РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Силистра, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101167 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от „Архитект Д.“ ЕООД против ЕТ А. Ч. Ч. с
фирма „А. Ч.“, „К.2016“ ЕООД и М. И. М., в която ищецът твърди, че заедно с първия
ответник, действащ в качеството на възложител, сключили договор за проектиране от
22.09.2016 г., по който този ответник се задължил да му заплати съответното
възнаграждение. Поради неизпълнението на това задължение ищецът потърсил вземанията
си по съдебен ред, като образувал т.д. № 105 по описа на ОС – Силистра за 2019 г.,
приключило с осъждането на ответника да му заплати сумата от 35400 лв., представляваща
неизплатена част от възнаграждението по договора за проектиране и неустойка в размер на
855,55 лв. (съдебно решение № 260017 от 16.10.2020 г. по т.д. № 105 по описа на СОС за
2019 г.). Междувременно на 03.12.2019 г. между ЕТ А. Ч.Ч. с фирма „А. Ч.“ и М. И. М. бил
сключен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Кам 2016“ ЕООД, по
силата на който първият ответник прехвърлил на третата ответница собствените си два дяла
на стойност по 1 лв. всеки за сумата от 2 лв. На 11.12.2019 г. първите двама ответници
сключили договор за покупко - продажба, обективиран в НА № ..., т. .. по описа на СВ – С.
за 2019 г., по силата на който ЕТ „А. Ч.“ в качеството на продавач прехвърлил на „К. 2016“
ЕООД в качеството му на купувач правото на собственост върху ПИ с идентификатор
.................по кадастралната карта и регистри на с. К., одобрени със заповед № РД-18-1263 от
21.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ стопански двор с площ
от 18,731 дка срещу продажна цена в размер на 2100 лв. На 08.09.2020 г. първият и третият
ответник също сключили договор за покупко - продажба, обективиран в НА № ., т. ..по
описа на СВ – С. за 2020 г., по силата на който ЕТ „А. Ч.“ в качеството на продавач
прехвърлил на М. И. М. в качеството на купувач правото на собственост върху СОС с
1
идентификатор ........... по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед №
РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес:
гр. С., ул. „Г. К.“ № .., ет. ., ап. ., представляващ апартамент с площ от 66,64 кв.м., състоящ
се от спалня, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено
помещение № .с площ от 4 кв.м. и 4,53 % от общите части на сградата и съответния процент
от правото на строеж, срещу продажна цена в размер на 35000 лв.
След влизане в сила на съдебно решение № 260017 от 16.10.2020 г. по т.д. № 105 по
описа на СОС за 2019 г. ищецът се снабдил с изпълнителен лист за вземанията си по него и
образувал изп.д. № 20207670401283 по описа на ЧСИ Г. Г., но по него не постъпили
плащания както поради липсата на доброволно изпълнение, така и поради неоткриването на
имущество на длъжника, върху което да бъде насочено принудителното изпълнение.
Същевременно ищецът е на мнение, че посочените два договора за покупко – продажба са
сключени с цел да бъдат засегнати интересите му на кредитор, които намерения били
известни и на съконтрехентите на първия ответник, купувачи по договорите, видно от
обстоятелството, че А. Ч. Ч. и М. И. М. живеят на един и същ адрес, който се явява адрес на
управление на търговското предприятие на първия ответник (ЕТ „А. Ч.“) и на дружеството,
„К. 2016“ ЕООД, чийто управител е ответницата М. И. М.. Ищецът твърди, че три седмици
след получаването на покана от кредитора си да изпълни своите задължения по договора за
проектиране първият ответник се освободил от дяловете си в „К. 2016“ ЕООД срещу
символична цена, а осем дни по – късно прехвърлил на това дружество единия от имотите
си (ПИ с идентификатор .............) на цена много по – ниска от пазарната. По същия начин
той прехвърлил и втория имот в полза на ответницата М. И. М. в хода на съдебното
производство по т.д. № 105 по описа на СОС за 2019 г., като освен това този имот се явявал
жилището, обитавано от двете страни по сделката съобразно тяхната адресна регистрация.
Поради изложените причини ищецът моли съда да обяви за относително недействителни
спрямо него договор за покупко - продажба, обективиран в НА № ..., т. ..по описа на СВ – С.
за 2019 г. и договор за покупко - продажба, обективиран в НА № .., т. ..по описа на СВ – С.
за 2020 г., както и да осъди ответниците да му заплатят направените по делото разноски.
Ответниците ЕТ А. Ч. Ч. с фирма „А. Ч.“, „К.2016“ ЕООД и М. И. М. оспорват
предявените искове и молят съда да ги отхвърли като неоснователни. Твърдят, че третата
ответница в лично качество и като управител на „К. 2016“ ЕООД не е знаела, че атакуваните
сделки увреждат кредитора на нейния съконтрахент, като считат, че общото местоживеене
с първия ответник не доказва наличието на такова знание. Твърдят също така, че двете
сделки не увеличават платежната неспособност на ЕТ „А. Ч.“, тъй като продажната цена по
сделката от 08.09.2020 г. му послужила за погасяване на кредит към „Алианц банк
България“ АД, в чиято полза бил ипотекиран имота, предмет на сделката, а сделката от
11.12.2019 г. била сключена с цел „К. 2016“ ЕООД да кандидатства за банков кредит, който
да бъде използван за погасяването на друг кредит на длъжника към „Уникредит Булбанк“
АД в размер на 30000 лв. Ответницата М. И. М. заявява, че сделката от 08.09.2020 г. е
сключена, за да може тя да кандидатства за кредит, като предложи имота за обезпечаване на
2
задълженията по него, като по този начин целяла да съдейства на ЕТ „А. Ч.“ за погасяване
на задълженията му по други кредити.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Чрез представен по делото договор за проектиране от 22.09.2016 г. ЕТ „А. Ч.“
възложил на „Архитект Д.“ ЕООД проучването и проектирането на птицеферма за угояване
на пилета бройлери в ПИ № ... по КВС на с. К., м. „С.двор“ срещу уговорено
възнаграждение в размер на 47400 лв. с включен ДДС. Възложената чрез договора задача
била осъществена от изпълнителя и изготвеният от него проект бил приет от ЕТ „А. Ч.“ с
протокол от 25.11.2016 г. На 12.04.2018 г. ищцовото дружество издало фактура № 120 за
извършено частично плащане за проекта в размер на 12000 лв., а на 07.11.2019 г. съставило
още една фактура № 136 за остатъка от задължението в размер на 35400 лв., която
изпратило на съконтрахента си ведно с покана за доброволно изпълнение, получена от него
на 08.11.2019 г. Впоследствие ищецът предявил по исков ред вземанията си срещу своя
длъжник, като образувал т.д. № 105 по описа на СОС за 2019 г., приключило с осъждането
на първия ответник да му заплати сумата от 29500 лв., представляваща неизплатена част от
възнаграждение по договор за проектиране от 22.09.2016 г., неустойка за забавено
изпълнение в размер на 855,55 лв., както и направените по делото разноски в размер на
2930,18 лв. - съдебно решение № 260017 от 16.10.2020 г. по т.д. № 105 по описа на СОС за
2019 г. След влизане в сила на решението кредиторът се снабдил с изпълнителен лист за
вземанията си и образувал изпълнително производство срещу ЕТ „А. Ч.“ под №
20207670401283 по описа на ЧСИ Г. Г..
Към момента на поканата от 08.11.2019 г. А. Ч. Ч. и М. И. М. били съдружници в „К.
2016“ ООД, като тяхното съдружие било прекратено на 03.12.2019 г. с подписването на
договор за прехвърляне на дружествени дялове, чрез който А.Ч. продал на М.М. собствените
си два дяла от дружеството, а придобивайки ги, купувачът се превърнал в едноличен
собственик на неговия капитал. Впоследствие с НА от 11.12.2019 г. № .., т. ..по описа на СВ
– С. първият ответник прехвърлил чрез договор за покупко – продажба в полза на „К. 2016“
ЕООД правото на собственост върху ПИ с идентификатор ......по кадастралната карта и
регистри на с. К., одобрени със заповед № РД-18-1263 от 21.06.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК, представляващ стопански двор с площ от 18,731 дка срещу продажна
цена в размер на 2100 лв. От изготвената по делото съдебно – ценова експертиза се
установява, че към момента на сключване на тази сделка пазарната стойност на придобития
от дружеството имот е възлизала на сумата от 15719 лв.
Чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. ..по описа на СВ – С.
за 2020 г., вписан на 08.09.2020 г. А. Ч. Ч. прехвърлил на М. И. М. правото на собственост
върху СОС с идентификатор -----по кадастралната карта и регистри на гр. С-, одобрени със
заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. С-, ул. „Г.К.“ № .., ет. ., ап. ., представляващ апартамент с площ
3
от 66,64 кв.м., състоящ се от спалня, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с
прилежащото му избено помещение № .с площ от 4 кв.м. и 4,53 % от общите части на
сградата и съответния процент от правото на строеж, срещу продажна цена в размер на
35000 лв. От назначената СЦЕ се установява, че към момента на тази сделка пазарната
стойност на прехвърленото жилище възлизала на сумата от 65700 лв.
От представен от ответниците НА за учредяване на договорна ипотека № ..., т. .по
описа на СВ – С. за 2015 г. се установява, че на 01.09.2015 г. А. Ч. ипотекирал в полза на
„Алианц България“ АД собствения си към този момент СОС с идентификатор ............за
обезпечаване на банков кредит в размер на 35000 лв., предоставен му от тази банка в
неговото търговско качество. От представените извлечения от банковите сметки на първия и
третия ответници е видно, че на 11.09.2020 г. М.М. е превела по банков път на А. Ч.
продажната цена по НА № .., т. ..по описа на СВ – С. за 2020 г. в размер на 35000 лв., както
и че на свой ред той заплатил по банков път получената сума на неконкретизирано в
извлечението лице при посочено основание на превода „погасяване на главница по кредит“.
Логично е да се приеме, че адресатът на плащането се явява „Алианц България“ АД, тъй
като на 15.09.2020 г. тази банка депозирала в СВ – С. молба за заличаване на договорната
ипотека по НА № ..., т. ..по описа на СВ – С. за 2015 г., учредена за обезпечаване на
отпуснатия от банката кредит от 35000 лв. Междувременно на 03.09.2020 г. втората
ответница сключила договор за кредит с „ПИБ“ АД за сумата от 40000 лв., който обезпечила
чрез учредяване на договорна ипотека върху закупеното от нея жилище с идентификатор
............., като от извлечението от банковата сметка може да се изведе заключението, че
именно чрез тази сума тя заплатила продажната цена на имота, която впоследствие била
използвана от А.Ч. за погасяване на задълженията му към „Алианц България“ АД.
Чл. 135, ал. 1 ЗЗД гласи, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно – и лицето, с
което длъжникът е договарял също следва да е знаело за увреждането. Според ал. 2 на
същата разпоредба знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В конкретния случай е безспорно
установено, че ищецът е кредитор на ЕТ „А. Ч.“ и че разпореждайки се с недвижимите си
имоти си длъжникът е знаел че уврежда интересите на своя съконтрахент, тъй като е отнел
правото му да насочи принудителното събиране на вземанията му върху тези имоти, без да
предлага изпълнение на задълженията си и без да разполага с друго имущество, достатъчно
за удовлетворяването на този кредитор. Осведомеността на ЕТ „А. Ч.“ за увреждането
произтича както от сключения договор за проектиране, представляващ основание на
неговите задължения, така и от поканата за доброволно плащане от 08.11.2019 г., получена
от него дни преди продажбата на ПИ с идентификатор ............., а също така и от
проведеното съдебно производство за заплащане на задължението по договора, приключило
с осъдително решение и издаване на изпълнителен лист. В настоящото производство е
спорно доколко съконтрахентите на длъжника – купувачите по атакуваните в настоящото
4
производство договори за покупко – продажба, са знаели за увреждането на неговия
кредитор и по – конкретно доколко с това обстоятелство е била запозната ответницата М. И.
М., която е действала в лично качество при сключването на сделката, предмет на НА № .., т.
..по описа на СВ – С. за 2020 г., и в качеството си на управител на „К. 2016“ ЕООД при
извършването на НА от 11.12.2019 г. № ..., т. ...по описа на СВ – С.. От справката за адресна
регистрация на ответниците А. Ч. и М.М. е видно, че от 2001 г. двамата са регистрирани на
адрес в гр. С., ул. „Г. К.“ № .., ет. ., ап. ., а от разпитаните по делото свидетели Т.Т., В.С.,
Н.С. и Х.Х., техни съседи, се установява, че те съжителстват на адреса като семейство от
закупуването на имота до настоящия момент, т.е. от около 20 години. От показанията на
съседите става ясно също така, че в семейството им се е отглеждало и детето на ответницата
М. – синът К., който след навършване на пълнолетие продължил образованието си извън
страната. По делото не е спорно, че ответниците нямат сключен граждански брак, но
същевременно е ясно, че отношенията помежду им осъществяват съдържанието на една
брачната връзка, при която между съпрузите съществува доверие и общност в усилията за
осигуряване благополучието на семейството, както и общи интереси и взаимна подкрепа.
Презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД произтича именно от идеята за съдържанието
на брачната връзка, предполагаща споделяне на плановете и намеренията на съпрузите,
обсъждане на идеите им и съвместно решаване на семейни и имуществени въпроси, а не от
юридическата същност на брака – права и задължения на съпрузите, лични и имуществени
последици от сключването му, които нямат отношение към факта дали единият от съпрузите
е знаел или не за задълженията на другия съпруг. По делото се установи, че отношенията
между двамата ответници осъществяват фактически белезите на съпружеска обвързаност,
тъй като те живеят в общо домакинство, всеки от тях допринася с усилията си за
благосъстоянието на семейството и оказва житейска подкрепа на своя партньор (например
и двамата са полагали заедно грижи за отглеждането на детето на ответницата). Става ясно
също така, че освен семейни партньори, ответниците участват заедно в търговски
начинания, тъй като са били съдружници в „К. 2016“ ООД, което съдружие е прекратено
единствено по формални причини, видно от твърдението им по делото, че договорът за
продажба на дружествени дялове и впоследствие този за продажба на ПИ с идентификатор
...........са сключени с цел дружеството да кандидатства за отпускане на кредит. Общите
бизнес начинания на съжителите се установяват както от посоченото съдружие, така и от
обстоятелството, че на адреса по тяхното местоживеене е регистрирано както седалището на
„К. 2016“ ООД, така и адреса на управление на предприятието на ЕТ „А. Ч.“, като на този
адрес ЕТ е получавал кореспонденцията си със своите търговски контрагенти, включително
и поканата за доброволно изпълнение на ищеца от 08.11.2019 г., съдебните книжа по т.д. №
105 по описа на СОС за 2019 г. и тези за образуваното след него изпълнително
производство. Всички тези данни сочат на извода, че ответницата М. не е била изолирана от
търговските дела на първият ответник, нито той е считал за необходимо да държи
семейството си встрани от търговските си занимания, поради което е мъчно да се допусне,
че тя не е знаела за неговите задължения, още повече че предприятието му като ЕТ и „К.
2016“ ООД са имали един и същ адрес на управление и сходен предмет на дейност –
5
производство, изкупуване, заготовка, преработка и търговия със селскостопанска
продукция, което обичайно води до съвместни действия по управлението на двете
предприятия и преплитане на търговските им отношения с трети лица. Воден от изложените
аргументи съдът приема, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима по отношение
на третата ответница, тъй като стана ясно, че тя се намира във фактически семейни
отношения с длъжника и събраните по делото доказателства дават основание да се приеме,
че тя е била запозната със състоянието на неговото търговско предприятие, търговските му
контакти и придобитите от него права и задължения.
Съдът не споделя доводите на ответниците, че сключените сделки не са имали за
цел да увредят ищеца, тъй като сделката по НА от 11.12.2019 г. № ..., т. ..по описа на СВ – С.
е сключена заради предстоящо кандидатстване за кредит (който обаче не бил отпуснат на
„К. 2016“ ООД), а сделката по НА № .., т. ..по описа на СВ – С. за 2020 г. – за да се изплати
кредит към „Алианц България“ АД, обезпечен с ипотека върху имота, предмет на договора
за покупко – продажба. От една страна субективната цел на длъжника при сключването на
увреждащите сделки няма отношение към основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като
въведените в тази норма предпоставки за неговото уважаване са увреждане на кредитора и
знание за увреждането от страна на длъжника, а не наличието на специална цел за засягане
имуществените интереси на конкретно лице. Същевременно от доказателствата по делото е
видно, че действително чрез продажната цена по НА № .., т. ..по описа на СВ – С. за 2020 г.
са погасени вземанията на „Алианц България“ АД към първия ответник, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, но от изготвената
съдебно – ценова експертиза става ясно, че при свободно договаряне ответникът би получил
много по – висока цена за имота, предмет на договора, от тази, която му е била необходима
за изплащане на задълженията му към кредитната институция, което сочи, че сделката
несъмнено уврежда интересите на неговия кредитор – ищец по делото, който би могъл да
разчита за удовлетворяване на вземанията си на останалата част от цената след изплащане
на кредита към банката.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на
производството по иска за обявяване относителната недействителност на договора за
покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. ..по описа на СВ – С. за 2020 г., поради
обстоятелството, че страна по тази сделка е А. Ч. в качеството му на гражданскоправен
субект, а не в търговско качество, като какъвто той не бил конституиран в настоящото
производство. Съдът счита, че продавачът по този договор е страна в настоящото
производството, тъй като с придобиването на търговско качество той е получил
възможности за участие в търговския оборот, но не е променил правосубектността си,
поради което не може да се приеме, че търговското качество, с което е конституиран в
производството, го лишава от възможността да вземе становище по въпросите, които касаят
неговите граждански права и задължения.
Поради изложените съображения съдът счита, че предявените искове са основателни
и следва да се уважат, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се присъдят
6
направените по делото разноски в размер на 138,41 лв. за държавна такса, 25 лв. за съдебни
удостоверения, 80 лв. за депозит за свидетели и 600 лв. за експертизи. Същевременно
искането на ответниците за присъждане на деловодни разноски следва да се остави без
уважение, като воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на ищеца „Архитект Д..“
ЕООД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .,
представлявано от М. Д. Н., договор за покупко – продажба, обективиран в НА от 11.12.2019
г. № .., т. ..по описа на СВ – С., чрез който ЕТ А. Ч. Ч. с фирма „А.Ч.“ с ЕИК .......и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г. К.“ № .., ет. ., ап. .прехвърлил на „К.2016“ ЕООД с ЕИК .........и
адрес на управление: гр. С., ул. „Г.К.“ № .., ет. ., ап. ., представлявано от М. И. М., правото
на собственост върху ПИ с идентификатор ........(т.................) по кадастралната карта и
регистри на с. К., одобрени със заповед № РД-18-1263 от 21.06.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК, представляващ стопански двор с площ от 18731 кв.м. (осемнадесет
хиляди седемстотин тридесет и един кв.м.), находящ се в землището на с. К., общ. К., обл.
С., м. „С. двор, шеста категория, при съседи: имоти с идентификатори ............., ..................,
................., ..............., .............., ................и ....................
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на ищеца „Архитект Д.“
ЕООД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № .., вх.., ет. ., ап. .,
представлявано от М. Д. Н., договор за покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. ..по
описа на СВ – С. за 2020 г., вписан на 08.09.2020 г., чрез който А. Ч. Ч. с ЕГН ********** от
гр. С., ул. „Г.К.“ № .., ет. ., ап. .прехвърлил на М. И. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г.
К.“ № .., ет. ., ап. .правото на собственост върху СОС с идентификатор ....................
(..............................) по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-
18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор ...................(.......................), построена в имот с идентификатор ................
(...........................), с административен адрес: гр. С., ул. „Г. К.“ № ..(....), ет. .(...), ап. .(.........),
представляващ апартамент с площ от 66,64 кв.м. (шестдесет и шест цяло и шестдесет и
четири кв.м.), състоящ се от спалня, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с
прилежащото му избено помещение № .(....) с площ от 4 кв.м. (четири кв.м.) и 4,53 %
(четири цяло и петдесет и три процента) ид.ч. от общите части на сградата и съответния
процент от правото на строеж, при съседи: на същия етаж – СОС с идентификатор .............,
под обекта - СОС с идентификатор ..............и над обекта - СОС с идентификатор
.........................
ОСЪЖДА ЕТ А.Ч. Ч. с фирма „А. Ч. с ЕИК .............и адрес на управление: гр. С., ул.
„Г. К.“ № .., ет. ., ап. ., „К. 2016“ ЕООД с ЕИК ...........и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.
К.“ № .., ет. ., ап. ., представлявано от М. И. М., и М. И. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул.
„Г. К.“ № .., ет. ., ап... да заплатят на „Архитект Д.“ ЕООД с ЕИК ...........и адрес на
7
управление: гр. С., ул. „Д.“ № .., вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от М. Д. Н., направените по
делото разноски в размер на 138,41 лв. (сто тридесет и осем лв. и 41 ст.) за държавна такса,
25 лв. (двадесет и пет лв.) за съдебни удостоверения, 80 лв. (осемдесет лв.) за депозит за
свидетели и 600 лв. (шестстотин лв.) за експертизи.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ А. Ч.Ч. с фирма „А. Ч.“ с ЕИК ..........и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г.К.“ № .., ет. ., ап. ., „К. 2016“ ЕООД с ЕИК ...........и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г.К.“ № ., ет. ., ап. ., представлявано от М. И. М., и М. И. М. с ЕГН
********** от гр. С., ул. „Г. К.“ № .., ет. ., ап. .за присъждане на направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8