№ 10556
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110139675 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 202580/17.07.2023 г. на ........... ЕАД, ЕИК ...........
срещу Р. П. С., ЕГН **********, и В. И. С., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца при условията на
разделност - по 1/2 от следните суми: 1./ сумата в размер на 1 255,57 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ................; 2./ сумата в размер
на 38,14 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една
главница, считано от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 29.08.2022 г., до
окончателното плащане, 3./ сумата в размер на 174,68 лева мораторна лихва върху първата
главница за периода 16.10.2020 г. – 03.08.2022 г., и 4./ сумата в размер на 8,04 лева – мораторна
лихва върху втората главница за периода 31.08.2019 г. – 03.08.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.10.2022 г. по ч. гр. д. № 46660/2022 г. на СРС, 29
състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството на собственици на
процесния топлоснабдения имот, са потребители на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи
условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния
имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски,
като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че
ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на
услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и
мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответниците Р. П. С. и В. И. С., в който се релевира възражение за погасяване на част от
претендираните вземания по давност – конкретно вземанията, възникнали до 29.08.2019 г. Оспорва
1
се материалната легитимация на ищеца да претендира суми за предоставена услуга за дялово
разпределение при доводи, че посочената услуга се предоставя от трето лице „............... ООД.
Относно останалата част от процесните вземания се изразява желание за извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
С оглед процесуалните изявления на страните, направени в открито съдебно заседание,
проведено на 06.03.2024 г., съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, като безспорно между тях
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са собственици на топлоснабдения
имот през процесния период.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.11.1990 г., видно от който на
посочената дата Р. П. С. и В. И. С. са придобили правото на собственост върху процесния
жилищен имот – апартамент ..................., находящ се в гр. ..............
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 26.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ................ етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „............... ООД, което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици под № 25 е посочено лицето
Р. П. С., срещу което е положен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес.
По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-72/09.06.2020 г.,
сключен между ........... ЕАД – възложител и ............... ООД – изпълнител , при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на
този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
По делото са представени и приети Съобщение към фактура № **********/31.08.2020 г.
и Съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г.
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество
за абонат **********.
С определение от 14.12.2023 г. по настоящото исково дело, като трето лице – помагач на
страната на ищеца е конституирано дружеството „............... ООД.
С молба от 05.03.2024 г. от третото лице – помагач са представени индивидуални
справки за използвана топлинна енергия досежно процесния имот в периода м.05.2019 г. –
м.04.2020 г. и м.05.2020 г. – м.04.2021 г. с посочен клиент Р. П. С. и формуляр за реален отчет,
извършен в имота на 29.06.2021 г., в присъствието на Р. П. С., за който е положен саморъчен
подпис, неоспорен в процеса.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице А. Ж. по допуснатата
съдебно – техническата експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно счетоводство
документи и от ищеца документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ............., е
измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан всеки
месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в
имота с абонатен № 288 625 са били начислявани суми за ТЕ за отопление на имот, ТЕ за сградна
инсталация и ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/. В имота са установени 4 броя
отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 2 броя топлинни разпределители и 2
термостатни вентили, както и 1 брой щранг-лира в банята и 2 броя технически изправни и
сертифицирани водомери за отчитане на БГВ. В периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. не е извършено
дялово разпределение от 2 броя ИРРО, тъй като 4 броя радиатори са демонтирани /затапени/. ТЕ за
отопление на имот е определяна от ТЕ, отдадена от 1 брой щранг лира в банята, на която липсва
техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по
изчислителен път. За същия период потреблението на топла вода е на база реален отчет на 2 броя
2
водомери, а ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е определяна съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. При извършените изчисление
експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1 269,95 лева
по прогнозно потребление и 14,35 лева за получаване от абоната, т. е. общо 1 255,60 лева, в която
сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.
Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице
„............... ООД, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната
станция на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки през две години, относими към
исковия период. Експертното заключение е прието в проведеното на 15.05.2024 г. открито
заседание без възражения от страните в производството. Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на пасивно субективно и
обективно, кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/
на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да
достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача
да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за
дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови
нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е
изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично
известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
3
факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице.
С протоколно определение от 06.03.2024 г. съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК,
като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот през процесния период. Посоченото обстоятелство се
установява по несъмнени начин и от приетия като писмено доказателство Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.11.1990 г., видно от
който на посочената дата Р. П. С. и В. И. С. са придобили правото на собственост върху процесния
жилищен имот – апартамент ..................., находящ се в гр. .............. По делото не са събрани данни
относно обстоятелството дали ответниците са съпрузи, респ. относно придобиване на имота при
режим на СИО, поради което и при липса на други доказателства в тази насока съдът приема, че
последните двама притежават по ½ идеална част от правото на собственост върху исковия имот. С
оглед така приетото настоящият състав счита, че ответниците, в качеството си на собственици на
топлоснабдения имот, са потребители на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ,
респ. същите имат качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № 0У-001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник" от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от
10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите),
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им
в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В конкретния
случай ответниците не твърдят, а и не се установява да са упражнили това право срещу ОУ на
........... ЕАД, поради което настоящият състав намира, че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.
150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците – потребители, вкл. и относно
приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставка на
ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или
от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
(чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.). Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в
сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният
имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като видно от протокол от общо събрание на
етажната собственост от 26.08.2002 г., списък към него и договор от 30.08.2002 г., че етажните
собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. ............., са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за
4
отопление и топла вода на третото лице – помагач – „............... ЕООД.
Въз основа на изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК експертно заключение на СТЕ се установява количеството на реалното поребление на
топлинна енергия в процесния имот за исковия период. При съобразяване на резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, вещото лице инж. А. Ж. е
приел, че реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 1 255,60 лева, представляваща разлика между прогнозно
начислените суми по фактури /1 269,95 лева/ и сумите за получаване от абоната по изравнителните
сметки /14,35 лева/, като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях.
При формирания от настоящия съдебен състав извод, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставка на
ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, следва че спорният по настоящото
дело въпрос се концентрира върху обстоятелството какъв е размерът на дължимите от ответниците
суми с оглед своевременно релевираното от тяхна страна възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно решение
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях се прилага
тригодишната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
/13.05.2020 г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 29.08.2022 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/, като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то в процесната хипотеза извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 21.06.2019 г. /29.08.2019 г. –
периода на извънредно положение/ по аргумент от нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Следователно,
макар и правилно ответната страна да изтъква, че приложим в процесната хипотеза е
тригодишният давностен срок, същият не е правилно изчислен от същата, доколкото не е
съобразен периодът на извънредно положение, през който давностният срок е спрял да тече по
силата на закона. В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Поради което съдът намира, че
досежно същите не е изтекла приложимата тригодишна погасителна давност. Това е така, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016
г., публикувани на 10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане – това за м. май 2019 г. е станало
изискуемо на 15.07.2019 г., т. е. след 21.06.2019 г., поради което то, както и следващите го месечни
задължения, включени в исковия период, не са обхванати от изтекла тригодишна погасителна
давност. При това положение, съдът приема, че крайният размер на главното задължение за цена
на топлинна енергия на ответниците следва да бъде определено въз основа приетия от СТЕ такъв, а
именно: 1 255,60 лева, отразяващ реално доставената и потребена такава в рамките на исковия
период. С оглед принципа на диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира вземане в
по-нисък размер /1 255,57 лева/ исковете за главница за доставена ТЕ следва да се уважат в цялост.
При съобразяване обема на отговорността на всеки един от ответниците – по 1/2, то Р. П. С. и В. И.
С. се явяват задължени за сумите от по 627,78 лева.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира
следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или
чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
5
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена
за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Във
връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение
за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите дължат заплащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.
3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се
определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане
на услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е
реално извършена.
С договора от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и "Б............. ООД страните са
договорили заплащане от "Т.............. ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз
основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е
цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30 април за следващия
изравнителен период.
Между страните не се спори, че услугата дялово разпределение е била реално извършена от
ФДР, което обстоятелство се потвърждава и от констатациите на неоспореното заключение на
СТЕ.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи
стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявеният иск за установяване на
нейната дължимост е установен по своето основание и размер. От страна на ищеца се претендират
вземания за периода м.17.2019 г. – м.04.2021 г., поради което съдът приема, че вземанията за
исковия период не са обхванати от тригодишна погасителна давност /която както се посочи би
обхванала единствено вземанията, чиято изискуемост е настъпила след и на 21.06.2019 г./.
При съобразяване обема на отговорността на всеки един от ответниците – по 1/2, то Р. П. С.
и В. И. С. се явяват задължени за сумите от по 19,07 лева.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на претенцията
си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от ........... ЕАД,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани
във в-к "М................. г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общите
условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от 12.08.2016 г., месечната дължима
сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за
6
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация
относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от Общите условия. С
оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за
съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че същата е издадена след изтичането
на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи,
въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32,
ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и
издаването на фактура от страна на ищеца, т. е. преди 31 юли на съответната година.
Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество ТЕ с начисленото за
периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното,
задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на
клиента настъпва след изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата
фактура (или от 15 септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо
обявяването на фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична
покана до длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г.
по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. № 11002/2020 г. по описа
на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за които съдът намери, че не са обхванати от
изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Поради това, изчислен по
реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на НАП, размерът на лихвата за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия възлиза на 178,29 лева. С оглед принципа
на диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира вземане в по-нисък размер исковете за
мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ следва да се уважат в цялост. Или при
съобразяване обема на отговорността на всеки един от ответниците – по 1/2, то Р. П. С. и В. И. С.
се явяват задължени за сумите от по 87,34 лева.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.08.2022 г. и касаеща
процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за забава върху задължението за
цена на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в заповедно
производство в общ размер на 79,52 лева /по 39,76 лева спрямо всеки ответник/ и разноски за
исковото производство в общ размер на 472,22 лева /държавна такса + юрисконсултско
възнаграждение + депозит за СТЕ/. Съобразно уважената част от исковете в негова полза следва да
се присъдят сумата в размер на 79,08 лева – разноски за заповедното производство /по 39,54 лева в
тежест на всеки длъжник/ и сумата в размер на 469,64 лева – разноски за исковото производство
/по 234,82 лева в тежест на всеки ответник/. Ответниците претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете те имат право
на разноски в общ размер на 2,72 лева, или по 1,36 лева всеки от тях.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........... ЕАД, ЕИК ........... със
седалище и адрес на управление: гр. ............., срещу Р. П. С., ЕГН ********** , обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. П. С., ЕГН
**********, дължи на ........... ЕАД, ЕИК ........... сумата в размер на 627,78 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. .............. ап. ............. с абонатен
№ ................ сумата от 19,07 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка една главница, считано от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК –
29.08.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата от 87,34 лева – мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода за периода 16.10.2020 г. – 03.08.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.10.2022 г. по ч. гр. д. №
46660/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в
размер на 4,02 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.08.2019 г. –
03.08.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.10.2022 г. по ч.
гр. д. № 46660/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........... ЕАД, ЕИК ........... със
седалище и адрес на управление: гр. ............., срещу В. И. С., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. И. С., ЕГН
**********, дължи на ........... ЕАД, ЕИК ........... сумата в размер на 627,78 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. .............. ап. ............. с абонатен
№ ................ сумата от 19,07 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка една главница, считано от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК –
29.08.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата от 87,34 лева – мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода за периода 16.10.2020 г. – 03.08.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.10.2022 г. по ч. гр. д. №
46660/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в
размер на 4,02 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.08.2019 г. –
03.08.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.10.2022 г. по ч.
гр. д. № 46660/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Р. П. С., ЕГН **********, да заплати на ........... ЕАД, ЕИК ................., със
седалище и адрес на управление: гр. ..................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 39,54
лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 46660/2022 г. по описа на СРС, 29
състав, както и сумата от 234,82 лева – разноски в исковото производство по гр. д. № 39675/2023
г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН **********, да заплати на ........... ЕАД, ЕИК ................., със
седалище и адрес на управление: гр. ..................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 39,54
лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 46660/2022 г. по описа на СРС, 29
състав, както и сумата от 234,82 лева – разноски в исковото производство по гр. д. № 39675/2023
г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА ........... ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр.
..................., да заплати на Р. П. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 1,36 лева – сторени разноски в исковото производство по гр. д. № 39675/2023 г. на СРС,
29 състав.
ОСЪЖДА ........... ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр.
..................., да заплати на В. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 1,36 лева – сторени разноски в исковото производство по гр. д. № 39675/2023 г. на СРС,
29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„............... ЕАД – „............... ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9