РЕШЕНИЕ
№
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
проведено на пети април през две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия:
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на
секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
в. гр. д. № 10370 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.
С
решение № 711566 от 30.03.2020 г. постановено по гр.д.№ 78255/18 г. на Софийски
районен съд, I ГО, 36-ти състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от „Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******срещу В.Г.М., ЕГН:********** и Н.К.Н.
ЕГН: **********, в условията на разделност, установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи
на ищеца сумата от по 53,91 лева, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******с аб. № 127424 за
периода от м.05.2014г. до м.12.2014г., отразена в обща фактура №
**********/31.08.2015г., съответна на 1/8 идеална част от собствеността върху
процесния имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 27.02.2018г. до
окончателното им заплащане, сумата от по 23,39 лева, представляващи обезщетение
за забавено плащане на главниците за топлинна енергия за периода от 15.10.2015г. до 20.02.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело
№13073/2018 г. на СРС, ГО, 36-ти състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца "М.Е."
ООД.
Срещу
така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
подадена въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Въззивникът твърди, че решението
на СРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно съдът е приел, че
вземанията на ищеца са погасени по давност. СРС не бил съобразил, че сумите по общата
фактура издадена 31.08.2015г. стават изискуеми едва на м.09.2015г. и процесните
суми не са погасени по давност, тъй като с подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение давността е прекъсната. Акцентира се, че в общата
фактура са издадените кредитни известия за дължимите за периода 01.05.2014г. –
31.12.2014г. прогнозни начислени суми, които погрешно са приети от съда като
изискуеми вземания. По отношение на
изпадане на ответниците в забава се сочи, че ищцовото дружество разполага с
констативни протколи, които не са представени по делото, тъй като съдът не е
указал да бъдът представени. По изложените аргументи се иска решението на СРС
да бъде отменено, а исковете - уважени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В
законоустановения срок по чл. 263,ал. 1 от ГПК е постъпил отговор срещу жалбата
на ищеца от ответницата В. М.и Е. Д. чрез служебено назначения й процесуален
представител адв. Т.. В депозирания отговор въззивна жалба се оспорва като
неоснователна и се излагат съображения за правилност и обоснованост на решението
на СРС, като се иска същото да бъде потвърдено.
Твърди се, че правилно
първостепенния съд е преценил деня от който вземането е станало изискуемо и е
приел, че вземанията са погасени по давност. Изразява се несъгласие с
твърдението на жалбоподателя, че изискуемостта настъпва след изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на една обща фактура за отчетния период. Подържа се, че съгласно Закона за енергетиката
потребителите заплащат цената на топлинна енеригия на месечни вноски, като
ищеца неможело да дерогира установени със закон правила.
Отговор
в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил и от ответницата Н.Н., с които твърди, че
съдебното решението е правилно и законосъобразно, тъй като задълженията й към
ищцовото дружество са погасени по давност.
Третото лице "МХ Елвеко" ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника "Т.С. "
ЕАД на 13.04.2020 г и е обжалвано в срок на 21.04.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. III г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на IV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на IV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на IV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е
основание за касиране на въззивното решение.
В
случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски
районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на обжалваното решение, съдът счита,
че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Същото е постановено при изцяло изяснена от СРС
фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря, а препраща към нея, предвид възможността уредена в чл. 272 ГПК.
Въззивният съд ще обсъди само доказателствата относими към спорните по делото
въпроси, поставени за разглеждане във въззивното производство в рамките на
доводите, заявени с жалбата, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,
предложение 2 от ГПК.Спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху това,
дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, които се отнасят
за периода от м.май 2014 год. до м.декември 2014 год. включително са погасени по давност, в каквато връзка са
наведените във въззвината жалба доводи.
На
първо място, с оглед задължителните разяснения, дадени с ТР №3/2011 год. по
тълк.дело №3/2011 год. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните
за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
За
задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за
периода м. май 2014 год. до м. януари.2015 год. въззивният съд приема, че е
приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради
следните съображения:
Действащата
през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия
по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна
вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът
на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1,
т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно
действалите през процесния период Общите условия на ищеца, приети с Решение по
т. 1 на Протокол 53/18.03.2003 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, в
сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия
на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната
енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. Публикуването на месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество
уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В
този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски
/прогнозни или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, пред който
е доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за месечна
вноска. Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД
за вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, така както са
претендирани за периода от м.май 2014
год. до месец декември 2014 год. включително е започнала да тече от 1-во число
на съответния следващ месец и е изтекла преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 27.02.2018 год.
Следователно горепосочените главни вземания за периода за целия исков период от
м.05.14г. до м.12.204г. се явяват погасени по давност.
Осъщественото
от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в издадените от ищеца общи фактури,
с който същият свързва началния момент, от който започва да тече погасителната
давност, няма действие по отношение на ответника - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. В
тази връзка и с оглед всичко гореизложено, несъстоятелни са доводите на
възивника, че вземането му за периода от м.05.14г. – 04.15г. е станало изискуемо едва с общата фактура на
15.09.2015г.
По
силата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасявали и
допълнителните вземания /за лихви/, независимо че за тях давността не е
изтекла, поради което и иска на ищаца по чл. 422 ГПК в вр. с чл. 86 от ЗЗД е
неоснователен.
С
оглед на изложеното изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния
съд, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно бъде потвърдено в
обжалваната му част.
С
оглед изхода на делото на въззивника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*******не се дължат
разноски в настоящото производство. Въззиваемите страни В.М. и Н.Н. не са
претендирали присъждането на разноски за въззвното производство.
На
основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под
5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 711566 от 30.03.2020 г. постановено по гр.д.№ 78255/18 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 36-ти състав, с което са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******срещу В.Г.М.,
ЕГН:********** и Н.К.Н. ЕГН: **********, в условията на разделност,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване
за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от по 53,91 лева, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“*******с аб. № 127424 за периода от м.05.2014г. до м.12.2014г., отразена в
обща фактура № **********/31.08.2015г., съответна на 1/8 идеална част от
собствеността върху процесния имот, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
- 27.02.2018г. до окончателното им заплащане, както и сумата от по 23,39 лева,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главниците за топлинна
енергия за периода от 15.10.2015г. до
20.02.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр. дело №13073/2018 г. на СРС, ГО, 36-ти състав.
Решението е постановено при участието на "М.Е."
ООД като трето лице помагач на страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.