Решение по КНАХД №2736/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Е. Л. Ч., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв.С. Н., против Решение № 1116/24.09.2025г. на ВРС, II-ри състав, постановено по АНД № 1746/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0445-001057/15.12.2023г. на началник група в РУ Аксаково, ОД МВР – Варна, с което за нарушение на чл.103 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, й е наложена глоба от 50,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. С решението на ОДМВР – Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. В касационната жалба са изложени подробни съображения за това, че в АУАН и НП неправилно са определени мястото на извършване и на установяване на нарушението, описаната фактическа обстановка е неясна, непоследователна и противоречива, и съществено се разколебава от събраните във въззивното производство доказателства. Твърди се, че показанията на свидетелите са противоречиви и неправилно са изцяло кредитирани от ВРС, който въз основа на тях е възприел фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН – нередовност, която не може да се отстрани по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, поради което ВРС е следвало да отмени наказателното постановление на основание чл.63, ал.3, т.2 ЗАНН. Твърди се и неправилно приложение на материалния закон, т.к. са събрани противоречиви гласни доказателства относно местоположението на актосъставителя, сигналът за спиране не е бил своевременен и ясен, т.к. е подаден в последния момент и автопатрулът е бил разположен от другата страна на пътя – нарушение на изискванията на чл.170, ал.3 ЗДвП и чл.207 на ППЗДвП. В тази връзка се твърди и наличието на основания за прилагането на чл.14 НК и определяне на случая като „фактическа грешка“, която изключва вината. Без да е възприет подадения от св.Г. сигнал, Ч. не е могла да изпълни нареждането, дадено й с него. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Началник група в ОД на МВР – Варна, РУ – Аксаково, чрез юрк.К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 20803/09.12.2025г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същото да бъде определено в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 14.10.2023г., около 18:15 часа, св.Д. В. и св.Н. Г. – служители на РУ Аксаково при ОДМВР – Варна, изпълнявали наряд като автопатрул 454, дневна смяна, като били позиционирани до пресечка на главната улица в [населено място], в близост до центъра на селото. Същите възприели приближаващ откъм [населено място] и движещ се в посока ГП 2901 лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № [рег. номер]. Св.Г. навлязла в срещуположната на посоката на приближаващия автомобил пътна лента, наближила разделителната линия и подала към водача сигнал за спиране с палка, като указала с ръка мястото, в страни от пътя, на което водачът да спре за извършване на проверка. Въпреки това автомобилът преминал без да спре покрай св.Г. Полицейският екип последвал автомобила със служебния автомобил, управляван от св.В. и при приближаването му, в кая на населеното място, с включена светлинна и звукова сигнализация, било дадено разпореждане за спиране. След като навлязъл в ГП 2901, на около 100м. след разклона за [населено място] в посока [населено място], автомобилът спрял и била извършена проверката. В хода на същата било установено, че водачът е Е. Ч.. Същата била изпробвана за алкохол с техническо средство, което отчело концентрация на алкохол в кръвта 0,64 на хиляда, а с протокол от химическа експертиза от 16.10.2023г. в кръвната проба, взета въз основа на талон за медицинско изследване № 051687, била установена концентрация на алкохол в кръвта 0,28 на хиляда. С. Ч. бил съставен АУАН № GA1021836/14.10.2023г. за нарушение на чл.103 ЗДвП, а въз основа на него било издадено НП № 23-0445-001057/15.12.2023г., с което на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП на Е. Ч. е наложена глоба, в размер на 50,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН и при липсата на допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. По същество ВРС е приел, че установената фактическа обстановка води до категорична констатация за осъществен състав на административно нарушение по чл.103 ЗДвП. От показанията на св.В. и св.Г., ВРС е приел за безспорно установен същественият обективен елемент от фактическия състав на нарушението – наличието на своевременен и ясен за възприемане подаден на сигнал за спиране на превозното средство. В тази връзка е прието, че свидетелките – непосредствени очевидци, ясно, детайлно, категорично и по идентичен начин са описали обстоятелствата по извършване и установяване на нарушението, а именно, че на главната улица, в близост до центъра на [населено място], при възприемане на приближаващия се откъм [населено място] автомобил, св.Г. навлязла в срещуположната на посоката на приближаващия автомобил пътна лента, наближила разделителната линия и подала към водача на автомобила ясно видим сигнал за спиране със стоп-палка, като указала с ръка мястото в страни от пътя, на което водачът да спре за проверка. Тъй като водачът не спрял, се наложило св.В. и св.Г. да го последват със служебния автомобил и едва след неговото застигане, с подаден светлинен и звуков сигнал, Е. Ч. изпълнила задължението за спиране на превозното средство. Относно възражението – че сигналът със стоп-палка бил неясен и затова не е възприет, ВРС е приел, че обстоятелството дали водачът изобщо не е възприел сигнала за спиране или го е възприел, но е решил да не спре, има значение само за формата на вината, не и за съставомерността на нарушението, т.к. съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина, не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи – какъвто настоящият не е. От показанията на св.В. и св.Г. е прието за безспорно установено, че в конкретния случай сигналът е бил подаден ясно и своевременно, по начин, който не би убегнал на вниманието на водач, спазващ задължението да наблюдава пълноценно състоянието на пътната обстановка при управление на превозно средство. В тази връзка е съобразено, че към момента на подаване на сигнала все още е имало дневна светлина – до настъпване на слънчевия залез са останали над 20мин., отделно св.Г. е имала светлоотразително служебно облекло, стоп-палката също била светлоотразителна и ясно видима. За изцяло неотносими към съставомерността и авторството на деянието са приети възраженията за неправилно местоположение на патрулния автомобил и за неспазен график за наряд. Прието е и че случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, т.к. не се отличава с по-малка степен на тежест от обичайните случаи на нарушения от този вид, липсват и особени извинителни или смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят извод за маловажност. Правилно АНО е приложил съответстващата на нарушението санкционна норма на чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, предвиждаща кумулативно налагане на наказания глоба и лишаване от правоуправление.

