Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..10.2016г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Х.Х.,
като разгледа
докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 928 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба, подадена от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Млекарево,
общ. Нова Загора,Стопански двор, представлявано от К.А.Г., действащ чрез
адв.К.П., срещу решение №1505/14.04.16г., постановено
по гр.д.№14900/15г. на ВРС, XLI състав, с
което е отхвърлен предявения от „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.Млекарово , Стопанки двор, общ. Нова
Загора, срещу „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо Димитриев“ №35, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че между тях съществува
правоотношение по валиден договор за наем на земеделска земя от 19.06.2012г., с
нотариална заверка на подписите рег.№5674, акт №35, том ІV
на нотариус Е.Ш., рег. № 128 на НК, вписан в СВ- Омуртаг под № 1750, акт № 53,
том 4 от 02.06.2012г., имащ за предмет имот №023022, представляващ нива с площ
от 5.868дка, седма категория, находящ се в местността „Бостанлък“
по плана за земеразделяне на с. Изворово, община Антоново, ЕКАТТЕ 32473 при
граници и съседи имоти № № 023021, 023026, 023023 и
024019, и е отхвърлено искането от „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД, с ЕИК ********* за отмяна на извършеното
вписване на едностранно прекратяване от „Изворово Агро”
ЕООД, ЕИК ********* на договор за наем на земеделска земя от 20.06.2012г., с
нотариална заверка на подписите под рег. № 5574, акт № 35, том ІV на нотариус Е.Ш., рег. № 128 на НК, вписан в СВ- Омуртаг
под № 1750, акт № 53, том 4 от 27.06.2012г. имащ за предмет имот № 023022, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
В жалбата въззивникът е
навел твърденията, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване на събрания доказателствен материал. Счита, че неправилно първоинст.съд е приел, че договорът е нищожен поради
накърняване на добрите нрави, както и че е налице нееквивалентност
на престациите. Счита, че предвид уговорената цена за
арендното плащане в натура не може да се приеме, че
сделката е сключена във вреда на представлявания. Намира за недопустимо
позоваването от страна на ответника на чл.40 от ЗЗД, тъй като само
представлявания може да релевира възражения в тази
насока. Излага, че неправилно съдът е приел, че приложение намират правилата на
ЗЗД относно прекратяването на договора, тъй като се касаело за аренден договор, за чието изпълнение важали правилата на
ЗАЗ. Намира за неправилен извода на съда, че договорът е развален на осн. чл.87, ал.1 ЗЗД, като твърди, че ответникът е приел
плащане и е усвоил платените суми. Моли да бъде отменено решението, като бъде уважен
иска.
В срока за
отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,
ул. „Майор Минчо Димитриев“ №35, действаща чрез адв.Д.Г., е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявен от „КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ – 98” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора,Стопански двор, представлявано
от К.А.Г., действащ чрез адв.К.П., срещу „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,
ул. „Майор Минчо Димитриев“ №35, иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че между тях съществува правоотношение по валиден договор за наем на
земеделска земя от 19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№5674,
акт №35, том ІV на нотариус Е.Ш., рег. № 128 на НК,
вписан в СВ- Омуртаг под № 1750, акт № 53, том 4 от 27.06.2012г., имащ за
предмет имот №023022, представляващ нива с площ от 5.868дка, седма категория,
находящ се в местността „Бостанлък“ по плана за
земеразделяне на с. Изворово, община Антоново, ЕКАТТЕ 32473 при граници и
съседи имоти № № 023021, 023026, 023023 и 024019, и
за отмяна на извършеното вписване на развалянето от „Изворово Агро” ЕООД, ЕИК ********* на договор за наем от 19.06.2012г.,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
В исковата молба поддържа,
че по силата на договор за наем от 19.06.12г. с нотариална заверка на подписите рег.№5674, акт №35, том ІV на нотариус Е.Ш., е придобило правото да ползва за срока на договора земед.земя
имот №023022, представляващ нива от 5,868дка в мест.Бостанлък по плана
на с.Изворово. Твърди, че на 06.04.15г. получил от ответника нотар.покана , с която бил уведомен, че последният е
придобил недв.имот, като е бил поканен да му заплати
дължимите суми, произтичащи от договора, с предупреждение, че ще счита договора
при неизпълнение за развален. Излага, че на 09.04.15г. се явил пред
нотариуса като бил съставен конст.протокол за това, че не носел пари и заявявал, че ще
плати до края на деня, както и че ответникът развалял договорите по вина на
арендатора. Излага, че по-късно е съставен друг конст.протокол
, удостоверяващ извършването на плащането по сметка на ответника. Излага, че
въз основа на това изявление за разваляне е постановено и заличаване на
вписването на договорите в СлВ-Омуртаг. Твърди, че
това волеизявление за разваляне не е породило действие, тъй като не е било
налице неизпълнение на договора, изразяващо се в неизплащане
на дължимото възнаграждение за наем, а същото било платено.
Ответникът „ИЗВОРОВО
АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, е депозирал
в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който счита иска за неоснователен. Твърди,
че арендатора не е изпълнил задължението си , поради което и законосъобразно е
развален договора. Прави възражение за нищожност на договора за наем, като
твърди, че договорът е сключен във вреда на представлявания при неизгодни
условия, поради което и не бил породил правни последици за представлявания. На
следващо място в условие на евентуалност
твърди нищожност на договора поради накърняването на добрите нрави
поради нееквивалентност на насрещните престации. В евентуалност твърди нищожност поради
нарушаване на разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД да се договаря от името на
представлявания без негово съгласие нито лично със себе си, нито с друго лице,
което също се представлява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящия състав
намира предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
По делото не се спори,
че по силата на договор за наем с нотар.заверка на
подписите от 19.06.2012г., рег.№5674, акт №35, том ІV
на нотариус Е.Ш., рег. № 128 на НК, вписан в СлВ-
Омуртаг под № 1750, акт № 53, том 4 от 27.06.2012г., на ищеца е предоставено
правото да ползва земед.земя , находяща се в
землището на с.Изворово, а именно -имот №023022, представляващ нива с площ от
5.868дка, седма категория, в местността „Бостанлък“
по плана за земеразделяне на с. Изворово, община Антоново, при граници и съседи
имоти № № 023021, 023026, 023023 и 024019, при срок
на договора 8 години. В договора е уговорено още, че наемното плащане е в
размер на 3 лева на декар годишно или 118 кг зърно / пшеница или ечемик/.
По делото няма спор,
че по силата на договор за покупко-продажба на недв.имот,
обективиран в НА №15, том 4, рег.№4108, дело
№932/13г. на Н-с при РС-Омуртаг, ответникът е придобил собствеността върху
описания по-горе недв.имот.
Няма спор, че с нотар.покана, отправена от ИЗВОРОВО АГРО ЕООД до ищеца и
получена от него на 06.04.15г., последният е поканен да заплати всички дължими
на ответника по договори за наем и аренда суми, надлежно описани, сред които и
процесния, на датата 09.04.15г. в 10ч. в
кантората на Н-с Н.Дюлгеров. С поканата е отправено и предупреждение, че ако
сумите не бъдат заплатени ще се считат договорите за развалени.
Безспорно е
обстоятелството, че на посочената дата и час са се явили представителите на
страните, като управителя на ищеца заявил, че не носи парите в брой и не
представя платежни нареждания, като ще платял до края на деня, а пълномощника
на ответника заявил, че счита договорите за развалени поради неизпълнение на
задължението за плащане. Тези обстоятелства са надлежно удостоверени в
приложения по делото констативен протокол №22, том 1, от 09.04.15г. на Н-с
Н.Дюлгеров.
Представен е и
констативен протокол от 09.04.15г. , акт №23, том1, рег.1123 на Н-с Н.Дюлгеров,
с който е удостоверено изявлението на управителя на ищеца за не постигането на
договорености между страните на срещата в 10ч. относно критериите, по които
следва да се преизчисли в пари размера на наемното
плащане за стопанската 2013/14г. , както и за месеците, за които се следва
такова плащане, начина на плащане, което наложило едностранно изчисляване.
Удостоверено и изявлението за извършено плащане по банков път на 09.04.15г. в
10,56ч. по сметка на ответника по посочените договори, като са приложени и съотв.платежни нареждания.
По делото няма спор, че по молба на ответника е
вписано заличаване на договора за наем от 19.06.12г. за имот 023022 в землището
на с.Изворово, под вх.рег.№1131/15.04.15г., акт 49, том 1 на СлВ гр.Омуртаг.
Първият спорен по делото въпрос, въведен с въззивната
жалба, е налице ли е действителен договор с оглед наведените с отговора на
ответника възражения за нищожност.
Действително фактическият състав на хипотезата на
чл.40 от ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи
факта- договор, сключен във вреда на упълномощителя и
споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.
Преценката за това дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя
следва да се извърши при отчитане на всички обстоятелства, свързани с
интересите на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Следователно
тази преценка предполага цялостен анализ на доказателствата по делото за
обстоятелствата, при които е сключена сделката и за съобразяване на извършеното
разпореждане от упълномощения с дадения му мандат, като следва да се отчете и
свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД.
Няма спор, че договорената с договора за наем наемна
цена е в размер на 3лв/дка годишно или 118кг зърно /20кг/дка/. От показанията
на разпитаната в делото св.Иванка Х. / в качеството й на упълномощител
/ се установява , че е дала съгласие за сключването на договора, вкл. и с
правото да сключи договора сам със себе
си. Същата сочи още, че процесната земя не била добра
за обработка, била охраставена, тревясала, като имала
мотив да сключи договора, тъй като било по-добре да я подготвяли за обработка,
а не да пустее земята. Свидетелства, че само тази фирма обработвала земята,
нямало други арендатори. За състоянието на процесния имот данни се съдържат и в
приложения по делото отговор на нотар.покана, изходящ
от ищеца до ответника от 05.11.14г., неоспорен от
страните , които са в унисон с показанията, дадени от свидетелката.
Съобразявайки разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, даваща възможност на страните
свободно да определят съдържанието на договора , стига да не противоречи на повел.норми
на закона или добрите нрави, преценявайки данните за състоянието на земята и за
иконом.обстановка относно възможността същата да се ползва, то настоящият
състав намира, че не би могло да се изведе извода за сключване на договора във
вреда на представлявания, нито може да се изведе извода за наличието на
увреждащото намерение на пълномощника , още повече, че няма спор, че самия упълномощител е приел без възражения дължимата му цена за
периода преди прехвърлянето на имота.
Същевременно от събраната в производството съдебно
агро-техн.експертиза, доуточнена в с.з. се
установява, че средно пазарната рента за района на с.Изворово за 2011г./12г. е
19,60лв, а за общ.Антоново-14,58лв, и съответно средната пазарна цена на
пшеницата и ечемика към 19.06.12г. е 310лв/тон , респ. 260лв/тон. Следва да се
отбележи, че в експертизата няма данни да е отчетено състоянието на процесния
имот, а както сочи вещото лице в с.з. дадените показатели на рента са за нива,
а ако земята е обрасла тогава нямало да е нива. Доколкото в договора е
предвидено алтернативно плащане, то преценката за нееквивалентността
на престациите , респ. за действие във вреда на
представлявания следва да се извърши и при съобразяване уговореното плащане в
натура. Съобразявайки така дадената пазарна цена на пшеницата и ечемика, то
следва, че паричната себестойност на годишното рентно
плащане в натура възлиза на 36,38лв, съотв. 30,51лв.
С оглед на това не би могло да се приеме, че е налице такава несъразмерност на престациите по договора, която да съставлява вреда за
представлявания, респ. нарушение на добрите нрави поради нарушаване на
задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. Както се
установи по-горе упълномощителят изрично е дал
съгласието си представителят да договаря със себе си и с ищцовото
дружество, както и е налице съгласие от негова страна с така уговореното в
договора плащане , поради което и договорът не се явява нищожен поради
нарушение на разпоредбата на чл.38 от ЗЗД.
С оглед на така изложеното съдът намира, че не се
установява твърдяната от страна на ответника
нищожност на процесния договор, а възраженията му в този смисъл се явяват
неоснователни. Следва да се отбележи още, че видно от извънпроцесуалното
поведение на ответника е , че същият очевидно е считал договора, в който е
встъпил като страна в резултат на продажбеното правоотношение, за действителен,
предвид предприетото от него действие по развалянето му, което и е вписано в СлВ, доколкото на разваляне подлежат единствено и само
действителни правни сделки.
Друг спорен момент по
делото е дали предприетото от ответника разваляне на договора по реда на чл.87 ЗЗД е породило правно действие. Няма спор, че с нотар.покана,
отправена от „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД до ищеца и получена от него на 06.04.15г.,
последният е поканен да заплати всички дължими на ответника по договори за наем
и аренда суми, надлежно описани, сред които и процесния, на датата
09.04.15г. в 10ч. в кантората на Н-с
Н.Дюлгеров. Няма спор, че на този ден и в този час сумата не е била заплатена.
Развалянето на
договора е регламентирано в правната норма на чл. 87, ал.1 от ЗЗД /която намира приложение и в хипотезата на чл. 28, ал.1 във чл.27 ЗАЗ/
, съобразно която когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Развалянето
се осъществява с едностранно изявление на изправната страна, отправено до
неизправната и то трябва да се направи писмено тогава, когато договорът е
сключен в писмена форма. В случая от така отправената от ответника покана е
видно, че правото на разваляне не е надлежно упражнено. Видно е, че в покана не
е посочен нито размера на задължението, което се твърди да не е изпълнено, нито
периода, за който се дължи, а същевременно се търси изпълнение по множество
договори. Отделно от това дадения с покана срок / свеждащ се реално до 2 дни/
съдът намира, че не се явява и подходящ както с оглед множествения обем на
имотите, за които се търси изпълнение, така и с оглед липсата на надлежна
конкретизация на задължението, посочена по-горе. Това обстоятелство следва и от
представения конст.протокол акт №23,
том1,рег.№1123/15г., чиято доказ.сила не е оборена от
страна на ответника, от който е видно, че длъжникът е бил в неяснота относно
задължението си. В същото време от събраните по делото доказателства, а именно приложено
платежно нареждане от 09.04.15г., се установява , че на същата дата в полза на
ответника е извършено плащане за 2013/14г. в размер на 38,35лв, и с тази сума е
била заверена сметката му / съгл. удостоверение от 11.03.16г/. С оглед на
гореизложеното настоящият състав достигна до извода, че направеното от
ответника волеизявление за развалянето на договора не е произвело прекратително действие.
Предвид така
установеното съдът намира предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
основателен , поради което и следва да бъде уважен.
Що се касае до заявената претенция за
отмяна на вписаното заличаване на процесния договор поради несъществуването
на оспореното разваляне на договора, следва да се отбележи, че изхождайки от
фактическите твърдения, наведени в исковата молба, съдът, в чийто правомощия е
определянето на правната квалификация на иска , намира, че същата следва да се
подведе именно под нормата на чл.537, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт,
като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. По съществото
си това искане не съставлява самостоятелен иск, а се касае до уредена от закона
правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от
охранителния акт, поради което и същото има акцесорен
характер / така Решение № 138 от
21.05.2013 г. по гр. д. № 799/2012 г. на ВКС, Определение № 216 от
15.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 3645/2014 г. /. Доколкото
вписването на прекратяването на договора за наем е вид нотариално
удостоверяване /чл.569, т.5 от ГПК/, то налице е охранително производство,
приключващо с издаването на охранителен акт. След като по делото се установи съществуването
на валидно правоотношение по сключен договор за наем от 19.06.2012г., то като
законна последица от уважаването на иска съобразно нормата на чл.537, ал.2 ГПК
се явява отмяната на охранителния акт по вписване на развалянето на този
договор за наем. Ето защо извършеното вписване на развалянето на договора
следва да се отмени.
Поради несъвпадане на
правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което искът да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от въззивника в първоинстанционното и въззивното
производство разноски. Сторените от страната разноски в първа инстанция
възлизат на 610лв, а тези за възз.инстанция – 300лв.
Направеното пред настоящия състав
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
съдът намира за неоснователно, доколкото договорения размер за защита пред ВОС
възлиза на 250лв, т.е. под минимума, установен в Наредба №1/09.07.04г. Предвид
това и следващите се разноски на въззивника общо
възлизат на 910лв.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1505/14.04.16г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. № 14900/2015г. по описа на ВРС, XLI състав, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношението между страните, че между „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Млекарево,
общ. Нова Загора,Стопански двор, представлявано от К.А.Г., и „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.
„Майор Минчо Димитриев“ №35, съществува облигационно правоотношение по Договор за
наем от 19.06.2012г. с нотариална заверка на подписите № 5674, акт №35, том ІV, на нотариус Е.Ш. с район на действие РС Сливен, вписан
в СВ- Омуртаг под № 1750, акт № 53, том 4 от 27.06.2012г., имащ за предмет имот
№023022, представляващ нива с площ от 5.868дка, седма категория, находящ се в
местността „Бостанлък“ по плана за земеразделяне на
с. Изворово, община Антоново, при граници -имоти № №
023021, 023026, 023023 и 024019, на осн. чл. 124,
ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ извършеното с акт №49, том 1, вх.рег.№1131/15.04.15г.
на СлВ-Омуртаг вписване на развалянето на Договор за
наем от 19.06.2012г. с нотариална заверка на подписите № 5674, акт №35, том ІV, на нотариус Е.Ш. с район на действие РС Сливен, вписан
в СВ- Омуртаг под № 1750, акт № 53, том 4 от 27.06.2012г., имащ за предмет имот
№023022, представляващ нива с площ от 5.868дка, седма категория, находящ се в
местността „Бостанлък“ по плана за земеразделяне на
с. Изворово, община Антоново, при граници -имоти № №
023021, 023026, 023023 и 024019, на осн. чл. 537,
ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „ИЗВОРОВО АГРО“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,
ул. „Майор Минчо Димитриев“ №35, ДА
ЗАПЛАТИ на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ.
Нова Загора,Стопански двор, представлявано от К.А.Г., сумата от 910лв (деветстотин и
десет лева ), представляваща сторени за първоинстанционното и
въззивно производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: