№ 2444
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110117145 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Ф. И. Б., както следва:
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 4697.67 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ателие 5, находящо се в гр.София, ж.к.
„Южен парк“, бл.24, първи тавански етаж, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на
сумата 33.37 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.09.2018г.–
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
25.10.2021г., до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
749.44 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. –
12.10.2021г., както и на сумата 6.99 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2018г. – 12.10.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 60938/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение.
1
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания, както и искане за
привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.
Ответникът оспорва качеството потребител на топлинна енергия и реалното количество
доставена топлинна енергия. Твърди, че към 2021 г. не е налице валиден договор между
Етажната собственост, в която се намира процесния имот, и „Нелбо“ АД. Навежда
евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.
Конституираното трето лице-помагач „Нелбо“ АД изразява становище по делото, в
което сочи, че дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва при спазване на
законовите правила, в имота има поставен един индивидуален топломер и един
индивидуален водомер за топла вода. Сочи, че абоната е консуматор на топлинна енергия
досежно припадащото му се количество, отдадено за сградна инсталация.
В с.з. представителя на ищеца моли исковете да бъдат уважени, като му се присъдят
направените в хода на делото разноски.
Процесуалният представител на ответника моли исковете да бъдат отхвърлени. Твърди,
че предявените искове са в противоречие с чл. 32 СК, тъй като ответникът се намира в брак
и отговаря за задълженията солидарно със съпругата си. Заявява, че ответникът не е
собственик на имота, няма валидно сключен договор между ЕС и ФДР, както и че вземането
е погасено по давност.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 14.10.2022г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Нелбо Инженеринг“ ООД /към момента с
наименование „Нелбо“ АД/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 21.10.2003г. Решението на ОС на ЕС и
подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 02.06.2017 г. между „Топлофикация
2
София” ЕАД и „Нелбо“ ЕАД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот с изх.
№ 124563/18.09.2014 г. за купувач на топлоснабдения имот е обявен Ф. И. Б..
Постановлението е влязло в сила 21.10.2014 г. При съобразяване на чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК
и постановките на тълкувателно решение от 18.05.2017 г. по т.дело № 5/2015 г. на ОСГК на
ВКС, съдът намира, че ответникът е собственик на имота. Постановлението на съдебния
изпълнител за възлагане на имота е едностранен властнически акт, с който се удостоверява,
че определен недвижим имот е възложен на купувача, при определена цена. От деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2, изр.1 ГПК, редакция с ДВ бр.
49/2012 год./ купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т. е.
възлагането има вещноправно прехвърлително действие.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на имота, не се опровергава от
съществуващата брачна връзка между него и Емилия Петрова Б., датираща от 1973 г.
Предмет на делото е съществуването на вземане за предоставена от ищеца на ответника
услуга. Независимо какви са имуществените отношения между съпрузите, законът поставя
наличието на облигационни отношения в зависимост от титулярството на правото на
собственост или на вещно право на ползване. Като приобретател на имота, ответникът се
явява негов собственик, както се посочи по-горе, без да има значение спрямо него дали
имотът се притежава в режим на съпружеска имуществена общност. Дали имотът се
притежава в съпружеска имуществена общност би имало значение за въпроса следва ли да
отговаря съпругата на ответника за предоставената услуга. В този случай, обаче,
отговорността на съпрузите би била солидарна /както твърди и самият ответник/, което
означава, че двамата, заедно, независимо един от друг /законова солидарност/ и в пълен
размер, ще отговарят за задължението. Казано по друг начин, отговорността на единия не
зависи от отговорността на другия, а от настъпването на онези факти, обуславящи
възникване и изискуемост на вземането. Кредиторът сам избира срещу кого да реализира
3
претенцията си, което също не е основание да бъде изключена отговорността на някой от
солидарните длъжници. При тези съображения, направените възражения са неоснователни.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид
възражението за изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Нелбо“ АД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на търсените с
исковата молба, т.е. 4697.67 лева – главница за потребена топлоенергия, 749.44 лева –
мораторна лихва върху нея, 33.37 лева – главница за осъществено дялово разпределение и
6.99 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи
фактури, изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на
издаване на съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде
възможност на кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с
издаването на последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
В настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че
част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че се претендират
суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а заявлението по чл.410 ГПК, което
прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е депозирано
на 25.10.2021г. Вземанията, за които изискуемостта е настъпила преди 25.10.2018г. се явяват
погасени по давност, тъй като плащането на този консуматив е уреден помесечно и
съгласно ОУ на ищеца е следвало да бъде направено в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнася всяко от тях. Съгласно заключението на вещото лице
счетоводител погасени по давност са следните суми: 138.37 лева – главница за потребена
топлоенергия за периода 01.05.2018г. – 25.10.2018г. и 27.90 лева мораторна лихва върху
това вземане.
Така, след приспадане на тези суми, дължими за процесния период са следните
4
задължения за доставена топлоенергия: 4559.30 лева главница и 721.54 лева мораторна
лихва.
Видно от заключението по счетоводната експертиза никаква част от вземането за
главница за дялово разпределение и лихвата върху нея не се явява погасена по давност,
поради което подлежат на присъждане в цялост.
По делото не са представени доказателства от ответника за плащане на търсените
вземания, разпределено в тяхна доказателствена тежест с доклада по делото, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен само досежно размера на вземанията, който не се
явява погасен по давност. За разликата, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 889.24 лева, от които 159.75 лева
разноски по ч.гр.д. № 60938/2021 г по описа на СРС, 55 състав, и 729.49 лева, разноски в
настоящото производство, от които 129.49 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещи
лица, и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и
определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, в
тежест на ответника се възлага сумата от 862.28 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция, от които 154.90 лева – разноски по ч.гр.д. № 60938/2021 г. по описа на СРС, 55
състав, и 707.38 лева, разноски в настоящото производство.
Ответникът Ф. Б. не претендира разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ф. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул.
„Витоша“ № 66, ет. 2, ап. 5, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 60938/2021г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 4559.30 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ателие 5, находящо се в гр.София,
ж.к. „Южен парк“, бл.24, първи тавански етаж, за периода 25.10.2018г. – 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
25.10.2021г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния заявен размер на главница за топлинна енергия от 4697.67 лева
5
и за периода 01.05.2018г. – 25.10.2018г., като погасен по давност, както и на сумата
33.37 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.09.2018г.–
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК – 25.10.2021г., до окончателното изплащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 721.54 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер
на мораторна върху главницата топлинна енергия от 749.44 лева като погасен по
давност, както и на сумата 6.99 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г – 12.10.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ф. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
бул. „Витоша“ № 66, ет. 2, ап. 5, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата
862.28 лева – разноски по делото съобразно уважената част от иска, от които 154.90 лева по
ч.гр.д.№ 60938/2021г. на СРС, 55 състав, и 707.38 лева - в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо“ АД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6