Така постановеното решение е неправилно.

Отговорността на Е. Ч. е ангажирана на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл.103 ЗДвП, която задължава водача на пътно превозно средство, при подаден от контролните органи сигнал за спиране, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Основателни са оплакванията в жалбата, че описаните в АУАН и НП факти относно мястото на извършване и установяване на нарушението, са неясни, противоречиви и се опровергават от събраните във въззивното производство доказателства.

Видно от АУАН и НП, касаторката е наказана за това, че на 14.10.2023г. в 18:17 часа, на път 2901, на около 100 метра след разклона за [населено място] в посока [населено място], е управлявала собствения си л.а. Рено Туинго с рег.№ [рег. номер], като не е спряла на подаден със стоп-палка сигнал от униформен служител. При описание на нарушението е посочено още, че след като продължила движението си по главния път на [населено място] в посока път 2902, автомобилът бил последван, застигнат и спрян за проверка на около 100м. след разклона за [населено място] в посока [населено място].

Основателно с касационната жалба се твърди, че обективно не е било възможно жалбоподателката да е управлявала автомобила по път 2901, да е подминала автопатрула, разположен на 100м. след разклона за [населено място] в посока [населено място], след което да е продължила движението си по главния път на [населено място] в посока път 2902.

Видно от Списъка на републиканските пътища в Република България – Приложение № 1 към Решение на МС № 959 от 31.12.2018г., път 2901 (Аксаково – ок.п. Добрич) е третокласен път, преминаващ през населените места К. – И. – Л. – С. – В., а път 2902 (Аксаково – ок.п.Добрич) е третокласен път, преминаващ през П.– К. – (О. – К.). При така утвърдените трасета на пътища 2901 и 2902, основателно жалбоподателката твърди, че описаното в АУАН и НП противоправно движение – по главния път на [населено място] в посока път 2902, след което автомобилът бил спрян за проверка на около 100 метра след разклона за [населено място] в посока [населено място], обективно не е възможно, т.к. път 2902 е в противоположна посока на [населено място].

Видно от представената с административнонаказателната преписка докладна записка рег.№ 445р.14514/14.10.2023г. мл.инсп. Д. В. е посочила, че управляваният от Ч. автомобил се е движел по главния път на [населено място] (до кметството) в посока изхода на селото към път 2901 – а не към път 2902, както е отразено в АУАН и НП. В акта и наказателното постановление не е индивидуализирано и посочено, и мястото, на което е подаден сигналът със стоп-палката за спиране за проверка – т.е. не е посочено мястото на извършване на нарушението, т.к. посоченото място – на път 2901, на около 100м. след разклона за [населено място] в посока [населено място], кореспондира с мястото, на което според показанията на разпитаните свидетели автомобилът е спрян за проверка, след като водачът не е изпълнил нареждането, дадено в предходен момент и на различно място.

В изготвената от св.В. докладна записка от 14.10.2023г. е посочено, че патрулът е бил позициониран в самото [населено място], на главния път, до кметството, което не кореспондира с описанието в АУАН и НП. Едва от показанията на св.В. и св.Г. се установяват конкретните факти и обстоятелства по извършване и установяване на нарушението – къде е бил позициониран патрулът, къде е бил подаден сигналът със стоп-палка за извършване на проверка, в коя посока и по кой път е продължило движението на автомобила, и къде същият е спрян за проверка. Мястото, на което е подаден сигнала със стоп-палка е мястото, на неизпълнение на задължението по чл.103 ЗДвП, т.е. явява се мястото на извършване на нарушението по смисъла на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, поради което непосочването му е съществено процесуално нарушение по чл.63, ал.3, т.2 ЗАНН, което не може да бъде отстранено в производството по въззивно обжалване на НП. Като резултат ВРС е приел за установена фактическа обстановка, която съществено се различава от описаната в АУАН и НП, с което е допуснал съществено процесуално нарушение.

Разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН предоставя правомощие на районния съд да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в него изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При тази нормативна уредба съдът може да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, но не разполага с възможност да приеме различна фактическа обстановка от описаната в НП. Липсва процесуален способ за преодоляване на неправилното посочване на факти в обстоятелствената част на наказателното постановление, тъй като районният съд не разполага с правомощие да приеме различна фактическа обстановка от описаната в НП. Поради това не съществува възможност съдът да приеме, че жалбоподателят все пак е извършил административно нарушение – както в случая е приел ВРС. Ненадлежното описване в наказателното постановление на фактите и обстоятелствата, при които е извършено деянието, се явява неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.63, т.2 ЗАНН, което обуславя основателността на касационната жалба – така в Решение на Адм.съд – Варна № 7872/14.07.2025г. по КАНД № 1349/2025г.

Независимо от изхода на спора и своевременно заявеното с жалбата искане, разноски на жалбоподателката не следва да се присъждат, т.к. не са представени доказателства за тяхното извършване. По арг. от чл.227а, ал.5 АПК заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 5,00лв. (2,56 евро) е недължимо платена и подлежи на възстановяване по реда на чл.4б от Закона за държавните такси, при спазване на правилата по чл.53, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1116/24.09.2025г. на Районен съд – Варна, II-ри състав, постановено по АНД № 1746/2024г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0445-001057/15.12.2023г. на началник група в РУ Аксаково, ОД МВР – Варна, с което за нарушение на чл.103 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, на Е. Л. Ч., [ЕГН], [населено място], [улица], е наложена глоба, в размер на 50,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

Решението е окончателно!