ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260234
Гр.Варна, .21.12.2020 г.
Апелативен съд град
Варна, гражданско отделение, на 21.12.2020
г. в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр.д. № 497 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е молба – уточнение по възззивната жалба на М.Г.М., подадена от адв. М.Д., в
качеството й на процесуален представител на въззивника, в изпълнение на указанията на съда за поясняване на
въззивната жалба, дадени с определение № 260174 от 25.11.2020 г. по настоящото
дело.
Със
същата е направено уточнение на обжалваната част от решението на окръжния съд,
с оглед правния интерес на въззивника и са заявени нови искания: за спиране на
производството до приключване на гр.д. № 22/2016 г. по описа на ВОС по
твърдения за преюдициалния му характер; за допускане на медицински документ,
удостоверяващ, че доверителят й търпи стрес от делото. Подновено е
искането за прилагане на гр.д. №
2954/2015 г. ВОС и н.д. № 9608/2014 г. ВРС. Допълнени са оплакванията срещу
обжалваното решение на окръжния съд с твърдения за недопустимост на свидетелски
показания за доказване на обезщетението
за неимуществени вреди от 10 000 лв. Заявено е следното искане от
настоящата инстанция „да изискате и ищецът да избере дали да ни предаде
владението върху процесния имот, за да встъпим на негово място в процеса, който
той води срещу Т.
отделно за подобренията, използвайки ги като основание да задържи имота, или да
редуцира иска си към нас с направените подобрения“ с твърдения, че при
развалена сделка има правото, като предишен добросъвестен владелец на имота, да
задържи владението върху него, докато направените подобрения не му бъдат
изплатени изцяло от признатата за собственик Т.. Наведени са оплаквания срещу невписването
в определението от разпоредителното заседание на съда на исканията по т.1 и т.2
от въззивната жалба, а те са: „цената на иска да се редуцира до признатата със
сила на присъдено нещо цена на имота, съгласно съдебното решение – 20000 евро,
което е основанието на ищеца за настоящия иск по чл. 189 ЗЗ; и да изключите
подобренията в размер на 41 071,53 лева от предмета на настоящото дело –
те са предмет на отделно производство – 22/16 по описа на ВОС, инициирано
от Б. срещу Ю. К.“.
С
оглед направеното пояснение на въззивната жалба срещу решението на окръжния съд,
съдът приема, че предмет на въззивното производство е въззивната жалба на М.Г.М.,
подадена чрез адв. М.И.Д., против решение № 270/24.02.2020 г. по гр.д. №
284/2017 г. по описа на ВОС, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО: съдът РАЗВАЛЯ, до размер на 5/6 ид. части /съобразно квотата на въззивника
в собствеността/, договора за продажба, сключен на 27.10.2014 г. с
нотариален акт № 64, том III, дело 405/2014 г. ВН № 192, на апартамент № 6
(шест), находящ се в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 115, вх. 1, ет.
2, идентификатор 10135.3512.87.11.6 (десет хиляди и сто тридесет и пет, три
хиляди и петстотин и дванадесет, осемдесет и седем, единадесет, шест) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед
РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 (шестдесет цяло и деветдесет
стотни) кв. м, при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта:
10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с принадлежащото му
избено помещение № 6 (шест), както и 0.7778 % (нула цяло и седем хиляди и
седемстотин и седемдесет и осем десетохилядни процента) идеални части от общите
части на сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху
държавна земя в I м. р. на гр. Варна, върху която е построена процесната
сграда, поземлен имот идентификатор 10135.3512.87, поради неизпълнение на задължението
за прехвърляне на собственост, по иска предявен от Б.К.Б. ЕГН ********** срещу М.Г.М.
на основание чл. 87, ал. 3 връзка чл. 189 ЗЗД; ОСЪЖДА М.Г.М. да върне на Б.К.Б. 66 819.17 (шестдесет и шест хиляди
и осемстотин и деветнадесет лева и 17 ст.), представляваща платената на ответника
от ищеца цена по разваления договор, на основание чл. 189, изр. 2, предл. 1 от ЗЗД; ОСЪЖДА М.Г.М. /при условия на солидарност с Г.М.Г./ да
заплати на Б.К.Б. сумите: 1560 (хиляда и петстотин и шестдесет) лв.,
представляваща разноски, сторени от ищеца по разваления договор, на основание
чл. 189, изр. 2, предл. 2 от ЗЗД и 10 000 (десет хиляди) лв., представляваща
обезщетение за претърпени от отстранението неимуществени вреди: стрес и
повишаване на кръвното налягане, на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на предявяването на исковете: 28.07.2015 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата 900 (деветстотин) лв.,
представляваща сторените по делото разноски за възнаграждение на адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
/Производството
се развива и по частната жалба на М.Г.М., против определението по чл. 248 ГПК
на окръжния съд – докладвана с
определението от 25.11.2020 г./
Съдът
констатира допусната техническа грешка при докладване на жалбата на въззивника в
мотивите на определение № 260174 от 25.11.2020 г. досежно сума от „325696 лв.“,
която следва да се поправи като се чете „32 596 лв.“.
От
разглеждането на гр.д. № 22/2016 г. на ВОС за подобренията върху имота не зависи
разглеждането на настоящия спор и то не е преюдициално, поради което и искането
за спиране на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е неоснователно и подлежи на
отхвърляне.
Твърдяните
в уточняващата молба преживян от въззивника стрес и високо кръвно налагане,
вследствие на делото за собствеността на имота и на настоящото такова, са факти
ирелевантни към предмета на делото, поради което и доказателственото искане за
допускане като доказателство -
рецептурна бланка за установяване на този факт е неоснователно и следва
да се остави без уважение.
По
исканията за приобщаване на гр.д. № 2954/2015 г. на ВОС (с предмет искът за
собственост на Ю.Т.срещу М.М. по чл. 108 ЗС) и на н.д. №
9608/2014 г. на ВРС, водено срещу Р. К.,
съдът се е произнесъл с определение № 260174 от 25.11.2020 г. по настоящото
дело, като няма основание за промяна на същото, поради което и в този смисъл
важат изложените вече мотиви.
Исканията
„да изискате и ищецът да избере дали да ни предаде владението върху процесния
имот, за да встъпим на негово място в процеса, който той води срещу Т. отделно за подобренията, използвайки
ги като основание да задържи имота, или да редуцира иска си към нас с
направените подобрения“ са нови и са недопустими /въззивникът не разполага с
такова право в настоящото производство/, поради което и не следва да се
допускат.
Твърдяните,
като невписани, искания в определението от разпоредителното заседание на съда по
т.1 и т.2 от въззивната жалба „цената на иска да се редуцира до признатата със
сила на присъдено нещо цена на имота, съгласно съдебното решение – 20000 евро,
което е основанието на ищеца за настоящия иск по чл. 189 ЗЗ; и да изключите
подобренията в размер на 41 071,53 лева от предмета на настоящото дело –
те са предмет на отделно производство – 22/16 по описа на ВОС, инициирано
от Б. срещу Ю. К.“, представляват част от развитите във
въззивната жалба и докладвани от съда оплаквания за неправилност на решението,
те са по същество на спора и по тях съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
Предвид
изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА УТОЧНЕНИЕТО на въззивната жалба на М.Г.М. срещу
частта от решението на окръжния съд, съобразно мотивите в настоящото
определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за
спиране на настоящото дело до приключване на гр.д. № 22/2016 г. на ВОС; искането за допускане като писмено
доказателство на приложената с уточняващата жалбата молба рецептурна бланка; повторното
искане за присъединяване към доказателствения материал по настоящото дело на
гр.д. № 2954/2015 г. на ВОС и на н.д. № 9608/2014 г. на ВРС; исканията „да
изискате и ищецът да избере дали да ни предаде владението върху процесния имот,
за да встъпим на негово място в процеса, който той води срещу Т. отделно за подобренията, използвайки
ги като основание да задържи имота, или да редуцира иска си към нас с
направените подобрения“;
Допуска поправка на допусната техническа грешка на
записаната в мотивите на определение № 260174 от 25.11.2020 г. сума от „325696
лв.“, която следва да се чете „32 596 лв.“.
Препис
от уточнителната молба от 15.12.2020 г. да се прати на ищеца Б.К.Б.. Препис от
настоящото определение да се връчи на въззивника М.Г.М. и на въззиваемия Б.К.Б..
Определението
не може да се обжалва.
Председател: Членове: