
занимания таксите и разходите варират, както следва: летен сезон – 550,00-700,00 лв.; зимен
сезон – 700,00-900,00 лв., в което не се включват спортна екипировка и участие в турнири.
Установява се, че за зелено училище на ищцата на 17.05.2023 г. нейната майка е заплатила
сума в размер на 375,00 лв. /л. 84 от делото/. Установява се също, че за закупуване на
индивидуални термопластни стелки с клин на 13.01.2024 г. и на 06.02.2024 г., са заплатени
от майката на ищцата суми в общ размер на 188,10 лв. /фактури на л. 88-89 от делото/.
Видно от фактура на л. 89 от делото, за онлайн курс по математика в „ИЗИМАТ.БГ“ ООД
/четвърти клас, втори и трети модул/ на 14.11.2023 г. от майката на ищцата е заплатена сума
в размер на 558,00 лв. Видно от ПКО № 319/01.11.2023 г. /л. 91 от делото/ за участие в
турнир по математика от ищцата е заплатена сума в размер на 18,00 лв. Ищцата е записана и
на кондиционни тренировки и тренировки по мобилност в зала IFG Gym Изток към
26.02.2024 г. /служебна бележка на л. 99 от делото/. Показанията на разпитаните по делото
свидетели – а.п., треньор на ищцата, и е.с., фактически съжител на ответника, съдът
кредитира в частите, в които същите възпроизвеждат непосредствени възприятия на
свидетелите, тъй като ги намира за обективни и последователни, а показанията на св.
Стойчева – и за кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. От
показанията им се установява, че и двамата родители на ищцата участват в разходите по
нейната издръжка, като заплащат различни суми за задоволяване на алиментните й нужди,
включително и допълнителните разходи за спорт. Останалите представени по делото
доказателства съдът не обсъжда, доколкото ги намира за негодни да установят фактите, за
доказване на които са представени /фискални бонове, електронна кореспонденция и др./.
3
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с оглед
възрастта й, установеният по делото размер на доходите на нейните родители, намира, че
искът се явява основателен до 450,00 лв. месечно, до който същият следва да бъде уважен, а
в останалата част – до пълния предявен размер от 500,00 лв. месечно, следва да бъде
отхвърлен. Съдът съобрази наличието на други алиментни задължения на ответника към
негово малолетно дете, възможностите и на другия родител да задоволява нуждите на
ищцата от издръжка. Съдът съобрази също и обстоятелството, че в хода на делото ответната
страна е предложила спогодба за увеличаване размера на издръжката на ищцата на
претендирания от същата размер от 450,00 лв. месечно, в отговор на което ищцовата страна
е поискала изменение в размера на претенцията чрез увеличаването й на 500,00 лв. месечно.
Това поведение на ищцовата страна съдът намира, че съставлява злоупотреба с процесуални
права в нарушение на принципа за добросъвестност съгласно чл. 3 ГПК.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва за забава по чл. 146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото на ищцата
се следват такива с оглед уважената част от иска, а на ответника – с оглед отхвърлената
част. По делото се установява направата на разноски и от двете страни в размер на 500,00
лв., заплатен адвокатски хонорар. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 416,67 лв. съобразно уважената част от предявения
иск, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 83,33 лв. съобразно отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 360,00 лв. -
държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за
издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за
отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Ж. П. Р., ЕГН **********, определена по силата на решение №
1961/08.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1440/2014 г. по описа на СГС, ГО, III бр.с-в,
влязло в сила на 28.12.2016 г., в полза на м. Ж.ва р., ЕГН **********, действаща чрез
4
своята майка и законен представител М. Д. Г., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Ж. П. Р., ЕГН **********, да
заплаща на м. Ж.ва р., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител М. Д. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 450,00 лв., считано
от 20.02.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 450,00 лв. до
пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. П. Р., ЕГН **********, да заплати на м.
Ж.ва р., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. Д. Г.,
ЕГН **********, сума в размер на 416,67 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК м. Ж.ва р., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на Ж. П. Р., ЕГН
**********, сума в размер на 83,33 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ж. П. Р., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 360,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5