№ 13043
гр. С., 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110123086 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Ж. М., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. 2
С., ж.к. „С.“, бл. 8, ет. 9, ателие № 1, аб. № 9****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Сочи, че качеството на ответника на клиент на топлинна енергия
произтича от притежаваното от него право на собственост върху процесния имот. Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните
суми: 4557,91 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
02.05.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 750,09 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 24.10.2022 г., сума в
размер на 23,76 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода
01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 02.05.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,90 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни, и
поддържа нередовност на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ответника въз основа на качеството собственик на процесния имот,
1
като поддържа, че е Д.л същия през 2008 г. Оспорва реалната доставка на топлинна
енергия в посочения обем. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД поддържа, че
дяловото разпределение за процесните имот и период е извършено в съответствие с
действащите нормативни актове.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том I,
рег. № 3374, дело № 155/2002 г. на нотариус В. М., с район на действие – района на
Софийски районен съд (л.12-13) на 26.04.2002 г. Ж. М. е придобил правото на
собственост върху ателие № 1, находящо се в гр. С., ж.к. „С.“, бл. 8, ет. 9.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том I, рег. № 1786,
дело № 24/2008 г. по описа на нотариус А. И., с район на действие – района на
Софийски районен съд (л.14-15) на 11.02.2008 г. Ж. М. е Д.л на сина си М. Ж.в
Георгиев правото на собственост върху ателие № 1, находящо се в гр. С., ж.к. „С.“, бл.
8, ет. 9, като е запазил за себе си правото на ползване върху имота до края на живота
си, безвъзмездно.
От представените нотариални актове безспорно се установява, че ответникът
притежава вещното право на ползване върху процесния недвижим имот и съответно
качеството ползвател на топлинна енергия следва от така установеното притежание на
това вещно право от ответника.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижимия
3
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на взетото решение е
сключен приложеният по делото Договор между етажната собственост и „Т. С.“ ЕООД.
По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач
„Т. С.“ ЕООД, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по
отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се
установява и от представените от третото лице писмени доказателства – протоколи и
изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза (л.115-121), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено
от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Вещото лице посочва, че технологичните разходи в абонатната станция
през целия процесен период са завишени и е отчислявана повече топлинна енергия от
общото отчетено количество и е разпределена между абонатите. Вещото лице е
установило, че от м. 06.2018 г. до края на процесния период е възникнала програмна
грешка при изчисляване на технологичните разходи в абонатната станция, въз основа
на която същите са в завишен размер. За месец януари 2021 г. технологичните разходи
са завишени на 875 kWh или разликата е с 278 kWh повече (близо три пъти).
Дружеството „Т. С.“ ЕООД е извършвало разпределение на топлинната енергия в
сградата след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в имотите на абонатите в сградата. За процесния период 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. ответникът не е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение
/ФДР/ по време на годишния отчет и са попълнени протоколи за неосигурен достъп.
По данни на ФДР през процесния период в жилището не е имало монтирани
отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота има
щранг-лира за отопление на банята и хоризонтални тръби, за които се начислява
служебно топлинна енергия съгласно Наредба за топлоснабдяването (НТ). По данни на
ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът
за топла вода се изчислява на един брой потребител при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. Процесният имот е с
отопляем обем от 260 м3, на базата на който се разпределя енергията, отдадена от
4
сградната инсталация. Вещото лице посочва, че общият размер на дължимите суми за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. съгласно издадените от ФДР изравнителни сметки
възлиза на 4557,91 лева. В заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна
енергия за имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба.
По отношение на установеното от експертизата завишение на технологичните
разходи в абонатната станция за целия процесен период, съдът намира, че същото е в
полза на потребителите, тъй като това води до отчисляване на по-голямо количество
топлинна енергия от общото количество топлинна енергия, което подлежи на
разпределение, съответно на заплащане, между потребителите в сградата.
Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването
всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за
гореща вода в имотите си на представителите на топлопреносното предприятие и/или
по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода
и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един
път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани
уреди за дистанционен отчет.
Съгласно чл. 70, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, на клиентите, неосигури достъп за отчет на индивидуалните уреди
за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69,
ал. 2, т. 2.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., която е
приложима и за отоплителния сезон 2019/2020 г. на основание § 3 от ПЗР, когато не е
осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода в отделните
имоти се разпределя при норма за разход на потребление за гореща вода 140 литра на
обитател за едно денонощие.
Видно от представените от третото лице – помагач „Т. С.“ ЕООД протоколи за
неосигурен достъп (л.111-112) до процесния имот не е осигурен достъп за отчет за
отоплителния сезон 2019/2020 г., като третото лице – помагач е осигурило две дати за
отчет – 30.05.2020 г. и 04.06.2020 г., както и за отоплителния сезон 2020/2021 г., като
отново са осигурени две дати за отчет на уредите – 08.05.2021 г. и 14.05.2021 г.
В настоящия случай ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 70, ал. 2 от
наредбата да осигури достъп за отчет на уредите в имота си на две поредни дати за
всеки отоплителен сезон и законосъобразно топлинната енергия за отопление и за
битова гореща вода е начислена служебно.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
Видно от Обща фактура № **********/31.07.2020 г. (л.22-23) начислените суми
за топлинна енергия за имота за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. са в размер на
2514,66 лева.
Видно от Обща фактура № **********/31.07.2021 г. начислените суми за
топлинна енергия за имота за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. са в размер на
5
2013,48 лева, като е посочено, че за процесния период е заплатена сумата от 35,92 лева
главница за топлинна енергия, поради което дължимата сума възлиза на 1977,56 лева.
По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума, което
обуславя основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна
енергия срещу ответника.
Искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ срещу Ж. М.
следва да бъде уважен за сумата от 4 492,22 лева, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за имота за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.
съгласно издадените от ищеца фактури, като за сумата над 4 492,22 лева до пълния
предявен размер от 4557,91 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху сумата от 4 492,22 лева се дължи законна лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 02.05.2023 г. до окончателното плащане.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 02.05.2023 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
представеното извлечение (л.25) се установява, че начислената сума за услугата
дялово разпределение за периода м.10.2019 г. – м.02.2020 г. е по 1,24 лева на месец, за
м. 03.2020 г. – 1,23 лева, за м.04.2020 – 1,24 лева, за м.05.2020 г. – 1,23 лева, а за
периода м.06.2020 г. – 30.04.2021 г. – 1,26 лева, или общо 23,76 лева за 19 месеца,
който размер съдът не намира за прекомерен.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени
чрез плащане.
Предвид изложеното, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло в пълния предявен размер, като се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от по 23,76 лева, представляваща
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.10.2019 г. –
30.04.2021 г. Върху сумата от 23,76 лева се дължи и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.05.2023 г. до окончателното плащане.
6
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената главница
за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 14.01.2022 г. съдът взе предвид, че в
този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия на „Т.
С.“ ЕАД за битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима
покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно представените фактури (л.22-24) стойността на топлинната енергия за
имота за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. възлиза на сумата от 2514,66 лева, а за
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. – на 1977,56 лева. Така, на основание чл. 162 ГПК
при използване на калкулатора за изчисляване на законна лихва на НАП, съдът
определи, че размерът на законната лихва върху сумата от 2514,66 лева, изчислена за
периода 15.09.2020 г. - 24.10.2022 г. възлиза на 537,90 лева, а върху сумата от 1977,56
лева, изчислена за периода 15.09.2021 г. – 28.10.2022 г. – на сумата от 222,49 лева, или
общо 760,39 лева.
По делото не се твърди и не се установява дължимата от ответника мораторна
лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Поради изложеното, и предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 750,09 лева.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4,90 лева – мораторна лихва
върху задължението за главница за услугата „дялово разпределение“, изчислена за
периода 01.12.2019 г. – 24.10.2022 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
7
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът съобразно уважената част от исковете. Същият
доказва разноски на обща стойност от 563,47 лева, от които 213,47 лева държавна
такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 250
лв. депозит за съдебно-техническа експертиза. Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сума от по 556,02 лева разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил
доказателства за извършване на разходи, поради които разноски не му се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. М., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул.
„Я.“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 4 492,22
лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 02.05.2023 г. до
изплащане на вземането,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 23,76 лева,
представляваща възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода
01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 02.05.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 750,09 лева, представляваща
мораторната лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
изчислена за периода от 15.09.2020 г. - 30.04.2021 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. 8, ет.
9, ателие № 1.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
Ж. М., ЕГН: ********** искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
4492,22 лева до пълния предявен размер от 4557,91 лева, като неоснователен;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,90 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение“
за периода 01.12.2019 г. – 24.10.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. М., ЕГН: ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 556,02 лева, представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
8
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9