№ 97
гр. Велико Търново, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500435 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 153 от ЗПКОНПИ.
С Решение № 260127/ 26.07.2021 г., постановено по гр.д. № 61/ 2020 г.
по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като
неоснователен, иска на ищеца КПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата
на незаконно придобито имущество на обща стойност 81 638,30 лева, от
ответниците Г. Д. П., ЕГН ********** и П. Й. М., ЕГН **********, и двамата
от гр. Ветово, Русенска област, както следва:
От Г. Д. П.:
Лек автомобил „Фолксваген поло“, с рег. № Р 35****, придобит с
договор за продажба на МПС от 07.10.2016 г., на основание чл. 142, ал. 2, т. 1,
във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ;
Сумата 6 463 лева, представляваща пазарната стойност на лек
автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег. № Р 44****, на основание чл. 151,
1
вр. чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ;
Сумата 100 лева, представляваща вноска по разплащателна сметка в
„БАНКА ДСК“ ЕАД, с титуляр Г. Д. П.;
От П. Й. М.:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, дворно
място от 1720 кв.м., представляващо съгласно скица имот № 604,1689, с площ
от 1896 кв.м., , намиращ се в гр. Ветово, област Русе, с административен
адрес: ********, за който имот са образувани урегулирани поземлени
имоти: УПИ ІV с площ 598 кв.м.; УПИ V с площ 636 кв.м. и УПИ VІ с площ
673 кв.м., в квартал 106 по регулационния и кадастрален план на гр. Ветово,
одобрен със заповед № 84/ 22.02.1985 г., заедно с построените в това дворно
място: Сграда № 604.1689.1, представляваща масивна стоманобетонна
еднофамилна жилищна сграда с площ от 62 кв.м.; Сграда № 604.1689. 2,
представляваща едноетажна полумасивна жилищна сграда еднофамилна с
площ от 27 кв.м.; Сграда № 604.1689.3, представляваща едноетажна
полумасивна селскостопанска сграда с площ от 53 кв.м.;
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от
ЗПКОНПИ, сумата 8 052,30 лева, представляваща парична равностойност на
съборени постройки в имот № 604,1689, с площ от 1896 кв.м., намиращ се в
гр. Ветово, област Русе;
Сумата 55 599 лева, представляваща пазарна равностойност на лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“, с рег. № Р 01****, на основание чл.
151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ.
Недоволен от постановеното Решение, ищецът КПКОНПИ, чрез
пълномощника инспектор Н.П., е подал въззивна жалба. Оплакването е за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за
необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че съдът: неправилно е определил размера на доходите,
приходите и източниците на финансиране на ответниците за целия
проверяван период в общ размер на 49 499,82 лева; не е приел конкретните
размери на реализираните разходи за задгранични пътувания на ответниците;
неправилно е определил размера на придобитото, в рамките на проверявания
период, имущество на обща стойност 86 467 лева; неправилно е определил
размера на несъответствието на /-/ 114 059,22 лева, като не е бил включен
2
значителен по размер разход на ответниците – извършено строителство в
процесния недвижим имот. Изложени са подробни съображения в подкрепа
на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното
Решение и да уважи предявения от ищеца иск. Претендират се направените
разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В законно-определения срок, редовно уведомени, ответниците не са
подали отговор на въззивната жалба.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 988/
28.01.2020 г., от ищеца КПКОНПИ, чрез представляващия го председател С.
С. Ц., срещу ответниците Г. Д. П., ЕГН ********** и П. Й. М., ЕГН
**********, и двамата от гр. Ветово, Русенска област, с правно основание чл.
153, ал. 2 от ЗПКОНПИ и с цена – 127 150 лева. В исковата молба се посочва,
че с Решение № 2414/ 16.10.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз
основа на постъпило в ТД Велико Търново уведомление от РП – гр. Русе от
30.05.2018 г. за това, че Г. Д. П. е привлечен в качеството на обвиняем на
19.05.2018 г. по ДП № 747/ 2018 г., за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от
ЗПКОНПИ, като с Определение № 138/ 22.05.2018 г. наказателният съд е
одобрил постигнато споразумение и прекратил наказателното производство
по н.о.х.д. № 946/ 2018 г. по описа на РС – гр. Русе. С Протокол от 01.06.2018
г. срещу Г. Д. П. е образувана проверка за установяване на незаконно
придобито имущество от лицето за период 24.06.2009 г. – 01.06.2018 г. След
анализ на събраните данни, Комисията е установила: доходи, приходи и
източници на финансиране общо в размер на 11 459,40 лева; обичайни и
извънредни разходи общо в размер на 89 209,78 лева и при съпоставянето им
– нетен доход в отрицателен размер /-/ 77 741,60 лева. Установила е
наличието на имущество общо в размер на 138 725 лева и при съпоставяне с
3
нетния доход – несъответствие в размер на /-/ 216 466,60 лева. Твърди се
наличието на значително несъответствие над 150 000 лева за целия
проверяван период по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с § 1, т.
