№ 21718
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110137735 по описа за 2024 година
Производството е образувано, след като с Решение №3496 от 12.06.2024г. по
възз.гр.дело № 7381/2022г. по описа на СГС е обезсилено постановеното при предходното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд Решение № 20033493 от 03.05.2022г. по
гр.д. № 16625/2019г. по описа на СРС, 87 състав в частта, с която са уважени, съответно
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ.
В частта по исковете по чл. 86 ЗЗД Решение № 20033493 от 03.05.2022г. по гр.д. №
16625/2019г. по описа на СРС, 87 състав е влязло в законна сила като необжалвано от
страните.
С оглед на изложеното, указанията на въззивния съд и приетия без възражения от
страните в проведеното на 12.11.2024г. открито съдебно заседание доклад, предмет на
делото са предевените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за част от вземанията по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39539/2018г. по описа на СРС, 87 състав,
съгласно молба-уточнение от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД с вх. №
5017507/03.02.2020г., находяща се на л. 63 от гр.д. № 16625/2019г. по описа на СРС, 87
състав, както следва:
1. срещу Г. С. Н. за сумата от 480,13 лв., представляваща ¼ от общо дължимата главница
за доставката на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ************
за периода от м.05.2014г. до м. 09.2015г.вкл.
1
2. срещу Н. С. Н. за сумата от 480,13 лв., представляваща ¼ от общо дължимата главница
за доставката на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ************
за периода от м.05.2014г. до м. 09.2015г.вкл.
3. срещу Д. С. Н. за сумата от 480,13 лв., представляваща ¼ от общо дължимата главница
за доставката на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ************
за периода от м.05.2014г. до м. 09.2015г.вкл.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача, поради което претендира съдебно
предявените вземания, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане и разноски.
Ответниците още с подаването на възражението по чл.414 ГПК и съгласно
доуточняването му с молба с вх. №3004879/21.01.2019г. признават дължимостта на
вземанията по заповедта за изпълнение за периода от м.10.2015г. до м. 04.2017г. на обща
стойност 2401,03 лв. -главница и 454,67,67 лв. – лихва. Оспорват вземанията за сумата
1920,51 лв., представляваща главница за цената на доставената топлинна енергия в периода
от м.05.2014г. до 01.10.2015г. с възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят, че
всички вземания за исковия период, които не са погасени по давност, са били погасени с
плащане след завеждане на делото.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При служебна проверка на допустимостта на предявените искове, каквато следва да
бъде извършвана в хода на цялото висящо производство, съдът намира, че за частта от
сумите, уточнени с молба от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД с вх. №
5017507/03.02.2020г. производството е допустимо.
В тази връзка съдът съобрази, че ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е бил
заявител в заповедно производство, образувано по реда на чл. 410 ГПК, в рамките на което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.09.2018 г. След връчване на
препис от заповедта всички четирима длъжници Г. С. Н., Н. С. Н., С* С.а Н.а и Д. С. Н. са
подали общо възражение в срока по чл. 414 ГПК, уточнено с молба с вх.
2
№3004879/21.01.2019г., в което са посочили, че не оспорват и изрично признават
дължимостта на вземането за главница за периода от м.10.2015г. до м.04.2017г. до сумата от
общо 2401,03 лв., както и до сумата от общо 454,67 лв. досежно обезщетението за забава.
При това положение спорни по делото са били единствено вземанията за сумата от 1920,51
лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от
м.05.2014 г. до м.09.2015 г. вкл., и за сумата 357,28 лв. за обезщетение за забава за периода
16.09.2015 г. – 01.06.2018 г. При липсата на подадено възражение от длъжниците срещу
останалата част от вземанията, заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на тях
и съдът в заповедното производство може да издаде изпълнителен лист за безспорните суми.
По искa с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на всеки от ответниците е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяването му, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на
давността.
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че
през исковия период сградата, в която се е намирал процесния имот, е била топлофицирана,
че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер, както и че всеки от ответниците е притежавал по ¼
идеална чат от правото на собственост върху жилището в същата сграда – етажна
собственост. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 42 от ДР ЗЕ /действаща до
17.7.2012 г./ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, установено е съществуването на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия,
което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е
уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника
дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
На следващо място, не спорно, че през исковия период ищецът е доставил до имота
на ответниците топлинна енергия в обем, който съответства на цената на предявените
3
искове, както и че всеки от ответниците отговаря за частта от тази цена, която съответства на
дела му от правото на собственост върху имота.
Всичко изложено дотук обуславя извод за основателност на исковете, при което
съдът дължи да разгледа възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. "в" З. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.06.2018 г. Ето защо вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 14.06.2015 г., са погасени по давност.
По отношение на процесния период са приложими Общите условия на за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.
София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до
длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период,
т. е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от
продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези
задължения започва да тече от датата на възникването им (арг. чл. 114, ал. 2 З.). Ето защо,
задълженията за периода от м. 04.2014 г. до м. 05.2015 г. включително, са погасени по
давност – за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на
01.06.2015 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е
възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди изтичането
на тригодишния срок от датата на прекъсване на давността с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 14.06.2018 г.
За определяне размера на погасената по давност част от вземането за цената на
доставената топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.05.2015г. вкл. на основание чл.
162 ГПК съдът съобрази, че видно от съобщение към фактура № ********** /на л.29 от гр.д.
№16625/2019г./ след изравняване стойността на реално доставената за топлинна енергия за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. е 1722,04 лв. Видно от съобщение към фактура №
********** /на л.30 от гр.д. №16625/2019г./ след изравняване стойността на реално
доставената за топлинна енергия за периода от 31.05.2015г. до 30.04.2016г. е 1473,66 лв. Ето
защо стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 01.06.2015г.
ще се формира от сбора сумата за първия отчетен период и 1/12 част от сумата за втория
4
период, т.е. от сбора между 1722,04 лв. и 122,80 лв., който е равен на 1844,84 лв. Оставащата
част от цената на топлинната енергия за периода извън погасителна давност, а именно от
01.06.2015г. до 01.10.2015г. е в размер на 75,67 лв., от които съобразно дела им в
съсобствеността от имота всеки от ответниците отговаря за ¼., т.е. за 18,92 лв.
Не е спорно, че с плащанията ответниците са погасявали признатата част от
вземанията по заповедта за изпълнение.
С оглед на така изложеното предявените искове ще се уважат като основателни
спрямо всеки от ответниците до сумата от 18,92 лв. и за периода от 01.06.2015г. до
01.10.2015г., като се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от 480,13лв. и за
периода от 01.05.2014г. до 31.05.2015г. Върху уважената част от исковете в полза на ищеца
ще се присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 14.06.2018г. до окончателното плащане.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Заявителят (ищец) е направил разноски в раземер на общо 152,85 лв. в заповедното
производство, които видно от платежно нареждане от 13.03.2019г. /на л. 94 от гр.д.
№16625/2019г./ са погасени с плащане, поради което не му се присъждат. В исковото
производство ищецът е сторил разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, или по 33,33 лв. по исковете срещу всеки от тримата ответници, от които с
оглед на уважената част от исковете ще му се присъдят по 1,33 лв. от всеки. В
производството по в.гр.д.№7381/2022г. „Топлофикация София“ ЕАД е сторило разноски в
размер на 75 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконултско възнаграждение, от които с
оглед на уважената част от иска ще му се присъдят по 2,30 лв. от всеки от тримата
ответници. При тези съображения съдът присъжда на ищеца сумата от 3,66 лв. от всеки от
тримата ответници за разноски в исковото производство.
В заповедното производство от платения адвокатски хонорар в размер на общо 200
лв. от четиримата длъжници, припадащата се част за всеки от тримата длъжници, които
имат качеството на ответници в исковото производство, е по 50 лв., от които с оглед на
отхвърлената част от иска им се следват по 48,03 лв. В исковото производство ответниците
са направили разноски в размер на 300 лв. в производството по гр.д. № 16625/2019г. по
описа на СРС и 376,30 лв. по в.гр.д.№7381/2022г., от които с оглед на оъвхърлената част от
исковете им се следват по 96,06 лв., респ. по 120,49 лв. , или общо 216,55 лв. за разноски в
исковото производсто.
В полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС на основание чл. 77 ГПК
следва да се присъди дължимата се държавна такса в размер на 45,55 лв., която не е била
сбрана при предходното разглеждане на делото.
5
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. С. Н., ЕГН **********, с адрес
********************* дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 18,92 лв., главница –
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
************ с аб. № 104405 за периода от 01.06.2015 г. до 01.10.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
14.06.2018 г. до окончателното погасяване, съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. №39539/2018 г. по описа на СРС, 87 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявения размер от 480,13 лева и
за периода от 01.05.2014г. до 31.05.2015г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес
********************* дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 18,92 лв., главница –
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
************ с аб. № 104405 за периода от 01.06.2015 г. до 01.10.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
14.06.2018 г. до окончателното погасяване, съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. №39539/2018 г. по описа на СРС, 87 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявения размер от 480,13 лева и
за периода от 01.05.2014г. до 31.05.2015г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес
********************* дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 18,92 лв., главница –
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
************ с аб. № 104405 за периода от 01.06.2015 г. до 01.10.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
14.06.2018 г. до окончателното погасяване, съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. №39539/2018 г. по описа на СРС, 87 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявения размер от 480,13 лева и
за периода от 01.05.2014г. до 31.05.2015г.
ОСЪЖДА Д. С. Н., ЕГН **********, с адрес ********************* да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
6
за исковото производство в размер на 3,66 лв.
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес ********************* да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
за исковото производство в размер на 3,66 лв.
ОСЪЖДА Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес ********************* да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
за исковото производство в размер на 3,66 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.„Ястребец”№ 23Б, да
заплати на Д. С. Н., ЕГН **********, с адрес ********************* сумите от 48,03лв. за
разноски в заповедното производство и 216,55 лв. за разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.„Ястребец”№ 23Б, да
заплати на Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес ********************* сумите от 48,03лв. за
разноски в заповедното производство и 216,55 лв. за разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.„Ястребец”№ 23Б, да
заплати на Г. С. Н., ЕГН **********,, с адрес ********************* сумите от 48,03лв. за
разноски в заповедното производство и 216,55 лв. за разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.„Ястребец”№ 23Б, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 45,55 лв. за държавна
такса.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис" ЕООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7