РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. З. 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно
наказателно дело № 20245420200065 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ СЕРИЯ К № **** на ОДМВР С. за
извършено нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на
20.04.2024г. в гр. Н., ул. „А. С.“ № 1, до склад за строителни материали, в
посока към гр. З. с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на С. В. Д.
с ЕГН **********, в качеството му на собственик на МПС – лек автомобил С.
с рег. № ****.
Жалбоподателят С. В. Д. намира издадения електронен фиш за
незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и при
нарушение на процесуалните правила. Моли съдът да постанови решение, с
което да го отмени. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Н.Д.
1
Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител,
мотивира становище, с което оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-С. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Районна прокуратура-С. редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От фактическа страна:
На 20.04.2024г. на територията на Община Н., посока З. в близост до
склад за строителни материали, във времето между 15.30ч. и 16.50ч., се
осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 654, която била позициониран в
служебен автомобил с рег. № ****
В 15:54 часа на 20.04.2024 г. бил заснет движещ в посока от град Н. в
посока гр. З. лек автомобил С. с рег. № ****, със скорост 74 км/ч. при
възприето ограничение на скоростта 40 км/ч. След обработване на
информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в
който като нарушител в графа собственик, на когото е регистрирано
МПС/ползвател, било вписано името на жалбоподателя Д., в качеството му на
собственик/ползвател на превозното средство.
В описателната част на електронния фиш било вписано движение с
установена скорост от 74 км/ч. - превишаване с 34 км/ч., съставляващо
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лв.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствата /писмени, гласни и експертни/, преценени поотделно и
2
в тяхната съвкупност, както следва:
копие на ЕФ за налагане на глоба СЕРИЯ К № **** на ОДМВР С.
разпечатка от видеоклип; снимки към ЕФ за налагане на глоба; справка за
снимка към ЕФ; справка за нарушител-водач; копие на удостоверение за
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г.; копие на протокол от
проверка на АТСС от 19.07.2023 г.; копие на протокол за използване на АТСС
от 20.04.2024 г.; Фискален бон, издаден от Р.С. ЕООД, с адрес гр. Н., местност
,,К.“; Извлечения от АГКК на картен материал; Писмо с вх. №
3209/31.12.2024г. от Кмета на Община Н., ведно с приложения към него;
Фискален бон, издаден от П. АД, обект Бензиностанция 5313 в гр. Н., ул. ,,А.
С.“; Писмо с вх. № 833/20.03.2025г., ведно с приложения към него.
С оглед възраженията на жалбоподателя, че нарушението не е
извършено на посоченото в ЕФ място, по делото е допуснат и извършен оглед
на място, както и е допусната и назначена СТЕ.
Събрани са и гласни доказателство от разпита на свидетелите А. Б., А.
Ч. и К. У..
Свидетелят Б. не е възприел пряко относими към делото факти и
обстоятелства, същият е взел участие единствено при подготовка на
административната преписка и окомплектоването й по повод процесната
жалба, както и при приемане протокола на техническо средство за АТС. В тази
връзка показанията му не подлежат на анализ от страна на съда.
От друга страна, св. Ч. е очевидец на соченото нарушение, като пряко е
възприел движещия се автомобил, неговото местонахождение. В показанията
си свидетелят сочи, че ,,ясно и точно възприех лицето, което управляваше“,
,,С. Д. не управляваше процесният автомобил“ и пояснява, че водач е бил
баща му, когото познавал.
Освен това свидетелят сочи, че патрулният автомобил е бил
позициониран извън населеното място, а заснетият автомобил на разстояние
,,около 100-на метра“ от бензиностанция П..
Показанията на свидетеля, досежно пряко възприетите от него факти,
допълва и изменя изложената в атакувания ЕФ фактическа обстановка, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
3
Следва да се отбележи, че данни относно авторството на вмененото
нарушение не са събирани и проверявани от страна на органите на МВР, като
е налице презюмирана отговорност на собственика на процесното МПС.
Показанията на св. Ч. са последователни, логични и изхождащи от лице,
за което не се установява заинтересованост от изхода на делото в полза на
жалбоподателя, имайки предвид че свидетелят е декларирал, вкл. под страх от
наказателна отговорност, че няма родство и дела с жалбоподателя.
Същевременно, свидетелят е служител на РУ З. към ОДМВР С.
В тази връзка показанията на свидетеля се ползват с доверието на съда и
се приемат за обективни и безпристрастни.
Що се касае до показанията на св. У., присъствал по време на
установеното нарушение, съдът намира, че същите не са източник на сведения
извън обстоятелствата, че в твърдяното време е осъществявана акция по
контрола за движение. Показанията на свидетеля са оскъдни, неточни, поради
което се ползват с доверие на съда единствено в частта за безспорните по
делото факти, че е извършен контрол по ЗДвП.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя се поддържа
становище, че не е извършено соченото нарушение и че то не е могло да бъде
възприето като такова, реализирано на ул. ,,А. С.“ № * в гр. Н., както и че
соченото място на строителен склад е извън територията на гр. Н..
Във връзка с това, по делото е изискана информация от Община Н.,
видно от която се сочи, че строителният склад в посока гр. З. е извън
границите на урбанизираната територия на гр. Н., в местността ,,К.“, без
административен адрес.
Така установеният факт е релевантен по делото, предвид че мястото на
извършване на нарушението е посочено ,,ул. „А. С.“ № *, до склад за
строителни материали, в посока към гр. Златоград“.
Извършен е оглед на място, в присъствието на съдебния състав и
пълномощниците на страните, при който се установява липса на видимост от
посоченото от тях място към обекта на бензиностанция П..
Съдът приема за установено по делото, че посоченият административен
адрес - ,,ул. „А. С.“ № * в гр. Н., не съответства на обекта на Р.С. ООД, която
осъществява търговска дейност във въпросният склад за строителни
4
материали, където се сочи да е констатирано нарушението.
Установяването на местонахождението по делото е релевантно
дотолкова, колкото се сочи от жалбоподателя, че е на ул. ,,А. С.“, за разлика от
обекта за строителни материали, съпоставяйки обектите и констатациите в ЕФ
за адреса на местонарушението.
По делото е прието, без възражение от страните, заключение по СТЕ,
съгласно което се установява, че местоположението на автомобила на МВР, в
който е позиционирано АТС, се е намирал извън населеното място гр. Н.,
както и че обектът бензиностанция П. е в рамките на населеното място, а
административният адрес ,,А. С.“ № * в гр. Н. е имот, ползван от З. К. и С. С.,
за който имот в осз вещото лице Д. сочи, че е на разстояние от около 300-
400м. от бензиностанция П., в посока гр. Н., а разстоянието от
местонахождението на АТС до сочения административен адрес – около 1 км.
Заключението по СТЕ е прието от съда като обективно и компетентно, в
съответствие с поставените задачи.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, а разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Към административнонаказателна отговорност, с ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
СЕРИЯ К № **** на ОДМВР С. е привлечено пълнолетно лице, установено
като собственик на МПС – лек автомобил С. с рег. № ****, за извършено
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на 20.04.2024г.
в гр. Н., ул. „А. С.“ № 1, до склад за строителни материали, в посока към гр. З.
с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.
От приетата по делото справка на л.14, се установява, че атакуваният
фиш е връчен на 24.09.2024 г. /между страните не е налице спор относно
посочената дата/.
Превозното средство, с което се сочи, че е било извършено нарушение е
безспорно установено от приложената по делото разпечатка на снимков
материал от 20.04.2024 г. и показания на св. Ч. и У.. Не така обаче стои
5
въпросът относно водача на МПС.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по
недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на
нарушението, в това число и авторството му, а това в случая не бе сторено.
Съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП актовете, издадени по реда на
същия закон, имат презумптивна доказателствена сила до установяване на
противното и в тежест на нарушителя е да докаже, че констатациите в
АУАН/ЕФ не отговарят на обективната действителност. В настоящото
производство, Съдът намира, че е оборена доказателствената сила на
съставения ЕФ – както по отношение авторството на нарушителя, така и по
отношение на местоизвършването.
В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на
скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да
превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това
дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или
автомагистрала.
Поначало деянието, за което е реализирана отговорността на
жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание. В електронния фиш като нарушител е посочен С. Д. в качеството
му на собственик на моторно превозно средство.
В хода на производството обаче, възниква съмнение относно това
обстоятелство, предвид показанията на св. Ч., които съдът кредитира с
доверие.
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение.
Следователно субект на административно наказателната отговорност по
ЗДвП за нарушения, извършени посредством моторни превозни средства е
собственикът или лицето, на което е предоставено моторното превозно
средство тоест онзи, в чиято власт се намира.
В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП и в частност за нарушения, за които е
наложено наказание с ЕФ, посочването се извършва с писмена декларация
пред съответната структура на МВР, а доказването с представяне на копие от
6
СУМПС на лицето, посочено от собственика. Тази възможност е допустима
само в производството по анулиране на ЕФ, което се развива в рамките на
преклузивния срок по чл.189 ал.5 от ЗДвП.
Подобна процедура не е предвидена за производството пред съда в
разпоредбите на ЗАНН и НПК, а собственикът с пропускане на срока по
чл.189 ал.5 от ЗДвП се лишава само от възможността да бъде прекратено
наказателното му преследване, чрез анулиране на ЕФ.
Пропускането на тази възможност /а не задължение/ не погасява
правото на жалбоподателя да релевира възражения относно вмененото му
авторство на нарушение – по арг. На чл.16 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.
В съответствие с презумпцията за невиновност тежестта за доказване на
административнонаказателното обвинение е изцяло за актосъставителя,
съответно-АНО в съдебното въззивно производство.
В конкретния случай, въз основа на събраните по делото доказателства,
административнонаказателното обвинение е останало недоказано по
несъмнен и безспорен начин.
Недопустимо е издаването на санкционен акт и потвърждаването му от
съда при недоказаност на административно-наказателното обвинение по
категоричен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи
същото-чл.303, ал.1 и ал.2 НПК, вр.чл.84 ЗАНН.
Същият не може да почива на основата на предположения, на
съмнителни и несигурни изводи относно обективните признаци на
процесното нарушение, включително неговото авторство. Съпричастността
на санкционираното лице към деянието следва да бъде безспорно установена.
В тежест на АНО е било да установи всички обстоятелства относими за
ангажиране отговорността на санкционираното лице, неизпълнението на
което има като своя единствена последица цялостната отмяна на
окончателния правоохранителен акт.
Отделно от горното отменително основание, Съдът констатира и друго
процесулно нарушение – неясно и неправилно, респ. погрешно посочване
мястото на извършване на нарушението.
При съставяне на фиша не са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, като не е описано пълно и самото нарушение и мястото на
извършването му. От събраните по делото доказателства, вкл. експертни по
приетото заключение на СТЕ, се установява, че описанието на нарушението
7
не дава възможност на жалбоподателя да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем
защитата си по него.
Мястото на нарушението е посочено веднъж на административен адрес,
съответстващ на жилищна сграда в населено място, втори път в близост до
склад за строителни материали, за който се установи, че е извън населеното
място.
Допуснатото несъответствие представлява съществено процесуално
нарушение, според практиката на АдмС – С., АдмС – П., АдмС С.и други. В
Решение № 1572/11.03.2022 г. на АдмС- С. по адм. Д. № 12604/2021 г. е
оставено в сила Решение на РС – С. и е споделен изводът на СРС, че липсата
на точно конкретно място на нарушението или погрешното му определяне е
съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на
наказаното лице. Това нарушение е от категория на формалните и винаги води
до неяснота относно обвинението. Този порок е непреодолим и неотстраним в
съдебната фаза и влече отмяна на атакуваното НП. Сходните са мотивите и в
друго решение на АдмС – С., а именно Решение № 8029/21.12.2017 г., по
адм.д. № 10151/2017 г. В Решение № 819/09.05.2022 г. на АдмС – П. по к.а.н.д.
594/2022 г. съдът е споделил, че посочването на точното място на извършване
на нарушението е съществен, императивно изискуем реквизит на АУАН и НП,
като този реквизит е гаранция за правото на защита на наказаното лице и
способства за индивидуализация на конкретно вмененото деяние.
Административен съд – С.споделя принципно същите изводи. Става въпрос за
Решение № 240/04.10.2022 г., по к.н.а.д. № 71/2022 г. по описа на съда. В този
смисъл е и Решение № 5/16.02.2024г. по АНД № 74/2023г. на РС З. потвърдено
с Решение № 1374/15.10.2024г. по КАНД № 241/2024г. на АС С.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореният
ЕФ, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
По разноските:
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените
разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК.
8
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Ето защо и предвид отмяната на ЕФ, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА.
В случая направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът намира това възражение за неоснователно и бланкетно, предвид
че на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатската работа, ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв.
Освен посочената сума, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати,
по сметка на Районен съд З. и сумата от 350 лв., представляващи
възнаграждение на в.л. по назначената СТЕ.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ СЕРИЯ К № **** на ОДМВР С. за
извършено нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на
9
20.04.2024г. в гр. Н., ул. „А. С.“ № *, до склад за строителни материали, в
посока към гр. З. с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на
С. В. Д. с ЕГН **********, в качеството му на собственик на МПС – лек
автомобил С. с рег. № ****.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С., да заплати, на С.
В. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № 28, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (четиристотин лева).
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С.да заплати по сметка
на Районен съд З. сумата от 350 лева (триста и петдесет лева)– разноски по
делото за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-С. по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______А.Ч.________________
10