№ 4294
гр. Варна, 14.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501930 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. №
48903/29.06.2023г., идентична с вх. № 49276/29.06.2023г. от Н. А. Д., ЕГН********** с
адрес гр. Варна, кв. Аспарухово, ****, чрез адв. К. Д., в частта, в която е осъдена да заплати
на В. В. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, кв. „**** сумата в размер от 801 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, от която: 200лв., платено адвокатско
възнаграждение за обжалване действията на ЧСИ пред ОС Варна; 50лв., съставляваща сбора
на сумите от платени държавни такси за въззивно производство срещу действията на ЧСИ
пред ОС Варна; 48лв., платена такса за администриране частна жалба от ЧСИ до ОС Варна;
18лв., съставляваща сбора от сумите за издаване копие от ИД и за издаване на
Удостоверение за дължими такси по ИД; 365лв., съставляваща сбора от сумите по
допуснатото на основание чл.390, ал.1 от ГПК обезпечение; 120лв. за образуване на
производство от ЧСИ според издадена обезпечителна заповед и налагане на запор върху
банкови сметки на ответницата, настъпили в резултат на действията на ответницата, в
качеството й на възложител на работа по чл. 426 ГПК, за чужди и противоправни действия
на ЧСИ № 808 по ИД № 379/2020, затова че на 18.05.2021г, в гр.Варна, в кантората на ЧСИ
№ 808 с район на действие ОС Варна, чрез процесуален представител е образувала ИД №
20208080400379, предприемайки принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от
180лв. месечна издръжка за малолетното им дете за периода от 05.05.2020 г. - 04.06.2020 г.,
при изначална липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на взискателя,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 22.04.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД; в
частта в която е осъдена да заплати на В. В. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, кв.
1
„**** сумата в размер от 1000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
под формата на болки и страдания и изразяващи се във влошаване на общото му
здравословното състояние, непрекъснат и дълготраен стрес и злепоставяне пред
работодателя му/, настъпили в резултат на действията на ответницата, в качеството й на
възложител на работа по чл.426 от ГПК, за чужди и противоправни действия - тези на ЧСИ
№ 808 по ИД № 379/2020 по описа на същия, затова че на 18.05.2021г, в гр.Варна, в
кантората на ЧСИ № 808 с район на действие ОС Варна, чрез процесуален представител е
образувала ИД № 20208080400379, предприемайки принудително изпълнение срещу ищеца
за сумата от 180лв. месечна издръжка за малолетното им дете за периода от 05.05.2020г.-
04.06.2020г, при изначална липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на
взискателя, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба -
22.04.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 49 вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД и в частта, в която е осъдена да заплати на адв. Г. К. от Варненска адвокатска
колегия, с адрес на адвокатската кантора гр.Варна, кв. Виница ул. Свети Мина № 14, ет.2
сумата от 600лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска за адв. възнаграждение пред първа инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 т.2 ЗАдв.
Смята решението ВРС недопустимо, неправилно и постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и при нарушение на процесуалните правила.
Моли да бъде отменено решението на ВРС в обжалваните части, ведно с присъждане
на сторените разноски.
Моли се на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде уважено доказателственото й искане,
обективирано в писмения отговор на исковата молба за поставяне на въпроси по реда на чл.
176 от ГПК на ищеца, във връзка със здравословното му състояние и предмета на делото.
Моли и за приемане на имейл кореспонденция, в която В. М. моли и заплашва да бъде
прекратено изп.д., представена с писмения отговор от адв. К. Д., но неприета от съда.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В. В. М., ЕГН **********
от гр. Варна ,ул. „***, чрез адв. Г. К. в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита решението в обжалваната част за обосновано и съобразено с доказателствата по
делото. На 18.05.2020г. е била платена сумата от 180.00лв., представляваща издръжка за
детето за м.май 2020г. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба с писмения отговор вх. №
60237/11.08.2023г. от В. В. М., ЕГН ********** от гр. Варна ,ул. „***, чрез адв. Г. К. в
частта, в която е отхвърлен иска му, насочен срещу Н. А. Д., ЕГН********** с адрес гр.
Варна, кв. Аспарухово, ****, с искане да бъде осъдена да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди под формата на болки и страдания и изразяващи се във влошаване на
общото му здравословното състояние, непрекъснат и дълготраен стрес и злепоставяне пред
работодателя му/, настъпили в резултат на действията на ответницата, в качеството й на
възложител на работа по чл.426 от ГПК, за чужди и противоправни действия - тези на ЧСИ
2
№ 808 по ИД № 379/2020 по описа на същия, затова че на 18.05.2021г, в гр.Варна, в
кантората на ЧСИ № 808 с район на действие ОС Варна, чрез процесуален представител е
образувала ИД № 20208080400379, предприемайки принудително изпълнение срещу ищеца
за сумата от 180лв. месечна издръжка за малолетното им дете за периода от 05.05.2020г.-
04.06.2020г, при изначална липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на
взискателя, за разликата над 1000.00лв. до претендираните 5100.00лв. , ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.
1 от ЗЗД.
Смята решението в тази обжалвана част за несъобразено със съществуващата, макар и
оскъдна съдебна практика.
Моли се да бъде отменено в тази част обжалваното решение, като исковата претенция
бъде уважена изцяло. Претендира присъждане на сторените разноски пред всички
инстанции.
Въпреки,че е плащал редовно издръжка по банковата сметка на ответницата и е няма
задължения за издръжка към 18.05.2020г., твърденията му остават нечути от ЧСИ, съставите
на ВОС и АпС-Варна. Това допринася за степента и размера на увреждането, което е и с
прогресиращ към момента характер. Позовава се на правото си да бъде разгледан спора на
въззивна инстанция от състави, чиито членове не са участвали в разглеждането на в.гр.д. №
2537/2020г. и в.гр.д. № 332/2021г. на ВОС.
Съдия-докладчикът, като се запозна с материалите по делото констатира, че исковата
претенция на В. В. М., основана на твърденията му за произтекли за него имуществени и
неимуществени вреди, следствие от незаконосъобразно воденото изп.д. № 379/2020г. на
ЧСИ З.Д., по законосъобразността на действията на ЧСИ по което, ВОС се е произнасял
двукратно по реда на чл. 435 от ГПК по в.гр.д. № 2537/2020г. и по в.гр.д. № 332/2021г. и от
които решения са произтекли за ищеца по твърденията му част от вредите, установи, че е
бил съдия-докладчик и по в.гр.д. № 2537/2020г. на ВОС-ГО. Намира, че е налице хипотезата
на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. За да бъдат избегнати всякакви съмнения относно
безпристрастността и обективността на състава, следва да бъде прието, че са налице
предпоставките за отвеждането на съдия-докладчика от разглеждане на делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.22, ал.2 вр. ал.1, т.6 от ГПК, състав
на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДА от разглеждането на в.гр.д. № 1930/2023г. по описа на ВОС съдията–
докладчик Златина Кавърджикова.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на заместник – председателя на ВОС за
преразпределяне.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4