Решение по дело №8082/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 261111                        04.10.2021 г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На седемнадесети септември            две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №8082 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ………….., седалище и адрес на управление в …………….., представлявано от инж.Г.Т., подадена чрез пълномощник-юк.З., против Н.Я.Р., ЕГН **********, адрес ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумата от 126,18 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 25.10.2017 г. – 25.08.2020 г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 24.08.2017 г. – 27.07.2020 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от общо 16,42 лева, считано за периода от 26.11.2017 г. до 07.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №260416/16.10.2020 г., издадена по ч.гр.д.№6326/2020 г. по описа на РС-Бургас.

                              Основанията за дължимост на горната сума се основават на твърдения, че ответникът е клиент на „ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по силата на което има качеството на потребител в отношенията си с ищцовото дружество по отношение на водоснабден обект с адрес в ………………, за който има открита и заведена партида с абонатен №………….. Твърди се, че съгласно показанията на измервателните средства – водомер, монтиран в санитарния възел в апартамента, находящ се на горепосочения адрес, ответникът дължи сумата от 126,18 лева, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за периода 24.08.2017 г. – 27.07.2020 г., която сума не е заплатена от последния, поради което и се претендира ведно с обезщетение за забавено плащане в периода 26.11.2017 г. – 07.10.2020 г. в размер на 126,18 лева, за които ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6362/2020 г. по описа на РС-Бургас.

                              В подкрепа на иска са ангажирани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Претендират се разноски.

                              В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник – адв.П., която поддържа иска и моли за уважаването му.

                              В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на ответника, в който иска се оспорва като неоснователен и недоказан на подробно изложени в отговора аргументи.

                              В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител – адв.Е., която моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.

                              Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

                              Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                              По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№6326/2020 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД, въз основа на което има издадена на 16.10.2020 г. Заповед №260416 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му на длъжник да заплати на кредитора сумата от 126,18 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода 24.08.2017 г. – 27.07.2020 г. и сумата от 16,42 лева, представлява лихва за периода 26.11.2017 г. – 07.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

                              Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №8082 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против длъжника в заповедното производство Н.Я.Р. е подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 08.12.2020 г., съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 27.11.2020 г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.

                              Спорен между страните е въпросът дали ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е потребявал такива в периода 24.08.2017 г. – 27.07.2020 г.

                              В тази връзка приет като доказателство по делото е нотариален акт за замяна на недвижими имоти №…., т……, д.№……. г. на нотариус при РС-Бургас, който легитимира ответника като собственик на двустаен апартамент, находящ се в ……………….

                              По делото е изготвена от в.л.инж.Е. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че водоснабдения имот представлява жилище в сграда ЕС, има един водомер за студена вода, разположен в санитарен възел в жилището на ответника и същият се индивидуализира с абонатен №……….. Според вещото лице, отчитането на водомерите за процесния период е извършвано чрез мобилно устройство от инкасатор, като с четеца на мобилното устройство се сканира баркода на водомера, отваря се страницата в устройството за отчитане и инкасаторът лично въвежда показанието на водомера, така както го вижда и според отчитането, общото изразходвано количество вода, преминало през измервателните средства в периода 24.08.2017 г. – 27.07.2020 г. е в размер на 45,72 куб.м., от които 4,72 куб.м. са от разпределение.

                              По делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено, издадените от него фактури са осчетоводени и по същите няма отразени плащания.

                              При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

                              В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 29.06.2021 г., настоящият съдебен състав приема, че предявените главен и акцесорен искове са основателни.

                              В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., съгласно която потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект.

                              От данните по делото се установява, че през процесния период ответникът има качеството на собственик на водоснабдения имот. Доказателства в различен смисъл не са ангажирани от ответната страна, поради което и изводът, който се налага, е че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, възникнало по силата на изричното предвиждане на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за процесния период. В същия смисъл е и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

                              Видно от текста на чл.8 от цитираната по-горе Наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Според чл.32 от същата, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е и чл.32 от публично известните общи условия на ВиК, като според ал.4 на чл.32 от цитираната по-горе наредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящия казус, тъй като данните се отчитат визуално от инкасатора и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, едва след като с четеца на мобилния компютър се сканира баркод номера, поставен на водомерния възел, поради което и по аргумент от чл.32, ал.4 от наредбата, показанията на индивидуалния водомер не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство, като същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури.

                              Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на потребител да заплати извършената ВиК услуга.

                              За процесния период ищцовото дружество е доставило в обект, находящ се в ………………. вода, чието количество възлиза общо на 163,89 куб.м., а стойността му възлиза на сумата от 126,18 лева, поради което и предявеният главен иск се явява основателен и доказан в претендирания размер.

                              Основателността на главната претенция има за своя закономерна последица основателност на акцесорната – за дължимост на законната лихва върху главниците за периода от подаване на исковата молба на 15.12.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

                              С горните аргументи, изцяло основателна се явява и претенцията за признаване на дължимост от страна на ответника в полза на ищеца и на претенцията за мораторна лихва, и като съобрази заключението на в.л. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, установи, че претенцията се явява доказана в размера, в който се претендира – 16,42 лева за периода 26.11.2017 г. до 07.10.2020 г.

                              Предвид на изложеното възраженията на ответната страна не се споделят от съда за основателни.

                              На основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ размер на 545,00 лева, от които 75,00 лева за платена държавна такса, 200,00 лева – платено възнаграждение за вещи лица, 150,00 лева – платен депозит за особен представител, 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение  и 20,00 лева – възнаграждение за свидетел.

                              При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75,00 лева.

                              Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

                             

                              Р  Е  Ш  И :

                             

                              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Н.Я.Р., ЕГН **********, адрес ***, дължи на „ВиК” ЕАД, ЕИК …………, седалище и адрес на управление в ……………….., сумата от 126,18 лева (сто двадесет и шест лева и осемнадесет стотинки), представляваща задължение по издадени фактури в периода 25.10.2017 г. – 25.08.2020 г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 24.08.2017 г. – 27.07.2020 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от 16,42 лева (шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки), считано за периода от 26.11.2017 г. до 07.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на12.10.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №260416/16.10.2020 г., издадена по ч.гр.д.№6326/2020 г. по описа на РС-Бургас.

                              ОСЪЖДА Н.Я.Р., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „ВиК” ЕАД, ЕИК ………………, седалище и адрес на управление в ………………….., сумата от 545,00 лева (петстотин четиридесет и пет лева), представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски и сума в размер на 75,00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

                              Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                             

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.