№ 178
гр. Сливница, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. А. Г., ЕГН **********, срещу Електронен фиш Серия К
№ 7579752, издаден от ОДМВР – София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 182, ал.
2, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
това, че на 29.05.2023 г., в 08.55 часа, в обл. Софийска, общ. Драгоман, ПП I-8, км. 15+800, с
посока на движение от гр. Сливница към Калотина, при въведено ограничение на скоростта
извън населено място от 50 км. с пътен знак В-26, е управлявал МПС марка „БМВ“, модел
„540 И“, рег. № *** със скорост на движение 99 км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч, като
нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 653, насочено към
гр. Сливница.
В жалбата се твърди, че чрез даденото в ЕФ описание на мястото на извършване на
нарушението са накърнени правата на санкционираното лице, доколкото мястото не е
посочено прецизно. Сочи се, че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., тъй като не отчетена предвидената в наредбата
допустима грешка от 3 км/ч, при което превишението би било 46 км/ч, а не както е посочено
49 км/ч, което нарушение жалбоподателят счита за съществено. Сочи се, че не е установено
дали при използване на АТСС е изготвен предвиденият в чл. 10, ал. 1 от Наредбата
протокол. С оглед на горното моли съдът да отмени атакувания ЕФ, като му присъди и
сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна ОДМВР София, редовно уведомена, не
изпраща представител. По делото е постъпила молба вх. № 2145 от 15.04.2024 г., с която се
иска ЕФ да бъде потвърден, като в полза на административнонаказващия орган бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото по
делото не са представени доказателства удостоверяващи връчването на ЕФ (приложената по
делото справка от системата на въззиваемата страна не удостоверява надлежно датата на
връчването), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314
НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
Към 29.05.2023 г. Б. А. Г. бил собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „540
И“, рег. № РК 6982 ВТ.
Към 29.05.2023 г. се е извършвал строежът на част от АМ „Европа“ в участъка от
Драгоман до Калотина и в този участък е била въведена временна организация на
движението, поради което зоната на действие на пътен знак В-26 (50 км/ч) продължава до
следващия знак за ограничаване на скоростта, който също е В-26 (50 км/ч).
Ограничението на скоростта с пътен знак В-26 (50 км/ч) било въведено през октомври
2020 г., като свързващ участък между двата етапа на строителство на АМ „Европа“ – ЛОТ 1
и ЛОТ 2, съгласно Заповед № РД-11-1160/2020 г. за организация на движението и протокол за
приемането й.
Промяната в организацията на движение в този участък е извършена при подписване
на акт образец 16 за ЛОТ 1 ио км. 1+000 до км. 15+500 през януари 2024 г. и понастоящем
скоростта за движение при км. 15+830 вече е променена на 110 км/ч.
В участъка на км 15+ в посока от София към Калотина, към 29.05.2023 г. е имало
законосъобразно поставени пътни знаци Д-6 – „Край на автомагистрала“, поставен на км.
16+160 м., пътен знак В-26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“
(ограничението скоростта е 70 км/ч), поставен на км. 15+990 м., и пътен знак В-26 –
„Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ (ограничението скоростта е
50 км/ч) и В-24 – „Забранено е изпреварването на МПС“, поставени един над друг на км.
15+860 м. Пътните знаци в участъка на км. 15+ били поставени от двете страни на пътното
платно: от дясната страна – в банкета, и от лявата страна – между двете еластични огради
(мантинели), разделящи двете платна. Зоната на действие на пътен знак В-26 (50 км/ч)
започва от мястото, където е поставен – км. 15+890 (съобразно заключението на вещото
лице и на км. 15+970 съобразно скицата от АПИ) и продължава до следващия пътен знак В-
26 (50 км/ч) – км. 15+050, който е в началото на участъка в строеж към Калотина.
На 29.05.2023 г., в 08.55 часа, Б. А. Г. управлявал горепосочения лек автомобил в обл.
Софийска, общ. Драгоман, ПП I-8, в района на км. 15+800, с посока на движение от гр.
Сливница към ГКПП Калотина, като се движел със скорост от 99 км/ч. Посоченият участък
от пътя, както беше изложено, бил регулиран с поставен на км. 15+860 пътен знак „В-26“ –
„Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, на който била отразена и
максимално разрешената скорост, а именно 50 км/ч., а също и с пътен знак В-26 –
„Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ (ограничението скоростта е
70 км/ч), поставен на км. 15+990 м.
Жалбоподателят бил заснет с преносима система за контрол на скоростта –
автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 653, с посока на заснемане към гр.
София, намираща се в района на отбивката за паркиране в посока от София към Калотина,
2
GPS устройството на която не функционирало правилно и отчело неправилни координати на
позиционирането на камерта.
При заснемането бил изготвен клип № 52113 с четири броя снимки.
Системата за видеоконтрол е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010
г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г., и на основание чл. 30, ал. 5 ЗИ,
доколкото се намира в употреба, преминала е периодична проверка на 31.03.2023 г. (със срок
на валидност до 31.03.2024 г. съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4
ЗИ) и отговаря на одобрения тип, се счита за одобрен тип средство за измерване. Въз основа
на констатираното нарушение на скоростта за движение, заснето с мобилна система за
видеоконтрол и след приспадана на толеранс от 3 км (вино от клипа установената от АТСС
скорост е била 102 км/ч) , бил издаден процесният електронен фиш Серия К № 7579752,
издаден от ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на
Б. А. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
допустимата скорост с 49 км/ч.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен
снимков материал към електронен фиш Серия К № 7579752, издаден от ОДМВР София;
един брой справка от КАТ относно собствеността на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„540 И“, рег. № РК 6982 ВТ; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и № 8121з-931/30.08.2016 г.
на министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M
”; Протокол № 4-39-23/31.03.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-
M”, с фабричен № 653; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система „TFR1-M ”, с фабричен № 653 от 29.05.2023 г., Заповед рег. № 517з-529/07.03.2017 г.
на директора на ОДМВР – София, акт за встъпване в длъжност на Георги Иванов Босаков,
типова длъжностна характеристика за длъжността мл. автоконтрольор, индивидуален
протокол за проведено обучение на Георги Босаков рег. № 1204р-3469 от 28.04.2022 г.,
индивидуален протокол за проведено обучение на Георги Босаков рег. № 1204р-6721 от
17.07.2023 г., писмо вх. № 4436 от 23.08.2024 г., изпратено от ОПУ – София, ведно с
представените към него Заповед № РД-11-1160/05.11.2020 г., становище рег. № 120400-
13686/04.11.2020 г., Протокол за приемане на временна организация и безопасност на
движението от 11.11.2020 г. и чертеж на процесния пътен участък, както и приетото по
делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебна техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 299 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02. 4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M” и
Протокол № 4-39-23/31.03.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-
M”, с фабричен № 653 се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните
изисквания.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
3
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното
МПС. Изрично е посочено, че нарушението е извършено извън населено място, в района на
общ. Драгоман, обл. Софийска, на ПП I-8, км. 15+800, с посока на движение към Калотина
(където е било позиционирано техническото средство, макар и това обстоятелство да не е
изрично посочено в ЕФ).
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в
случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
Редакция чл. 189, ал. 4 ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП никога не е предвиждала нарушението да се установява
в отсъствието на контролен орган, доколкото и предходните редакции на тази норма
предвиждаха, че при нарушение, установено и заснето с (автоматизирано – след
изменението ДВ, бр. 19 от 2015 г.) техническо средство (или система – след изменението ДВ,
бр. 19 от 2015 г.), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От правилния
граматическия прочит на тази разпоредба е видно, че нарушението не се установява в
отсъствието на контролен орган (доколкото е невъзможно да бъде установено и в
отсъствието на нарушител, до какъвто извод би се достигнало при направеното от
жалбоподателя тълкуване), а глобата се налага в отсъствието на контролен орган и
нарушител, доколкото този процес е свързан единствено с изтегляне на информацията,
записана на твърдия диск на мобилната система за видеоконтрол. Съгласно т. 65 (Нова – ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализът на всички посочени нормативни разпоредби налага извода, че към дата на
нарушението отразена в ЕФ – 29.05.2023 г., нарушенията на правилата за движение по
4
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TFR1-M, представляваща
одобрен тип средство за измерване. Процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2,
т. 8 ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство
или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, но само когато
техническото средство е функционирало нормално и е било технически изправно към
момента на заснемането.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебна техническа експертиза, се
установява, че отчетеното в клипа местоположение на камерата (точка с координати
42.90000º и 22.93333º) се намира в района на стопанските площи, откъдето обаче няма
визуален достъп до пътя и не би могла да направи приложения към делото клип. В този
смисъл вещото лице е установило, че по неизвестна причина GPS устройството на камерата
е отчело неправилни координати, доколкото от клипа и приложения към него протокол е
видно, че същата е била разположена на км. 15+800, в районна на отбивката за почивка и е
невъзможно да е била позиционирана на точка с посочените в клипа координати. В
заключение вещото лице е приело, че е налице съществено несъответствие между
координатите, отчетени в приложения към ЕФ клип и действителното позициониране на
камерата при заснемане на автомобила.
Наред с това в протокола е било посочено, че камерата е позиционирана на 300 м. от
пътен знак В-26, който от заключението на вещото лице се установява, че е на км. 15+890,
респ. камерата следва да се приеме, че е била позиционирана на км. 15+590, а в протокола се
сочи, че е била позиционирана на км. 15+800.
В заключението си вещото лице е отазило, че камерата има обхват на заснемане до
150 м., поради което следва да се приеме, че заснетият автомобил е бил на по-малко от 150 м.
от камерата.
Съобразявайки тези данни, в случай че камерата е била позиционирана на 300 метра
от пътния знак, а именно на км. 15+590, въвеждащ ограничението на скоростта, то следва да
се приеме, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение,
доколкото е бил на по-малко от 150 м. от камерата, тоест в зоната на действие на пътния
знак, който в протокола се сочи, че е бил на 300 м. от мястото на позициониране на
камерата.
В случай обаче, че камерата е била позиционирана на км. 15+800, както е посочено в
протокола и в заключението на вещото лице, не би могъл да се направи категоричен извод,
дали жалбоподателят е бил в зоната на действие на пътния знак, доколкото същият е
позициониран на км. 15+890 и действа в посока намаляващ километър, а камерата е била
способна да извърши заснемане на автомобилите, намиращи се на 150 м. от нея, т.е. още от
км. 15+950, където е действал пътен знак В-26 (70 км/ч), а не пътен знак В-26 (50 км/ч).
5
В този смисъл съдът намира, че изводът на вещото лице, че жалбоподателят е бил в
зоната на действие на пътен знак В-26 (50 км/ч) се явява необоснован, доколкото предвид
грешката в координатите, а очевидно и в съставения протокол, не може да бъде еднозначно
определено къде е била поставена камерата и на какво разстояние от нея е бил
управляваният от жалбоподателя автомобил в момента на заснемане на първата снимка,
респ. дали е бил преди или след знака за ограничение на скоростта.
Нещо повече, както вече беше посочено, въпреки представения по делото протокол за
периодична техническа проверка, доколкото камерата очевидно е отчела грешни
координати, не може да се приеме, че същата е била технически годна да установи и
скоростта на движение на преминаващите покрай нея моторни превозни средства, в това
число и тази на управлявания от жалбоподателя автомобил. Това от своя страна обуславя и
извода на съда, че приложения по делото снимков материал не може да се приеме, за годно
доказателство, установяващо посочените в него факти, а именно каква е била скоростта на
движение на процесния автомобил.
В този смисъл не може да бъде категорично установено има ли въобще и ако да какво
е извършеното от жалбоподателя административно нарушение, респ. ЕФ се явява
материално незаконосъобразен.
Всичко изложено до тук налага отмяна на атакувания електронен фиш, доколкото не
се установи жалбоподателят да е извършил вмененото му в ЕФ нарушение, тъй като АТСС
не е било технически изправно, като наред с това не може да се установи къде е била
позиционирана камерата и бил ли е жалбоподателят в зоната на действие на пътния знак В-
26 (50км/ч).
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на ОДМВР –
София следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски, а именно разноските по
допусната СТС, както и адвокатско възнаграждение, заплащането на което е било
претендирано с подадената жалба.
В тази връзка следва да бъде разгледано по същество и възражението за
прекомерност, направено от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна. С
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да
се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, следователно, приетата в
приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски
съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, не обвързва съда
при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото
6
адвокатско възнаграждение. При надлежно релевирано възражение за прекомерност на
заплатеното от ответната страна адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните
изисквания по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът трябва да извърши преценка на действителната
правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. Тези критерии определят
нормативния предел, до който съответната страна отговаря за причинените имуществени
вреди на ответната страна при не/основателно образувано съдебно производство за защита
на предявени имуществени права. Над този разумен размер страната, която
незаконосъобразно е предизвикала съдебен спор, не отговаря, тъй като би била прекъсната
причинно-следствената връзка между нейното противоправно поведение и заплатеното по-
високо адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална защита. В противен
случай би се достигнало до превратно упражняване на процесуални права в противоречие с
принципа на добросъвестността (арг. чл. 57 КРБ), като то също е противоправно и прекъсва
причинно-следствената връзка между несъответното на закона и добрите нрави
извънпроцесуално или съдебно поведение на страната в процеса и настъпването на
вредоносния резултат (заплатеното по-високо адвокатско възнаграждение за съдебна
защита), при осъществяване на т. нар. процесуален деликт.
При определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът
следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: предмета на правния спор
(дали се касае до типично производство или до специфично такова, предполагащо
задълбочено познание на законови и подзаконовани нормативни актове, касаещи
специфичен кръг обществени отношения); вида и броя на извършените процесуални
действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на
страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на
поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на насрещната
страна; защитавания материален интерес на жалбоподателя (в този смисъл Определение №
1679 от 19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1601/2023 г., II т. о., ТК и Определение № 2388 от
11.09.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1499/2024 г., II т. о., ТК, а в този смисъл и Определение №
50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.).
В конкретния казус производството е образувано по предявена от жалбоподателя,
чрез процесуалния му представител – адв. Димитров, жалба срещу ЕФ за налагане на глоба
за нарушение, установено с АТСС, което производство не се отличава с фактическа или
правна сложност. В настоящия случай процесуалното представителство, осъществено от
адв. Димитров, се е изразило единствено в изготвяне и подаване на въззивната жалба, като
пълномощникът не е предприел каквато и да е процесуална активност след насрочване на
делото – не е подавал молби и не се е явявал за насрочените съдебни заседания.
Материалният интерес на жалбоподателя е в размер на 400,00 лв., в който смисъл макар и
Наредбата да не обвързва съда, следва да се посочи, че на основание чл. 36 ЗАдв, вр. чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение
при интерес до 1000,00 лв., е 400,00 лв., каквото именно е уговореното и заплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие. Същевременно, съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за изготвяне
на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от
размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв. С оглед на
горното и доколкото по делото не е осъществено процесуално представителство, съдът
намира възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно, като същото, предвид и бланкетния характер на подадената
жалба, без каквито и конкретни доводи, с оглед данните по делото, следва да бъде намалено
до минимума от 100,00 лв., който именно се явява съответен на фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1
7
и 2 ЗАНН, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7579752, издаден от ОДМВР - София, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на Б. А. Г., ЕГН **********, с а**, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати в полза на държавата по сметка на Районен
съд – Сливница сторените по делото разноски в размер на 363,87 (триста шестдесет и три
лева и осемдесет и седем стотинки) лева за съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на Б. А. Г., ЕГН **********, с а**, сумата в
размер на 100,00 (сто) лева – разноски в производството
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8