РЕШЕНИЕ
№
гр. П., 28.12.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2517 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.,
срещу Л.Т.В.ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 106,25 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 93,33 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г.,
както и 12,92 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2015 г.
до 04.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 5283/2017 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответника като собственици /ползватели/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен ***, находящ се в ***е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат
разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във
в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г.
Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се,
че с изтичането на последния ден от
месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. №5283/2017 г. извлечение от сметка за абонатен номер ***
ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са погасили
задължението си. Сочи, се че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД.
Излага, че сумите за топлинна енергия за
процесния период за топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по
изготвяни отчети от топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на
уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор
на исковата молба. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не
оспорва факта, че срещу ответника е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение за процесните суми, по
което е издадена заповед за същата. Твърди, че не е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на процесното топлоснабдено жилище, за да има
качеството на клиент и ползвател на топлинна енергия.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли иска.
Твърди, че ищецът не е представил доказателства, че ответника е бил собственик
на топлоснабдения имот през процесния период, за което навежда просторни
аргументи.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 5283/2017 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 364,92 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2009 г. до 30.04.2017 г., както и 161,33 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.02.2010 г. до 04.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и разноски в размер на 75,00 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 3492/14.07.2017 г., като срещу издадената заповед в срок е
постъпило възражение от длъжника.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от
кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния
съд е депозирал искова молба за установяване на същствуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Приобщени като част
от исковото производство са както Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.”
ЕАД на потребители в гр. П., от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. П..
От приложената по
делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна
енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото.
От представеното по делото съобщение от община
П. до ответницата по делото се установява и, че същата е уведомена какви са задълженията й към общината по
отношение на топлоснабдения имот..
Установява се от представения по делото списък
на потребителите на ТЕ в сград, находяща се на ***, че ответницата е вписана
като ползвател на такъв имот.
Видно е от депозирания по делото ***, с
район на действие ПлРС, че ответницата е собственик на топлоснабдения недвижим
имот.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-П.” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител
на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница
и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по
количество и качество.
В тежест на
ответника е да докаже, всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни правни
последици, вкл. и, че е платил процесните суми
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, че ответника е уведомен по реда на чл.47,
ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Спорно по делото е дали ответницата е собственик, съответно титуляр на
вещно право на ползване на топроснабдения недвижим имот. От представените по
делото доказателства е видно, че ответницата е собственик на недвижимия имот.
За неоснователни съдът приема възраженията на особения представител на
ответника, че ищецът не е успял да докаже, че през процесния период ответника е
бил собственик на имота. Ищецът е доказал, че ответника е собственик на
процесния недвижим имот. В ОУ като задължение на ответника е вменено да уведоми
ищеца за настъпила промяна в титуляра на правото на собственост. По делото не
са представени такива доказателства, поради което и съдът приема, че към
настоящия момент за ищеца ответника има
качеството на потребител
на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. От
представената и приета по делото ССЕ, неоспорена от длъжника се установява
размера на главницата и на лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на
представените доказателства настоящия състав на съда приема за доказано,
че за ответника, в качеството си на потребител
на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да заплаща
месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия. Неизпълнение на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи процесните суми – главница и лихва.
Поради това предявения иск с правно основание
чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 15.14 лв. При общ размер на разноските от 75, 00 лв - от които – 25,00
лв.- държавна такса и 50лв - юрк. възнаграждение, след съответно изчисление,
съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване
на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът
установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 15,14лв.
За исковото
производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 275,00 лв., от които 75 лева за държавна такса, 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 100 лева за възнаграждение за особен представител. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Т.В.ЕГН **********,
с постоянен адрес *** дължи на „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., сума в общ размер на обща сума в размер на 106,25 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 93,33 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до
30.04.2017 г., както и 12,92 лева, представляващи лихва за забава за периода от
05.01.2015 г. до 04.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Т.В.ЕГН **********, с постоянен адрес *** заплати на „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., сумата от 15.14 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 5283 по описа за 2017г. на П.ски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Т.В.ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Й.В., сумата от 275,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред П.ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: