Присъда по дело №104/2022 на Районен съд - Велинград

М О Т И В И към присъда № 12 от 07.07.2022 година. по н. о. х. дело
№ 104/2022 г. по описа на РС Велинград
Производството по делото е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик ТО Велинград обвинителен акт, с което на И.Д.Д.,
ЕГН: ********** е повдигнато обвинение, за това че за периода месец
декември 2015 г.- месец декември 2021 г., включително, в гр. Велинград, след
като е осъден с Решение № 448 от 17.12.2014 г. по гр. д. 759/2014 г., влязло в
сила на 17.12.2014 г. да издържа свой низходящ- детето си М.И.Д., родена на
11.06.2008 г. съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно шестдесет месечни вноски по 150 лв.
всяка, на обща стойност 9 000 лв.-престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, представлявана в с. з.
от прокурор Асен Василев счита за безспорно доказано, че престъплението е
извършено от подсъдимия Д., като пледира да бъде признат за виновен, но да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК, поради настъпило в хода на делото и преди
приключване на съдебното следствие изцяло заплащане на инкриминирана
сума. Като основание за това се сочи, освен възстановяването на
имуществените вреди за пострадалата, че веднъж вече подсъдимият се е
възползвал от привилегията на чл. 183, ал. 3 НК, наказателното производство
е образувано за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК (умишлено
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до една година или с
пробация); подсъдимият не бил осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Защитникът на подсъдимия адв. А.-АК Пазарджик, поддържа
становището на обвинението за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност по реда на чл. 78А НК и налагане на административно наказание
глоба.
Производството по делото се проведе по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК,
подсъдимият е редовно призован на посочения от него адрес, не е посочил
уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл.
247в, ал. 1 НПК.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Д.Д. е роден на 06.06.1985 г. в гр. София, български
гражданин, живее в гр. София, общ. Столична, ж.к. *********, неженен.
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
на осн. чл. 78А НК.
Спрямо него вече е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК по
н.о.х.д. 20/2016 г.
Подсъдимият И.Д.Д. и свидетелката Н.С.Н. са родители на малолетната
М.И.Д., ЕГН: **********.
1

С Решение № 448/17.12.2014 г., влязло в сила на 17.12.2014 г. на РС
Велинград, постановено по реда на чл. 238 ГПК, Д. е осъден да заплаща
издръжка на детето си в размер на 150, 00 лв. месечно, чрез нейната майка
Н.Н., считано от датата на предявяване на исковата молба, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване.
Подсъдимият, въпреки осъждането си, не изпълнявал доброволно
задълженията за издръжка. На 23.01.2015 г. на свидетелката Н.Н. бил издаден
изпълнителен лист. Било образувано и изпълнително производство № 17/2015
г. по описа на държавен съдебен изпълнител с район на действие РС
Велинград. По реда на принудителното изпълнение не са постъпвали суми по
задължението за издръжка.
По жалба на свидетелката Н.Н. освен настоящото производство било
образувано н.о.х.д. 20/2016 г. по описа на РС Велинград, приключило с влязла
в сила присъда на 26.02.2016 г., с която И. Д. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за периода м. декември 2014
г. – м. октомври 2015 г., но не е наказан с спрямо него е приложен чл. 183, ал.
3 НК поради настъпило в хода на делото плащане.
Въпреки образуваното срещу него наказателно производство за
неплащане на издръжка, подсъдимият Д. продължавал да не изпълнява
задължението спрямо малолетната си дъщеря и не плащал издръжка.
На 11.12.2020 г. майката на детето М.-свидетелката Н.Н. отново
сезирала с жалба РП Пазарджик за неизпълнение на задължението за
издръжка, по която било образувано настоящото наказателно производство за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
След подаване на жалбата, Д. извършил няколко плащания за различни
месеци от инкриминирания период.
Според назначената финансово-счетоводна експертиза, за периода от м.
декември 2015 г., до м. януари 2022 г. са дължими 72 месечни вноски от по
150 лв., в общ размер от 10 800 лв. От тях подсъдимият е заплатил сума в
размер на общо 1 847,66 лв.. Разликата от 8 952,34 лв. представлява 59,68 бр.
неиздължени месечни вноски.
С постановление за привличане на обвиняем от 14.02.2022 г. И.Д.Д. е
привлечен за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК за периода месец
декември 2015 г.- месец декември 2021 година, включително за обща сума от
9 000 лева, представляваща шестдесет месечни вноски-престъпление по чл.
183, ал. 1 НК.
На 25.03.2022 г., след образуване на н.о.х.д. 104/2022 г. и преди
разпоредително заседание, подсъдимият И. Д. превел изцяло дължимата сума
от 9 000 лв. От тогава редовно заплащал издръжка на детето си.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира при постановяване на
присъдата си, тъй като същите са безпротиворечиви помежду си и
2

