№ 36
гр. П., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101291 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът Д. М. М., с адрес в гр. С., ул. „П. П.“, № 2, ет. 2, ап. 9, ЕГН **********,
твърди, че с ответника (като работодател) са се намирали в трудово правоотношение,
възникнало от трудов договор с № 3 от 29.01.2021 г., по силата на който той е заемал и
надлежно е изпълнявал длъжността „заместник-управител“. Изтъква, че от 20.04.2021
г. трудовоправната връзка е била прекратена. Заявява, че след прекратяването на
трудовия договор работодателят му дължи сумата от 363,64 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни, полагащи се за
2021 г. Посочва, че визираното вземане попада в обхвата на заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1082/21 г. на Районен съд – гр. П., срещу която
ответната страна е депозирала възражение. Иска постановяване на неприсъствено
решение, с което съществуването на вземането да бъде призната за установена, ведно
със законната лихва върху него, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2021 г., до погасяването. Претендира и
съдебни разноски.
Ответникът „К.Т.И.“ ООД , със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Ц.Б. III“ № 11 А, ЕИК ***, не е взел становище по ищцовата претенция.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на
делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е
явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и
1
4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има трудовоправен характер, не е
изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на
неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на
такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното по делото
открито заседание. Въпреки това, не е представил отговор на исковата молба, не е взел
участие в откритото заседание (нито чрез законен, нито чрез процесуален
представител), не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил
предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на ищцовата претенция, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че тя се явява вероятно основателна по смисъла на чл. 239, ал.
1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2. По съдебните разноски:
Предвид този изход от делото, ищецът има право на разноски, съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4 от 2013 г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано
произнасяне по разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.
В ползва на ищеца не могат да бъдат присъдени търсените съдебно-деловодни
разходи за заповедната процедура (350 лв. – за адвокатско възнаграждение), тъй като в
рамките на същата не са били представени надлежни доказателства, установяващи
реалното им извършване. Заради това те не са и включени в заповедта за изпълнение.
По-късното депозиране на такива доказателства не е меродавно (по аргумент от чл. 81
ГПК).
Няма как да се присъдят на ищцовата страна и разноските, които претендира във
връзка с реализиране на обезпечението на предявения иск, допуснато по настоящото
дело, доколкото не са ангажирани доказателства, установяващи образуването на
твърдяното изпълнително производство. Депозираният в тази връзка договор за правна
защита и съдействие, ведно с разписка към него, сами по себе си не са достатъчни за
пълното констатиране на обсъждания факт.
За исковия процес на ищеца се полагат съдебни разноски от 350 лв. – за
заплатен адвокатски хонорар, удостоверен с нарочен договор за правна защита и
съдействие и разписка.
Предвид обстоятелството, че вземането, предмет на съдебното производство,
произтича от трудово правоотношение, ищецът е освободен от заплащането на
държавна такса, съобразно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. По тази причина и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на съда дължимите такси за
заповедната и за исковата процедури, чиито общ размер е 50 лв.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК,
Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „К.Т.И.“ ООД ,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 11 А, ЕИК ***, дължи на
Д. М. М., с адрес в гр. С., ул. „П. П.“ № 2, ет. 2, ап. 9, ЕГН **********, следната сума,
включена в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 250 от
26.07.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1082/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
363,64 лв. (триста шестдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни,
полагащи се за 2021 г., в рамките на съществувалото между тях трудово
правоотношение за длъжността „заместник-управител“, възникнало от сключен
помежду им трудов договор № 3 от 29.01.2021 г., който е бил прекратен на 20.04.2021
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2021 г. до
погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „К.Т.И.“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 11 А, ЕИК ***, да заплати на Д. М. М., с адрес
в гр. С., ул. „П. П.“ № 2, ет. 2, ап. 9, ЕГН **********, сумата от 350 лв. (триста и
петдесет лева), представляваща съдебни разноски за исковото производство (гр. д. №
1291/21 г. на Районен съд – гр. П.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Т.И.“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 11 А, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 50 лв.
(петдесет лева), представляваща държавната такса, дължима за заповедното и за
исковото производство (ч. гр. д. № 1082/21 г. и гр. д. № 1291/2021 г. – и двете по описа
на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са
налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се
изпрати за прилагане по заповедното производство.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3