ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 271
гр. Перник, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500163 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД против разпореждане №
1718/11.02.2022г. по ч.гр. д. № 468/2022 г. на РС - Перник, в частта за отхвърляне
заявлението по чл. 417 ГПК срещу М.М. за сумата от 132 лв. – разходи за такси за връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост. В жалбата по подробни доводи и съображения
се оспорват изводите на РС, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и
издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Ч.гр. д. № 468/2022 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „Юробанк
България“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу М.М. за вземания
за главница, възнаградителна лихва, такси и нотариални такси, произтичащи от договор за
кредитна карта от ***, включително и претендираните със заявлението вземания за 132 лв. –
разходи за такса за връчване на покана чрез ЧСИ. Към заявлението са представени:
извлечение от сч. книги, заявление-договор за кредитна карта, с неговите приложения и
общи условия и уведомление за предсрочна изискуемост, както и протокол от ЧСИ. В т. 14
на заявлението е посочено, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си по
договора и е изпаднал в забава, поради което до него е отправена покана за предсрочна
изискуемост, изпратена за връчване чрез ЧСИ, редовно връчена на ***.
Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната част по подробни мотиви, че дейността
1
по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не попада в услугите по чл.
10а, ал. 1 ЗПК, а дори и да е услуга – то е по управление на кредита и противоречи на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, както и че в противоречие на чл. 10, ал. 4 ЗПК липсва клауза в договора,
която да урежда задължение за заплащане на подобна такса в конкретно посочен размер.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че основателността на претенцията
за 132 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, е предпоставено от
установяване от заявителя: основанието, от което произтича вземането за разноски /наличие
на клауза от договор или ОУ за такива разноски или закона/; размера на претенцията;
настъпването на предпоставките и доказателства за плащане на разноски.
В заявлението не се посочва конкретна договорна клауза, въз основа на която се
претендира процесната сума и пораждаща задължение на длъжника за плащане на такса за
връчване на покана за обявяване на предсрочна изискуемост, а такава съдът не установява
нито в процесния договор, нито в Общите условия на кредитора. Претендираните суми за
връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост на длъжника не се основават на
поето от кредитополучателя задължение по договора или ОУ, тъй като в тях липсва изрично
уговаряне на такова задължение. Кредиторът е в правото си да избере способ за връчване на
уведомлението за предсрочната изискуемост, но липсва уговорка, че уведомяването следва
да стане именно по този начин, съответно липса на задължение за кредитополучателя да
заплати разноските за това, а и съществуват и много по-евтини варианти за уведомяване, за
които няма данни да са били неефективни.
Разпоредбата на чл. 309а ТЗ е неприложима в случая, тъй като съгласно съображение 8
от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР на ЗИД на ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) "Обхватът на
същата следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по
търговски сделки ...". Съобразно приложното поле, предвидено в чл. 1, т.2 от директивата -
да се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки и
предвид дадените определения в чл. 2, т.1 и т.3 от директивата за "търговска сделка" и
"предприятие", съдът намира, че обезщетение за разноски по чл. 309а ТЗ е неприложимо при
сключен потребителски договор с физическо лице. Правилото на чл. 78 ЗЗД е неприложимо,
тъй като касае разходите, направени от страната която изпълнява, а не от тази която търси
принудително липсващо изпълнение.
С оглед гореизложеното, в съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед за
изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1718/11.02.2022г. по ч.гр. д. № 468/2022 г. по
описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3