3 от ДР на ЗПКОНПИ, като цената на иска е 127 150 лева. Иска се отнемане
на следното имущество:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от Г.
Д. П. - Лек автомобил „Фолксваген поло“, с рег. № Р 35****, придобит с
договор за продажба на МПС от 07.10.2016 г.;
На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, от П. Й.
М., ПИ № 604.1689 - дворно място от 1720 кв.м., съгласно документ за
собственост – НА за покупко-продажба на недвижим имот № 72/ 16.05.2016
г., том ІІ, рег. № 5049, дело 224/ 2016 г., вписан в СВ Русе, вх. рег. № 6342/
2016 г., а съгласно скица представлява имот № 604,1689, с площ от 1896
кв.м., находящ се в гр. Ветово, ЕКАТТЕ 10803, община Ветово, област Русе, с
адрес: ********, заедно с построените в това дворно място: Сграда №
604.1689.1, представляваща масивна стоманобетонна еднофамилна жилищна
сграда с площ от 62 кв.м.; Сграда № 604.1689. 2, представляваща едноетажна
полумасивна жилищна сграда еднофамилна с площ от 27 кв.м.; Сграда №
604.1689.3, представляваща едноетажна полумасивна селскостопанска сграда
с площ от 53 кв.м., при граници на имота: имот № 603.1907-терен; имот №
604.1690-двор; имот604.1695-двор, улица;
На основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ,
от Г. Д. П.:
Сумата в размер на 5 200 лева, представляваща пазарна стойност на
отчужденото движимо имущество през проверявания период;
Сумата 100 лева представляваща вноска по банкова сметка през
проверявания период;
На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от
ЗПКОНПИ, от П. Й. М., сумата 92 700 лева, представляваща пазарната
стойност на отчуждено движимо имущество през проверявания период.
Претендират се и направените разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 61/ 2020 г. по описа
на съда.
4
В о.с.з. на 02.06.2021 г. съдът е допуснал изменение на иска от 127 150
лева на 81 638,30 лева, въз основа на молба на ищеца от 20.05.2021 г., с която
е поискано изменение на иска след изслушване на допуснатите съдебни
експертизи, както следва: по отношение отнемането от Г. Д. П. на: Лек
автомобил „Фолксваген поло“ – пазарната стойност да се намали от 3 750
лева на 3 060 лева; на сумата 5 200 лева – същата да се увеличи на 6 463
лева; по отношение отнемането от П. Й. М. на: ПИ № 604.1689 – пазарната
цена на недвижимия имот да се намали от 25 400 лева на 8 364 лева, като е
поискано да бъде разгледан, в условията на евентуалност, иск за сумата
8 052,30 лева, представляваща паричната равностойност на съборените сгради
в имота; на сумата 92 700 лева – същата да се намали на 55 599 лева.
В о.с.з. на 07.10.2020 г. процесуалният представител на ищеца –
инспектор Д. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по
съществото на делото е поискала да бъде уважен иска, като в представените
писмени бележки е изложила доводи за основателността му.
С отговора на исковата молба ответниците са възразили срещу
допустимостта и основателността на иска. В пледоарията си по съществото на
делото процесуалния представител на ответниците – адвокат М. от АК – гр.
Русе е поискала от съда да отхвърли иска с оглед липсата на значително
несъответствие между имуществото и нетния доход.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба са представени писмени доказателства, които не са
били оспорени от ответниците и са били приети от съда.
По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебно –
техническа експертиза /СТЕ/, съдебна автотехническа оценителна експертиза
/САТОЕ/ и съдебно – икономическа експертиза /СИЕ/.
В заключението си по допуснатата от първостепенния съд СТЕ вещото
лице инж. Кр. В. К. е посочило, че недвижимият имот е бил закупен на
16.05.2016 г., като в НА са описани три постройки: две едноетажни жилищни
сгради – едната масивна стоманобетонна, с площ от 62 кв.м., а другата
полумасивна, с площ от 27 кв.м., както и едноетажна полумасивна
селскостопанска сграда с площ от 53 кв.м., които са били съборени и на тяхно
място са построени едноетажна жилищна сграда с долепен към нея гараж,
като не се знае дали са ползвани материалите от съборените сгради за
5
изграждането на новите такива. Според вещото лице пазарната стойност на
дворното място, ведно с построените в него три сгради, които впоследствие
са били съборени, е 11 718 лева, към момента на придобиване на имота –
16.05.2016 г. Тази сума представлява разход, който е бил взет предвид от
вещото лице, изготвило СИЕ, при изчисляване нетния доход за проверявания
период. В заключението си вещото лице е посочило, че пазарната стойност на
дворното място към датата на подаване исковата молба – 28.01.2020 г., без
наличното в имота подобрение – едноетажна монолитна жилищна сграда и
гараж е 8 364 лева, а с подобренията /стойността на материалите от
съборените сгради, които са изчислени в размер на 2 262,11 лева/ – 10 626
лева. В о.с.з. на 03.02.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа
заключението, което не е било оспорено и е прието от съда. Процесуалният
представител на ищеца – инспектор П., е поискал поставяне на допълнителна
задача на съдебната експертиза, която да даде оценка за стойността на
извършените необходими разходи за построяването на сграда и гараж в
имота, за които липсват строителни книжа, от момента на закупуването му до
28.01.2020 г., в о.с.з. и с писмена молба, което искане е оставено без уважение
от съда.
Пред въззивния съд искането е било уважено, като на СТЕ е поставена
допълнителна задача: Да определи стойността на необходимите разходи за
извършеното строителство в дворното място на новопостроената сграда,
заедно с прилежащия гараж, за периода от придобиването на недвижимия
имот – 16.05.2016 г. до края на проверявания период – 01.06.2018 г. В
заключението си вещото лице е посочило, че стойността на необходимите
разходи за извършеното строителство в дворното място на новопостроената
сграда, заедно с прилежащия гараж, за периода от придобиването на
недвижимия имот – 16.05.2016 г. до края на проверявания период – 01.06.2018
г., възлизат на 145 041,51 лева. Тази сума представлява разход, който е
извършен в рамките на проверявания период и следва да се включи в
изчисленията на нетния доход. В о.с.з. на 08.02.2022 г. вещото лице е заявило,
че подържа заключението, което не е било оспорено от страните и е прието от
въззивния съд.
В заключението си по допуснатата от съда САТЕ вещото лице инж. М.
Т. М. е посочило, че: пазарната стойност на лек автомобил „Фолксваген поло“
6
към датата на предявяване на иска е 3 060 лева; на лек автомобил „Мерцедес
Ц 200 ЦДИ“, към датата на отчуждаване – 25.11.2015 г., е 6 463 лева; на лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“, с рег. № Р 01****, към датата на
отчуждаването – 18.04.2017 г., е 55 599 лева. В о.с.з. на 03.02.2021 г. вещото
лице е заявило, че подържа заключението, същото не е било оспорено от
страните и е прието от съда.
В заключението си по допуснатата от първостепенния съд СИЕ вещото
лице Ж. Й. Т. е посочило, че: нетният доход за проверявания период е
отрицателен /-/ 19 692,09 лева; имуществото е на стойност 86 587 лева;
несъответствието между имуществото и нетния доход е /-/ 106 279,09 лева. В
о.с.з. на 14.04.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа изготвеното
Заключение и е дало обяснения по него. Процесуалният представител на
ищеца – инспектор Д. е поискал на експертизата да бъдат поставени
допълнителни задачи, което искане е било уважено от съда. Същите са били
уточнени с допълнителна писмена молба от 16.04.2021 г. В допълнителното
си заключение вещото лице е отговорило на поставените му задачи,
посочвайки в табличен вид, че: нетния доход е /-/ 30 581,99 лева;
имуществото е на стойност 86 587 лева; несъответствието между
имуществото и нетния доход е /-/ 117 168,99 лева. Заключението не е било
оспорено от страните и е прието от съда.
С оглед поставяне допълнителна задача от въззивния съд на СТЕ, е
била допусната и допълнителна СИЕ със задача: След като съобрази отговора
на поставената допълнителна задача на СТЕ, да определи: разходите, нетния
доход на ответниците за целия проверяван период и по години – за всяка
година в рамките на периода; стойността на придобитото имущество и
размерът на несъответствието между него и нетния доход, изчислена в лева за
периода от 24.06.2009 г. до 01.06.2018 г., за всяка година от проверявания
период и общо за целия период, с натрупване. Вещото лице е отговорило на
поставената му задача, посочвайки в табличен вид, че: нетният доход е /-/
175 623,50 лева; придобитото имущество е на стойност 86 857 лева;
несъответствието между имуществото и нетния доход е /-/ 262 210,50 лева.
Това Заключение не е било оспорено от страните и е прието от въззивния съд.
По делото са разпитани трима свидетели.
При тази фактическа обстановка, въззивният прави следните правни
7
изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
В чл. 141 от ЗПКОНПИ е предвидено, че по реда на този закон се
отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗПКОНПИ за незаконно придобито имущество
се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен
източник, в каквато насока Комисията е направила обосновано
предположение, с оглед наличието на установеното от нея, в резултат на
извършената проверка, значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. Съобразно § 1 от ДР на ЗПКОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.
Законодателят е визирал една оборима законова презумпция, че липсата на
законен източник на доходи предполага, че имуществото е незаконно
придобито и в тежест на ответниците е да оборят тази презумпция.
В настоящия казус, след икономически анализ на финансовото
състояние на ответниците през проверявания период, се установява
значително несъответствие от /-/ 262 210,50 лева, което надвишава
посочената в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ сума от 150 000 лева за целия
проверяван период. Налице са и останалите елементи от фактическия състав
на отнемането.
Предмет на отнемане по ЗПКОНПИ е наличното имущество, а когато
то е било отчуждено, без цената да е трансформирана в друго имущество –
паричната равностойност към момента на предявяване на иска при условие,
че сумите са налични.
В настоящия казус наличното имущество, към момента на
приключване на проверката, представляващо част от патримониума на
проверяваното лице и живеещата с него на съпружески начала П. Й. М., е:
Лек автомобил „Фолксваген поло“, с рег. № Р 35****, придобит с договор за
продажба на МПС с дата 07.10.2016 г. от Г. Д. П. и ПИ № 604.1689 - дворно
място от 1720 кв.м., съгласно документ за собственост – НА за покупко-
продажба на недвижим имот № 72/ 16.05.2016 г., том ІІ, рег. № 5049, дело
224/ 2016 г., вписан в СВ Русе, вх. рег. № 6342/ 2016 г., а съгласно скица
представлява имот № 604,1689, с площ от 1896 кв.м., находящ се в гр. Ветово,
8
ЕКАТТЕ 10803, община Ветово, област Русе, с адрес: ********, заедно с
построените в това дворно място: Сграда № 604.1689.1, представляваща
масивна стоманобетонна еднофамилна жилищна сграда с площ от 62 кв.м.;
Сграда № 604.1689. 2, представляваща едноетажна полумасивна жилищна
сграда еднофамилна с площ от 27 кв.м.; Сграда № 604.1689.3,
представляваща едноетажна полумасивна селскостопанска сграда с площ от
53 кв.м., при граници на имота: имот № 603.1907-терен; имот № 604.1690-
двор; имот604.1695-двор, улица, чийто собственик е П. Й. М., което налично
имущество подлежи на отнемане в полза на държавата, като исковете на
Комисията за отнемане на процесното имущество следва да се уважат. Като е
отхвърлил исковете, първостепенният съд е постановил неправилно Решение,
което следва да се отмени в тази му обжалвана част, като се уважи подадената
въззивна жалба.
По отношение исканията за отнемане от Г. Д. П.: на сумата 6 463 лева,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване – 25.11.2015
г., на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег. № Р 44****; на сумата 100
лева, представляваща вноска по банкова сметка през проверявания период; от
П. Й. М. на сумата 55 599 лева, представляваща пазарна стойност към датата
на отчуждаване – 18.04.2017 г., на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“,
с рег. № Р 01**** въззивният съд намира, че исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят, тъй като тези суми не са налични. Въззивната жалба
срещу решението на първостепенния съд в тази й част е неоснователна и
следва да се остави без уважение, като се потвърди решението на Русенския
Окръжен съд.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ, при подаване на
исковата молба Комисията не внася държавна такса, а съгласно чл. 157, ал. 2
от същия закон – с решението си съдът присъжда държавна такса и
направените разноски в зависимост от изхода на делото.
В случая ответниците дължат заплащане на съответната държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Русенския
Окръжен съд, за уважените искове: с цена 3 060 лева – пазарната стойност на
Лек автомобил „Фолксваген поло“, с рег. № Р 35****, към датата на подаване
исковата молба – 28.01.2020 г., в размер на 4% от цената на иска, или 122,40
9
лева и с цена 7 425,80 лева – данъчната оценка на процесния недвижим имот,
в размер на 4% върху ¼ от тази цена – 1 856,45, или 74,23 лева, или общо
сумата 196,66 лева, както и юрисконсултско възнаграждение на Комисията в
размер на 300 лева.
С оглед отхвърляне на исковете с обща цена 62 162 лева, Комисията
дължи заплащане на държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт –
по сметка на Русенския Окръжен съд, в размер на 4% върху общата цена или
сумата 2 486,48 лева.
Съобразно уважената част от въззивната жалба, въззиваемите дължат
заплащане на съответната държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт – по сметка на Великотърновския Апелативен съд, в размер на 98,33
лева и юрисконсултско възнаграждение на Комисията в размер на 300 лева, а
съобразно отхвърлената част от въззивната жалба – Комисията дължи
заплащане на държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт – по
сметка на Великотърновския Апелативен съд, в размер на 1 243,24 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260127/ 26.07.2021 г., постановено по гр.д. № 61/
2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в следните негови отхвърлителни
части, с които състав на съда е отхвърлил, като неоснователен, исковете на
ищеца КПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито
имущество от ответниците Г. Д. П., ЕГН ********** и П. Й. М., ЕГН
**********, и двамата от гр. Ветово, Русенска област, както следва:
От Г. Д. П.:
Лек автомобил „Фолксваген поло“, с рег. № Р 35****, придобит с
договор за продажба на МПС от 07.10.2016 г., на основание чл. 142, ал. 2, т. 1,
във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ;
От П. Й. М.:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, дворно
място от 1720 кв.м., представляващо съгласно скица имот № 604,1689, с площ
от 1896 кв.м., , намиращ се в гр. Ветово, област Русе, с административен
адрес: ********, за който имот са образувани урегулирани поземлени
10
имоти: УПИ ІV с площ 598 кв.м.; УПИ V с площ 636 кв.м. и УПИ VІ с площ
673 кв.м., в квартал 106 по регулационния и кадастрален план на гр. Ветово,
одобрен със заповед № 84/ 22.02.1985 г., заедно с построените в това дворно
място: Сграда № 604.1689.1, представляваща масивна стоманобетонна
еднофамилна жилищна сграда с площ от 62 кв.м.; Сграда № 604.1689. 2,
представляваща едноетажна полумасивна жилищна сграда еднофамилна с
площ от 27 кв.м.; Сграда № 604.1689.3, представляваща едноетажна
полумасивна селскостопанска сграда с площ от 53 кв.м.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТНЕМА в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на
обща стойност 86 587 /осемдесет и шест хиляди петстотин осемдесет и седем/
лева, както следва:
От Г. Д. П.:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, Лек
автомобил „Фолксваген поло“, с рег. № Р 35****, придобит с договор за
продажба на МПС от 07.10.2016 г.;
От П. Й. М.:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, ПИ №
604.1689 - дворно място от 1720 кв.м., съгласно документ за собственост –
НА за покупко-продажба на недвижим имот № 72/ 16.05.2016 г., том ІІ, рег. №
5049, дело 224/ 2016 г., вписан в СВ Русе, вх. рег. № 6342/ 2016 г., а съгласно
скица представлява имот № 604,1689, с площ от 1896 кв.м., находящ се в гр.
Ветово, ЕКАТТЕ 10803, община Ветово, област Русе, с адрес: ********,
заедно с построените в това дворно място: Сграда № 604.1689.1,
представляваща масивна стоманобетонна еднофамилна жилищна сграда с
площ от 62 кв.м.; Сграда № 604.1689. 2, представляваща едноетажна
полумасивна жилищна сграда еднофамилна с площ от 27 кв.м.; Сграда №
604.1689.3, представляваща едноетажна полумасивна селскостопанска сграда
с площ от 53 кв.м., при граници на имота: имот № 603.1907-терен; имот №
604.1690-двор; имот 604.1695-двор, улица.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260127/ 26.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 61/ 2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА Г. Д. П., ЕГН ********** и П. Й. М., ЕГН **********, и
11
двамата от гр. Ветово, Русенска област, ********, да заплатят държавна такса
в полза на бюджета на съдебната власт, съобразно уважената част на
исковете: по сметка на Русенския Окръжен съд общо в размер на 196,66 /сто
деветдесет и шест лева, и шестдесет и шест стотинки/ лева и 98,33 лева
/деветдесет и осем лева, и тридесет и три стотинки/ в полза на бюджета на
съдебната власт – по сметка на Великотърновския Апелативен съд, както и да
заплатят на КПКОНПИ, Булстат *********, юрисконсултско възнаграждение
в размер на по 300 лева за всяка от двете съдебни инстанции, или общо
сумата 600 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА КПКОНПИ, Булстат *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт – по сметка на Русенския Окръжен съд, сумата
2 486,48 /две хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и четиридесет и
осем стотинки/ лева, както и по сметка на Великотърновския Апелативен съд
сумата 1 243,24 /хиляда двеста четиридесет и три лева, и двадесет и четири
стотинки/ лева, представляващи държавна такса, съобразно отхвърлените
искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12