Решение по дело №538/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на Б. В. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], чрез адвокат Г. Б. от АК – Перник, против Решение № 3796з-789 от 24.11.2023 г., издадено от началник на Второ районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е отнето разрешение № 20190455742, издадено на Б. В. Б. за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие: пистолет „****, с № ****, и е постановено изземване на оръжието, ведно с четиридесет и пет броя патрони с калибър 9х18.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановеното решение – необосновано е, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Пледира се, че към датата на издаване на административния акт срещу жалбоподателя няма наложени мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) по причина, че заповед за незабавна защита № 48 от 16.08.2023 г. е отменена с решение № 928 от 05.10.2023 г., постановено по гр. дело № 3978/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, оставено в сила с решение № 426 от 13.11.2023 г., постановено по гр. дело № 710/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник. Т.е. процесното решение е издадено, когато срещу жалбоподателя няма наложени мерки за защита по ЗЗДН, за което административният орган е уведомен, като на 15.11.2023 г. са му предоставени и двете цитирани съдебни решения. Излагат се още доводи, че административният орган не е предприел действия за отнемане на разрешителното за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, когато е бил уведомен за издадената заповед за незабавна защита от РС - Перник, а е издал решение за отнемане на разрешението едва след отмяна на заповедта за незабавна защита, без да има такова основание, т.е. не са били налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието по чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Сочи се също в жалбата, че издаденото решение е неясно формулирано, тъй като в него е посочено, че разрешението се отнема както на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, така и на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като и двете основания не са налице. Иска се отмяна на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г. Б. от АК – Перник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Иска отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски по приложен списък.

В съдебно заседание ответникът – началник на Второ РУ при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., негов пълномощник. Оспорва жалбата като неоснователна, пледира процесуална и материална законосъобразност на оспорения административен акт.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. В. Б. притежава разрешение № **** **** г. (л. 34) за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие: пистолет „****, калибър 9х18, № **** и боеприпаси за него (приложение на л. 35), със срок на валидност до 28.03.2024 г.

Видно от приемо-предавателен протокол от 01.06.2023 г. (л. 5), на същата дата Б. Б. предава за съхранение във Второ РУ при ОДМВР – Перник, пистолет „**** калибър 9х18, № **** и разрешение № **** **** г., по повод извършваща се проверка по преписка № 313000-8617/2023 г. по описа на Второ РУ към ОДМВР – Перник. Не се представиха по делото доказателства относно повода за образуване на цитираната проверка.

С определение № 2645 от 16.08.2023 г., постановено по гр. дело № 3978/2023 г. по описа на Районен съд – Перник (л. 15), образувано по молба за защита по чл. 4 и сл. от ЗЗДН, подадена от С. И. Г. – лице, с което Б. В. Б. живее на съпружески начала, спрямо Б. В. Б. са наложени мерки за незабавна защита по чл. 5 от ЗЗДН за осъществен акт на домашно насилие по отношение на С. И. Г. на 18.07.2023г. Въз основа на така постановеното определение в полза на С. И. Г. e издадена заповед за незабавна защита № 48 от 16.08.2023 г. (л. 13).

С писмо изх. № 6287 от 16.08.2023 г. на РС – Перник (л. 12), копие от заповедта за незабавна защита № 48 от 16.08.2023 г. е служебно изпратено на ОДМВР – Перник, получено в Дирекцията на същата дата (л. 12), регистрирано с вх. № 31300-12006.

С решение № 928 от 05.10.2023 г. (л. 6), постановено по гр. дело № 3978/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, молбата на С. И. Г. за издаване на заповед за защита от домашно насилие е оставена без уважение, както и е постановено отмяна действието на заповед за незабавна защита № 48 от 16.08.2023 г. след влизане в сила на решението.

С решение № 426 от 13.11.2023 г. по гр. дело № 710/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, (л. 8), решение № 928 от 05.10.2023 г. по гр. дело № 3978/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, е оставено в сила, а заповед за незабавна защита № 48 от 16.08.2023 г. е обезсилена.

С докладна записка УРИ 3796р-18479 от 23.11.2023 г. (л. 11), младши полицейски инспектор „КОС“, Второ РУ при ОДМВР – Перник, предлага на началника на Второ РУ при ОДМВР – Перник, да издаде решение за отнемане на издаденото на Б. В. Б. разрешение № **** **** г. за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, ведно с притежаваното от същия оръжие и боеприпаси за него. Мотив за това отправено предложение е издадената заповед за незабавна защита № 48/16.08.2023 г., получена с писмо рег. № 313000-120006/2023 г. на Районен съд – Перник.

