Решение по дело №819/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260897
Дата: 12 юли 2021 г.
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20215300500819
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

                                Р     Е     Ш     Е    Н     И     Е № 260897

                                                       гр.Пловдив 12.07.2021г.

 

 

 

 

 

                     В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

 

                  Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,гражданско отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                         ИВАН АНАСТАСОВ

 

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№819/2021г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

                  Обжалвано е решение №260158/15.01.2021г. по гр.д.№358/2020г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на жалбоподателя,че въззиваемия не дължи сумата от 1516,34лв.,представляваща главница,допълнително начислена ел.енергия за периода 05.10.2019г.-10.12.2019г.,за което е издадена фактура №**********/12.12.2019г.,като недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли исковата претенция.Претендира за разноски

                  Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира за разноски за настоящото производство.

                  Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                  Въззиваемата страна е изключителен доставчик на ел.енергия.Служители на същото са констатирали на 10.12.2019г. при извършена проверка в обект на жалбоподателя,че електромера не отчита изразходваната ел.енергия и поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху електромера,поради което същия е бил демонтиран и ремонтиран на място,за което има съставен констативен протокол от служители на дружеството.Същият обаче няма данни по делото да е връчен на въззиваемия,тъй като това е задължение на доставчика на ел.енергия,че при извършена проверка на СТИ,констативния протокол от проверката се връчва задължително на консуматора на ел.енергия.На СТИ не е правена експертиза,за да се види какъв е процента на неточност на отчитането,а след отстраняването на шунтовете,отново е бил монтиран на място и е бил пломбиран от служителите на дружеството.Предоставянето на протокол от извършената проверка и констатация на нарушението е залегнало и е регламентирано в чл.49,ал.3 от ПИКЕЕ.По делото в първоинстанционното производство е била назначена СТЕ,от чието заключение става ясно,че действително е имало манипулиране на СТИ и че тази манипулация е била отстранена,като СТИ измерва точно.Освен това в първоинстанционното производство са били разпитани и свидетели,от чийто показания се установява,че проверката е била извършена от работници на дружеството-доставчик,като на демонтажа и монтажа не е присъствал представител на собственика на проверявания обект.Установява се единствено,че медни проводници са били сложени допълнително,които са служили за шунтове и за преминаване на ел.енергията през тях,без да се отчита същата като консумация от електромера.Не е установено нито какво е било сечението им,нито каква ел.енергия е преминавала през тях,за да може да се установи точно какъв е размерът на неоснователното обогатяване на ползувателя на ел.енергия за сметка на дружеството-доставчик.    

                  При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на пръвоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди,поради следното:

                  При извършената проверка,на първо място,следва да се отбележи,че не е спазена процедурата по чл.49,ал.3 от ПИКЕЕ и да е бил връчен препис от констативния протокол на консуматора на ел.енергия.Водена е кореспонденция,но не се установява такъв протокол да му  е бил връчен,за да е запознат същия с констатираната неизправност.Освен това не е установено как и кой е извършил манипулацията,тъй като ел.таблото се намира на улицата и е собственост на доставчика,като единствен той има пломба за запечатване на таблото и на СТИ,поради което не може да се вмени във вина на въззиваемата страна факта,че е налична интервенция в електромера и същия е сложил съпротивленията с оглед факта да не отчита пълното количество потребена енергия.

                  На второ място следва да се посочи,че жалбоподателят като потребител и въззиваемити дружество като доставчик,са в договорни отношения и по отношение на тях важат правилата за измерване на количество електрическа енергия.При това измерване,ако се констатира неправилно или неточно измерена ел.енергия,следва да бъде уведомен крайния потребител.В настоящия случай такова уведомяване липсва,а напротив едностранно въззиваемото дружество е начислило корекционна сметка и е изпратило фактура на въззиваемия за корегиране на консумираната от него ел.енергия за период от 90 дни назад.Не е било измерена консумацията на ел.уредите в обекта на жалбоподателя,които са формирали сметката за консумирана ел.енергия.Следователно въззиваемата страна не е изпълнил своето задължение за уведомяване на клиента,в случая жалбоподателя за неправилно или неточно консумирана и изчислена ел.енергия,поради което допълнително начислената сума се явява неправилно начислена и правилно районния съд е счел,че не се дължи,поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.    

                  Пред настоящата инстанция са претендирани разноски за производството и такива са направени в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение,поради което следва да се присъдят съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК.

                  Като взе предвид гореизложеното,съдът   

              

 

 

 

 

                                                            Р     Е     Ш     И:

 

 

                  ОСТАВЯ В СИЛА решение №260158/15.01.2021г. по гр.д.№358/2020г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в.  

                  ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Цариградски шосе“ №159,блок Бенч Марк Бизнес Център да заплати на Т.Ж.Т. с ЕГН-********** *** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 400лв./четиристотин лв./ за адвокатско възнаграждение.

                  РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

                                                                                     Председател:

 

 

 

 

                                                                                         Членове: