Номер 151223.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501993 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу
решение №1639/23.03.2020г. по гр.д.№16031/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден
да заплати на И. Г. И. сумата от 1750,40лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.
– 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата
от 350лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е проложил относимите
нормативни актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния
период. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното
приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно
правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни
норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на
общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират
приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на
нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че
коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на
1
дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен
час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително
трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на
наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и
заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението
на общия ред.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С
жалбата не са направени искания по доказателствата.
Въззиваемата страна, е депозирала писмено възражение в срока по чл.263, ал.2 от
ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в
Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен
алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен.
Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед
наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстнационното решение бъде
потвърдено. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното: Ищецът И.
Г. И. е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2
ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1750,40 лева претендирани, като
2
размер на допълнително незаплатено, дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е изложил, че за
посочения период е заемал длъжността „младши инспектор“ в сектор „СПС“, който е на
структурно подчинение на ОД на МВР Варна и статутът му определен от длъжността е на
държавен служител. За посочения период е положил часове нощен труд общо 1648 часа,
който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1883,66 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от 235,66 часа, който твърди, че следва да
бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в претендирания размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Областна дирекция на МВР-Варна е
депозирала отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е полагал
труд по служебно правоотношение в МВР. Оспорва иска по основателност с възражение, че
е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Излага, че изрично
регламентираната от законодателя продължителността на работното време при нощен труд в
МВР е 8 часа на всеки 24 часа, според действащите специални норми в ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е неприложима в случая. Обосновава правоизключващо възражение, към
твърдението, че не дължи претендираното възнаграждение със Заповед № 8121з-
791/28.10.2014г., според която всеки отработен нощен час или част от него между 22.00ч. и
6.00ч. на държавния служител се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25лв. Твърди, че това възнаграждение е платено.
Безспорпно е между страните, че отношенията им са регламентирани от служебно
правоотношение в периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., което определя на ищеца статут на
държавен служител. Не е спорно и обстоятелството, че служителят е назначен на пълно
работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден график, при сумарно
отчитане на работното време. Не се оспорва и заключението на вещото лице относно
размера на претенцията.
Основният спорен въпрос в първоинстанциононото и въззивното производство е
правен и се свежда се до това, дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон –
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния
труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати
съответно възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187,ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за
3
тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите
на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно чл. 176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в
чл.178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 ч. до
06:00 ч. До изменението на чл.179,ал.2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г. условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се
определят условията и редът, а техният размер – с негова заповед. В чл.179, ал.4 ЗМВР е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР. В чл. 187,ал.9
ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
процесния период действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена от
Министъра на вътрешните работи, отменена с решение № 16766/10.12.2019г., постановено
по адм. д. № 8601/2019г. по описа на ВАС, петчленен състав. На основание чл. 195 АПК
Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена от деня на влизане в сила
на съдебното решение, т.е. от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл. 3, ал. 3 от
Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00ч. и 06:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. липсва изрично предвидено
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
Такова е имало в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014г. /обн. ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., ДВ, бр.40/02.06.2015г./, съгласно която
разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 ч. и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който
възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се направи обоснован извод, че исковата
4
претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение
на проведената пред първоинстонционния съд ССЕ. От него се установява, че стойността на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. е
1750,40 лева за 251 часа.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи
заплащане на претендираното допълнително възнаграждение, съдът приема, че така
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора, в тежест на въззивника следва да се възложат
направените по делото от въззиваемата страна разноски в настоящото въззивно
производство, доказани в размер на 430 лв.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1639/23.03.2020г., постановено по гр. дело № 16031 по
описа за 2019г. на РС-Варна.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2 да заплати на И. Г. И. , с ЕГН ********** сумата 430 лева, представляваща разноски
направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5