С решение № 3796з-789 от 24.11.2023 г., предмет на настоящия съдебен контрол, издадено от старши инспектор С. Б. в условията на заместване на началника на Второ РУ към ОДМВР – Перник, на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, е постановено отнемане на разрешение № 20190455742, издадено на Б. В. Б. за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие, както и е постановено изземване на пистолет „****“, калибър 9х18, с № ****, собственост на Б. В. Б., ведно с четиридесет и пет броя патрони с калибър 9х18. Установява се от съдържанието на приложението към разрешение № **** **** г. (л. 35), че разрешението е издадено за пистолет „****, калибър 9х18, № **** Решението е мотивирано от фактическа страна със заповед за незабавна защита № 48/16.08.2023 г., издадена в производството по гр. дело № 3978/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

По делото се приложи заповед № 313з-3384 от 23.11.2023 г. (л. 28) за заместване на ръководен държавен служител, издадена от ВПД директор на ОДМВР – Перник, с т. 2 на която, за дата 24.11.2023 г., за изпълняващ служебните задължения на ВПД началник на Второ РУ към ОДМВР – Перник – главен инспектор В. П., е определен старши инспектор С. С. Б..

Решението е връчено лично на Б. В. Б. на 27.11.2023 г. (разписка, инкорпорирана в обжалвания акт, л. 4).

Така приобщеният по делото доказателствен материал и изградените въз основа на него фактически констатации дават основание на съда за следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията по чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – за началник на Второ РУ – Перник, в хипотеза на заместване съгласно заповед № 313з-3384 от 23.11.2023 г. (л. 28) за заместване на ръководен държавен служител, издадена от ВПД директор на ОДМВР – Перник, на основание чл. 33, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР.

Решението е издадено в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително е мотивирано с фактическите и правни основания за издаването му – посочени са правнорелевантните за хипотезата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ факти, а именно наличие на издадена спрямо Б. В. Б. заповед за незабавна защита № 48 от 16.08.2023 г. и приложени със същата мерки за защита от домашно насилие, което е прието за годно фактическо основание за формиране на властническо волеизявление за отнемане на издаденото на жалбоподателя разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси. Погрешното посочване в титулната част на оспореното решение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, не се възприема като съществен порок на формата на акта, в каквато посока се съдържат доводи в жалбата. От една страна фактическите основания, мотивирали оспореното решение в пълна степен кореспондират с приложената в диспозитива на решението разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. От друга – съдебната практика трайно приема, че непосочването или погрешното посочване на правните основания за издаване на административния акт не опорочава съществено формата на акта, тъй като за разлика от фактическите такива, същите не са обвързващи съда, стига последните да позволяват да се достигне до извод относно приложимите правни норми, което обаче е предмет на съдебната проверка по съществото на спора.

Заповедта съдържа и формулиран в достатъчна степен ясен диспозитив, съгласно който се отнема разрешение № 20190455742 за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие с калибър 9х18, издадено на Б. В. Б. за оръжие с № ***** със срок на валидност на разрешението – до 28.03.3024 г. Тези данни кореспондират с всички останали доказателства по делото, включително с приложеното по делото копие на разрешение № **** ****г. за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, със срок на валидност до 28.03.2024 г., и приложението към него, издадено на Б. В. Б.. При това положение, независимо че в решението е посочено, че се отнема пистолет с [Марка], вместо пистолет с [Марка], порокът не е съществен, в степен да обоснове самостоятелно отмяна на акта, доколкото оръжието е идентифицирано със серийния му номер и номер на разрешителното.

При издаване на оспорваното решение не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се приемат за съществени и само на това основание актът да се отмени в условието на чл. 146, т. 3 от АПК. Непредприемането на действия по отнемане на процесното разрешение за дейности с оръжия и боеприпаси още към момента на уведомяване на компетентния орган за наличието на издадена заповед за незабавна защита по ЗДДН не представлява порок на производството. Не съществува нормативна уредба, указваща срок за предприемане на действия от компетентната администрация по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при последващо, след издаване на съответното разрешение, възникване на пречките по чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ за разрешаване на дейности с огнестрелни оръжия.

Неоснователни са и наведените в жалбата доводи, свързани с липса на материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието по чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Решението е прието в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона.

Според императивната разпоредба на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 – 8 от ЗОБВВПИ, или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема. Т.е. при настъпване на обстоятелство вкл. по т. 8 от ЗОБВВПИ, престава да е налице една от отрицателните предпоставки за издаване на разрешение за дейности с оръжия и боеприпаси, респективно за притежаване на такова разрешение, поради което и компетентният за това административен орган го отнема, действайки в условието на обвързана компетентност.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие не се издава на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН.

Мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 от ЗЗДН, като същите се налагат с два вида съдебни актове – със заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН като привременна мярка в случай на наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, и със заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, в случай на постановяване на решение на районния съд за уважаване на молба за защита от домашно насилие.

В процесния случай е издадена заповед за незабавна защита. Съгласно чл. 19 от ЗЗДН (в приложимата към издаване на административния акт редакция ДВ, бр. 102 от 2009, в сила от 22.12.2009 г.), заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда. Т.е. заповедта за незабавна защита влиза в сила още към момента на издаването ѝ.

В ЗОБВВПИ законодателят не е уточнил мерките по чл. 5 от ЗЗДН, нито редът (чл. 19 или чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН), по който следва да са наложени, нито не е въвел изрично изискване тези мерки да са в сила както към момента на издаване на разрешението, така и към момента на отнемането му по реда на чл. 155, ал. 1, във вр, с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Т.е. за отнемане на разрешението на това основание, ирелевантни са както видът на мярката по смисъла на чл. 5 от ЗЗДН, така дали тя е наложена със заповед по чл. 18 от ЗЗДН, или със заповед по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, а също и дали действието на заповедта за незабавна защита е прекратено по силата на разпоредбата на чл. 19 от ЗЗДН (в редакция ДВ, бр. 102 от 2009, в сила от 22.12.2009 г.), или е отменена заповедта за незабавна защита (чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН), или е изтекъл срокът на мерките, наложени с издадена заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН. Единствено установено нормативно изискване за приложимост на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВПИ е мерките за защита по ЗЗДН да са налагани спрямо лицето, титуляр на разрешението, в рамките на последните три години. Дори привременната мярка да е отпаднала, както в случая на основание влязло в сила съдебно решение, към момента на издаване на издаване на обжалвания отказ фактическото основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнено, защото относимото обстоятелство е мярката да е наложена през последните три години. След като материалноправната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнена, оспорената заповед е материално законосъобразна.

Без значение за законосъобразността на решението по чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, е обстоятелството, че с решение № 928 от 05.10.2023 г., постановено по гр. дело № 3978/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие е оставена без уважение и е отменена издадената заповед за незабавна защита от 14.06.2023 г. Това е така, защото обратно на твърденията на оспорващия, отмяната на същата заповед не заличава факта на наложената мярка, т. е. отмяната действа занапред, без да оказва влияние върху наличието на установените в хода на проведеното съдебно производство основания за издаване на заповедта за незабавна защита. Наложената мярка по ЗЗДН действа от датата на издаването на процесната заповед, до дата на отмяната й с влизане в сила на съдебно решение и не води до отпадане с обратна сила последиците от нея. Този извод следва от нормата на чл. 19 от ЗЗДН, в приложимата към постановяване на съдебното решение и на издаване на обжалвания административен акт редакция, в която изрично е посочено, че заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

Последователно в съдебната практика се приема, че съдебното производство по Глава втора на ЗЗДН не заличава факта на наложените мерки, включително за незабавна защита по ЗЗДН (решение № 3561 от 4.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6781/2022 г.; решение № 12898 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5146/2023 г.; решение № 10612 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4199/2023 г.; решение № 2113 от 27.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2022 г. и др.).

Предвид изложеното оспореното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон. При настъпване на факта по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗЗДН престава да бъде налице една от кумулативно изискваните в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 – 8 от ЗОБВВПИ отрицателни предпоставки за издаване, респективно за притежаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, поради за компетентния орган възниква задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ да отнеме разрешението, като единствено следи за изтичането на тригодишния срок по чл. 58, ал. 1, т. 8, предл. първо от ЗЗДН.

Обжалваният административен акт е съответен и на преследваната от закона цел. ЗОБВВПИ императивно регламентира разрешителен режим за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие от физически лица. Законодателната уредба на тези специфични обществени отношения, характеризиращи се с висока степен на обществена опасност е подчинена на генерална цел – защита на обществения ред и гарантиране сигурността, здравето и живота на гражданите. С оглед това, установената по законов път възможност едно лице да придобие, съхранява и носи огнестрелно оръжие и боеприпаси за него е по изключение и при строг разрешителен режим, съпътстван от специфични правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие, насочени към елиминиране и максимално ограничаване на възможността от увреждане на трети лица и/или самонараняване.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение, постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, с посочени фактически и правни основания за неговото издаване, при реда и при условията, визирани в процесуалния и материален закон, съответно на целта на закона, е законосъобразен административен акт, поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По разноските:

Такива от ответника не се претендират, поради което, независимо от изхода на спора, съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. В. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], против Решение № 3796з-789 от 24.11.2023 г., издадено от началник на Второ районно управление към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с което на основание чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжието, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), е отнето разрешение № ****, издадено на Б. В. Б. за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и е постановено изземване на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението до страните, че е изготвено.