№ 10153
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110152946 по
описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищецът Х. И. Н. чрез адв. И. Н. – АК-София, е предявил срещу ответника
„*************“ ЕАД искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 925,97 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
************/18.08.2008г., сключен с „***********“ ЕАД, сумата от 77,03 лева,
представляваща възнаградителна лихва, както и сумата от 144,91 лева, представляваща
мораторна лихва, за които на 16.11.2012г. по гр.д. 25340/2012г. на СРС, 43 състав, бил
издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 16.07.2012г. и за
събирането на които е било образувано изп.д. № 2012***0401447 на ЧСИ № *** – А.Б..
Ищецът твърди, че ответникът е правоприемник по договор за цесия на първоначалния
кредитор. Вземанията били погасени по давност, а изпълнителното производство –
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. За насроченото по делото публично
съдебно заседания ищецът не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в
писмен вид, като предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*************“ ЕАД чрез юрк. С.К. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 73612/06.03.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че в рамките на изпълнителното
производство са предприемани действия, които прекъсват както давността за вземането, така
и двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Аргументира липса на изтичане на
давностния срок, съответно липса на предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените
искове се оспорват.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
1
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за вземания,
независимо от това дали има или не висящо изпълнително производство за събирането им,
съответно дали същото в хода на процеса е приключило, включително поради събиране на
дължимите суми, е допустимо. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора, вече бивш взискател, изпълнителен титул,
който материализира вземане, съответно с преминала в неговия патримониум сума, за която
се претендира, че няма основание да получи. Затова отричането на това вземане въз основа
на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, поражда за ищеца правен интерес да установи, с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, погасяването на
правата на кредитора. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство срещу него, тъй като е
налице опасност до отричането им със сила на пресъдено нещо, да бъдат предприети
действия по събирането на сумите, съответно предявяване на искове за връщане на сумите,
за които е установено, че не са дължими, но са събрани от титуляря на вземането. В
подкрепа на тези изводи е съдебната практика: опр.513/24.11.2016г.-ч.т.д.1660/2016г.-ВКС, І
т.о., опр.220/06.07.2018г.-ч.гр.д.187/2018г.-АпС-Бургас.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение и
решение при признание на иска. Не са налице предпоставки за решаване на делото с
неприсъствено решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми, включително обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на
давността. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз
основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на вземането. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, въз основа на Заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК от 16.07.2012г. по ч.гр.д. № 25340/2012г. на
СРС, 43 състав, е издаден изпълнителен лист срещу длъжника Х. И. Н. в полза на
„***********“ ЕАД за сумата от 925,97 лева главница по Договор за потребителски кредит
№ ************/18.08.2008г., сумата от 77,03 лева, представляваща възнаградителна лихва,
сумата от 144,91 лева, представляваща мораторна лихва, както и сумата от 125,00 лева за
разноски по делото.
Страните по делото обективно не спорят, а и се установява от представеното по
делото заверено копие от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016г.,
че ответникът е титуляр на процесните вземания по силата на договор за цесия.
Доколкото процесните вземания се основават на издадена заповед за изпълнение, то
съдът намира, че за тях е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (така
р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС, IVг.о.).
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
2
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на
изпълнителното производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено
съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент постановление. Поради това даденото с отмененото
постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани
за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се
прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-
ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото
тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен
съд – р.170/17.09.2018г.-гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о,
включително задължителната такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК ВКС постановява, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.
Видно от представения заверен препис от изп.д. № 2012***0401447 на ЧСИ № *** –
А.Б., въз основа на изпълнителния лист и по молба на кредитора „**************“ ЕАД от
06.12.2012г. е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията по него,
като взискателят е оправомощил съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ. От този момент е
3
прекъсната и давността за тях. По делото не е наложен нито един от запорите по
изпратените запорни съобщения, тъй като длъжникът няма сметки в съответните банки. С
Декларация от 24.01.2013г. длъжникът Х. Н. е заявил, че ежемесечно ще внася по 70,00 лева
за погасяване на задълженията си по изпълнително дело. Данни за постъпили плащания по
делото няма. С молба от 20.05.2016г. ответникът „*************“ ЕАД е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото, тъй като е частен правоприемник по договор за
цесия на първоначалния взискател „**************“ ЕАД.
В този случай принципно давност не следва да тече до 26.06.2015г. В същото време
обаче не бива да се пропуска обстоятелството, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не спира
да тече. Факт е, че само по себе си това прекратяване няма пряко отношение към
дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, а само към законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител, която подлежи на проверка по различен процесуален
ред – чл. 435 и следващи от ГПК. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от
последното валидно изпълнително действие (ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10,
р.48/14.07.2016г.-т.д.404/2015г.-ІІт.о.). Когато по делото бъде извършено изпълнително
действие по искане на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител в хипотезата
на чл. 18 ЗЧСИ, включително налагане на запор, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК се прекъсва и започва да тече наново. Той се прекъсва отново с всяко постъпване на
средства от вече предприетите изпълнителни действия, например от наложения запор или
при доброволно плащане. Когато няма постъпване на средства и срокът изтече без от страна
на взискателя да е поискано извършване на нови изпълнителни действия или да са
предприети такива от съдебния изпълнител, то изпълнителното производство се прекратява
по силата на закона (арг. Решение от 14.02.2018г. по ч.гр.д. № 136/2018г. на Софийския
градски съд, ТО, VІ състав). При това положение, броен най-късно от 24.01.2013г., в
рамките на двугодишния обхват на срока нито взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия, нито съдебният изпълнител е предприел такива в рамките на
предоставените му по чл. 18 ЗЧСИ права. Затова и най-късно на 24.01.2015г.
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След този момент е
ирелевантно какви действия са предприети по изпълнителното дело, тъй като то е било
прекратено по силата на закона и те не могат да доведат до спиране/прекъсване на давността
/арг. р.371/29.10.2015г.-гр.д.1385/2012г.-ВКС, IVг.о., р.42/26.02.2016г.-гр.д.1812/2015г.-
ВКС,IVг.о./. По отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност, която
е изтекла на 24.01.2020г., преди да е подадена исковата молба (27.09.2023г.).
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ищецът. Същият не е доказал лично сторени разноски по делото, като следва да се има
предвид, че той е и освободен от заплащането на такси и разноски по делото /Определение
№ 929/22.01.2024г. по в.ч.гр.д. № 13769/2023г. на СГС/. При това положение дължимата
държавна такса от 150,00 лева следва да бъде възложена, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, на
ответника. Доколкото ищецът е защитаван безплатно от адв. И. Н. по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв, то в полза на последния следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
което съдът, като отчете фактическата, правната и професионалната сложност на делото,
неговия процесуален ход и защитавания по него материален интерес, определя на 410,00
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Х. И. Н., ЕГН
**********, от град София, не дължи на „*************“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище в град София, сумата от 925,97 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ************/18.08.2008г., сключен с „***********“ ЕАД, чийто
правоприемник по договор за цесия е ответникът, сумата от 77,03 лева, представляваща
възнаградителна лихва, както и сумата от 144,91 лева, представляваща мораторна лихва, за
които на 16.11.2012г. по гр.д. 25340/2012г. на СРС, 43 състав, бил издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение от 16.07.2012г. и за събирането на които е било
образувано изп.д. № 2012***0401447 на ЧСИ № *** – А.Б..
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на адв. И. А. Н. – АК-София, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 410,00
лева, представляващи възнаграждение за предоставена по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв на
ищеца Х. Н. безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на
Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 150,00 лева,
представляващи държавна такса за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5