Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №   831   

 

гр.Сливен,   04   ноември   2016 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и  шестнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1708/2016 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

    Предявен е иск  с  правното си основание   чл. 124 ал. 1 във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК.

  Ищецът – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”  ООД   чрез пълномощника си адв. Станислав РАФАИЛОВ от АК - Сливен   в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявява настоящия иск във връзка с подадено възражение от длъжника М.Г.Д.  с адрес: ***,     срещу издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 460/2016 г.  по описа на СлРС за парично вземане за доставена и консумирана питейна вода за периода от 31  август 2011 г. до 31 юли 2015  г.  на адрес:   с. Глуфишево, Общ.Сливен.

В дружеството  „В и К - Сливен” ООД   имало открита партида за недвижим имот, находящ се в с. Глуфишево Общ.Сливен  с титуляр на партидата ответника - М.Г.Д.. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали достави на питейна вода.     Доставената и консумирана питейна вода,  както и отведената такава за периода 31  август 2011 г. до 31 юли 2015  г.  се отчитала по тази партида от представител на дружеството и стойността на изразходваното количество се фактурирала. След фактурирането за титуляра на партидата  и ответник по настоящия иск, възниквало задължението в тридесет дневен срок от издаването  да погаси задължението си, съгласно ОУ. Ако не сторил това последният изпадал в забава  и съответно дължал  и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за съответния период.

В конкретният случай ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  31  август 2011 г. до 31 юли 2015  г. независимо от възникналото  задължение,  съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ.  В чл. 42 от същите  било предвидено при незаплащане  на задължението в срок потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.

 Предвид възникналото задължение  ответното дружество предприело действия за събиране на дължимите суми като подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ЧГД № 460/2016 г.  по описа на СлРС.  По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки била издадена Заповед за изпълнение против длъжника и ответник в настоящото производство  за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за   периода 31  август 2011 г. до 31 юли 2015  г.., ведно с дължимата мораторна лихва. В законоустановения срок по делото е постъпило Възражение от страна на длъжника, поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

За периода 31  август 2011 г. до 31 юли 2015  г. ищцовото дружество доставило питейна вода в недвижимия имот за който има открита партида на името на ответника и за него възникнало задължение от заплащане на доставената и консумирана питейна вода.  Тъй като не сторил това ответника дължал на „В и К - Сливен” ООД   главница 133.01 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 31  август 2011 г. до 31 юли 2015  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 34.15  лева към 07 януари 2016   г.  и разноски в размер на 26  лева.     

Предвид изложеното  моли съда  да  признае за установено по отношение на  ответника   М.Г.Д.  с постоянен и настоящ адрес:***,  че дължи   на  „В и К” ООД сумата 133.01 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 31  август 2011 г. до 31 юли 2015  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 34.15  лева към 07 януари 2016   г.  и разноски в размер на 26  лева.      

В дадения  срок  ответникът    е депозирал Отговор в който   заявява,  че   ищцовото дружсетво не е изпълнило  задължението си да отчете данните на водомера в имота й, находящ се в с. Глуфишево Общ.Сливен.  Заявява, че  не се е подписвала в Дневника за ежемесечно отчитане на разхода на водата, не го е виждала, за да се запознае с него. Заявява, че е превеждала  периодично различни суми по сметката на ищеца, които не са отчетени.  Моли иска да се счита за неоснователен  и разходите да бъдат за сметка на ищеца.

     В с.з. ищецът -  „В и К” ООД  чрез  процесуалния си представител  адв. Станислав РАФАИЛОВ от АК - Сливен   поддържа иска  на изложените в ИМ основания.   

            Ответникът, редовно призован  се  представлява  от Георги Андонов Димитров, упълномощен от 19 септември 2016 г., който  заявява, че в продължение на 4 години  не е отчитан водомера. Преди 2 м.  представител на В и К отчел водомера и за първи път му бил представен Дневник за отчитане на водата. Заявява, че не са консумирали вода, имота представлявал дворно място на което ходели от време на време да го почистват.  Водомера в имота бил сменен, но Протокол не бил представен.  Имали някакво задължение, но не знаел размера му.   На новия водомер имало отчетени 33 куб м. вода. Смята, че плаща тези кубици вода два пъти. Съгласен е да плати  това, което е изразходил. Смята, че със заплатеното е изчистил сметките си с В и К.

Към  Отговора са представени 3 бр. Вносни бележки -  от 8 февруари 2016 г.  за 10 лева, от 21 март 2016 г. за 20 лева и от   17 юни 2016 г. за 30 лева.

    След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За периода от 31  август 2011 г. до 31 юли 2015  г.  ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” Сливен е начислило на ответника по делото М.Г.Д.   сума аз изразходвана  питейна за обект в сс. Глуфишево Общ.Сливен  на обща стойност 133.01 лв. върху която сума към 7 януари 2016 г.   изтекла мораторна лихва в размер на 34.15  лв.

На  09.02.2016 г. „Водоснабдяване и канализация” е подало заявление до СлРС със искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава. Със заповед № 233  от 11.02.2016 г.  постановено по ЧГД № 460/2016  г.  състав на СлРС осъдил ответникът по настоящото гражданско дело да заплати  на ищеца по настоящото дело сумата  133.01 /сто тридесет и три лева и една стотинка/ лева,  представляваща незаплатена главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.08.2011 г. до 30.07.2015 г., за обект с. Глуфишево, Община.Сливен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.02.2016 г. до окончателното й изплащане;  34.15 /тридесет и четири лева и петнадесет стотинки/ лева,  представляваща лихва, изтекла към 07.01.2016 г. и  26.00 /двадесет и шест/ лева представляваща разноски по делото.

Приети са като доказателства  3 бр. Вносни бележки  за внесени суми във В и К – Сливен от ответника и Копие от Карнет за имота на ответника, находящ се в с. Глуфишево Общ.Сливен за периода от м.  септември 2009 г. до м. октомври 2016 г. с положен подпис само за м. юли 2016 г.

С Определение  на  основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляването им до сумата  88.95 лева – главница  и 17. 68  лева -  лихва за периода  от 31 август 2012  до  края на исковия период -   31 юли 2015 г., а с Определение на основание чл. 232 от ГПК  се ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД  против М.Г.Д. - М.  за периода от 31 август 2011 г.  до 31 юли 2012 г.  в размер на  44.06 лева -  главница и лихва в размер на 16.47 лева поради ОТТЕГЛЯНЕ НА ИСКА.

Събрани са гласни доказателства, като св. Колев заявява, че е инкасатор към ищцовото дружество и познава пълномощника на и ищцата, с който са братовчеди. Отчитал водомерите в с. Глуфишево. Имотът представлявал празно място с построен в него плевник. Не е отчитал всеки месец, а през 2-3 месеца, влизал през мрежата. Водомерът бил сменен от него през м. май 2012 г. и последно бил отчитан през м. юли 2016 г. Георги Андонов се подписал на карнета с показания 63 куб.м. В имота нямало постоянно човек.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени  доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск   ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено Възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Видно от приетото по делото писмени доказателства, ищцовото дружество за периода от 31  август 2011 г. до 31 юли 2015  г..  е начислило на ответника по делото М.Г.Д.  сума аз изразходвана  питейна за обект с. Глуфишево Общ.Сливен   на обща стойност 133.01 лв. върху която сума към 7 януари 2016 г. изтекла мораторна лихва в размер на 34.15 лева, което се установява, от извлечението за дължими суми на абонат. 

Ищецът следва да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, а именно, че е доставил на ответника посочените количества питейна вода.   

     Ответникът е извършил плащане в общ размер на сумата 60 лева.

С Определение  на  основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляването им до сумата  88.95 лева – главница  и 17. 68  лева -  лихва за периода  от 31 август 2012  до  края на исковия период -   31 юли 2015 г., а с Определение на основание чл. 232 от ГПК  е прекратено производството по предявения иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД  против М.Г.Д. - М.  за периода от 31 август 2011 г.  до 31 юли 2012 г.  в размер на  44.06 лева -  главница и лихва в размер на 16.47 лева поради ОТТЕГЛЯНЕ НА ИСКА. 

Съгл. чл.21, ал.4 от Общите условия за потребителите на Ви К услуги , отчитането на водомера се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчета следва да се подпише от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Ответникът не е осигурявал достъп до имота за отчитане на изразходваното количество доставена питейна вода. Няма данни и да е упълномощил представител, който да осигурява достъп до имота за отчитане. Въпреки, че доставчикът не е изпълнил задължението си ежемесечно да отчита показанията на водомера, а при неосигуряване на достъп да имота надлежно да оформя съгласно Общите условия разходния отчет, то се доказа в производството от неоспорените по делото карнети, че е изразходена питейна вода в имота на ответника в размер на 63 куб. метра, като този свидетелстващ документ е подписан от лице, пълномощник на ответницата

От показанията на разпитания по делото свидетел Колев- инкасатор  се установи, че водоснабденият имот  представлява празно дворно място със съборен плевник. Тъй като там нямало постоянно човек, влизал през мрежата през няколко месеца , за да отчита потребеното количество вода. Заявява, че водомерът е бил подменен от него през м. май 2012 г.

Не се доказаха твърденията на пълномощника на ответницата, че новият водомер е бил с показание 33 куб. м.   Видно от приетите като доказателство карнети показанията на водомера през м. май 2012 г.  са 2 куб.м.  За периода от м. май 2012 г. до  07.2016 г.  или повече от четири години изразходваното количество вода е 63 куб.м.  

Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищцовото дружество сумата  88.95 лв.  главница за доставена и изразходвана питейна вода за периода от 31 август 2012  до  31 юли 2015   ведно с мораторна лихва за забава в размер на 17.68 лв.

Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски в производството в размер на 75 лв. заплатена д.т. в исковото производство и 25 лв. д.т.  в заповедното производство по  ЧГД № 460/2016  г. и адвокатски хонорар в размер на 216 лева.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  М.Г.Д.   с ЕГН   ********** ***, че  ДЪЛЖИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27  сумата 88.95 лв.  главница за доставена и изразходвана питейна вода за периода от 31 август 2012  до  31 юли 2015   ведно с мораторна лихва за забава в размер на 17.68 лв. за обект в с. Глуфишево, общ. Сливен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 460/2016  г. на СлРС. г.   -   09.02.2016 г. до окончателното изплащане

 

 ОСЪЖДА М.Г.Д.   с ЕГН   ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД   със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 направените по делото разноски в размер на 291 лв. в исковото производство и 25 лв. разноски  в заповедното производство по ЧГД № 460/2016  г.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: