№ 260093 / 8.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 08.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 72 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Т.Л.А. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Електронен фиш Серия К № 2169198, издаден от ОДМВР – гр. Монтана с който е било констатирано, че на 30.05.2018г., в 14:36ч., по РП 2 КЛАС 81 при КМ. 96,988 при ограничение от 60 км/ч., управлявал лек автомобил ТОЙОТА ЛАНД КРАУЗЕР 150 СЕРИЯ рег.№ XXXX със скорост 99 км/ч. превишавайки разрешената скорост в извън населено място с пътен знак с 39 км/ч. Поради тази причина и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба 300.00 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателя, който релевира оплаквания, че същият е незаконосъобразен и издаден в нарушение на закона и процесуалните правила. Твърди се, че е била изтекла погасителната давоност за реализиране на административна отговорност В заключение се иска от съда да постанови решение, с което електронният фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.А., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не изпраща представител.
При извършена служебна проверка по допустимостта на обжалването на електронния фиш съдът констатира следното:
Жалбата е депозирана в срок и от легитимирана да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд - гр.Монтана, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 30.05.2018г., в 14:36ч., по РП 2 КЛАС 81 при КМ. 96,988 при въведено ограничение от 60 км/ч., жалбоподателят Т.А. управлявал лек автомобил ТОЙОТА ЛАНД КРАУЗЕР 150 СЕРИЯ рег.№ XXXX със скорост от 99 км/ч. превишавайки разрешената скорост в извън населено място с пътен знак с 39 км/ч. Скоростта на движението на автомобила е била установена с автоматизирано техническо средство № 003059047В8D. Към електронния фиш е приложено копие от снимков материал, от който се вижда марката, модела и регистрационния номер на автомобила, както и справка на неговия собственик. Въз основа на заснетото деяние бил издаден и обжалвания електронен фиш за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП /ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.
При безспорно установените факти, че нарушението е констатирано със стационарна видео – радарна система на наблюдение и в отсъствието на контролен орган, административно – наказателната отговорност на жалбоподателя правилно е била ангажирана чрез издаването на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В правната норма се определя и съдържанието, на което трябва да отговоря електронния фиш, чиито образец се утвърждава със Заповед № Із – 305/ 04.02.2011г. от Министъра на вътрешните работи.
Съгласно & 6 т.63 от ДР на ЗДвП ,,електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Той се приравнява едновременно на АУАН и НП, но само по съдържание на правното му действие – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
В случая нарушението е установено с автоматизирано техническо средство на скоростта на МПС, а именно№ 003059047В8D, при която измерването, регистрирането и записът се извършва от система радар – камера – компютър, като единствената роля е да въведе ограниченията на скоростта на този участък. Към делото е приложено като писмено доказателство Писмо от Български институт по метрология Дирекция ,,Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” е приключела, въз основа на което може да се направи еднозначен извод, че към момента на заснемане на нарушението е налице техническа изправност на устройството.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът не споделя развитото от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност. Налице е позоваване на изпълнителната давност от две години, която обаче касае изпълнение наказанието глоба при влязъл в сила санкциониращ административен акт. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН изрично препраща по въпросите, изключващи административната отговорност, какъвто е и този с погасителната давност, към НК. В чл.80, ал.1 т.5 от НК изрично е предвидено, че отговорност на дееца не следва да бъде търсена ако са изтекли три години от извършване на нарушението. В конкретния случай на е изтекла дори относителната погасителна давност за административно наказателно преследване, което обуславя неоснователносттта на направеното оплакване.
По отношение на второто оплакване за липса на приложени към административно наказателната преписка на писмени доказателства, свързани с нарочен протокол по Наредба № 8121з – 532 от 2015г., както и снимка за разположението на заснемащото техническо средство, съдът не намира основание да приеме същото за съществено и обуславящо по някакъв начин отпадането на отговорността на дееца или накърняващо неговите права.
По отношение размера на наложеното наказание съдът прецени редакцията на санкциониращата разпоредба на чл. 182, ал.1 т.4 от ЗДвП.
Към момента на извършване на нарушението наказанието е било съобразено законосъобразно от наказващия орган.
В конкретния случай за превишаване на максимално разрешената скорост на движение на МПС извън населено място от 31 до 40 км./ч., наказанието е глоба 300.00 лева.
Наложеното наказание е фиксирано от закона, поради което и на основание чл.27, ал.5 от ЗАНН не подлежи на последваща редукция.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да доведат до отмяна на електронния фиш.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2169198 издаден от ОДМВР – гр. Монтана, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП, на Т.Л.А. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба 300.00 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: