РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Б.град, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201841 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на Р. ЕМ. ЦВ., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б.., ул. „И., със съдебен адрес за кореспонденция Б.., ул. „С*********, против
Наказателно постановление № 244-2833/09.11.2021 година на Директора на ОД МВР –
Б.град, с което на жалбоподателката за извършено нарушение по т. 15 от Заповед № РД-01-
748/02.09.2021 година на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдр, на основание чл.209а, ал.4, вр.чл.209, ал.1 от ЗЗдр
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка, отразена в атакуваното наказателно
постановление, твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице. Сочи се, че липсва ясно обвинение, че както АУАН, така и
НП не съдържат императивни реквизити. Иска се отмяна на атакувания санкционен акт.
Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адвокат Г.Ч., поддържа жалбата по изложените в
нея съображения. Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Б.., редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по
жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, от фактическа страна установи следното:
На 18.09.2021г., около 01.15 св.Х., Ч., Щ., служители на РЗИ, съвместно със св.Б., М. и други
служители на 01 РУ Полиция посетили к* „Ъ*”, находящ се в гр.Б.., ул.”Д* Т* с цел
извършване на проверка във връзка със спазване на противоепидимичните мерки, въведени
със Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с Решение № 629 на МС от
26.08.2021 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2021 г.
извънредна епидемична обстановка и с оглед ограничаване разпространението на COVID-19
и опазване живота и здравето на хората от заболяването, като установили, че обекта работи
след определения с посочената заповед часови диапазон от 07.00ч. до 23.00ч., както и че в
същия имало над 100 човека. Във връзка с констатациите си контролните органи
1
предприели действия по установяване на посетителите в обекта, сред които била и
жалбоподателката, поради което св.Б. в присъствието на св.М. в 03.05ч. съставил на Ц.
АУАН№005840/18.09.2021г., затова че по същото време се намира в обекта като клиент,
посетител в обекта след времето, определено със Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на
министъра на здравеопазването, с която са въведени противоепидемични мерки за периода
от 07.09.2021 г. до 31.10.2021 г. на територията на Република България. Посочено, че с
лицето е нарушило т.15 от горецитираната Заповед, съгласно която посещенията в
заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игралните
зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на
отстояние от 1.5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не
повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала. Така
констатираното е квалифицирано от актосъставителя, като нарушение на чл.209а, ал.1 от
ЗЗдр, вр т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването,
вр.чл.63, ал.4 от ЗЗдр. За констатациите от проверката бил изготвен КП от служителите на
РЗИ, както и актове на установените посетитeли, включително и посочения спрямо
жалбоподателката. Актът е съставен в присъствие на Ц., като същата го е подписала с
посочване, че има възражения. В законоустановения срок постъпили писмени възражения, в
които жалбоподателката изложила своята версия за случая, като посочила, че била на частно
парти.
Въз основа на акта и след като приел възраженията за неоснователни, на 09.11.2021 година,
Директора на ОД МВР – Б.* е издал Наказателно постановление № 244-2833/09.11.2021
година, с което на жалбоподателката за извършено нарушение по т. 15 от Заповед № РД-01-
748/02.09.2021 година на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдр, на основание чл.209а, ал.4, вр.чл.209, ал.1 от ЗЗдр
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателката чрез лицето Ю* Ц., нейна майка на
07.12.2021 г.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Б. и
свидетеля М.. В показанията си, актосъставителят Б. твърди, че е извършена проверката в к*
„Ъ*”,, съвместно със служители на РЗИ. При проверката се е констатирало, че лицето Р.Ц. се
е намирала в закрит обществен обект, в посочения час, което според актосъставителя е
нарушение на точка 15. Чрез показанията на този свидетел се установява, как е установена
самоличността на жалбоподателката ,както и че АУАН е съставен на място. В тази насока са
и показанията на св.М.. Чрез показанията на тези свидетели се установява още, че
проверката е била съвместна с представители на РЗИ, както и че е имало над 100
посетители. Установеното посредством разпита на св.Б. и св.М. се потвърждава и от
показанията на допуснатите и разпитани по делото служители на РЗИ св.Х., Ч. и Щ., както и
представения по делото констативен протокол, в който е обективирано констатираното на
място.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от разпитаните по делото
свидетели, приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото
писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване
факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес,
поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, поради
следните съображения. Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
2
лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.
209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от 244з-843/24.03.2020 г. (л. 7).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в определения срок.
Съдът не възприема доводите за неясно описание на нарушението. Тъкмо
напротив – и в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са
посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява
неправомерното поведение на жалбоподателката, както и относимата Заповед на министъра
на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания, действали към процесния
момент, както и конкретната мярка. Следва да се има предвид, че за да бъде едно нарушение
съществено то следва да е препятствало възможността на жалбоподателя за защита. Изрично
в този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати
въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са
пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен. В случая посочените пороци не са от горепосочената категория. Не е ограничено
правото на защита на жалбоподателката, нито е препятствана съдебната проверка за
законосъобразност. Наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити за
такъв акт по чл.57 от ЗАНН, като дори в същото и да не са посочени всички обстоятелства,
формиращи цялостната фактическа обстановка, то е посочен и конкретизиран акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено. Именно по
силата на препращането се налага извода, че обжалваното постановление е подробно, ясно и
точно, като съдържа всички задължителни законоустановени елементи, включително и тези
по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), поради което
доводите в обратна насока са неоснователни. Посочено е точно къде е установена
жалбоподателката, а именно в клуб „Ъндърграунд”, с посочване на точен адрес на обекта.
Посочен е и дата и часа на установяването, поради което не може да бъде споделено
твърдението, че липсват съществени елементи от състава на нарушението.
По отношение на възражението , че в акта не е посочена конкретната точка,
въвеждаща нарушената противоепидимична мярка, съдът намира същото за неоснователно,
3
видно от представения и приет по делото АУАН, в същия актосъставителят е посочил
нарушената материална норма, както и конкретната точка от приложимата заповед, а
именно т.15
Настоящия състав намира, че дадената правна квалификация също кореспондира
на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се
касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са
направили превръзка с чл. 63, ал. 4 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както
правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и
посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на
деянието е изпълнено. Отделно от това АНО коректно е цитирал коя точно разпоредба от
коя точно заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена, поради което и
съдът не възприема доводите за порочност.
Изложеното налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил
визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите
разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен
надлежно на жалбоподателката и същата е била наясно в какво именно нарушение е
обвинена и въз основа на какви доказателства, поради което наведените твърдения за
процесуални нарушения не се установяват в настоящото производство, поради което не са
налице основания за отмяна на НП на формално основание.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и
за материалноправно законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4/ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. / от ЗЗ,
при възникване на извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С
Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и
на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата
територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет
да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал.3 от Конституцията на
Република България. Заповед № РД-01-748/02.09.21г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение, а впоследствие и епидимична
обстановка. Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК
/в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния
административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд/. Всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като
общи административни актове, с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и
процесната, която разпоредба изрично позволява да се издаде общ административен акт в
неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е
настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на общия административен акт в
4
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и
оповестяване. Съгласно чл. 73 от АПК, когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с
националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В
тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната, като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на
Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не е
спорно, че процесната заповед е обявена в интернет, на страницата на Министерство на
здравеопазването, поради което съдът намира, че същата е породила правно действие. Т. 15
от посочената Заповед №РД01-748/ 02.09.21г г. гласи следното: Посещенията в заведенията
за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игралните зали и
казина се допускат само в часовия интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние
от 1.5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6
души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала. Към момента на
установяване на нарушението (18.09.21г.) процесната Заповед № РД-01-748/02.09.21г. е
създавала задължения и непосредствено е засягала права, свободи и законни интереси на
неопределен брой лица, поради което следва да се приеме, че е налице осъществено от
страна на жалбоподателката административно нарушение, доколкото същата действително е
била клиент на заведение в 03:05ч., което се установява от показанията на разпитаните
свидетели. Субект на нарушението по т. 15 от Заповед № РД-01-748/02.09.21г. може да бъде
всяко наказателно отговорно лице – клиент на заведение в забранения часови диапазон. В
заповедта е посочено „се допускат“, а не „допускат“, поради което и съдът намира, че
правилно е определен субекта на отговорност, а възраженията в обратна насока са
неоснователни. Предвид изложеното съдът намира, че нарушението се явява доказано от
обективна страна, в тази насока са събраните гласни и писмени доказателства. Съдът
намира, че не може да бъде възприето и поддържаното с жалбата възражение, че случая
попада в изключението на т.16 от Заповедта, а именно провеждано частно парти. По делото
липсват каквито и да било доказателства в тази насока, напротив от събрания в хода на
производството доказателствен материал се установява, че в обекта е имало над сто човека,
като към момента на проверката никой, включително и жалбоподдателката не са посочили
причини, поради което са се намирали в обекта, поради което и съдът намира, че така
посоченото следва да се приеме като защитна позиция.
Съдът намира, че същото е доказано и от субективна страна, жалбоподателката е
била наясно с въведените в страната забрани по повод разпространението на COVID-19, но
въпреки това се е намирала в к*”Ъ*” като клиент много след определения часови диапазон с
цитираната заповед.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административно наказващият
орган законосъобразно е определил административната санкция по реда на чл. 209а, ал. 4,
вр. с ал. 1 ЗЗ. Законодателят в тази разпоредба е предвидил за такова нарушения налагане на
наказания „Глоба” се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000
до 2000 лв. Административнонаказващият орган, като е съобразил разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН правилно е определил наказание в минимален размер. Именно наказание в такъв вид
и размер съдът намира, че ще осъществят целите на административното наказание по чл.12
от ЗАНН.
Съдът намира и че конкретно нарушение, за което жалбоподателката е била
5
санкционирана не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние
не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.
28 ЗАНН би било незаконосъобразно.. Касае се за човек в зряла възраст (няма как да се
приеме, че деянието е извършено поради недооценка на обстоятелствата или последиците),
който е знаел за забраната, но не се е съобразил с нея. Нещо повече по делото посредством
показанията на полицейските служители се установява, че същата е била в компанията на
други хора, което допълнително утежнява случая и увеличава риска от зараза. Самото място
на проверката – закрит обект, а и установеното, на място където е имало над 100 човека.
Действително нарушението е първо на Цветоква, но това е взето предвид, при
индивидуализацията на наказанието, което е отмерено в минималния възможен размер.
Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на
неограничен кръг лица.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като издаденото НП е
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото направеното искане за присъждане на разноски с жалбата следва
да бъде отхвърлено като неоснователно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 244-2833/09.11.2021 година на Директора
на ОД МВР – Б.*, с което на Р. Е. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.., ул. „И**“ № ***** за
извършено нарушение по т. 15 от Заповед № РД-01-748/02.09.2021 година на министъра на
здравеопазването, във връзка с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдр,
на основание чл.209а, ал.4, вр.чл.209, ал.1 от ЗЗдр е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски, включително за
адвокатско възнаграждение като неоснователно
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Б.град в 14 -дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
6