Решение по дело №262/2025 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя И.Х.Р. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление №
24-0892-000640, издадено на 28.08.2024 година от Началник на група в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП той
е санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от „Шест месеца”, наложени въз основа на чл. 175, ал. 3, пр.
2-ро от ЗДвП, и с което от издаденото на името на това лице свидетелство за
правоуправление на МПС са били отнети общо десет контролни точки - съгласно
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършване на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение,
както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (Обн. ДВ брой 1/04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013г.; изм. брой 44/2015 г.;
изм. и доп. бр. 28/04.04.2017 г., в сила от 04.04.2017 година; брой 26/23.03.2018 г., брой
58/23.07.2019 година, изм. брой 27/24.03.2023 г., попр., бр. 56 от 30.06.2023 година).
Въз основа на съображения, които са изложени подробно в подадената по делото
жалба, жалбоподателя е възприел описаното наказателно постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна,
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към тях той е включил
и разноски, чието присъждане се претендира съобразно предвидените предпоставки в
ЗАНН.
Съответния административно-наказващ орган (Началник на група в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - град Габрово) е бил редовно призован, но не е
изпратил упълномощен от него процесуален представител за разглеждането на делото.
В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от ответната по жалба страна се
поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение, но и за
потвърждаване на атакуваното с нея постановление като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателя И.Х.Р. е правоспособен водач на МПС от категориите „В”, „М”
и „АМ”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Към
началото на месец април 2024 година той е притежавал свидетелство за
правоуправление от тези категории, за последно издадено на 09.03.2023 година, което
е било със срок на валидност до 09.03.2033 година. От приложената справка на л. 25-
27 по делото е видно, че до началото на месец април на 2024 година Райков е бил
санкциониран по административен ред чрез 13 влезли в сила наказателни
постановления за нарушения на различни норми от ЗДвП, извършени при управление
на МПС, последното от които е било осъществено през 2021 година. Тази справка
сочи, че към началото на този месец освен чрез тези постановления, той е бил
санкциониран по административен ред и с девет броя фишове, последния от които (№
GT 970812 от 22.11.2021 година на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово)
се е отнасял за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, извършено през тази година.
Свидетелите Е.И. и В.С. са служители на Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Габрово. За времето от 07,00 часа до 19,00 часа на 07.04.2024 година те са
изпълнявали задължения по охрана на обществения ред и контрол на пътното
движение в състав на съвместен автопатрулен екип.
1

Около 14,50 часа на упоменатата дата, докато се движели по път III-4404 и
извършвали обход на територията на село Дебел дял, община Габрово, св. Илиев и
Събев видели, че по този път зад тях се движело червено на цвят ППС. След като го
спрели за проверка те установили, че то се явявало електрически мотоциклет марка
„Старк” с номер на рама UDUMX1AE9RA004439, който бил управляван от
жалбоподателя И.Х.Р.. Мотоциклета нямал регистрационна табела, а водача им
обяснил, че го е взел от местността „Узана” от свой познат, който му го дал за тест и
разходка. По време на движението с него в гората той се загубил. Това и намерението
му да се ориентира къде се намира е станало причина да излезе на описания по-горе
път, отворен за обществено ползване, на който бил спрян от страна на полицейските
служители. По време на проверката жалбоподателя предоставил на двамата полицаи
фактура на чужд език (заверено копие, приложено на л. 19), с данни за номера на
рамата на управляваното от него ППС, от отразеното в която станало ясно, че то е
произведено в ЕС, както и че се явява с мощност от 80 к.с. и 168 кг. собствено тегло.
След извършена проверка на представените им от жалбоподателя документи и справка
в информационната база на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, при
която установили, че мотоциклета с описания номер на рама не е бил регистриран, в
личното присъствие на И. Райков против него са били съставени два акта за
установяване на административни нарушения (Серия GA № 1275810 от 07.04.2024
година и Серия GA № 1275809 от същата дата), тъй като е прието, че след като на
посочената дата, в с. Дебел дял, община Габрово, до № 55, в посока на с. Трънито,
община Габрово, без да притежава свидетелство за правоуправление за съответната
категория, към която е спадало описаното по-долу ППС, жалбоподателя е управлявал
електрически мотоциклет марка „Старк” с номер на рама UDUMX1AE9RA004439, без
поставена регистрационна табела, който не е бил регистриран по надлежния ред, той е
осъществил съставите на административни нарушения по чл. 150 и чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. С оглед на така изложените обстоятелства, отразени в изготвена писмена
справка с Рег. № 892р-1091/10.04.2024 г. (материали на л. 16 от делото) до Началник на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - град Габрово, както и на установените
данни за самоличността на водача, впоследствие са били извършени действия и по
сезиране на Районна прокуратура - град Габрово предвид наличието на данни, сочещи
за осъществено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Същите са били предхождани от
издаване на резолюция (№ 24-0892-М000038, издадена на 12.06.2024 г. на Началник на
група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, приложена на л. 12), чрез
която административно-наказателното производство, образувано заедно със съставяне
на втория акт за установяване на административно нарушение (Серия GA № 1275809),
е било прекратено въз основа на предвиденото в чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Чрез
постановление, издадено на 26.06.2024 година (на л. 11), прокурор при посочената
прокуратура е отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ
характер – по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като въз основа на събраните по преписката
данни е приел, че макар и управлението на нерегистрирания мотоциклет формално да
се явява съставомерно по смисъла на тази разпоредба в НК от обективна страна,
поради своята малозначителност то не е обществено опасно.
Въз основа на съставения акт, на издаденото от прокурора при Районна
прокуратура Габрово постановление за отказ да се образува наказателно производство
и останалите материали по административно наказателната преписка, на 28.08.2024
година началника на група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово е издал
посоченото по-горе наказателно постановление под № 24-0892-000640, което е
предмет на обжалване по настоящото дело.
2

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 8 от НАХД № 262/2025 г. на
Районен съд – гр. Габрово екземпляр на наказателното постановление сочат, че той е
получен от жалбоподателя на 29.03.2025 г. Жалбата против същото (според отразените
в нея ВХ. № и дата) е постъпила при наказващия орган на 04.04.2025 година, или в
рамките на законово определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок,
започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за отмяна на обжалваното постановление, макар и не изцяло въз основа на
онези съображения, които се поддържат по повод на него.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата
на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези
срокове са спазени, тъй като съответния акт (Серия GA № 1275809 от 07.04.2024 г.) е
бил съставен още на датата за извършване на самото нарушение, както и преди
изтичане на тримесечен срок от деня, в който автора на същото за явява открит.
Неговия съставител е компетентно (съобразно предвиденото в нормата на чл. 189, ал. 1
от ЗДвП) лице, а същия и наказателното постановление съдържат всички реквизити,
които са предвидени като задължителни в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, тъй
като изрично направеното позоваване в него и т. 3.11 от посочената в него Заповед с
Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и
приложена на л. 23-24 от НАХД № 262/2025 г. на Районен съд - град Габрово, водят до
безспорно заключение, че Началника на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово
е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, което е
разполагало с надлежно предоставени му права да издава такива постановления за
нарушения на разпоредби от посочения закон. Изискванията във връзка със срока за
издаване на наказателното постановление също са спазени, тъй като отнасящите се
това действия са били извършени след издаване на постановлението за отказ да се
образува наказателно производство от прокурора, и то на дата, която е била в рамките
на съответния шестмесечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акт Серия
GA № 1275809/07.04.2024 г., както и преди изтичането на една година от датата за
извършване на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За издаване
на постановлението не е било необходимо повторно съставяне на акт, като в този
смисъл е и изрично предвиденото в нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
От описаните в акта и наказателното постановление данни, които се основават
на отразената в копието от фактура на л. 18 информация, е видно, че управляваното от
жалбоподателя И.Р. ППС е било двуколесно средство за придвижване (марка „Старк” с
номер на рама UDUMX1AE9RA004439 и мощност от 80 к.с.), снабдено с
електрически двигател, който е позволявал самостоятелното му движение с негова
помощ. Наличието на този двигател сочи, че то се явява МПС според определението в
§6, т. 11 от ДР на ЗДвП, а от тук – че е подлежало на регистрация при условията и по
реда, уредени в подзаконов нормативен акт (чл. 12, ал. 1, т. 4 на Наредба № I-
3

45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС),
издаден от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ брой 31/14.04.2000 г., в сила от
същата дата. И това е така, тъй като неговото тегло (от 168 кг.) не е позволявало
същото да се счита за индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на
§6, т. 18б от ДР на ЗДвП, т.е. за такова, което (съобразно вписаното изключение в чл. 1,
ал. 5, т. 9 от Наредба № I-45) би го освободило от законовото задължение да се
регистрира съобразно нея. Във връзка с горното управляваното от жалбоподателя
МПС е спадало към тези от категория L – на МПС, определени в чл. 4 на Регламент
(ЕС) № 168/2013 на Европейски парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година
относно одобряването и надзора на пазара на дву, три и четириколесни превозни
средства, имплементирана в българското законодателство с нормата на чл. 149, ал. 1, т.
1 от ЗДВП, което (съгласно чл. 4, т. 2, б. „В”) се е явявало МПС от категория L3e-A3
(мотоциклет с висока мощност), посочени в Приложение № 1 към него. Изложените
по-горе обстоятелства водят до извод, че то не само е подлежало на регистрация
според предвиденото в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., но и че за неговото
управление е нужно водача му да има свидетелство за правоуправление на МПС от
категория „А”, каквото жалбоподателя не е притежавал. Доколкото това е така, а
мотоциклета не е бил регистриран по надлежния ред и не е имал монтирана табела с
регистрационен номер, следва да се приеме, че извършените нарушения по чл. 140, ал.
1 и чл. 150 от ЗДвП, за които жалбоподателя е бил санкциониран, са осъществени от
обективна страна. Освен от нея, те са осъществени и от субективна страна, при
изискващата се умишлена форма на проявено виновно поведение. Тя се обуславя от
факта, че като правоспособен водач Райков очевидно е бил запознат с изискванията,
които се съдържат в двете норми от ЗДвП, но при действията, свързани с управлението
на мотоциклета, умишлено не е съобразил поведението си с тях. Подобно заключение
се налага и от отразеното в писмените сведения на жалбоподателя, приложени на л.
17, от което е видно, че той е осъзнавал вида на съответното превозно средство, което
е управлявал.
Въпреки че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП безспорно е налице от
обективна страна, съдът намери, че жалбоподателя И.Р. се явява незаконосъобразно
санкциониран за него. От данните, които се съдържат в приложените доказателствени
материали, е видно, че се касае за едно формално нарушение, което законодателно не е
обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. След като това е така, а по
делото не са налице данни, които да установяват, че жалбоподателя е бил
санкциониран за други сходни по съдържанието им нарушения по ЗДвП, може да се
приеме, че конкретно извършеното такова съставлява представлява изолиран случай,
който се дължи на обективни обстоятелства, довели до излизането на управлявания от
жалбоподателя мотоциклет на отворения за обществено ползване път, след като той се
е загубил при движението си с него в гората, а не на поведение, което е било свързано
със съзнателно и/или целенасочено неспазване на установеното законово задължение
за управление на МПС с регистрационна табела, поставена на определеното за това
място. Свързаните с изложеното обстоятелства не са подложени на обсъждане от
страна на наказващия орган, което води до извод, че този орган не е изпълнил
задължението си да прецени дали описаните в акта действия са довели до маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на закона. А основанията за това са
били налице, тъй като описаните по-горе обстоятелства и значителния период от
време, изминал между датата за влизане в сила (07.03.2012 година) на последното
4

издадено против жалбоподателя наказателно постановление (№ 3043 от 28.02.2012 г.
на Сектор „Пътна полиция” при СДВР – гр. София) и описаната в акта и
постановлението дата, установяват една действително по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с тази при други такива от
неговия вид, която се допълва и от факта, че (дори в нейния минимален размер)
определената за него глоба от 200 лева и „Лишаването от право да се управлява МПС”
за срок от „Шест месеца” се явяват завишени с оглед на тях. При съществуването на
тези обстоятелства, които са обосновавали заключение за маловажен случай на
административно нарушение, наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл.
28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен случай на такова ще го
накаже. След като не го е сторил, още повече и без да е извършил задължителната за
него (съобразно приложимото ТР № 1 от 12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на
РБ, НК) проверка за наличие или липса на маловажност по същество, той е издал
незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна именно поради това.
Предвид изложените до момента съображения съдът прие, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени. Въпреки това намери, че направеното
искане за присъждане на разноски не би могло да се уважи, тъй като по делото не са
приложени никакви доказателства, които да установяват, че жалбоподателя
действително е направил такива в рамките на производството, образувано във връзка с
неговото обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................
5

Номер на акта:	61
Дата:	30 април 2025 г. (в сила от 11 юни 2025 г.)
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200262
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 април 2025 г.

Решение по дело №262/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите