РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. П., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720104925 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ИЛ. В. СЛ., чрез адв.
Б.Б. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признае за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 854,70 лева - главница
за стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 10.01.2009 г. до 06.04.2011 г.,
сумата 80,35 лева – лихва за забава за периода от 16.03.2009 г. до 06.04.2011 г., и 25
лева – съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2813/2011 г. по описа на Пернишки
районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 1202/2011 г. по описа на ЧСИ
Ст. Б..
Ищецът твърди, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2813/2011 г. по описа на Пернишки районен съд.
Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп.д. №
1202/2011 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.. Изложени са подробни доводи, че вземанията са
погасени по давност, която според ищеца е започнала да тече на 16.01.2012 г. и е
изтекла на 16.01.2015 г. Поддържа се, че изпълнителното производство е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради това, че в продължение на повече от две
години, считано от 16.01.2012 г., когато е бил наложен запор върху притежаваното от
ответника МПС, не са предприети изпълнителни действия. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“
ООД е подало отговор на исковата молба, с който е оспорило исковите претенции като
неоснователни. Твърди, че вземането му продължава да съществува, но не може да
бъде събрано по принудителен ред и ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
1
представител на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От писмените доказателства се установява, че в полза на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД въз основа на заповед № 2598/13.05.2011 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ИЛ. В. СЛ. е издаден изпълнителен лист от
14.06.2011 г. по ч. гр. д. № 2813/2011 г. по описа на Пернишки районен съд за сумата в
размер на 854,70 лева - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадни води за периода от 10.01.2009 г. до 06.04.2011 г., сумата 80,35 лева – лихва
за забава за периода от 16.03.2009 г. до 06.04.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 854,70 лева, считано от датата на подаване на заявлението- 11.05.2011 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и 25 лева – държавна такса.
Установява се от приложено копие на изп.д. № 1202/2011 г. по описа на ЧСИ С.
Б., че същото е образувано по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с вх. №
08848/27.07.2011 г. въз основа на посочения изп. лист от 14.06.2011 г. С молбата за
образуване на делото е поискано да бъдат наложени запори върху банкови сметки на
длъжника или да бъде извършен опис и продажба на движимо и недвижимо имущество
на длъжника. ЧСИ Б. е изготвил справки за имущественото състояние на длъжника.
Изпратена е покани за доброволно изпълнение, връчена на ищеца на 05.12.2011 г.
Изготвено е запорно съобщение с изх. № 656/16.01.2012 г. до ОД на МВР-П. Сектор на
Пътна полиция за налагане на запор и спиране от движение на притежавания от ищеца
лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № ПК 1559 Д. Изпратено е и съобщение с изх. №
657/16.01.2012 г. до работодателя на длъжника „А. К.“ за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и върху всяко друго възнаграждение за труд,
което съобщение е останало неполучено поради преместване на друг адрес на
получателя, видно от отбелязването в обратната разписка.
С постановление от 08.09.2021 г. ЧСИ Б. е прекратил изп.д. № 1202/2011 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е отразил, че последното изпълнително
действие е извършено на 16.01.2012 г.
Със съобщение от 09.09.2021 г. до ОД на МВР-П. Сектор на Пътна полиция е
вдигнат запора върху лекия автомобил на ищеца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не отрича, че
е образувано процесното изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК. Не твърди да е предприел действия след този момент, с които да е
прекъснал давността.
Към 27.07.2011 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№ 447/2011 г. на ЧСИ С .Д., е действало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
2
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай
/в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В случая двугодишният срок започва да тече от 16.01.2012 г., когато са
наложени запорите върху притежаваното от ищеца МПС и трудовото му
възнаграждение и предвид липсата на предприети от страна на взискателя действия
след този момент производството е прекратено поради перемция след изтичане на две
години – на 17.01.2014 г.
До постановяването на ТР давността е била прекъсната и от този момент е
започнала да тече новата 5 годишна давност за вземанията.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок. С образуване на изпълнителното дело
давността е прекъсната и спряна до прекратяване на изпълнителното производство на
17.01.2014 г. От този момент давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
се спира.
В случая ответникът не установи да е предприел действия след 17.01.2014 г., с
които да е прекъснал давността и към датата на предявяване на иска –09.09.2021 г. е
изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок за принудително събиране
на вземането.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
3
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените разноски в размер на 74 лева, от които 50 лева- държавна
такса и 24 лева- такса за препис от изпълнителното дело.
При оказана безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв адвокатска помощ
възнаграждението се присъжда в полза на адвоката съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а не на
страната, която има право на разноски съобразно изхода на делото, защото реално тя
не е извършила разноски и би се обогатила за сметка на адвоката, ако насрещната
страна бъде осъдена да заплати на нея възнаграждението на адвоката за извършената
от него работа. Поради това на адв. Б.Б. следва да се заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, определено съобразно мимимума, предвиден в
чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед определяне на размера на адвокатското възнаграждение съобразно
законоустановения минимум, възражението на ответника за прекомерност на същото
се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИЛ. В. СЛ., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. „Ю. Г.” бл. 36, вх. А, ет. 3, ап. 8, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул.
“С.” № 11, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение
сумата от 854,70 лева/осемстотин петдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ -
главница за стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 10.01.2009 г. до
06.04.2011 г., сумата 80,35 лева /осемдесет лева и тридесет и пет стотинки/– лихва за
забава за периода от 16.03.2009 г. до 06.04.2011 г., и 25 лева /двадесет и пет лева/–
съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 854,70 лева, считано
от датата на подаване на заявлението- 11.05.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 2813/2011 г. по описа на Пернишки районен съд, въз основа на който е
образувано изп.д. № 1202/2011 г. по описа на ЧСИ Ст. Б..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “С.” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. В. СЛ.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Ю. Г.” бл. **, вх. А, ет. 3, ап. 8, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 74 /седемдесет и четири/ лева, представляваща
разноски в производството.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “С.” № 11, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Б.Б.
Б., член на САК, с личен № **********, с адрес гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 34, ет. 3, оф. 6,
сумата от 300 /триста/ лева- адвокатско възнаграждение за оказаното по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата безплатно процесуално представителство
на ИЛ. В. СЛ., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5