Определение по дело №151/2020 на Окръжен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

 

30.01.  2020г.                               ГРАД  ВАРНА

ОКРЪЖЕН СЪД                                    ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На              30  ЯНУАРИ                ГОДИНА 2020

В разпоредително заседание в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

НАСУФ ИСМАЛ- мл.с.

        

 

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 87171/25.11.2019г. от Д.С.К. ЕГН ********** и А.Г.К. EГН ********** срещу Решение № 4761/07.11.2019г., постановено по гр.д. № 1320/2019г. по описа на ВРС, L състав, с което са осъдениДобринка С.К. и А.Г.К. да заплатят солидарно на Я.Р.Н., ЕГН **********, действащ със съгласието на своите родители – М.С.М.-Нанкова, ЕГН **********, и Румен Симеонов Н., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: ***, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца вследствие на удар с учебник в областта на носа, нанесен му на 13.03.2018 г. от непълнолетния син на ответниците Станислав Ангелов К., ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.03.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че въззивният съд неправилно е интерпретирал събраните гласни доказателства. Ценил е свидетелските показания, които са били необективни, като същевременно не е отчел установеното в съвкупност от всички ангажирани доказателства, че детето Станислав не е дете с лошо поведение и че инцидентът е причинен невиновно, а поради лекомислие. Твърди се, че неправилно ВРС е коментирал, че по отношение на детето има и друг инцидент с пострадало дете. Неправилно е възприета и представената характеристика. Сочи се, че доказателството е недопустимо ценено, тъй като представлява свидетелски показания в писмен вид, а и съдържанието му е погрешно тълкувано от ВРС. Твърди се, че не се установяват твърдените от ищците вреди по вид и размер, както и периода, през който се търпени. Твърди се, че критерият за справедливост е неправилно съобразен. Моли се въззивният съд да разгледате аргументите, изложени в жалбата и да извърши цялостна ревизия на атакуваният съдебен акт, като се произнесе с отменително решение по съществото на спора и да отхвърли предявения иск с пр. основание чл.48, ал. 1 ЗЗД, като недоказан по основание и по размер. Алтернативно, в случай че съдът прецени иска за основателен, то да разгледа подробно развитите аргументи във въззивната жалба и да определи размер на обезщетението, който да кореспондира с интензитета на доказаните преки вреди и периода на възстановяване им, като съобрази съпричиняването, установено в хода на производството.

Претендира се присъждане на разноски съобразно списък по чл.80

ГПК.

С разпореждане № 52655/26.11.2019г., постановено по гр.д.№ 1320/2019г. по описа на ВРС, L състав съдът е оставил без движение въззивна жалба вх.№ 87171/25.11.2019г от Д.С.К. и А.Г.К., като е дал указания на същите.

С уточняваща молба вх.№ 90286/05.12.2019г. Д.К. и А.К., чрез адв. Б.З. са изпълнили указанията на съда от 26.11.2019г., като са уточнили, че молят въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение, а по същество да се произнесе с друго решение, с което да отхвърли предявеният иск като недоказан по основание и размер.   

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Я.Р.Н., чрез адв. М.П. от АК- Шумен, с който жалбата се оспорва.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане да бъде допуснат един свидетел, при условията на призоваване, а именно класният ръководител на децата, изготвил цитираната в мотивите на съда характеристика- В. Димитрова- Монова, която да бъде призована чрез учебното заведение СУ „Климент Охридски“ гр. Варна, за опровергаване на доводите на съда и на ищеца, че е бил налице „друг инцидент със сина на ответниците с лоши последици“.

С отговора на жалбата въззиваемата страна моли доказателственото искане на въззивника да бъде оставено без уважение.

Съдът, като съобрази направените в жалбата доказателствени искания и становището на въззиваемата страна, намира следното:

Искането за допускане до разпит на още един свидетел – класния ръководител В. Монова, е преклудирано. Посредством това искане се цели опровергаване на доказателствената сила на представената по делото цялостна длъжностна характеристика. Последната е приложена още с исковата молба. Респективно, най-късно в отговора по исковата молба ответникът е следвало да я оспори досежно допустимостта на това доказателства или верността на съдържанието му. Това не е сторено. Позоваването от въззивника, че ВРС неправилно я е интерпретирал, не е основание да бъдат допускани нови доказателства. Възраженията срещу приетото от ВРС досежно установените от посоченото доказателство факти ще бъдат разгледани при кредитирането на посочената характеристика от настоящия състав.

Преклузията по чл.266 ал.1 ГПК е налице, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано във въззивната жалба на Д.С.К. ЕГН ********** и А.Г.К. EГН ********** за допускане до разпит на свидетелката В. Димитрова –Монева относно факта – налице ли е бил друг инцидент между детето Станислав и трето лице..

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 25.03.2020г. от 10,00ч., за когато да се уведомят страните и да им се връчи препис от настоящото определение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  

 

ЧЛЕНОВЕ: