РЕШЕНИЕ
№ 13426
Варна, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XII състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДАНИЕЛА НЕДЕВА |
При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА административно дело № 20257050702363 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Р. К. П., [ЕГН], от гр. Варна, [жк], [адрес], ап.100, подадена чрез адв. Г., с посочен съдебен адрес гр. Варна, [улица], против мълчалив отказ на Началника на СГКК-Варна да се произнесе по заявление № 01-608987 от 04.08.2025г. за изменение на КККР, относно имот 38354.502.363.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, поради допуснати съществени процесуални нарушения, такива на материалния закон и неговата цел, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяна и връщане на преписката в СГКК-Врана със задължителни указания за изменение на КК и КР по подаденото заявление.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора моли мълчаливият отказ да бъде отменен и административната преписка да бъде върната на административния орган със задължителни указания за извършване на исканото изменение. Претендира присъждане на направените разноски съобразно представен списък в общ размер на 1260 лв.
Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмено становище с изпращане на административната преписка оспорва жалбата. Излага съображения за нейната неоснователност. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай че се претендира размер над минимално определения по Наредба №1/2004г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата като подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, с правен интерес от обжалването и в законоустановения срок, е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
По делото не е налице спор, че началото на административното производство е поставено със заявление № 01-608987 от 4.8.2025г. за изменение на кадастралната карта и регистър за имот 38354.502.363, въз основа на влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№ 14862/2025г. на ВРС. С протоколно определение от протокол, peг. № 4285/10.7.2025г. по гр.д.№14682/2025г. на ВРС, вписан в СВ- Варна под № 131, том XV, дело № 9173 от 21.7.2025г. е одобрена от ВРС спогодба, въз основа на която жалбоподателката е призната за собственик на 576 кв.м. реална част от ПИ 38354.502.363 с адрес: с. Константиново, община Варна, вилна зона „Лазур“, индивидуализиран по скица № 2 на СТЕ на в. л. Р. П.- неразделна част от решението. Към заявлението е приложен проект, изготвен от геодезист, въз основа на който от имота се обособява имотът по решението, както и се изменя идентификацията на останалата част от имота, като се внася изменение в кадастралния регистър.
По делото се установява, че със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и кадастрални регистри за землището на с. Константиново, община Варна, област Варна.
От обяснителна записка към проекта се установява, че се заличава ПИ с идентификатор № 38354.502.363. Нанасят се два нови обекта на кадастъра: ПИ с нови идентификатори №№ 38354.502.471 и 38354.502.472. Посочено е, че по отношение на ПИ с идентификатор 38354.502.363 по КККР на с. Константиново, Вилна зона „Лазур“, община Варна, област Варна е одобрена КККР със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед 18-5281 -23.05.2019 г. на Началник на СГКК Варна. Със заявлението са били представени и н.а. № 148, том 5, peг. 9984, дело № 841 от 31.10.2018 г., вп. с акт № 146, том LXXVII, дело № 16924, вх. рег.№ 30138, дв. вх. рег.№ 29784 от 31.10.2018 г., АВ Варна; н.а. № 15, том V, рег.№ 12152, дело № 15636/2018 г., вх. рег.№ 28100 от 10.10.2018 г., дв. вх. рег.№ 27804, АВ Варна; Решение № 6 от 26.11.1992 г., на Поземлена комисия гр. Белослав; скица № 15-1245037-04.12.2024 г., на СГКК Варна; удостоверение за наследници изх.№ АУ081008КНС от 14.08.2024 г.; извадка от КП от 1969 г., заверено на 16.10.2024 г. от кметство с. Константиново, общ. Варна; копие на част от КП на м. “Лазур“ от 1989 г., заверено на 12.12.2022 г. от кметство с. Константиново, общ. Варна; копие на част от РП от 1990 г., заверено на 16.10.2024 г. от кметство с. Константиново, общ. Варна; протокол на ВРС, вп. на 21.07.2025 г., № 131, том XV, вх. рег.№ 23087, дв. вх. рег.№ 22914, издател АВ Варна. С проекта за изменение на КККР се заличава ПИ с идентификатор № 38354.502.363. Нанасят се два нови имота по данни от Протокол на ВРС, вп. на 21.07.2025 г., № 131, том XV, вх. рег.№ 23087, дв. вх. рег.№ 22914, АВ Варна и преки геодезически измервания. Получават се нови идентификатори, съответно 38354.502.471 с площ 576 кв. м и 38354.502.472 с площ 537 кв.м. С проекта се внася за изменение на КР на ПИ № 38354.502.471 се попълва с площ по документ 576 кв. м и право на собственост за Р. К. П. [ЕГН], на основание протокол на ВРС, вп. на 21.07.2025 г., № 131, том XV, вх.рег.№ 23087, дв. вх. рег.№ 22914, АВ Варна и КР на ПИ № 38354.502.471 се попълва с площ по документ 537 кв. м и право на собственост за: Р. К. П. [ЕГН], на основание н.а. № 15, том V, рег.№ 12152, дело № 15636/2018 г., вх. рег.№ 28100 от 10.10.2018 г., дв.вх.рег.№ 27804, издател АВ Варна - за 1/2 ид.ч ; Д. Д. М. [ЕГН], на основание нот. акт № 148, том 5, per. 9984, дело № 841 от 31.10.2018 г., вп. с акт № 146, том LXXVII, дело № 16924, вх. рег.№ 30138, дв. вх. рег.№ 29784 от 31.10.2018 г., издател АВ Варна – за 1/2 ид.ч. В заявлението е посочено и правното основание за исканото изменение, а именно чл. 53а ал.1 т.1 от ЗКИР, тъй като измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение.
С Уведомление за отстраняване на недостатъци № 24-38947 от 18.08.2025г. жалбоподателката, чрез упълномощено лице геодезист била уведомена да отстрани недостатъци в двуседмичен срок. С уведомлението на жалбоподателката се указва да представи проект за изменение на действащ план за регулация, приет от експертен съвет на одобряваща администрация. С молба от 26.8.2025г., изпратена по електронна поща на е-мейл на СГКК - Варна жалбоподателката направила искане Началника на СГКК - Варна да преразгледа позицията си, тъй като чл. 53а, т. 1 от ЗКИР не поставя подобни изисквания - за приет проект от експертен съвет на одобряваща администрация за изменение на действащ план за регулация. В случаите на изпълнение на съдебен акт, СГКК следва да отрази изменението в КККР въз основа само на съдебния акт, с изготвяне на проект от геодезист, което е сторено.
Във връзка със заявлението, както бе посочено е било изпратено уведомително писмо до жалбоподателката за отстраняване на недостатъци. В същото било посочено, че проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри следва да бъде съобразен с чл. 59 ал. 1 т.1 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г. към ЗККР, необходимо е да се представи проект за изменение на действащия план за регулация, приет от експертен съвет на одобряващата администрация. За отстраняване на констатираните недостатъци следва да приложи коригиран проект. Отстраняването на недостатъците и представянето на документите следва да се извърши в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. Жалбоподателката била уведомена, че при неотстраняване на констатираните недостатъци и непредставяне на посочените документи, на основание чл. 19, ал. 6 от Наредба №РД-02-20-4 от 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри производството по Заявление №01-608987-04.08.2025 г. ще бъде прекратено с издаване на Удостоверение за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и административната преписка ще бъде архивирана.
В указания срок, както и към момента на подаване на жалбата липсват данни и не се твърди да е последвало изпълнение. Няма данни, както и твърдения административния орган да е прекратил производството на основание чл.56 ал.2 АПК. При липса на изричен акт за прекратяване на производството, за същия съществува задължение да се произнесе по отправеното до него искане, в определения от закона срок, а именно 14 дневен срок от изтичане на указания срок за отстраняване на нередовностите по заявлението.
Правото на искане за образуване на административно производство, в което сезираният орган да разреши по задължителен начин въпрос за субективни права, интереси или задължения, е публично субективно потестативно право. На това право и правомощие на органите съответства задължението сезираният административен орган, ако са налице административнопроизводствените предпоставки, да се произнесе по същество на искането - чл. 9, ал. 1 от АПК. Административнопроизводствените предпоставки за разглеждане на искането по същество са предпоставките за неговата редовност и допустимост. Тогава, когато органът прецени, че искането е недопустимо, т. к. са налице отрицателните предпоставки на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, или липсват положителните предпоставки на т. 4, 5 и 6, както и че искането не е редовно, т. к. не са спазени изискванията на чл. 29 АПК за форма, и нередовностите не са отстранени по реда на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от АПК, органът може да прекрати административното производство - чл. 56, ал. 2 от АПК.
В контекста на горното и процесното искане компетентен да се произнесе по същото е Началника на СГКК-Варна, който е следвало да се произнесе с изричен акт - или да извърши изменение на КККР въз основа на влязло в сила съдебно решение или да откаже. Видно от събраните доказателства по делото, същият не се е произнесъл с изричен акт, въпреки заявлението и водената кореспонденция, нито е прекратил производството.
Горното представлява на практика отказ от провеждане на процедура и издаване на краен административен акт.
Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането /т. 5 от ППВС 4/1976 г./.
Доколкото в случая се установява отказ от провеждане на процедура и издаване на краен административен акт и при липсата на мотиви, съдът съобрази, че мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1 от АПК е налице, тъй като не е изпълнено в сроковете по чл. 57 от АПК задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК "Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение", а съобразно чл. 58, ал. 1 от АПК, "непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът".
В конкретният случай с постановяване на мълчаливия отказ, въпреки извършена проверка по заявлението, е нарушено изискването за форма на административния акт, а именно същият следва да е в писмена форма и да е мотивиран. При неизпълнение от началника на СГКК-Варна на законово вменено задължение да образува, придвижи и приключи производството за издаване на административен акт от неговата компетентност, при наличие на фактически обстоятелства, които законът изисква за това, последвалият мълчалив отказ се явява незаконосъобразен, поради съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон. Административният орган е следвало след изтичане на определения от него срок за отстраняване на нередовности да издаде съответен акт за прекратяване или да откаже заявеното изменение с изложени мотиви, така че от същите да е възможна проверка за неговата законосъобразност в съдебното производство.
На следващо място в случая е налице хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, според която "Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при: 1. изпълнение на влязло в сила съдебно решение", като разпоредбата има предвид съдебно решение, с което са признати или отречени права на собственост върху даден имот, т. е. при разрешен спор за собственост. Именно такова е съдебен акт по гр.д.№ 14862/2025г. на ВРС. вписан в СВ- Варна под № 131, том XV, дело № 9173 от 21.7.2025г., с което е одобрена от ВРС спогодба, въз основа на която жалбоподателката е призната за собственик на 576 кв.м. реална част от ПИ 38354.502.363 с адрес: с. Константиново, община Варна, вилна зона „Лазур“, индивидуализиран по скица № 2 на СТЕ на в.л. Р. П.- неразделна част от решението. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, съответно и въз основа на него и формираната сила на присъдено нещо с подлежащи на изменение КК и КР за имот 38354.502.363.
Нормата на чл. 59, ал.1 т.1 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г. към ЗККР, предвижда при делба и разделяне на поземлените имоти да се спазват изискванията за минимални размери и площи на поземлените имоти като се представи проект за изменение на действащия план за регулация, приет от експертен съвет на одобряващата администрация. Горното условие е относимо при извършване на делба, а делбата в случая е извършена, производството е приключило, изготвен е бил проект, одобрен от съда, с влязъл в сила съдебен акт.
При отмяна на административния акт според правилото на чл. 173 от АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по същество или да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Констатираното нарушение, което е основание за отмяна на мълчаливия отказ на началника на СГКК-Варна не позволява съдът сам да реши въпроса по същество и да издаде искания акт. Извършване на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за ПИ 38354.502.363 по КККР на с. Константиново е изцяло в компетентността на административния орган, поради което преписката следва да му бъде върната за произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение, след преценка основанията за допустимост и изискването за произнасяне по същество на искането обективирано в заявление № 01-608987 от 04.08.2025г.
При този изход на спора претендираните съдебни разноски от жалбоподателката в общ размер на 1260 лева, от които 10 лева за държавна такса и 1250 лева за адвокатски хонорар-в минимален размер по Наредба №1/2004г., следва да бъдат възстановени от бюджета на административния орган.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд-Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна да се произнесе по заявление № 01-608987 от 04.08.2025г. за изменение на КККР, относно имот 38354.502.363.
ВРЪЩА делото като преписка на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна за произнасяне по заявление № 01-608987 от 04.08.2025г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение в 14-дневен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА СГКК-Варна да заплати на Р. К. П., [ЕГН], от гр. Варна, [жк], [адрес], ап.100 сумата в размер на 1260 (хиляда двеста и шестдесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
| Съдия: | |