последователни относно главния предмет на доказване по делото. От тях
точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното
решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и
обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца.
Показанията на свидетелката Н.Н. установяват изцяло приетата от съда
фактическа обстановка. Същите се подкрепят от представените по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира изготвената и приета по реда на НПК финансово-
счетоводна експертиза относно размера на извършените плащания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият И.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като за периода месец декември
2015 година – месец декември 2021 година, включително в гр. Велинград,
като е осъден с Решение № 448 от 17.12.2014 г. по гр. д. 759/2014 г., влязло в
законна сила на 17.12.2014 г. да издържа свой низходящ – детето си М.И.Д.,
родена на 11.06.2008 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на две и повече месечни вноски, а именно: шестдесет месечни вноски от по
150, 00 лв. всяка, като общият размер на задължението е 9 000 лева, поради
което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Престъплението по чл. 183, ал.1 НК защитава обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
Редът и страните за определяне на издръжката се определят от семейното
право. За наказателното право от съществено значение при този вид
престъпления е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на
месечни вноски.
Изпълнителното деяние се осъществява само чрез бездействие и намира
обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на
издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Тъй като целта на
издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят
от нея, тя е изискуема в течение на началото на месеца, за който се отнася и
не трябва да се изчаква неговото изтичане. Престъплението по чл. 183, ал. 1
КН е продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече
неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един
по-дълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни
причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна
дейност. Плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се
дължи безусловно от родителите, по арг. на чл. 143 ал. 2 от Семейния
кодекс. Не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
От субективна страна за ангажиране на наказателната отговорност на
3

извършителя за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо
инкриминираното неизпълнение на задължението за издръжка да е
съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил
представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и
за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като
преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска
престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на
субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от
НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна
възможност за изпълнение на задълженията.
За да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно
да са налице кумулативно две условия: 1./деецът да е уведомен за решението
на гражданския съд, с което е осъден да изплаща; 2./да не са налице
обективно съществуващи непреодолими пречки, които са възпрепятствали
подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение. Като такива
примерни пречки практиката е приела: неработоспособната възраст, наличие
на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд,
продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна въпреки
надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия
за намиране на работа. Простата липса на работа, предвид безусловния
характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143,
ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна
съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна
възраст и здравословното му състояние позволява да работи.
Задължението за заплащане на издръжка се дължи от влизане в сила на
решението и за изпълнението му не се изисква покана до длъжника, т.е.
покана за изпълнение не е елемент от фактическия състав на престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК.
Подсъдимият е знаел за влязлото в сила решение, с което е осъден да
издържа детето си. Макар същото да е постановено по реда на чл. 238 ГПК,
установи се, че за предходен период деецът е бил привлечен към наказателна
отговорност за неплащане на издръжка на детето си по същото влязло в сила
решение. Пред РС Велинград е образувано н.о.х.д. 20/2016 г., по което в о.с.з.
на 10.02.2016 г. са представени доказателства за извършено плащане от Д. на
дължимата сума за издръжка в размер на 150,00 лв. месечно по това решение,
за да се възползва от привилегията на чл. 183, ал. 3 НК. Това означава, че
деецът е имал представа както за правното основание, на което дължи сумата,
така и за нейния размер, който не е изменян след постановяването му.
С влизането в сила на решението за подсъдимия е възникнало
задължение да заплаща издръжка, в посочения по-горе размер по отношение
на детето си. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено,
чрез бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение, предписано
със съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични суми
4

за издръжка за детето. В настоящия случай подсъдимият е осъществил
състава на изпълнителното деяние на престъплението по отношение на детето
си в за инкриминирания период, като е бездействал и не е изплатил
присъдената издръжка, което не отрича.
Извършените плащания на част или на цялото задължение за
определени месеци през инкриминирания период са приспаднати от
прокурора от общо дължимата сума и с него редуциран броят на вноските за
периода на неизпълнение на задължението.
Предвидената в чл. 152, ал. 2 от СК възможност издръжката да бъде
заплащана от държавата при липса на доходи и имущество, върху които да се
насочи принудителното изпълнение, от която свидетелката Норова не се е
възползвала, също не е обстоятелство, изключващо обективната
съставомерност на престъплението. Преценката за обективна невъзможност
се прави не единствено и само въз основа липсата на доходите и имуществото
на длъжника, а въз основа на съвкупната преценка на неговата възраст,
здравословно състояние, както и предприетите действия по намиране на
работа.
Не се установиха обстоятелства, обосноваващи обективна невъзможност
за изпълнение. Подсъдимият е в трудоспособна възраст и няма данни да
страда от заболявания. Същият работи в чужбина и реализира доходи, видно
от приложените по делото доказателства за извършени от него преводи извън
страната на различни по размер суми за издръжка.
В допълнение, задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението, доколкото
съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради което
евентуални затруднения, довели до нетрудоспособност на подсъдимия, а от
там и за невъзможност за заплащане на издръжка - са ирелевантни.
Налице е и последният изискуем признак от обективна страна, а именно
да се касае за поне две неплатени вноски. В случая дължимите вноски са
шестдесет на обща стойност 9 000 лв. /девет хиляди лева/.
Престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла
на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването именно на тези последици.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване, че е осъден да
5

заплаща издръжка на детето си с влязло в сила съдебно решение,
предвиждане, че в следствие на бездействието детето му няма да получи
дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин ще
бъде лишено от полагаемите им се финансови ресурси, но въпреки това от
волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, изразяващо се в неполучаване на паричните суми
от страна на дъщеря му.
Не са налице предпоставки за приложение на чл. 183, ал. 3 НК.
Подсъдимият веднъж се е възползвал от привилегията на закона. В тази
насока съдът взе предвид задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с
ТР № 19 от 27.03.1974 г. по н.д. № 12/74 г. на ВС на РБ, ОСНК.
По тези съображения съдът призна подсъдимият за виновен за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Същевременно доколкото в хода на съдебното производство пред РС
Велинград И.Д.Д. е изпълнил задължението си, като е заплатил дължимите
суми за инкриминирания период, то следва да се приеме, че причинените от
деянието имуществени вреди са възстановени, т.е. налице е предпоставката
по чл. 78а, ал.1, б. „В” НК. Налице са и другите предпоставки по чл. 78А,
ал.1 НК- по б. „А”- за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до 1 година или пробация и по б. „Б”- деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност. Прилагането на разпоредбата на чл. 183, ал.3 НК не
представлява осъждане по смисъла на посочената разпоредба, доколкото Д.
само е бил признат за виновен, но не му е било наложено наказание. В този
аспект настоящият състав счита, че разпоредбата на чл.78А от НК следва да
бъде приложена, тъй като съдът е длъжен да стори това при наличие на
предпоставките, визирани в нея и с оглед и на обстоятелството, че
приложението на института на освобождаване на наказателна отговорност с
налагане на административно наказание има благоприятни последици за
правното положение на дееца.
При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на дееца,
декларираните от него обстоятелства, че има други две деца, за които да се
грижи, а като отегчаващо продължителния период на бездействие и
значителния размер на дължимата сума. С оглед гореизложеното, съдът счита,
че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК,
при смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на минимума,
предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на хиляда лева.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за постигане
целите както на генералната, така и на специалната превенция. Определеният
размер на наказанието съответства на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца.
На подсъдимия следва да се възложат и сторените в наказателното
6

производство разноски за изготвената финансово-счетоводна експертиза в
размер на 40,00 лв., които да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик и
разноските за явяване на вещото лице за защита на заключението в съда, в
размер на 30,00 лв., платими в полза на бюджета на съдебната власт.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева
7

Номер на акта:	12
Дата:	7 юли 2022 г. (в сила от 23 юли 2022 г.)
Съдия:	Иванка Николова Пенчева

Дело:	20225210200104
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 март 2022 г.

Присъда по дело №104/2022 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите