Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 122, 20.11.2009г., гр.Исперих
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и трети октомври през 2009 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Ю.Ц.
Секретар: В.Г.,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 52 по
описа за 1998 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.97, ал.1 във вр. с чл.431,
ал.2 от ГПК /Отм./
Постъпила
е искова молба от И.Д.С., ЕГН-**********, П.К.П., ЕГН-**********,***, А.Д.А., ЕГН-**********
и Н.А.Г., ЕГН-**********,***, като молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че са собственици на недвижимия имот, находящ
се в чертите на гр.Исперих, обл.Разградска, представляващ „Дворно място от 580
кв.м., парцел VІ-1407 от кв.61 по плана на града, при съседи: от изток-улица,
от запад – И.Д.А., от север - А.Д.А. и от юг – Велка Недкова Господинова, за който имот притежават НА № 112, том
І, н.д.№ 394/17.11.1993г. по описа на РС-гр.Исперих
за собственост върху имота, придобит на основание давностно
владение. Твърдят, че са във владение на имота, но ответниците неправомерно се
снабдили с констативен НА № 2, том ІІ, н.д.№ 3222/27.11.1997г. на РС-гр.Исперих за собственост върху същия имот на основание
наследство и давностно владение, въз основа на
обстоятелствена проверка, без да са установявали никога фактическа власт върху
имота. С това обосновават и правния си интерес от водене на делото Молят за
отмяна на ползващия ответниците констативен НА № 2, том ІІ, н.д.№
3222/27.11.1997г. на РС-гр.Исперих, както и вписване
на съдебното решение в имотния регистър. Претендират за направените по делото
разноски.
В хода на
делото, поради настъпила смърт на ищците – съпрузи А.Д.А., ЕГН-**********
и Н.А.Г., ЕГН-**********, са конституирани като ищци
техните наследници М.А. ***, ЕГН-********** и Иринка А. ***, ЕГН-********** при
продължаване на съдебното производство в лицето на правоприемниците. С изрична
молба –л.53 от делото те са заявили желание да встъпят като страни в процеса,
но пред съда не поддържат иска на наследодателите си, като считат, че процесния
имот следва да остане на ответниците.
Ответниците
И.Д.А., ЕГН-********** и Ц.Г.Д.,***, първоначално
чрез процесуалния си представител оспорват водените срещу тях искове като
неоснователни. В съдебно заседание на 13.05.2009г. се явяват лично пред съда,
като ангажират различно становище и заявяват, че не оспорват исковете. Правят
признание , че от както е купен процесният имот
никога не са го владяли, тъй каято
живеят в друго населено място и са го оставили да го работят другите братя на И.Д.А..
Мислели да строят заедно, но го оставили и понастоящем нямат никакви претенции
за имота.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
И.Д.С., А.Д.А.
и И.Д.А. са рождени братя.
С Договор
за бъдеща продажба от 02.07.1956г. /л.55 от делото/ и последващ договор за
покупко-продажба, оформен с НА № 104/27.08.1956г. /л.94/ тримата брата придобили собствеността
върху “Дворно място в гр.Исперих около 2 /два/ декара с построена в него
паянтова къща, съставляващо парцел ХІІІ-78 в кв.65 по плана на града, действащ
в периода 1915-1962г., като са го закупили от Стоятел
Илиев А..
В периода
на действие на следващия регулационен план на града /1962-1979г./ описаният
имот се идентифицира с парцел ІV-754 в кв.61, като по
разписен лист пл.№ 754 е записан на името на Стоятел
Илиев Курандов, от когото тримата братя закупуват
имота през 1956г. с цитирания горе НА за покупко-продажба, но в разписния лист
не е отразена промяна в собствеността.
Спорният
по делото парцел VІ-1407 от кв.61 по ЗРП на гр.Исперих, действащ в периода от
1979г. до 2001г., съставлява част от описаните горе имоти, като по разписен
лист първоначално имотът е записан на И.Д.С., съгласно НА № 104/27.08.1957г.
Според свидетелските
показания от съдебно заседание на 03.11.1998г. на свидетелите Петко Василев Пешев, Марийка К. Пешева, Темелко Иванов Темелков, всичките съседи на ищците А. и И. Димитрови, брат им Никола Д.А., сестра им Еленка Д. Върбанова
и братовчедка им Димитрина Николова А., непротиворечиво се установява, че през
периода от закупуването на имота през 1956г. до 1998г. /когато са дадени
показанията/ имотът е владян непрекъснато от двамата братя А.Д.А. и И.Д.А., на
което третият им брат – ответникът И.Д.А. не се е противопоставял и не е
претендирал за имота. Той живеел в друго населено място – в с.Здравец и въобще
не е идвал в имота, като тримата братя били в много добри отношения помежду си.
Мястото било разделено на три парцела, като братът И. отстъпил своето място за
път, за да могат да преминават другите двама братя А. и И.,
които си разделили парцела и построили постройки в него.
На 17.11.1993г. с констативен НА № 112, том І,
н.д.№ 394/17.11.1993г. по описа на РС-гр.Исперих /л.7
от делото/ братята И.Д.С. и А.Д.А. са признати на основание давностно
владение за собственици на процесния
имот, представлаващ “Празно дворно място в чертите на
гр.Исперих, обл.Разградска, цялото от 580 кв.м., съставляващо парцел VІ-1407 от
кв.61 по плана на града, при съседи: Недко Господинов, Марийка
К. Пешева, А.Д.А. и И.Д.А.. С нотариално заверен
договор рег.№ 1058/19.08.1997г. /л.93/, при
констатирано от съда съответствие между съдържанието му и обсъдените по-горе
свидетелски показания, двамата братя разпределят ползването на съсобствения си имот, като се договарят, че А.Д.А. ще
използва част от дворното място, находяща се в
северната страна на парцела с площ от 180 кв.м. от към собствения си парцел, с
лице към улицата – 7.5 линейни метра и в дълбочина – 24 метра, при съседи на
използваемата част: улица, А.Д.А. и използваемата част от парцела от И.Д.С..
Съответно последният ще използва останалата част от парцела с площ от 400
кв.м., с лице към улицата от 6 линейни метра, при съседи на използваемата част:
улица, Недко Господинов, Марийка Пешева,
И.Д.С. и използваемата част от А.Д.А.. Договорено е, че разликата от 110 кв.м.
в използваемите части на страните се явява като компенсация за отстъпените 110
кв.м. от И.Д.С. от собствения му съседен на А.Д.А. имот, който ги е присъединил
към своя имот и впоследствие се е сдобил с нотариален акт за собственост по
давност за тях.
За
индивидуален собственик на същия имот с по-късно издаден констативен НА № 2,
том ІІ, н.д.№ 3222/27.11.1997г. на РС-гр.Исперих е
признат и ответника по делото И.Д.А., на основание наследство и давностно владение. Според свидетелските показания на
четвъртия брат Никола Д.А., в разговор с брат му И., той казвал, че не му
трябва имота и никога не е претендирал за него, което кореспондира със
становището му заявено пред съда в настоящото производство като признава изцяло
водените срещу него искове. Но споделил още със свидетеля, че е под натиска на
децата си, които обявили имота за продан.
По сега
действащия подробен устройствен план на гр.Исперих,
одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г., процесният
имот не е заснет като отделна кадастрална единица и за него не е отреден
самостоятелен парцел, а представлява части от УПИ ІV-1647
и УПИ V-1648 в кв.95. Първият УПИ ІV-1647 в кв.95 е собствен на И.Д. Стойков, съгласно НА №
60/26.06.1997г., том І, н.д.№ 1497 и НА № 112/17.11.1993г., том І, н.д.№
394/1993г. на РС-гр.Исперих, като такива данни са
отразени и по разписен лист, а УПИ V-1648 в кв.95 е
собствен на А.Д.А., съгласно приложените по делото НА № 149, том І, н.д.№
2953/1997г. на РС-гр.Исперих /л.92 от делото/ и
цитираният горе НА № 112/17.11.1993г., том І, н.д.№ 394/1993г. по описа на
същия съд.
Горните
данни относно промяната в собствеността на процесния имот и неговата
индивидуализация при действието на различните регулационни планове на
гр.Исперих съдът възприема от заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза вх.№ 2425/19.08.2009г. Като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, то се възприема изцяло от
съда.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира,
че предявеният иск е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на
чл.97, ал.1 от ГПК /Отм./. Налице е оспорване на
правото на собственост на ищците, владеещи процесния имот, произтичащо от
факта, че ответникът И.Д.А. притежава документ за собственост върху същия имот,
с което смущава претендираното право на ищците и това
обосновава правният им интерес от търсената искова защита.
Разгледан
по същество, така предявеният иск е основателен. Преди всичко, съдът приема за безспорно
доказано, че тримата братя И.Д.С., А.Д.А. и И.Д.А. са придобили процесния имот
като съсобствен парцел ХІІІ-78 в кв.65 по плана на гр.Исперих, действащ в периода
1915-1962г., въз основа на Договор за покупко-продажба, оформен с НА №
104/27.08.1956г. От този момент нататък според свидетелските показания, както и
признанието на двамата ответници съпрузи И.Д.А. и Ц.Г.Д., те никога не са
встъпвали във владение на този имот, не са претендирали за него, като са го
оставили на другите двама братя – ищци по делото да го работят. Те от своя
страна за същия период от време, т.е. повече от десет години съвсем явно,
необезспокоявано и непрекъснато са упражнявали фактическо
владение върху имота – двамата помежду си разпределили ползването на целия
имот, построили собствени пострайки в него. Произтичащо
от състоянието на съсобственост върху общия имот следва да се приеме, че така
осъществяваното владение върху имота е за сметка на всички съсобственици, тъй
като всеки съсобственик е владелец на
своята идеална част и държател на частите на останалите съсобственици. В
отношенията между тримата братя, обаче, съдът приема, че двамата ищци И. и А.
Димитрови съвсем явно са манифестирали претенциите си за собственост върху
целия имот спрямо третия брат И.Д.А., чрез изменение на основанието на
владението, което са упражнявали само за себе си. Предприели са действия, с
които явно са отрекли правото на брат си И.Д.А. върху неговите идеални части от
имота, като разпределили ползването само между двамата си, започнали строителство,
което тяхно намерение за своене на имота е достигнало
до знанието на брат им и той не се е противопоставил. Така съдът приема, че
съвсем правомерно през 1993г. двамата ищци А.Д.А. и И.Д.С. са били признати са
собственици на процесния имот с ползващия ги констативен НА № 112/17.11.1993г.
, том І, н.д.№ 394/17.11.1993г. по описа на РС-гр.Исперих,
имотът индивидуализиран към този момент като “Празно дворно място в чертите на
гр.Исперих, обл.Разградска, цялото от 580 кв.м., съставляващо парцел VІ-1407 от
кв.61 по плана на града, действащ в периода от 1979г. до 2001г.”, тъй като са
придобили собствеността върху него при условията на чл.79, ал.1 от ЗС, а именно
на основание десет и повече години давностно
владение, отблъсквайки правото на собственост върху същия имот на брат си И.Д.А..
Същите
обстоятелства не се установиха по отношение на ответника И.Д.А., който
претендира по титул за собственост да е индивидуален притежател на същия имот в
изключителна негова собственост. Това право му е признато с оспорвания по
делото констативен НА № 2, том ІІ, н.д.№
3222/27.11.1997г. на РС-гр.Исперих на основание
наследство и давностно владение. Както се установи от
събраните доказателства този имот нито е наследствен на страните по делото,
нито ответникът И.Д. Атанасав е упражнявал каквото и
да било самостоятелно фактическо владение върху него, още по-малко по начин,
демонстриращ явно намерение за своене и отблъскващ правото на братята си – ищци върху
същия имот, като съсобственици. Ето защо, съдът приема , че същият неправомерно
се е снабдил през 1997г. с посочения горе констативен нотариален акт за индивидуална
собственост върху имота, тъй като към този момент и при условията на чл.99 от
ЗС вече е бил изгубил правата си върху него, поради придобиването им от
останалите съсобственици-негови братя.
Следва да се постанови решение, с
което съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че И.Д.С., ЕГН-********** и А.Д.А., ЕГН-**********,
починал на 24.07.1998г., респ. неговите наследници М.А.И., ЕГН-********** и Иринка А.Д., ЕГН-**********, са
собственици на процесния имот, представлаващ “Празно
дворно място в чертите на гр.Исперих, обл.Разградска, цялото от 580 кв.м.,
съставляващо парцел VІ-1407 от кв.61 по плана на града, действащ в периода
1979г.-2001г., при съседи: Недко Господинов, Марийка К.
Пешева, А.Д.А. и И.Д.А., а по сега действащия
подробен устройствен план на гр.Исперих, одобрен със
Заповед № 25/29.01.2001г., представляващ части от УПИ ІV-1647
и УПИ V-1648 в кв.95.
Доколкото
притежаваният от ответника И.Д.А. документ за собственост създава несигурност
относно правото на ищците, претендиращи собствеността върху същия имот, то
спрямо ответника като лице, ползващо се от неправомерно издадения нотариален
акт идва изрично разпоредената от закона последица - отменяването
на нотариалния акт по реда чл.431, ал.2
от ГПК /Отм./, независимо дали това е поискано. В
случая ищците изрично са поискали отмяната на констативния НА № 2, том ІІ,
н.д.№ 3222/27.11.1997г. на РС-гр.Исперих, който иск
се явява основателен и следва за бъде уважен.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.97, ал.1 от ГПК /Отм./, по отношение И.Д.А., ЕГН-**********
и Ц.Г.Д.,***, че И.Д.С., ЕГН-********** и А.Д.А.,
ЕГН-**********, починал на 24.07.1998г., респ.
неговите наследници М.А.И., ЕГН-********** и Иринка А.Д., ЕГН-**********, са собственици на процесния имот, представлаващ “Празно дворно място в чертите на гр.Исперих,
обл.Разградска, цялото от 580 кв.м., съставляващо парцел VІ-1407 от кв.61 по
плана на града, действащ в периода 1979г.-2001г., при съседи: Недко Господинов,
Марийка К. Пешева, А.Д.А. и
И.Д.А., а по сега действащия подробен устройствен
план на гр.Исперих, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г., представляващ части
от УПИ ІV-1647 и УПИ V-1648
в кв.95.
ОТМЕНЯВА,
на
основание чл.431, ал.2 от ГПК /Отм./, нотариален акт № 2, том ІІ, н.д.№ 3222/27.11.1997г. на РС-гр.Исперих, по силата на който И.Д.А., ЕГН-********** е
признат за собственик по наследство и давностно
владение на дворно място от 580 кв.м., представляващо парцел VІ-1407 от кв.61
по плана на гр.Исперих, при съседи: от изток-улица, от запад – И.Д.А., от север
– А.Д.А. и от юг – Веска Недкова Господинова.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: